Хан Соло продаде пистолета си

| от chr.bg |

Лазерният пистолет на Хан Соло от филма „Междузвездни войни: Епизод VI – Завръщането на джедаите“ бе продаден за 550 000 долара на търг в Лас Вегас.

От аукционна къща „Джулиънс окшънс“ оповестиха, че лотът е купен от компанията Ripley’s Believe It or Not.

Дългият около 40 сантиметра лазерен пистолет бил съхраняван над 30 години от Джеймс Шоп, сценографа на филма, излязъл по екраните през 1983 г., поясниха от тръжната къща.

На търга „Легенди на Холивуд“ бе изложен също цял костюм на Супермен, носен от актьора Кристофър Рийв във филма „Супермен 3″. Костюмът на супергероя бе продаден за 200 000 долара. Платената сума значително надхвърля първоначалната му оценка.

Черна вълнена рокля, носена от Мерилин Монро, пък намери купувач за 20 000 долара, които ще бъдат предоставени на фондацията на президентската библиотека „Ейбрахам Линкълн“.

Търгът се състоя в комплекса „Планета Холивуд“.

През юни м.г. роботът R2-D2 от „Междузвездни войни“ бе продаден за 2,76 милиона долара на търг, докато за лазерния меч, размахван от Люк Скайуокър в два филма от поредицата, бяха платени 450 000 долара.

 
 

Патриша Аркет: Все още ми плащат по-малко, дори след Оскара

| от chronicle.bg |

Когато Патриша Аркет спечели Оскар за на най-добра поддържаща актриса за ролята си в „Boyhood“ на Ричард Линклейтър от 2014 година, тя прекара по-голяма част от времето си в борба срещу разликата в заплащанията на актьори и актриси. „За всяка жена, която е родила, за всеки данъкоплатец, за всеки гражданин, борили сме се за равните права на всички. Време е за равенство в заплащането и равенство на жените в САЩ.“

Речта й предизвиква аплодисментите на всички – от Мерил Стрийп до Дженифър Лорънс. Тя самата обаче все още се оплаква, че й предлагат работа, в която заплатата й не е същата като тази на колегите й мъже.

„Отказах няколко предложения, защото офертите, които ми направиха, бяха глупави по много грозен начин“

Аркет също така е получила предложение, в което тя е щяла да спечели процент от печалбите на филма, но след това е научила, че колегата й ще получи по-голяма заплата като цяло и следователно разплащателните структури не са равни. И Аркет, и колегата й са носители на Оскар.

Борбата й за равенство е оказала влияние на жени по целия свят. „Гледам едно момиче – сигурно на моята възраст или малко по-голяма. То сигурно ще се пенсионира с повече пари. Това ще даде отражение на живота й. Толкова много жени ми казват това – могат да хранят децата си, могат да изпратят сина си в университет, все важни и големи неща.“

Патриша се връща към телевизията още този месец в „Medium“ и „CSI: Cyber“. Тя също така играе Джойс Майкъл, работничка в затвор, която се влюбва „Escape at Dannemora“. Премиерата е на 18 ноември.

 
 

Парадокс на шкембето

| от Емил Кирилов |

Скъпи читателю, ще започна с това, че самият аз не съм огромен почитател на шкембето, но в определени ситуации, при наличието на подходящи компания и настроение, се случва да изсипя 2/3 бурканче чеснов дресинг и още толкова люто в купа вряла чорба и да се отдам на момента. Толкова за мен и хранителните ми навици.

Нека Ви занимая с един особен парадокс, който ангажира мисълта ми от известно време насам. Условно му давам името „Парадокс на шкембето”. Но за да стигна до него, ще се наложи да започна от по-далеч.

Познавам немалко хора с огромни библиотеки в просторни, но уютни частни имоти в централните квартали на столицата ни или из други красиви български градове. Хора с музикален вкус и богата обща култура, потомствени интелектуалци. С тях бихте могли часове наред да коментирате теми като съвременно изкуство, международно положение, екологична криза и религия, без да се страхувате, че ще ви удавят в клишета и заучени от телевизора бързосмилаеми житейски постулати, които да ви изложат на риска да им повърнете в лицето  след петата минута опит за нормален разговор.

