Фантастичният свят на Спилбърг

| от |

Роден в семейство на американски евреи, Стивън Спилбърг е един от най-значимите режисьори на нашето време. Освен това, е един от най-печелившите и може да се похвали с една от най-богатите и разнообразните филмографии сред колегите си.

Ако съществува човек, който не е гледал поне един филм на Спилбърг, значи между него и доброто кино е зейнала непреодолима пропаст, която трудно може да бъде запълнена.

Спилбърг е от онези режисьори, които модерните киномани наричат образец на съвременното холивудско кино. Той може да разказва визуално еднакво добре, както комерсиални и бомбастични заглавия, така и да прави филми като „Списъкът на Шиндлер“ и „Спасяването на редник Райън“. В едно отдавнашно интервю журналист го пита как може да прави филми като „Челюсти“ и същевременно години по-късно да снима нещо като „Амистад“. Спилбърг спокойно отговаря: „Именно, защото снимам филми като „Челюсти“, после имам средствата да направя и такива като „Амистад“.

И е прав. Стивън Спилбърг е от режисьорите, които могат да срещнат комерсиалното кино с онова, което по-претенциозните зрители наричат изкуство.

Спилбърг решава, че иска да се занимава с кино още като дете, когато започва да снима кратки филмчета на 8-милиметрова лента и дори тогава има непогрешим нюх, както за визията, така и за продажбата. Иска пари на малкото зрители, дошли на неговите прожекции. Първият му пълнометражен филм се появява, когато е на 16 години и носи името Firelight – филмът е с бюджет 500 долара и не изкарва дори и половината от вложените пари.

Трябва да минат близо 7 години, за да може Спилбърг да започне да снима и това да му е работа. През това време той прави два късометражни филма – единият, от които не завършва – и получава два отказа от факултета по театър, кино и телевизия към университета в Южна Каролина.

Спилбърг започва работа в Юнивърсъл Студиос като неплатен стажант в монтажната, а няколко години по-късно снима и отделни епизоди на сериали. Именно така стартира кариерата на един от най-великите и значими режисьори на модерното кино.

Но идва и заветната 1975 година, когато на голям екран излиза „Челюсти“. Първата комерсиална и тотално бомбастична продукция на Спилбърг носи три Оскара, макар самият той да не е номиниран в нито една категория, и му отваря вратите към голямото кино. Следват филми като „Близки срещи от третия вид“, „Индиана Джоунс“, „Е.Т.“, „Пурпурен цвят“ и „Империя на слънцето“.

В началото на 90-те, когато излизат „Хук“, „Джурасик парк“ и „Списъкът на Шиндлер“ – тоталният пик и едно от най-добрите заглавия в кариерата на режисьора – Спилбърг вече е суперзвезда. Именно бруталният му разказ за Холокоста му носи първия реален „Оскар“. През 1987-а, след 5 номинации без нито една статуетка, Академията му дава награда Irving G. Thalberg Memorial Award, но чак през 1994-а Спилбърг е провъзгласен за „най-добър режисьор“. Награда заслужил години по-рано, заслужаващ и днес. Нещо, което е редно да се напомня на онези, които удобно забравят или спират да вярват в таланта му.

След „Списъкът на Шиндлер“, филмогафията на Спилбърг се пълни с кино бижута като „Джурасик парк: Изгубеният свят“, „Амистад“, „Спасяването на редник Райън“, „AI: Изкуствен интелект“ и тотално комерсиалния и подценяван от мнозина „Специален доклад“.

Към всички тези филми, отдавна превърнали се в модерни класики, не можем да не добавим и продуцентския му нюх. Спилбърг обича да залага на проекти, в които никой не би си вложил парите си иначе. Макар в продуцентското му портфолио да стоят заглавия като „Туистър“, „Трансформърс“, тоталната загуба на време „Супер 8“ и болезнено слабият „Джурасик парк 3“, то именно на неговото набито око, дължим значими за модерната поп-култура заглавия като „Завръщане в бъдещето“.

Проектът на Робърт Земекис и Боб Гейл така и не получава финансиране, тъй като предишните им няколко филма нямат особен комерсиален успех. Спилбърг е продуцирал някои от тях и въпреки скептичните прогнози на много хора в индустрията, все пак решава да застане зад Гейл и Земекис. Резултатът е един от най-добрите филми за пътуване във времето, правени някога на кино, и един от важните елементи в модерната комерсиална култура.

Спилбърг, един от най-богатите режисьори и продуценти в Холивуд в момента, влага парите си във всичко, което му се стори интересно – от сериали до игри. Понякога бърка, но по-често е на прав път. На него дължим заглавия като „Мъже в черно“, „Писма до Иво Джима“, „Шрек“, версията на „Непреклонните“ на братя Коен, както и прекрасния „Приключенията на Тинтин“ – първият му анимационен филм.

След като почива три години от режисьорското място – между „Линкълн“ и „Мостът на шпионите“ – тази година ще имаме шанса да гледаме и първата модерна приказка снимана от него.

