„Каръл“, „Бруклин“, „Стая“
Разбира се, че започваме с оскаровите акценти – три от филмите с достатъчно номинации, единият, от които донесе първи „Оскар“ на Бри Ларсън. Изключително некомерсиални филми и може би затова така и не получиха пълно разпространение у нас. Все пак хората са любопитни да ги видят, убедени сме в това и София Филм Фест дава тази възможност. От трите най-доброто заглавие за нас е „Стая“, но всеки си преценява сам за себе си.

„Уикендът на Барни“
Една от тоталните класики на Тед Кочев, която ако не сте гледали с родителите си на нелегална видеокасета, значи сте изпуснали култов момент в детството си. Лари и Ричи, работяги и готини момчета, откриват финансова измама във фирмата си. Решавайки, че това ще им донесе търсеното повишение, те говорят за проблема с шефа си. От своя страна той решава да им тегли куршума, заради разкритата измама и ги кани на уикенд във вилата си, където ги чака наемен убиец. Преди това обаче шефът бива нелепо убит и двамата, за да спасят собствените си кожи, трябва да бягат от наемникът, който ги преследва и да поддържат фантазията, че големият Барни е жив. Хуморът на лентата от 1989-а е все така добър и в наши дни.

„Рамбо: Първа кръв“
Един е Рамбо и неговият режисьор е Тед Кочев. Първият филм за бившия войник със Силвестър Сталоун в главната роля е дело на канадеца и е жива класика. Няма момче, което да не е израснало с нея, няма киноман, който да не я е гледал и да не помни култовите моменти. Ролята, както и филмът, са абсолютна класика и двете са едно от най-запомнящите се превъплъщения на младия Слай.

„Кой убива великите готвачи на Европа?“
С две номинации за „Златен глобус“ един от малко популярните филми на Кочев е задължителен за почитателите на черния хумор, мистерията и добрата комедия. Абсолютният чревоугодник Макс трябва да мине на диета, за да свали близо 60 килограма. Докато това се случва, най-известните гурме готвачи в цяла Европа започват да бъдат избивани, а убийствата им напомнят на най-известните им ястия. Всички логични изводи говорят, че убиецът е Макс, но нищо не е сигурно... Жаклин Бисе си партнира с Джордж Сегал в тази прекрасна комедия.

Просто Тери Гилиъм
Вторият голям гост на фестивала е Тери Гилиъм. Да изброяваме кинокласиките му ще е малко тъпо, затова ви казваме, че е редно да гледате всичко от неговата филмография. От „Джабъруоки“, който е първият му пълнометражен филм след „Монти Пайтън“ чак до „Сделката на доктор Парнасъс“ – всички добри филми на Гилиъм ще бъда показани на фестивала. Нашите фаворити са „Приключенията на барон Мюнхаузен“, размазващата дистопия „Бразилия“ (който не я е гледал, да се засрами), „12 маймуни“, „Страх и омраза в Лас Вегас“ и „Кралят на рибарите“.

„Теорема нула“
Последният филм на Тери Гилиъм до този момент ще получи първото си официално показване по кината и у нас. Филмът от 2013-а беше на фестивала във Венеция и донесе номинация за „Златен лъв“ на Гилиъм. В типичния стил на режисьора, тази сюрреалистична приказка разказва за гений математик, който се опитва да открие смисъла на живота и всичко останало чрез математиката и рациото. Както се случва с повечето неща обаче, смисълът не се крие там, а в емоцията. Кристоф Валц, Тилда Суинтън, Мат Деймън, Гуендолин Кристи, Рупърт Френд, Лили Коул и куп други британски и американски звезди са част от ненормалния свят на Гилиъм в този филм.

„Голямото плискане“
Напомнящ на класиката „Басейнът“, от която и режисьорът на филма се повлиява, тази драма разказва за рок-звезда – Тилда Суинтън, съпруга й Матиас Шьонeртс, старата й тръпка Ралф Файнс и неговата разглезена дъщеря Дакота Джонсън, който се събират на усамотена вила с басейн и тоталната веселба на котка, мишка и секс започва. Лентата е една от онези, които очаквахме с интерес още миналата година и се радваме, че най-после пристига у нас на голям екран.

„Хенк Уилямс: И видях светлината“
Биографичният филм за кънтри звездата Хенк Уилямс с Том Хидълстън в главната роля е любопитен най-малкото, заради бурната, но изключително кратка кариера на кънтри певеца. Уилямс умира на 29 години една нощ на път, вследствие на злоупотреба с алкохол и хапчета. Уилямс е голяма звезда в кънтри музиката, оставил ярка следа и голяма част от песните му са се превърнали в класики, а техни кавъри са правили Елвис Пресли, Боб Дилън, Джери Лий Луис и кой ли още не. Другата причина за гледане на филма е самият Том Хидълстън, разбира се, а третата е режисьорът Марк Ейбрахам, за когото това е едва втори филм, но пък ние се изненадахме приятно от дебюта му Flash of Genius.

„По-шумно от бомби“
Първият изцяло англоезичен филм на датчанина Йоаким Триер му носи първа номинация за „Златна палма“ в Кан и дава предпоставка за добро кино. Историята на отчужден баща и двамата му синове, които се опитват да отбележат годишнината от смъртта на майка си – военен фотограф, е некомерсиалното кино в добрата му форма. Към това добавяме Джеси Айзенбърг и Изабел Юпер в две от ролите.

„Ма Ма“
Испанското кино носи много различен заряд от всеки друг тип европейско кино. С леко объркани и мелодраматични нотки този филм за жена, отчуждения й съпруг и странната връзка, която тя развива към скаут на Реал Мадрид, е много интересен представител на киното от топлите страни. Но най-основната причина да се гледа е неговият режисьор - Хулио Медем, който е направил великолепния „Сексът и Лусия“.

„Наследството на Александър Маккуин“
В много свои интервюта известният дизайнер казва, че животът му е толкова шантав и объркан, че от него би излязъл страхотен филм. Години след смъртта му филмът е факт, а много от феновете на модата, трудно все още преглъщат внезапното и нелепо самоубийство на дизайнера, който се си отива една феврураска сутрин, ден преди погребението на майка си. Склонен към депресии, но с новаторско виждане, Маккуин ще остане в историята на висшата мода, като един от най-ярките й представители.

„Queen: Дните на нашия живот“
Документален филм за една от най-великите банди в света. Дали трябва да се гледа? Ами да. Британската продукция на музикалния журналист Мат О`Кейси разказва за най-силните моменти на Queen, за гения Фреди Меркюри и го прави от първо лице. Освен това саундтракът е ясен – великолепните ноти на британците са във всеки кадър.