Фантастичният свят на Спилбърг

| от |

Роден в семейство на американски евреи, Стивън Спилбърг е един от най-значимите режисьори на нашето време. Освен това, е един от най-печелившите и може да се похвали с една от най-богатите и разнообразните филмографии сред колегите си.

Ако съществува човек, който не е гледал поне един филм на Спилбърг, значи между него и доброто кино е зейнала непреодолима пропаст, която трудно може да бъде запълнена.

Спилбърг е от онези режисьори, които модерните киномани наричат образец на съвременното холивудско кино. Той може да разказва визуално еднакво добре, както комерсиални и бомбастични заглавия, така и да прави филми като „Списъкът на Шиндлер“ и „Спасяването на редник Райън“. В едно отдавнашно интервю журналист го пита как може да прави филми като „Челюсти“ и същевременно години по-късно да снима нещо като „Амистад“. Спилбърг спокойно отговаря: „Именно, защото снимам филми като „Челюсти“, после имам средствата да направя и такива като „Амистад“.

И е прав. Стивън Спилбърг е от режисьорите, които могат да срещнат комерсиалното кино с онова, което по-претенциозните зрители наричат изкуство.

Спилбърг решава, че иска да се занимава с кино още като дете, когато започва да снима кратки филмчета на 8-милиметрова лента и дори тогава има непогрешим нюх, както за визията, така и за продажбата. Иска пари на малкото зрители, дошли на неговите прожекции. Първият му пълнометражен филм се появява, когато е на 16 години и носи името Firelight – филмът е с бюджет 500 долара и не изкарва дори и половината от вложените пари.

Трябва да минат близо 7 години, за да може Спилбърг да започне да снима и това да му е работа. През това време той прави два късометражни филма – единият, от които не завършва – и получава два отказа от факултета по театър, кино и телевизия към университета в Южна Каролина.

Спилбърг започва работа в Юнивърсъл Студиос като неплатен стажант в монтажната, а няколко години по-късно снима и отделни епизоди на сериали. Именно така стартира кариерата на един от най-великите и значими режисьори на модерното кино.

Но идва и заветната 1975 година, когато на голям екран излиза „Челюсти“. Първата комерсиална и тотално бомбастична продукция на Спилбърг носи три Оскара, макар самият той да не е номиниран в нито една категория, и му отваря вратите към голямото кино. Следват филми като „Близки срещи от третия вид“, „Индиана Джоунс“, „Е.Т.“, „Пурпурен цвят“ и „Империя на слънцето“.

В началото на 90-те, когато излизат „Хук“, „Джурасик парк“ и „Списъкът на Шиндлер“ – тоталният пик и едно от най-добрите заглавия в кариерата на режисьора – Спилбърг вече е суперзвезда. Именно бруталният му разказ за Холокоста му носи първия реален „Оскар“. През 1987-а, след 5 номинации без нито една статуетка, Академията му дава награда Irving G. Thalberg Memorial Award, но чак през 1994-а Спилбърг е провъзгласен за „най-добър режисьор“. Награда заслужил години по-рано, заслужаващ и днес. Нещо, което е редно да се напомня на онези, които удобно забравят или спират да вярват в таланта му.

След „Списъкът на Шиндлер“, филмогафията на Спилбърг се пълни с кино бижута като „Джурасик парк: Изгубеният свят“, „Амистад“, „Спасяването на редник Райън“, „AI: Изкуствен интелект“ и тотално комерсиалния и подценяван от мнозина „Специален доклад“.

Към всички тези филми, отдавна превърнали се в модерни класики, не можем да не добавим и продуцентския му нюх. Спилбърг обича да залага на проекти, в които никой не би си вложил парите си иначе. Макар в продуцентското му портфолио да стоят заглавия като „Туистър“, „Трансформърс“, тоталната загуба на време „Супер 8“ и болезнено слабият „Джурасик парк 3“, то именно на неговото набито око, дължим значими за модерната поп-култура заглавия като „Завръщане в бъдещето“.

