И номинираните за наградите БАФТА 2018 са…

| от chronicle.bg |

Сезонът на кинонаградите е в разгара си и след раздаването на „Златните глобуси“ идва ред на другото голямо събитие – Филмовите награди на британската академия – БАФТА.  Вече е ясен  пълният списък с номинираните. Очаквано, фаворитите и тук  са „Формата на  водата“ (филмът води в списъка с 12 номинации), „Три билборда извън града“ (девет номинации), „Донкерк“ (осем номинации), Darkest Hour (също осем номинации) и пренебрегнатият на „Златните глобуси“ – „Аз, Тоня“ (с пет номинации). Изненада е присъствието на  Blade Runner 2049 с осем  номинации,  сред които за най-добър режисьор (Дени Вилньов).

Нашият фаворит, „Призови ме с твоето име“ влиза в списъка с четири(+ една) номинации, една от които за Тимъти Шаламе за най-добър актьор (нашето момче е номиниран и за награда за изгряваща звезда, гласувана от публиката). Другите са за най-добър филм,  най-добър режисьор и за най-добър адаптиран  сценарии. Доволни сме,  въпреки че наградите пренебрегнаха Арми Хамър в поддържащата категория и Суфян Стивънс за прекрасната  музика за филма.

Спираме с анализа и преминаваме към списъка с номинираните:

Най-добър филм

Call Me By Your Name
Darkest Hour
Dunkirk
The Shape Of Water
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добър британски филм

Darkest Hour
The Death of Stalin
God’s Own Country
Lady Macbeth
Paddington 2
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добър режисьор

Blade Runner 2049 – Denis Villeneuve
Call Me By Your Name – Luca Guadagnino
Dunkirk – Christopher Nolan
The Shape Of Water – Guillermo Del Toro
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri – Martin McDonagh

Най-добра актриса

Annette Bening – Film Stars Don’t Die In Liverpool
Frances McDormand – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri
Margot Robbie – I, Tonya
Sally Hawkins – The Shape Of Water
Saoirse Ronan – Lady Bird

Най-добър актьор

Daniel Day-Lewis – Phantom Thread
Daniel Kaluuya – Get Out
Gary Oldman – Darkest Hour
Jamie Bell – Film Stars Don’t Die In Liverpool
Timothee Chalamet – Call Me By Your Name

Най-добра актриса в поддържаща роля

Allison Janney – I, Tonya
Kristin Scott Thomas – Darkest Hour
Laurie Metcalf – Lady Bird
Lesley Manville – Phantom Thread
Octavia Spencer – The Shape Of Water

Най-добър актьор в поддържаща роля

Christopher Plummer – All The Money In The World
Hugh Grant – Paddington 2
Sam Rockwell – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri
Willem Dafoe – The Florida Project
Woody Harrelson – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Изгряваща звезда (победителят се избира от публиката)

Daniel Kaluuya
Florence Pugh
Josh O’Connor
Tessa Thompson
Timothee Chalamet

Награда за дебют за британски сценарист, режисьор или продуцент

The Ghoul
I am Not A Witch
Jawbone
Kingdom Of Us
Lady Macbeth

Най-добър чуждоезичен филм

Elle
First They Killed My Father
The Handmaiden
Loveless
The Salesman

Най-добър документален филм

City Of Ghosts
I Am Not Your Negro
Icarus
An Inconvenient Sequel
Jane

Най-добър пълнометражен анимационен филм

Coco
Loving Vincent
My Life As A Courgette

Най-добър оригинален сценарии

Get Out
I, Tonya
Lady Bird
The Shape Of Water
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добър адаптиран сценарии

Call Me By Your Name
The Death Of Stalin
Film Stars Don’t Die In Liverpool
Molly’s Game
Paddington 2

Най-добра музика

Blade Runner 2049 – Benjamin Wallfisch, Hans Zimmer
Darkest Hour – Dario Marianelli
Dunkirk – Hans Zimmer
Phantom Thread – Jonny Greenwood
The Shape Of Water – Alexandre Desplat