Хора с таланти, с образование и с родители, които също имат образование. И таланти. Хора, които извършват полезни за обществото ни дела. Лекари, музиканти, творци, бохеми. Хора, които се смеят от сърце, умеят да пътуват и да се наслаждават на живота с неголям бюджет, въпреки че имат добри финансови възможности. Хора, които обожават природата, имат разнообразно ежедневие, спортуват, четат, грижат се за себе си.

С такива личности можеш спокойно да се появиш на прием във Военния клуб или на представление във Виенската опера. С такива хора можеш да идеш да окосиш на вилата, както и да седнеш да удариш две ракии в някоя квартална кръчма, където да отопите заедно парчета бял хляб в мазното на дъното на купа с люти чушки с чесън, лук и оцет.

Не е изключено да ги чуете да се оригват над шише непретенциозна обикновена българска бира в градинката до тях, обути в 15-годишни кожени кецове adidas от тия, дето не се късат никога и вече не се произвеждат. Облечени в домашни дрехи с лекета, докато прехвърлят крупни суми пари от едната си сметка в другата си онлайн с помощта на китайския си телефон с разбит панел и разхождат кучето си.

Ще чуете от тях истории за маса, в които те са били или върху, или под нея, или са я обръщали. Ще спорите с тях за политика, ще слушате историите им за пътешествия из Азия и Австралия.

Ще ядете с тях суши, каквото майсторски ще ви приготвят. Но и шкембе. Ще ви е мило. Ще ви е добре. Ще си приличате.

Съвсем не е задължително обаче, някога да срещнете тези хора. Даже твърде вероятно е това никога да не се случи. Особено ако често доброволно посещавате места като мола, където ще се натъкнете само на хора с обноски, които ядат суши.

Те може и да идват от семейства, в които никой никога не е слушал Queen, камо ли да спори дали „Бохемска рапсодия“ се доближава по сюжет до обективната история на Фреди Меркюри и компания. Бащите им са ги отгледали със сръбско и са мечтаели да ги задомят за някой международен шофьор или айде, добре – лекар, ама да е от шефовете по болниците. Че едната култура без пари можеш да си я туриш на…

Както и да е.

Отидете в който и да било мол и питайте който и да е произволен човек на ескалатора, облечен в нов черен анцуг за 300 лева, с айфон последен модел на изплащане и с прическа: „Яде ли шкембе?“ и „Ерик Клептън певец ли е?“. И на двата ви въпроса ще отговори с „не, не“ и ще подмине. След това ще седне на маса до някой стъклен балкон, който никога не е огряван от слънчева светлина и ще се чуди как да завърши финансово месеца без да се изкуши от най-новата процедура за лице и шия с кристали и изсушени лайна от лама в студиото за красота отсреща.

След това ще й/му донесат салата за 15 лева с маракуя и бурата, която тя/той ще снима за Instagram. След това ще отиде и ще си купи последната книга на Вената Райкова, защото чете литература и се развива личностно. След това ще даде 2 лева на клошар пред мола и ще се снима и с него. Пак за Instagram. Добър човек.

След това, описаното дотук ще се повтори още безкрайно много пъти в безкрайно много дни през следващите 15-20 години от този иначе къс човешки живот. Ако не умрем всички накуп преди това, разбира се. И през цялото това време този човек никога няма да пророни и една сълза за спасението на собствената си душа над вряла купа люто шкембе. Разбирате ли? Никога. Това наричам аз „Парадокс на шкембето”.

 
 

Стан Лий: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

 

Да се пише за тази точно загуба, е нещо, което определено би се харесало на Стан Лий. Въпреки че феновете на комиксите трудно могат да повярват. „Стан Лий – мъртъв! Не! Не, не може да бъде“.

Човекът, който пръв разбира, че с голямата сила идва и голямата отговорност? Човекът, който заедно с другите величия в комиксите, Джак Кърби и Стив Дитко създава половината от най-популярните комиксови персонажи? Спайдърмен, Фантастичната четворка, Хълк, Железният човек, Черната пантера, Тор… списъкът може да продължи.

Истинското му име е Стенли Лийбър, син е на румънски емигранти от еврейски произход и мечтае да напише „Великият американски роман“. По-късно споделя, че приема псевдонимът Стан Лий от срам: „Хората не изпитваха никакво уважение към комиксите. Повечето родители не искаха децата им да ги четат.

