Филмите, с които ще изпратим 2018 г.

| от chronicle.bg |

Декември… месецът на всички киномани.

Последната партида „престижни“ филми излизат по кината, ленти с висока стойност и претенции за награди застават редом до блокбъстърите, които искат да извлекат максимум приходи на гърба на празничния сезон. Започват да се появяват равносметки за видяното, критиците избират своите „най-добри“ и номинациите за големите награди излизат – най-важните този месец за наградите „Златен глобус“, които ще бъдат обявени днес по-късно през деня.

Но преди да се правят равносметки за най-доброто и най-лошото, което видяхме през годината, е редно първо да видим какво ни очаква в оставащото време от годината. А то не е малко.

От блокбъстъри до един от най-добрите филми на кинофестивала в Кан, декември покрива целия спектър от жанрове, стилистики и бюджети.

Минаваме по повърхността на блокбъстърите със супергерои и само ще споменем, че в идните седмици ни очакват „Aquaman“ (21 декември), „Spider-Man: Into the Spider-Verse“ (14 декември), „Bumblebee“ (21 декември) и „Mortal Engines (14 декември). Само споменаваме тези филми, за да направим място на големите заглавия през декември, с които ще изпратим 2018 г.

В галерията горе можете да видите част от обещаващите филми, които ще излязат по кината този месец.

 
 

Заешкото нашествие в Австралия

| от Радослав Тодоров |

За първи път в Австралия зайците пристигат вероятно още с корабите на първите заселници към края на 18 век. Първоначално те били отглеждани за храна в клетки и по нищо не личало в какъв огромен проблем за околната среда и стопанството ще се превърнат тези наглед безобидни пухкави създания.

Заешката кутия на Пандора била отворена през 1859 г. когато британският заселник и любител на лова Томас Остин решил да пусне на свобода в природата 24 заека с намерението те да се развъдят и да ги ползва като ловен обект. Проблемът обаче е, че този обект в съвсем кратко време придобил гигантски размери. Оказало се че условията в Австралия са идеални за зайците, а освен това меките зими позволявали целогодишно размножаване. Поради липсата на естествени врагове в Австралия зайците претърпели взривна популация и само няколко десетилетия по-късно тези 24 заека нарастнали на около 1 милиард!

Rabbits_MyxomatosisTrial_WardangIsland_1938

Годишно вече се отстрелвали по 2 милиона заека без това въобще да влияе върху популацията им. Биолозите считат, че основната причина за това е, че зайците на Остин са били подбрани да са от няколко различни породи. По този начин много бързо при произволните кръстоски помежду им се е селектирал идеалният вид заек като приспособимост към австралийските условия.

И така само за няколко десетилетия континентът се оказал надупчен като швейцарско сирене от заешки дупки. Редица уникални растителни видове били унищожени от безбройните пришълци. С това започнал да се клати балансът в биологичните ниши, което застрашавало от изчезване и някои местни видове животни. Опустошенията които заешките орди започнали да нанасят на посевите и земеделието били направо неизчислими.

Станало крайно наложително правителството да вземе крути мерки срещу този проблем.

Първоначално решили спешно да започнат изграждането на огради с обща дължина над 3000 километра за да ограничат разселването на популациите поне само до рамките на щата Виктория. Оказало се обаче че зайците се размножават по-бързо дори и от темпото, с което се строят оградите и още преди строежът им да бъде завършен те успявали да ги заобикалят и да плъзнат по останалите щати. Там където успяли да ги заградят напълно също нямало реален ефект, тъй като се оказало че те без проблеми изравят дупки под оградите. През 1887 г. правителството на щата Нов Южен Уелс обявило награда от 25 000 паунда за всеки, който предложи неизпробван до момента ефективен метод за изтребване на зайци.

rabbit-proof-fence-episode

След като акциите по отстрелване и заграждане завършили с пълен провал, през ХХ век дошъл ред и на учените и модерните технологии да опитат късмета си срещу заешката напаст. Така новите лабораторни противници на зайците първоначално ги атакували с химически оръжия, залагайки капани с отрови на фосфорна основа, които да не вредят на почвата, растителността и домашните животни. Нито те, нито другите разработени химически смеси (като соден флуороацетат и пиндон) обаче не могли да затрият гигантските заешки популации. След като химиците се провалили дошъл редът и на молекулярните биолози. Те започнали разработка на нова болест, която да доведе до епидемия сред зайците и да ги изтреби.

Но всички тези опити имали само временен ефект. Опитът да погубят зайците с птича холера например не дал почти никакви съществени резултати. Тогава през 50-те години учените по изкуствен начин пуснали в природата вирусът myxoma, който причинява миксоматоза, смъртоносно за зайците заболяване. Но дори и в този случай ефектът бил много далеч от очакваното. Макар и вирусът да успял да изтреби около половин милиард заека след пускането му, оцелелите удивително бързо се адаптирали и развили естествен имунитет към него.

Все пак на фона на щетите за милиони долари, унищожаването на редица местни растения, а с тях и животни, както и дори причиняването на ерозия на почвата, зайците понякога били и от полза за фермерите. По време на икономическите депресии в края на 19 век и през 30-те години на 20 век, както и по време на световните войни, ловуването на зайци се оказала безплатна опция за подобряване на тежкото положение с финансите. Те практически са неограничен ресурс на храна, а с продажбата на месото и кожите им фермерите си докарвали допълнителни приходи, както и погасявали с тях фермерските си заеми.