Най-добра кинематография

Blade Runner 2049 – Roger Deakins
Darkest Hour – Bruno Delbonnel
Dunkirk – Hoyte van Hoytema
The Shape of Water – Dan Laustsen
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri – Ben Davis

Най-добър монтаж

Baby Driver – Jonathan Amos, Paul Machliss
Blade Runner 2049 – Joe Walker
Dunkirk – Lee Smith
The Shape Of Water – Sidney Wolinsky
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri – Jon Gregory

Най-добър декор

Beauty And The Beast – Sarah Greenwood, Katie Spencer
Blade Runner 2049 – Dennis Gassner, Alessandra Querzola
Darkest Hour – Sarah Greenwood, Katie Spencer
Dunkirk – Nathan Crowley, Gary Fettis
The Shape Of Water – Paul Austerberry, Jeff Melvin, Shane Vieau

Най-добри костюми

Beauty And The Beast – Jacqueline Durran
Darkest Hour – Jacqueline Durran
I, Tonya – Jennifer Johnson
Phantom Thread – Mark Bridges
The Shape Of Water – Luis Sequeira

Най-добър грим и прически

Blade Runner 2049 – Donald Mowat, Kerry Warn
Darkest Hour – David Malinowski, Ivana Primorac, Lucy Sibbick, Kazuhiro Tsuji
I, Tonya – Deborah La Mia Denaver, Adruitha Lee
Victoria & Abdul – Daniel Phillips
Wonder – Naomi Bakstad, Robert A Pandini, Arjen Tuiten

Най-добър звук

Baby Driver – Tim Cavagin, Mary H. Ellis, Julian Slater
Blade Runner 2049 – Ron Bartlett, Doug Hemphill, Mark Mangini, Mac Ruth
Dunkirk – Richard King, Gregg Landaker, Gary A. Rizzo, Mark Weingarten
The Shape Of Water – Christian Cooke, Glen Gauthier, Nathan Robitaille, Brad Zoern
Star Wars: The Last Jedi – Ren Klyce, David Parker, Michael Semanick, Stuart Wilson, Matthew Wood

Най-добри специални ефекти

Blade Runner 2049 – Gerd Nefzer, John Nelson
Dunkirk – Scott Fisher, Andrew Jackson
The Shape Of Water – Dennis Berardi, Trey Harrell, Kevin Scott
Star Wars: The Last Jedi – Nominees TBC
War For The Planet Of The Apes – Nominees TBC

Най-добър британски късометражен анимационен филм

Have Heart
Mamoon
Poles Apart

Най-добър британски късометражен филм

Aamir
Cowboy Dave
A Drowning Man
Work
Wren Boys

 
 

„Бохемска рапсодия“: Рами Малек ще превземе и големия екран

| от chronicle.bg |

Рами Малек е познат най-вече с ролята в сериала „Mr. Robot“, която му донесе награда „Еми“. Но големия екран остава все още е слабо застъпен в биографията му. Дотук синеокият красавец е участвал предимно в независими филми като „Short Term 12″ и „Buster’s Mal Heart“. За щастие сме почти убедени, че Малек ще разбие големия екран тази есен в биографичния филм „Бохемска рапсодия“, който разказва за живота на фронтмена на Queen, Фреди Меркюри.

„Бохемска рапсодия“ е режисиран от Браян Сингър („X-Men“), а сценария е на номинираният за „Оскар“ Антъни Маккартън  („Теория на всичко“). Сюжетът проследява историята на  рок бандата от времето на основаването й до изкачването им на върха. Бен Харди, Гуилим Лий и Джоузеф Мазело играят Роджър Трейлър, Браян Мей и Джон Дийкън.

След множество тийзъри и един трейлър преди дни излезе първия официален трейлър на филма. Освен с култовата история на Queen, филмът стана известен и с уволняването на Брая Сингер като режисьор, след като беше обвинен в сексуален тормоз. После на мястото му дойде Декстър Флечър, чиято работа е била предимно на ниво монтаж, тъй като Сингер вече е бил заснел голяма част от филма.

20th Century Fox излиза по кината на 2 ноември.

 
 

Робин Уилямс и най-хубавите му бързи шеги

| от chr.bg |

Човекът беше гений!