След близо 80-годишна кариера, абсолютната икона и еталон в света на комиксите, Стан Лий почина вчера на 95-годишна възраст. В днешно време, когато 4 от 10 най-печеливши филма на всички времена, са базирани на комикси на „Марвъл“, е трудно да си представим каква е била сцената в началото – през 40-те. Идеята за нещо наречено „комикс“ е едва на една година, когато Лий започва първата си работа.

Spider-Man Movie Premiere In Westwood
Getty Images

Стан Лий започва да работи в комикс индустрията през 1939 г., когато е едва на 16 години. Присъединява се към компанията „Timely Comics“, нова поредица, която принадлежи на издателя Мартин Гудман. Първоначалните му задължения са да пълни мастилниците и да изпълнява поръчките за обед. Бързо усвоява уменията да коригира и редактира, а първата си история пише през 1941 г. в третия брой на „Captain America Comics“. Работи с легенди като Джо Саймън, Джак Кърби, Бил Евърет и Сид Шорс преди да постъпи в армията през 1942 г. След завръщането му „Timely Comics“ вече се казва „Атлас“ и супергероите вече не са на пода. Затова Лий чинно работи над популярните през 50-те жанрове – романтиката, уестърните, научната фантастика. Но скуката става нетърпима.

До края на 50-те вече конкурентите на Atlas, DC Comics, успешно възраждат някои от старите си герои, сред които Светкавицата и Лигата на справедливостта. Заинтригуван от успеха, Гудман дава задачата на Лий и Кърби да създадат свой собствен комикс. Тук версиите не са точни, тъй като самият Лий е казвал, че благодарение на жена си започва да пише комикси, тъй като тя го насърчава да създаде комикса, който би искал да прочете. Двамата заедно с Кърби създават Фантастичната четворка (квартетът от хора със свръхестествени сили) през 1961 г.

Четворката става сензация, заради новия облик на супергероите. До този момент те са представяни еднопланово – като служители на справедливостта, стожери на честта, служещи винаги и единствено на възвишени каузи. Фантастичната четворка обаче, е склонна към измами, преминава през любовни драми и всеки от тях има своите отрицателни черти.

Лий и Кърби работят заедно върху 102 истории за Четворката.  Освен това създават и други култови персонажи като Х-Мен, Хълк, Отмъстителите, Ник Фюри, Тор. В колаборация с наскоро починалия Стив Дитко пък, Лий създава другите любимци на публиката Спайдърмен и Доктор Стрейндж. С Дон Хек и Кърби създава Железния човек, а с Евърет – Деърдевил.

Stan Lee Portrait
Getty Images

Авторът разчита на техниката, която сам нарича „Методът Марвъл“. Той пише синопсиса на разказа, от там художникът рисува персонажите, след това се измислят ситуациите и накрая Лий пише диалозите.

Този метод води до редица конфликти между него и сътрудниците му. Въпреки че Кърби и Дитко също са заслужавали точно толкова заслуги за създаването на героите, колкото Лий, последният невинаги ги е давал. Точното му участие, в който и да било комикс на Marvel, не може да бъде определено с точност, но едно е сигурно – този автор има огромна роля в изграждането на комиксовия разказ такъв, какъвто го познаваме днес. Той акцентира както на действието, така и на изграждането на самия персонаж – фен е на дългите истории и обратите в сюжета и се опитва да постави героите си в злободневна ситуация, която би могла да се случи в момента на създаване на комикса.

През 1972 г. Лий спира да пише комикси и става издател на Marvel. Постепенно заема главна роля в компанията и все по-рядко се занимава с писане. Въпреки това приносът му към Marvel не намалява, а просто преминава под друга форма. През 2008 г., когато от компанията решават да поемат рисковия ход да създадат свой собствен сериал с Железния човек, Лий е този, който се появява като статист за кратко, напомняйки на публиката за себе си и миналото на Marvel.

Spider-Man 40th Birthday Celebration
Getty Images

Беше ме срам, защото бях просто автор на комикси, докато други хора строяха мостове и правеха кариери в медицината.“ казва по-късно Лий. „И постепенно осъзнах: Развлечението е едно от най-важните неща в живота на човека. Без него той би ударил дъното. Мисля, че ако умееш да развличаш, значи правиш добро. Когато видя щастието на феновете при срещата с хората, които разказват истории, които ги рисуват,  и които се показват по телевизията, осъзнавам колко велико нещо е да развличаш хората.