Проектът на Робърт Земекис и Боб Гейл така и не получава финансиране, тъй като предишните им няколко филма нямат особен комерсиален успех. Спилбърг е продуцирал някои от тях и въпреки скептичните прогнози на много хора в индустрията, все пак решава да застане зад Гейл и Земекис. Резултатът е един от най-добрите филми за пътуване във времето, правени някога на кино, и един от важните елементи в модерната комерсиална култура.

Спилбърг, един от най-богатите режисьори и продуценти в Холивуд в момента, влага парите си във всичко, което му се стори интересно – от сериали до игри. Понякога бърка, но по-често е на прав път. На него дължим заглавия като „Мъже в черно“, „Писма до Иво Джима“, „Шрек“, версията на „Непреклонните“ на братя Коен, както и прекрасния „Приключенията на Тинтин“ – първият му анимационен филм.

След като почива три години от режисьорското място – между „Линкълн“ и „Мостът на шпионите“ – тази година ще имаме шанса да гледаме и първата модерна приказка снимана от него.

Стивън Спилбърг е визионер, който може да разкаже почти всяка история, така че тя да се хареса и разбере почти от всеки зрител – от най-претенциозния до онзи, с най-малко изисквания към киното, като такова. Именно в това е неговата магия.

Тази година Спилбърг се завръща на голям екран, с нещо тотално различно от заглавията, които сме гледали от него в последните години – той ще снима адаптацията на „ГДВ“ на Роалд Дал. „Голям дружелюбен великан“, както е цялото име на книгата, разказва за приятелството между малко, странно момиче и великан, който иска да прави добро.

Роалд Дал, както и  Спилбърг, могат да ви запалят по четенето и гледането на филми само с една своя творба. Затова е някак радостно, че двамата най-после се срещат.

„ГДВ“ се очаква да излезе у нас на 1 юли тази година, а първият му пълен трейлър излезе само преди дни. Ние вече се готвим за визуалното приключение, което ни предстои.

 
 

Най-скандалните изпълнения на наградите на MTV

| от chronicle.bg |

Докато наградите Грами са изцяло за музикален престиж, то наградите на MTV, накратко VMA (MTV video music awards) обръщат внимание не само на музиката, а и на провокативността на изпълнителните.

Не че се оплакваме. Откакто церемонията се състои за първи път през 1984, когато млада изпълнителка на име Мадона решава да шокира обществеността, MTV наградите са очакване на интересни моменти.

Шоуто за тази година е планирано за понеделник, като Карди Би ще води с най-много номинации, а сега е най-добрият момент да си припомним най-шокиращите моменти в историята на церемонията.

Ето ги, в хронологичен ред: десетте най-секси изпълнения, които промениха съвременната музика.

1. Мадона – Like a Virgin, 1984

С това изпълнение кралицата на попа се утвърди като провокатор още в началото на кариерата си: нещо, което не се е променило до днес, когато тя вече е на 60 години.

2. Джанет Джексън и „That`s the way love goes/if“, 1993

След това сексуално заредено изпълнение, Джанет Джексън вече не е малката сестричка на Майкъл Джексън.

3. Бритни Спиърс с „I`m a slave 4 you“, 2001

Откакто Бритни покори сцената с жълт питон на врата, светът й е роб.

4. Бритни Спиърс, Мадона и Кристина Агилера – „Like a virgin, Hollywood“, 2003

Страстните целувки между хора от един и същ пол не са някакво явление сега, но през 2003-а все още бяха. Затова когато Мадона пусна език на Бритни, това си беше събитие.

5. Beyonce and Jay-Z – „Crazy in love“,2003

Много хора се съмняваха дали Бионсе ще успее да направи соло кариера, след като се отцепи от Destiny`s Child, и да, тя успя.

6. Шакира – „Hips don`t lie“, 2006

Бедрата на Шакира в една от най-горещите й песни отговаряха напълно на парчето на представянето й през 2006.

7. Лейди Гага – „Paparazzi“, 2009

Преди светът да се умори от странностите на Лейди Гага, нейното изпълнение на „Paparazzi“ на MTV наградите, беше впечатляващо.

8. Кейти Пери, Ръсел Бранд и Джо Пери – „We will rock u“, 2009

Това изпълнение също остана в историята.