Обикновено правим подобни галерии, когато някой има рожден ден или годишнина от кончината му. Робин Уилямс се ражда на 21 юли 1951 година и почива на 11 август 2014 г. Глаерията ни няма нищо общо с датите на живота му.

Има общо с хумора му. От шегите, които събрахме, няма да отворите херния от смях. Ние не можем да предадем с преведен текст, каквото Уилиямс правеше на сцената. Но шегите са за да вкарат малко от Робин в живота ви.

Защото „всички имаме по една искра лудост и не трябва да я губим“!

 
 

“Mamma Mia: Here We Go Again”: продължението, чакано 10 години

| от Дилян Ценов |

4 юли 2008 г. Стокхолм, Швеция. Денят ще остане в историята. Четири световни звезди се събират за втори път на публично място за последните 22 години. Поводът е премиерата на мюзикъла, чийто гръбнак е тяхната музика. Шест месеца по-късно, на края на годината, „Mamma Mia!” вече е най-успешният мюзикъл в историята на киното, най-успешният британски филм на годината и петият най-печеливш филм на годината с приходи от 609 млн. долара.

Точно преди 10 години видяхме за първи път Дона да прави онзи шпагат над леглото, да пада през капандурата на покрива, да плаче, докато приятелките й я наливат с коктейл и наивно да запълва пукнатината в каменната настилка със силикон. А Кристин Барански даде на малките момчета най-ценния съвет – да не си играят с огъня, защото ще се изгорят. 10 години, през които публиката не обърна гръб на остров Калокаири и гръцкото море, на историята на Дона, Сам, Бил, Хари, Софи и периодично се връщаше, за да плаче и да се смее заедно с тях, под звуците на една от най-успешните музикални групи в света – AББA.

Киното няма да бъде кино, ако не направи това, за което се говори тихомълком още от 2008 г. – продължението. Десет години по-късно пред нас вече е „Mamma Mia: Here We Go Again„. Старите персонажи, вечната музика на АББА, шареният остров, две паралелни истории преди и след случките от първия филм, нов снимачен екип и нови попълнения в актьорския състав. На теория имаме всичко необходимо за достоен наследник. На практика „Mamma Mia!” е от онези неща, за които казваме, че „са един път”. Нещо неповторимо, което ако се опиташ да възпроизведеш, резултатът ще бъде имитация на нещо феноменално. Това е грубата равносметката от „Mamma Mia: Here We Go Again”, който от днес вече е по родните кина.

download

Пет години са изминали от сватбата на Софи и Скай и една година от смъртта на Дона. Заварваме Софи леко променена – все така ранима, но и решена да сбъдне мечтата на майка си и да превърне старата “Villa Donna” в приказен хотел. Скай заминава за САЩ на семинар по туризъм, а на помощ на Софи идва новият управител – сеньор Фернандо Сиенфуегос (в ролята е Анди Гарсия). Несигурна за своето бъдеще, това на брака си и на хотела, Софи несъзнателно върви по пътя на майка си, която преминава през същите трудности при идването си тук. Едновременно с това сме въведени и в другата история – тази на младата Дона (Лили Джеймс). Запознаваме се с нея по време на дипломирането й в университета, където заедно с випускниците тя пее „When I Kissed the Teacher“. Действието се развива през 70-те години. Хипитата все още вярват в мечтата си, а младата Дона иска да опита всичките сладости, които животът и момчетата могат да й предложат. Скиталческият й дух я отвежда първо в Париж, а след това на гръцкия остров Калокаири, където тя се установява за постоянно. Тук пътищата й се преплитат и с младите Бил и Сам, а плътно до нея са двете й приятелки – Роузи и Таня. 25 години по-късно компанията отново се събира, за откриването на хотела. Всеки е малко остарял, но все така очарователен. Към тази картина добавяме и бабата на Софи и майка на Дона, в чиято роля влиза Шер.

MV5BODc2MjUyZWQtOGE1ZC00MTcyLTg4M2UtNWRjNGQ4NTg5OWZjXkEyXkFqcGdeQXVyNTc5OTMwOTQ@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Липсва само Дона, чиито портрети висят по стените. Духът й обаче се усеща.