026_rabbits sopurce unknwon a

Но въпреки войната на австралийците срещу зайците, водена с всички възможни средства в продължение на близо 150 години, през 2000 г. броят на дивите зайци в Австралия отново е започнал да се увеличава и е достигнал до около 200 000 000. Съвременните учени продължават да разработват нови модификации на миксоматозата, които да са по-смъртоносни и по-трудни за адаптация към тях.  През 2017 г. такъв „подобрен“ вирус-убиец е пуснат в природата, но все още и от неговото действие не е установена някаква съществена ефективност.

Това всъщност е най-бързо развилата се популация на животно в историята на планетата. Както и никое друго животно не е отговорно за изчезването на толкова други видове местни животни, растения и дървета в Австралия колкото зайците.

И въпреки широката употреба на модерни биологически оръжия за масово поразяване войната продължава и до днес, без да има изгледи за категоричен успех в обозримо бъдеще.

 
 

Виржини Виар наследява Карл Лагерфелд като главен дизайнер на Chanel

| от chronicle.bg |

След смъртта на легендарния Карл Лагерфелд, дългогодишен креативен директор на Chanel, съдбата на бранда вече е в нови ръце. 

Виржини Виар от няколко десетилетия е директор на модния отдел и дясна ръка на Лагерфелд. По официална информация, публикувана в акаунта на компанията в Instagram, „Виржини Виар, директор на Fashion Creation Studio в Chanel и най-близкият човек до Лагерфелд в компанията за последните 30 години, получи доверие от Ален Вертеймер (собственик на Chanel заедно с брат му – бел. ред.) за позицията на Kарл, за да може делото на дизайнера да продължи.“

Лагерфелд има доживотен договор с компанията и от години витае въпросът кой би могъл да го замести. Обсъждани са възможности като Хайди Слиман (фотограф), Марк Якобс (дизайнер) и Хайдер Акерман (дизайнер), но Виард изглежда най-добрият избор заради миналото си в бранда и приятелството си с Лагерфелд, с когото се запознава още през 1987 година.

Виард започва в Chanel като стажант, но бързо е става мениджър бродерия и в крайна сметка се издига до директор на Fashion Creation Studio, където отговаря за 8 модни колекции на година. Единственият момент в кариерата й, в който не работи за Chanel, е през 1992 година, когато прекарва 5 години в Chloé след като Лагерфелд приема страничен проект там.

Тя има досег и с филмовата индустрия като прави костюмите за „Three Colors: Blue“ (1993) и „Three Colors: White“ (1994) на Кшищоф Киесловски.

Виржини казва пред Elle: „Гледам на себе си като човекът, който му помага да реализира идеите си“

 
 

Биографичният „The Dirt“ за Motley Crue излиза скоро, ето трейлъра

| от chronicle.bg |

Netflix пусна трейлъра на биографичния филм „The Dirt“ за легендарните Motley Crue , базиран на едноименните мемоари на групата.

Видеото засяга едни от най-значимите и скандални епизоди от живота на Motley Crue  – кастрофата на Винс Нийл, годежът на Томи Лий с актрисата Хедър Локлиър и моментът, в който Ники Сикс е върнат обратно към живота след като прави свръхдоза хероин и е обявен за мъртъв. Филмът ще включва и сцена, в която врата пада от пантите си и се чупи на две върху Дейвид Лий Рот по време на домашен купон.

Актьорският състав включва Машийн Гън Кели като Томи Лий и Дейвид Костабил като осакатеният им мениджър Док Макгий. Дъглас Буут играе Ники Сикс, Иуан Рион е Мик Марс, а Даниел Уебър е Нийл. Комикът Пийт Дейвидсън се появява като Том Зутаут от звукозаписното студио Elektra A&R.

Филмът се прави още от 2006 година. Режисьор ще е Джеф Тремейн („Jackass“ и „Bad Grandpa“), а сценарист – Рич Уилкис („XXX“ и „Airheads“).

Можем да очакваме филма по Netflix на 22 март, ето и видеото:

 
 

Брейкденсът може да стане олимпийски спорт

| от chronicle.bg |

Брейкденсът все още е жив и може да получи място на Олимпийските игри в Париж през 2024 заедно със спортното катерене, карането на скейтборд и сърф. 

На пресконференция във френската столица беше обявено, че брейкденсът в момента чака одобрение от Международния олимпийски комитет. Танцът се класира преди скуоша, снукъра и шаха.

Спортното катерене, скейтбордът и сърфът вече бяха добавени към списъка и ще имат олимпийски състезания още в Токио през 2020, заедно с бейсбола и карате. МОК има време да реши до декември 2020 година.

Миналата година брейкът получи свое място на младежките олимпийски игри в Буенос Айрес, където руската команда Bumblebee взе приза при момчетата, а японцият тим Ram – при момичетата.

Шон Тай, президентът на федерацията World DanceSport, каза: „Ако брейкът бъде включен към Олимпийските игри в Париж, това ще бъде едно фантастично постижение. Много врати ще се отворят, популярността ни ще скочи значително и всички ще видят стойността на красивия спорт. Виждаме също така възможността и за други танцови дисциплини да последват този пример и да бъдат включени към олимпийската програма.“