Стивън Спилбърг е визионер, който може да разкаже почти всяка история, така че тя да се хареса и разбере почти от всеки зрител – от най-претенциозния до онзи, с най-малко изисквания към киното, като такова. Именно в това е неговата магия.

Тази година Спилбърг се завръща на голям екран, с нещо тотално различно от заглавията, които сме гледали от него в последните години – той ще снима адаптацията на „ГДВ“ на Роалд Дал. „Голям дружелюбен великан“, както е цялото име на книгата, разказва за приятелството между малко, странно момиче и великан, който иска да прави добро.

Роалд Дал, както и  Спилбърг, могат да ви запалят по четенето и гледането на филми само с една своя творба. Затова е някак радостно, че двамата най-после се срещат.

„ГДВ“ се очаква да излезе у нас на 1 юли тази година, а първият му пълен трейлър излезе само преди дни. Ние вече се готвим за визуалното приключение, което ни предстои.

 
 

Най-смешните шеги за надписа „Локо София“ на мемориала в Хирошима

| от chronicle.bg |

Както всички вече знаете, вандали-осветители от Софийската опера надраскаха мемориала на жертвите от ядрената бомба в Хирошима. 

Това отприщи бурно обществено възмущение, сравнимо и напомнящо на това с колебливо наредените плочки на ул. „Граф Игнатиев“ преди няколко седмици. Обикновено хуморът е най-лекия начин за преживяване на срамни ситуации като тези.

В резултат на това интернет беше затрупан от хумористични колажи. Най-добрите от тях събрахме в днешната ни галерия.

Ако искате да видите най-смешните реакции на плочките по „Графа“ – ето линк!

Припомняме, че вандалите вече са уволнени от Операта, а Външно министерство поднесе своите извинения.

Директорът на Операта Пламен Карталски в съобщение до медиите осъжда „този вандалски акт, който засяга по недопустим и непристоен начин паметта на жертвите на атомната бомбардировка от 06.08.1945 г.“

Въпреки това шегите продължават:

44308769_1972777469479515_2045881265990664192_n

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.

 
 

Най-големите глупости на Волен Сидеров по дати

| от |

Евала на Волен обаче. Човек като него – с нещата, които прави, и обществения си образ – би трябвало да води вариететни програми по казината заедно с Венци Мартинов и Жоро Пентаграма. Това би трябвало да е максимумът на кариерата му. Или да си има някакво блудкаво предаване от онези, на които декорът е просто една синя завеса. Онези, които получават най-много внимание, чак когато ги свалят. Вместо това човекът е заможен политик. Въпреки всичко това:

Глупостите в НАТФИЗ

Започваме с ясните неща. Октомври 2015 година беше обикновен месец като всички други. Докато не стана 23-ти и Волен не нахълта безпардонно в НАТФИЗ, разсейвайки ни от почти приключващите ни заплати. Но тогава вече бяхме свикнали, а…

Глупостите в БНТ

Играли ли сте компютърната игра GTA. Нахлуването в БНТ на 27 юни 2013 година беше точно по тертип на тази игра. Мнозина по-млади очакваха след като Волен излезе, да започне да спира коли по „Евлоги“. Не че не го е правил вече.

Магистралните глупости на Тракия

Трудно е да спреша властта да не те скопи морално. Нямаш повод да я спираш – все пак имаш власт, имаш пари, имаш приятели. Защо някой да не направи атентат срещу теб? Още на 7 април 2006 година трябваше да видим симптомите на това, което ще последва.

Пиянските глупости в самолета

И тогава, през 2010 година, получихме помощ от немската полиция. Тогава Волен беше Летящия шотландец и буйстваше в самолета „видимо пиян“ според немците.

Минимална пенсия 500 лева, минимална заплата 1000 лева

Нелепите настоявания на Волен на през 2012 година, за да спечели наивните: възрастните сенилни хора и младите мързеливи хора. Сладко е да си в опозиция. В статия на econ.bg се казва, че ако минималната заплата стане 1000 лева, моментално ще започнат съкращения, работните места ще намалеят и ще се захрани сивата икономика.

Ето! Сами виждате колко са заразни глупостите на Волен! Никой не би трябвало дори да си помисля да взима насериозно тези цифри – съвсем ясно е, че няма как те да са възможни; адски, адски ясно е. И въпреки това хората се подвеждат.

Глупостите при Джамията

Всеки успял ентърнейнър има своя първи „хит сингъл“. Мисля, че събитията от май 2011 година пред Джамията са първият хит на Волен, с които той и партия Атака изгряха.

***

Този текст не е за Волен Сидеров. Той е за нас. Защото допускаме тези глупости да ни действат в посока, която той иска. Това е тъжно, толкова тъжно. Може би статията в Irish times е истина, може би наистина сме напът да изчезнем. И може би ще е за добро. На кого му трябват куци коне. Ние сме куци коне, които избират метални стружки пред макар и не особено вкусна тревата само защото стружките блестят интересно. И това е толкова тъжно и дразнещо.