Mamma Mia: Here We Go Again” пристига със съответните смени в екипа. На мястото на Филида Лойд, която режисира първата част, сяда Ол Паркър („Най-екзотичният хотел „Мариголд”), който пише и сценария. За историята съдейства Катрин Джонсън, автор на Бродуейския мюзикъл от 1999 г. и на сценария за филма от 2008 г. Лили Джеймс в ролята на младата Дона и е най-доброто ново попълнение в тези 114 минути. Джесика Кийнан Уин и Алекса Дейвис са 20 годишните Таня и Роузи, а Джеръми Ървин, Хю Скинър и Джош Дилън влизат съответно в ролите на младите Сам, Хари и Бил. Именно тази част от актьорския състав дава на филма това, от което той най-много има нужда – нещо ново. Различен прочит на вече известната история, за която сме чували от дневника на Дона от първата част. Всички знаем какво се е случило в онези млади години в общи линии. И тъй като тази изходна ситуация вече е известна, интересното е да видим как тя достига до нас през изпълненията на новите лица. За щастие всичките те са достатъчно встрастени и успяват да ни потопят в разказа.

Липсва само Мерил. Духът й обаче се усеща.

Това е и факторът, който „Mamma Mia: Here We Go Again” не може да превъзмогне. Той обаче е следствие на други липси, заложени още в началното ниво – историята. Такава на практика тук няма. Поне не и в непознат досега вид. Като картина за оцветяване, чийто щрихи са поставени още през 2008 г., а сега само някой е добавил акварела. Запълнени са празнините, които зрителят няма вопиюща нужда да бъдат запълвани. Той вече знае къде ще го отведат събитията.

mama-mia-two-new-movie

Липсва размахът на първата част, онова препускане през ситуациите и тяхната динамика, които ни връхлитат още с началните кадри, когато звучат акорди от “Gimme, Gimme, Gimme”. Липсва и онази свързаност между песните, които правеха историята завършена, напрегната и ненатрапчиво лирична. При първият филм персонажите нямат друг изход, освен да запеят. Хитовете на АББА са точно на мястото си, защото само чрез тях може да има развитие. Тук песните са по-скоро цел, оправдание за достигане до определен момент, но без изграденото първончално напрежение.

Безспорно всичките песни са заснети впечатляващо. Подборът им обаче може да бъде недотам атрактивен за зрителите, които са по-слабо запознати с творчеството на АББА. За запалените фенове песни като “Angeleyes”, “The Name of the Game” и „I’ve Been Waiting for You” носят същото усещане като „Mamma Mia” и „Money, money, money”. Но имайки предвид, че касовият успех на тази история се дължи именно на най-големите хитове на групата, до известна степен присъствието на толкова много B-side песни, е минус. Малък минус обаче, защото дори тези песни носят уникалния ABBA sound, заради който днес светът отново преживява една нова АББА мания. Връх в мащабите са изпълненията на „Waterloo”, която Лили Джеймс и Хю Скинър пеят в парижкото бистро и „Dancing Queen”, която е своеобразен tribute на предшественика си от 2008 г. с десетките танцуващи хора и най-приятната препратка в целия филм – бабата, която преди захвърли снопа с пръчки, за да се присъедини към танцуващите кралици, днес вече няма силите за това. Пак носи своя сноп, пак е очарователна, но знае, че вече няма как да разпери ръце. Такава е и аналогията между двата филма.

Следствието, както вече стана ясно, е непрестанното дебнене за нея – Мерил. Чакаш момента, в който тя ще се появи зад вратата, защото тя е едно от най-силните попадения в предишната част, без което (и това е ясно на всички) този сюжет не би имал същия художествен успех. Когато дойде нейният момент, всичко се променя. Не от сантименталност. Просто защото тя е на мястото си. Там, в ситуацията, в кулминацията, с гласа, енергията, присъствието. Тя е Кралицата на танца и на филма, докато изпълнява заедно с Аманда Сийфрид My Love, My Life”.