 
 

„Новото Божоле дойде!“: какво трябва да знаем за иконичното френско вино?

| от chronicle.bg |

В страната, която организира всевъзможни фестивали, празненства и чествания на кулинарията си, едно от най-чаканите и празнувани събития е отварянето на първата бутилка Beujolais Nouveau. Франция е направила от това наглед обикновено и естествено действие, събитие, което днес е се чества в над 100 страни по света.

Младото Божоле всяка година привлича вниманието на всички фенове на френската кухня, вино и култура. За разлика от повечето вина, дори белите и розетата, които са отваряни година след брането на реколтата, младото Божоле се отваря през ноември и всяка бутилка има срок на годност до 6 месеца.

До този момент световните издания даваха добри прогнози за предстоящата реколта ново Божоле. Това ще разберем утре, 15 ноември 2018 г., когато Френско-българската търговска и индустриална камара (ФБТИК) ще отбележи за 13-та поредна година едно от най-големите събития за приятелите на Франция и франкофоните по света – отварянето на първата бутилка от новата реколта. Представянето на новото Божоле традиционно се отбелязва на третия четвъртък от ноември. Тази година събитието ще се проведе в Националния дворец на културата, а темата на изданието е „Галерия на изкуствата Божоле“.

Младото Божоле или Божоле нуво (Beaujolais nouveau) е червено вино, произвеждано от сорта грозде гаме във френския регион Божоле, Бургундия, който включва 72 селища, 2000 производителя и общо 13 000 хектара лозя. То представлява младо вино, което се пуска за продажба само шест седмици след края на гроздобера, винаги в третия четвъртък на месец ноември.

По традиция продажбата на Новото Божоле е забранена до полунощ преди третия четвъртък от ноември на годината. Според Закона за виното във Франция, едва след тази дата, младото Божоле може да стъпи на световния пазар и да достигне до почитателите си. Празникът в София ще започне с тържествено отваряне на първата доставена бутилка от новата реколта, което ще се обяви от Стефан Делайе, Председател на Френско-българската търговска и индустриална камара и негово превъзходителство Ерик Льобедел, посланик на Франция в България, в ролята си на патрон на церемонията.

Новата реколта ще бъде посрещната с думите: Le Beaujolais Nouveau est arrivé! („Новото Божоле дойде!”). Младото вино е нетърпеливо и за това е прието то да бъде изпивано сравнително бързо след производството му.

Тази година, още от януари, френският винарски регион Божоле се наслаждава на отлични метеорологични условия – пресищане от слънчево греене през лятото и дозирано количество дъждове, позволяващи на лозите да преминат през всички стъпки на развитие по най-благоприятен начин.
Според производителите, реколтата на Божоле Нуво 2018 е сред най-добрите, тъй като в нея се усещат цветовете на тъмно-лилав гранат, прекрасните кадифени танини и аромати на червени и черни горски плодове. Тазгодишното вино притежава изключителните заоблени аромати, които работят в перфектна хармония с танините.

За начало на младото вино от регион „Божоле“ се счита традицията за отваряне на бутилки младо вино от работниците във френските лозя след края на гроздобера. Скоро след това, то добива популярност и се предлага в традиционните ресторанти в Лион, а традицията за отваряне на първата бутилка в третия четвъртък на ноември, идва от далечната 1951 г., когато с декрет се забранява продажбата на вина със защитени наименования на произход преди третия четвъртък на месец ноември.

Beaujolais Nouveau 2018 maquette 1 colombe etiq 200

Годишното производство на младо Божоле възлиза на около 200 000 хектолитра или 27 млн. бутилки, като почти половината (12,3 млн. бутилки) e предназначено за износ. Младото Божоле се посреща тържествено в 111 страни, сред които и България. Основните пазари са Япония с над 6 млн. бутилки, следвана от САЩ, Обединеното кралство, Канада, Германия, Китай, Белгия, Швейцария и Италия. Винарският регион е първенец по продажби на количество вино за толкова кратък период от време.