shareit

„Хищници в мрака“: Мощният филмов удар на Том Форд

| от |

Вторият режисьорски проект на дизайнера Том Форд е толкова различен, краен, притеснително насилствен, болезнено мрачен и диаболично гаднярски, че те хваща за гърлото още с първите си кадри.

А те са на груби, огромни, дебели, отпуснати, чисто голи жени, които танцуват бавен, мощен, еротичен танц. Само по пера. И по цици. И по окосмени интимни части. Танцуват, въртят се, показват плът, голота и гротеска с гордост. А някъде между тях, близо 3-4 минути след началото, се виждат група слаби, порцеланови сноби, които пият скъпо шампанско от още по-скъпи чаши.

Том Форд обича гротеската във всичко, което прави. От дрехите и парфюмите, през фотосесиите до филмите. Обича и еклектиката и визуалния пачуърк, в който събира и сглабя, лепи и долепя неща, които за много хора са несъвместими. Но на него някак му се получават.

На този свят съществуват много хора, които не умеят нищо. Те не могат да правят изкуство под никаква форма – комерсиално или арт, не умеят да готвят, да пишат, да чистят, да перат, да продават джапанки дори… Някак нещата не им се отдават по никакъв начин. Том Форд е обратното на тези хора. Той може да прави всичко или поне те кара да вярваш, че е така, защото всичко, с което се е захванал до този момент, му се е получило.

Първият му филм A Single man носи и първа номинация за „Оскар“ на Колин Фърт, макар британецът да работи в киното и да прави чудесни роли от години. По онова време Фърт е на 49 години, на прага да навърши 50. Печели Оскара година по-късно, но той отдавна е заслужен.

Том Форд от своя страна не получава нито една номинация за важна награда. Може би Академията не е толкова отворена и толерантна към другите, за колкото се смята, защото все още й е трудно да приеме дизайнер, който се мисли за режисьор. При това прави филм за гейове. Самият той е виден и отворен хомосексуалист. Прекалено много неща и теми са внесени в живота и творчеството на Том Форд, за да може група от привилигировани холивудски чешити да отворят току-така обятията си и да го поемат. Може би, защото тайно ги е страх, че ще трябва да поемат и нещо друго впоследствие.

Това не спира Форд да прави кино и седем години след първия си проект, той се завръща с втори. По-мрачен, по-различен, по-зъл, по-оголен, по-ожесточен.

Базиран на книгата на Остин Райт „Тони и Сюзън“, „Хищници в мрака“ е многопластов психотрилър за самоизяждащата се връзка и една обречена любов, пресъздадена през символиката на убийства, смърт, болка и изнасилвания и пренесена на екран чрез симбиозата между реалния живот на двама души и фантазния ужас, създаден от писател.

Сюжетът проследява Сюзън – богата, отегчена, незнаеща какво да прави с живота си жена, която една събота сутрин получава първия завършен роман на бившия си съпруг. Той е посветен на нея.

Тя, като едно стройно, червенокосо, студено като лед, Барби, остава сама в големия си дом, за да се потопи в мрачния, гнусен свят създаден от бившия й, докато подобния на Кен сегашен неин съпруг и възлюбен, тича по лъскавите хотели, за да чука жени с нацупени устенца, отегчен поглед и изкуствени цици.

Животът е като огледална плоскост понякога. Ако се вглеждаш в него прекалено дълго и втренчено, рано или късно ще започнеш да го виждаш равен и сив. Ще загубиш идеята за дълбочина и цялостна картина и има шанс да почувстваш и себе си, като хартиен пресонаж в него.

Том Форд ни представя именно един такъв картонен свят. Светът на красивата Сузи. Окъпан в лукс, черно, алкохол и екстравагантни хора и подобно на гротеската, с която открива своя визуален спектакъл, и той е сблъсък между красивото и грозното.

Ейми Адамс е родена на изиграе ролята на нещастната, родена в лукс, бунтуваща се за кратко, но в крайна сметка превърнала се в майката, която презира, Сюзън. Тя е създадена, за да бъде студената, луксозна кралица в крещящия ужасяващ свят на Том Форд. Тази роля й пасва точно толкова добре, колкото прилепналата зелена рокля, която носи във финалната сцена. С огромно деколте. С гърди навън и объл задник, притиснат плътно от зеления нюанс. Адамс е богиня тук. И Том Форд го знае!

ейми адамс, хищници в мрака

От другата страна е Джейк Джиленхол. Той игаре, както бившия съпруг на отегчената Сузи, който й е посветил цял роман, така и основния персонаж в нажеженото хартиено действие, което се развива на екрана и в главата на персонажа на Адамс.

Джиленхол е идеалистичния мил, благ, добряк от Юга, чието семейство е нападнато една вечер на пуста магистрала. В средата на нищото. Там, където в клишетата ти се случват най-лошите неща. Том Форд, в компанията на Джиленхол, Арън Тейлър Джонсън, който е чудесен актьор, и Айла Фишър, успява да изкриви клишето, така че то да работи на много нива и да обслужва тази, само на пръв поглед, тривиалната история.

Някъде на по-късен етап, към тази троица се присъединява и Майкъл Шанън, толкова характерен, че трудно може да го сбъркаш, в ролята на вестителя и отмъстителя и поучителя…

Линиите на сюжета, подобно на нивата на бруталност, болка, любов, секс, човечност и прочие изначално заложени у нас чувства, се разклоняват на хиляди посоки. И се местят пред очите на зрителите като пластовете дебела увиснала кожа на жените в началото на филма.

Всичко в „Хищници в мрака“ може да бъде заключено в първата и последната сцена на това визуално пиршество. А онова по средата, да бъде просто отделен разказ за нивата на човешка злост. Защото нито един човек не знае колко зло може да причини на друг, докато не му се наложи. А пътят е дълъг, дълбок и все надолу. Човешкото зло, за разлика от доброто, не знае граници. Или поне те са толкова размити, че отдавна сме спрели да ги виждаме.

От лошите коментари, през злобните неща, които казваме на хората, които обичаме, до чукането на най-добрата приятелка на гаджето ни, човек може да изтърпи и направи много. И Том Форд изследва тези наши желания плавно и методично. Окъпва го в музика и диалог. Окъпва го в гротеска.

Можем спокойно да заключим, че Форд е изледовател на човешкото зло във втория си режисьорски проект. Той го взима и го мята срещу зрителя. Под формата на грозота, красота, секс, убийства, любов, предателства… Той показва почти всички негови лица и ги преплита в плътния, силен и тъжен сюжет, създаден от Остин Райт.

Филмът е визуална страхотия, приказка за пораснали деца, които пият диазепам от обяд. Той е за циници, които не вярват в любовта, докато тя не ги удари силно и рязко като топка на игрище, за романтици, които смятат, че доброто ще спаси света… „Хищници в мрака“ е за всички вас, неопетнени от лошото или докоснали се до него твърде рано. За всички, които обичате да бъдете изненадвани на кино, да бъдете шокирани, да се задъхвате. И за вас, на които чуждата болка носи удоволствие. Той е за всички ви. Подарете си го. Няма да съжалявате.

„Хищници в мрака“ е мрачна визуална приказка за отчаянието, която ти държи влага дълго след като е свършила. Но не от онази приятната влага, а от страшната. Като след кошмар, от който едва си се събудил.  

    

 

 
 
Коментарите са изключени