Mamma-Mia-2

Най-обсъжданото ново попълнение в актьорския състав несъмнено беше Шер в ролята на Руби – бабата бохемка с избелена коса, която пристига от Лас Вегас и отпраща поздрав на френски към ses enfants (от фр. своите деца). Тя се появява за кратко, ролята й е почти пистолетна и кулминацията е главозамайващо доброто изпълнение на „Fernando”, в което й партнира Анди Гарсия. Ефектно присъствие, безспорно, но нейният образ в голямата картина е като ефектна брошка върху вече направен тоалет. Нека всеки сам прецени дали има нужда от нея.

Mamma-Mia-Here-We-Go-Again-ft.-Cher-HD

Нека да е ясно, „Mamma Mia: Here We Go Again” е добър филм, разглеждан сам по себе си. Работата е там, че да се разглежда самостоятелно е почти невъзможно предвид високата летва, която постави Филида Лойд. Сравнението е естествено и неизбежно. Това е рискът при подобни начинания – когато изградиш нещо като „Mamma Mia!” можеш ли да си позволиш да кажеш „Here We Go Again”…?

Няма да разберем дали „освежаването” на екипа в лицето на Ол Паркър е било добро решение. Винаги ще се питаме дали нещата не биха изглеждали по-добре, ако продуцентите бяха заложили на Филида Лойд. Може би да. Поради две причини: Ол Паркър не успява да се разпише със своя почерк върху историята, а филмът и без това върви по сигурния и добре утъпкан път на първата част. В резултат на това днес гледаме една приятна, забавна, интересна имитация на мюзикъла от 2008 г.

Хубавото е, че дори да е имитация, няма да загубите времето си. Отидете да гледате “Mamma Mia: Here We Go Again”. Забавлявайте се с историята на младите Дона, Сам, Хари, Бил, Роузи, Таня, плачете, смейте се с тях. Правете всичко, което правихте в последните 10 години. Персонажите са живи. Те няма да остареят толкова лесно. Музиката на АББА няма да остарее толкова лесно. Тя, както Мерил, Филида Лойд, Ол Паркър, Агнета, Бьорн, Бени, Ани-Фрид и всичко останали винаги ще отразяват ярката светлина на своя “Super Trouper”.

banner

*trouper – прожектор, който се управлява ръчно и следи водещите изпълнители на сцената, на театрален жаргон, „следач“

 
 

6 филма, с които да загреем за „Mamma Mia: Here We Go Again“

| от chronicle.bg |

Изминаха десет години откакто най-печелившият мюзикъл на всички времена обиколи кината и се превърна в абсолютен хит, който и до днес не е загубил блясъка си. Ние обаче се чувстваме като една известна героиня от  киното, на която принадлежи репликата „it’s been 84 years…“. Изключително бавно минаваше времето от миналата есен, когато се разбра, че „Mamma Mia!“ ще има продължение.

Вече е време да си отдъхнем и да се настаним удобно в киносалона, защото вчера беше световната премиера на „Mamma Mia: Here We Go Again“, а след два дена младата Дона (Лили Джеймс) и компания отново ще запеят любимите ни хитове на ABBA и на българския екран.

„Mamma Mia: Here We Go Again“ ни отвежда назад във времето, когато Дона е още млада дипломантка в Оксфорд, но разбираме, че още тогава тя изгаря от желание да опита всички сладости, които животът може да предложи. Затова съвсем сама тя поема пътя първо към Париж, където се среща със спонтанния хипстър Хари, а после съдбата я отвежда към гръцкият остров Калокаири и двамата изкусителни младежи Бил и Сам. Втората част на мюзикъла се състои от двете паралелни истории на миналото и настоящето. Днес вече Софи (дъщерята на Дона) не е невинното момиче от първата част на мюзикъла, а решителен предприемач, готов да превърне хотела на Дона в истински рай за туристите. Всичко това е обединено от песните на шведската попгрупа.

Ако и на вас, също като на нас, ви е омръзнало да чакате и искате да оползотворите останалото време до 20 юли, ви предлагаме 6 велики филма, с които ще влезете в духа на „Mamma Mia: Here We Go Again“. Можете да ги видите в галерията горе.