Не питайте правителството защо ТВ Атака спря. Питайте защо ПП Атака все още не е!

 
 

Кои са по-опасни: кулагиновците или ричардовците?

| от Вучето |

Най-скандалният български гримьор стигна до края на пътя от “Осанна” до “Разпни го”. След като потроши малко продуцентска покъщнина, беше набит от “мецана” Костова с пластмасова бутилка и разби с неподозирана за крехката си физика сила вратата, водеща към външния свят, зрителите най-после се възмутиха и обърнаха палеца надолу. 70 и няколко процента дислайк изпратиха Кулагин да си лакира ноктите у дома, при баба и мама.

В Къщата ликуват, пият и пеят възрожденски песни, за да ознаменуват освобождението от тиранина. Сдружение “Майки срещу насилниците на жени” се обърнаха с искане към премиера да обяви 15 октомври, датата, на която Кулагин напусна шоуто, за национален празник. В няколко града на страната се канят да организират през уикенда всенародни тържества, на които да се раздава курбан за здравето на пострадалите от ръката на гримьора на ВИП-ове, Папи Ханс и Ваня Костова.

Главата на змията беше стъпкана и Доброто възтържествува. Както винаги.

А дали наистина?

Заради разиграващите се вече повече от месец циркове около Валентин Кулагин и несекващите коментари за безобразното му поведение, някак на заден план останаха други панаирджийски мечки. Именно те използваха интереса към главния дразнител в реалитъ предаването като параван, зад който да скрият собственото си безобразие. Думата ми е за Ричард Величков – “Ричи”.  И не конкретно за него, а за  всички немуподобни, които бродят из фитнес-клубовете на републиката и помпат мускули в очакване да станат известни. Ако не може утре, то поне вдругиден, че много им е спешно да почнат да ги спират хората по улиците и да ги молят да си направят селфи с тях  Междувременно се явяват на разни конкурси за Мистър Едикаквоси по слипчета Andrew Christian (дизайнерският надпис на ластика моментално прибавя поне десет точки отгоре). Освен това четат литература за самопознание и самопомощ: “Преди да се гръмнеш прочети тази книга” (подвеждащо заглавие – НЕ е книга за лов и риболов!), “Силата на духовната интелигентност” (висока топка!) и “ Лидерите винаги обядват последни”( още по-висока топка! Допълнително затруднение: от нея се огладнява…)

Ричардовците са непреклонни в амбицията си да станат милионери като правят…нещо. Представят си как след време някой ще напише книга за самопомощ, вдъхновена от техния светъл пример, със заглавие: “От Смолян до милиона”.

Друго нещо, с което ричардовците си запълват времето в очакване да се случи националната известност и първият милион, е като спят с жени, които не непременно харесват. Наричат тези жени не кифли, а “вафли”. Причината е, че като им се прияде нещо сладко и няма кифли, и вафлите стават. Жени – вафли, все тая. За тях сексът с манекенка в национален ефир или на страниците на жълт вестник с каракачанска овца е еднакво ефективен начин за постигане на заветната цел.

С ричардовците разговорът невинаги върви гладко, защото особеностите на диалектния им изказ често затрудняват събеседниците им.  Обаче ричардовците компенсират липсата на богат речник и бляскав интелект със солиден запас от 48 тениски с маркови етикети отзад на врата. Така де, нали по броя и бранда на тениските посрещат… По какво изпращат още не са го измислили.

Ричардовците са пример за подръжание за малките, които искат да станат като тях като пораснат. И как не! Казват “Добър ден” на влизане в аптека, кръстят се в черква и отстъпват място на бременни и баби в трамвая. Това последното е приятно допълнение към PR образа им, въпреки че е пълно фентъзи. Ричардовците не ползват трамвай, не защото не могат да се научат да го карат, а защото предпочитат да карат други… коли.

Ричардовците могат и да харесват кулагиновците, но могат и да не ги харесват. Те всъщност нямат нищо против да са приятели с “джендъри”, понеже на техен фон по презумпция изглеждат по… развити. А и джендърите не са им конкуреция за женското внимание. Виж, проблем са разните там интелектуалци, които хем не могат да вдигат 100 от лежанка, хем дрехите им не са италиански, но въпреки това ги водят ВИП. Нещо не излиза сметката. Изобщо, разсъждават ричардовците, ако продължават някакви сакати физици, дето говорят през лаптопа си, и други смешници без добре оформени трицепси да печелят възхищение, награди и риалити шоа, накъде изобщо  се е запътил този свят?

Накъдето и да се е запътила този свят обаче, ричардовците винаги ще се нагаждат към новата среда. Защото са нов биологичен  неунищожими вид хлебарки. Само че хлебарки с ЕГН. И се размножават. Но всички останали се правят, че не ги забелязват, понеже някак е срамно да кажеш, че домът ти е нападнат от гадините. Тогава не ти остава нищо друго освен  да се гръмнеш ПРЕДИ да прочетеш бестселъра “От Смолян до милиона”.