9. Майли Сайръс и Робин Тик – „Blurred lines“, 2013

След целувката на Мадона и Бритни, това изпълнение на Майли Сайръс и Робин Тик е може би най-обсъжданото. Това беше и случаят, когато Майли Сайръс се сбогува с ангелския си имидж.

10. Ники Минаж – „Anaconda“, 2014

Моментът, в който Ники Минаж изпя и изтанцува тази песен на сцената, официално затвърди туърка като тренд в поп музиката.

 
 

6 филма с Робърт Редфорд, които да гледате като се върнете от морето

| от chronicle.bg |

Робърт Редфорд е сияен актьор. Не само заради красотата си, която е вадеща очите, макар днес Редфорд да навършва 82 години, а заради таланта си и отношението си към работата. Той носи магията на едно поколение, което вече е в залеза си, но чиито идеали и присъствие в киното оставиха дълбок отпечатък в индустрията.

След като завършва гимназия в Ел Ей, през 1954, Редфорд започва да учи в Университета в Колорадо на пълна стипендия благодарение на качествата си на бейзболен играч. Бейзболът му помага да запази добра спортна форма в продължение на много години. На следващата година майка му умира от рак, след което той започва да пие и губи стипендията си.

gettyimages-2661980

През 1956 заминава за Франция и Италия и се отдава на бохемски живот. Завръща се в Щатите през 1957 и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен от мормонските среди в щата Юта. Младоженците се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис в института Прат. Имат три деца – две момичета и едно момче, четвъртото умира от рядка болест.

В началото на 60-те Робърт Редфорд закупува парцел земя в Юта, който сега се е превърнал в огромно владение. Там през 1980 година създава Института Сънданс, а от 1983 година и независимия Сънданс кинофестивал. Името взима от хита си с Пол Нюман Буч Касиди и Сънданс Кид.

По случай днешната дата, на която той празнува 82-ия си рожден ден, ви черпим с няколко филма с негово участие, с които ще си припомните какво е актьорска игра. Филми с доза романтика и намигване към едни други времена.

 
 

Министърка отиде да ражда с колело

| от chr.bg |

Новозеландската министърка по въпросите на жените Джули Ан Джентър от партията на зелените демонстрира до края на бременността си ангажираност към устойчивото развитие, като предпочете да отиде с велосипед до болницата, в която ще роди, съобщи АФП.

Разстоянието от дома й в Окланд до болницата е 1 км.

„Партньорът ми и аз въртяхме педалите, защото нямаше достатъчно място в автомобила“ – пошегува се Джули Ан Джентър в социалните мрежи, където качи своя снимка на велосипеда. – Това ми осигури също много добро настроение“.

Джули Ан Джентър уточни, че бременността й продължава вече 42 седмици и е отишла в болница вчера за изкуствено предизвикване на раждането.

Говорител на партията на зелените каза днес, че г-жа Джентър още не е родила.

Новозеландското лявоцентристко правителство полага много усилия за налагане на екологичен транспорт.

 
 

ТОП 10 песни за тренировка в края на лятото

| от |

С този плейлист ще забавите темпото на лятото и ще задържите още малко слънчевите емоции, докато спортувате.

Ако през юни и юли са по-подходящи веселите поп песни, то в края на лятото се слушат по-еклектични мелодии с различно темпо и жанр. С по-бързите парчета и по-голямото разнообразие във вашия микс, ще бъдете перфектно подготвени за намаляващата дневна светлина.

За загрявка перфектно пасва електронния денс на Krewella, а песента от Деми Ловато е страхотен финал за всяка тренировка. Останалите предложения са с около 130 удара в минута (BPM), както и няколко с по-бърз ритъм.

Krewella – Somewhere to Run – 112 BPM

Hilary Duff – Sparks – 122 BPM

Cash Cash – Surrender – 128 BPM

We Are Twin – Come Alive – 159 BPM

Mako & Madison Beer – I Won’t Let You Walk Away – 128 BPM

Third Eye Blind – Everything Is Easy – 128 BPM

David Guetta, Nicki Minaj & Afrojack – Hey Mama – 128 BPM

Jeremih & Flo Rida – Tonight Belongs to U! – 130 BPM

The Mowgli’s – Bad Dream – 168 BPM

Demi Lovato – Cool for the Summer – 114 BPM