Фантастичният свят на Спилбърг

| от |

Роден в семейство на американски евреи, Стивън Спилбърг е един от най-значимите режисьори на нашето време. Освен това, е един от най-печелившите и може да се похвали с една от най-богатите и разнообразните филмографии сред колегите си.

Ако съществува човек, който не е гледал поне един филм на Спилбърг, значи между него и доброто кино е зейнала непреодолима пропаст, която трудно може да бъде запълнена.

Спилбърг е от онези режисьори, които модерните киномани наричат образец на съвременното холивудско кино. Той може да разказва визуално еднакво добре, както комерсиални и бомбастични заглавия, така и да прави филми като „Списъкът на Шиндлер“ и „Спасяването на редник Райън“. В едно отдавнашно интервю журналист го пита как може да прави филми като „Челюсти“ и същевременно години по-късно да снима нещо като „Амистад“. Спилбърг спокойно отговаря: „Именно, защото снимам филми като „Челюсти“, после имам средствата да направя и такива като „Амистад“.

И е прав. Стивън Спилбърг е от режисьорите, които могат да срещнат комерсиалното кино с онова, което по-претенциозните зрители наричат изкуство.

Спилбърг решава, че иска да се занимава с кино още като дете, когато започва да снима кратки филмчета на 8-милиметрова лента и дори тогава има непогрешим нюх, както за визията, така и за продажбата. Иска пари на малкото зрители, дошли на неговите прожекции. Първият му пълнометражен филм се появява, когато е на 16 години и носи името Firelight – филмът е с бюджет 500 долара и не изкарва дори и половината от вложените пари.

Трябва да минат близо 7 години, за да може Спилбърг да започне да снима и това да му е работа. През това време той прави два късометражни филма – единият, от които не завършва – и получава два отказа от факултета по театър, кино и телевизия към университета в Южна Каролина.

Спилбърг започва работа в Юнивърсъл Студиос като неплатен стажант в монтажната, а няколко години по-късно снима и отделни епизоди на сериали. Именно така стартира кариерата на един от най-великите и значими режисьори на модерното кино.

Но идва и заветната 1975 година, когато на голям екран излиза „Челюсти“. Първата комерсиална и тотално бомбастична продукция на Спилбърг носи три Оскара, макар самият той да не е номиниран в нито една категория, и му отваря вратите към голямото кино. Следват филми като „Близки срещи от третия вид“, „Индиана Джоунс“, „Е.Т.“, „Пурпурен цвят“ и „Империя на слънцето“.

В началото на 90-те, когато излизат „Хук“, „Джурасик парк“ и „Списъкът на Шиндлер“ – тоталният пик и едно от най-добрите заглавия в кариерата на режисьора – Спилбърг вече е суперзвезда. Именно бруталният му разказ за Холокоста му носи първия реален „Оскар“. През 1987-а, след 5 номинации без нито една статуетка, Академията му дава награда Irving G. Thalberg Memorial Award, но чак през 1994-а Спилбърг е провъзгласен за „най-добър режисьор“. Награда заслужил години по-рано, заслужаващ и днес. Нещо, което е редно да се напомня на онези, които удобно забравят или спират да вярват в таланта му.

След „Списъкът на Шиндлер“, филмогафията на Спилбърг се пълни с кино бижута като „Джурасик парк: Изгубеният свят“, „Амистад“, „Спасяването на редник Райън“, „AI: Изкуствен интелект“ и тотално комерсиалния и подценяван от мнозина „Специален доклад“.

Към всички тези филми, отдавна превърнали се в модерни класики, не можем да не добавим и продуцентския му нюх. Спилбърг обича да залага на проекти, в които никой не би си вложил парите си иначе. Макар в продуцентското му портфолио да стоят заглавия като „Туистър“, „Трансформърс“, тоталната загуба на време „Супер 8“ и болезнено слабият „Джурасик парк 3“, то именно на неговото набито око, дължим значими за модерната поп-култура заглавия като „Завръщане в бъдещето“.

Проектът на Робърт Земекис и Боб Гейл така и не получава финансиране, тъй като предишните им няколко филма нямат особен комерсиален успех. Спилбърг е продуцирал някои от тях и въпреки скептичните прогнози на много хора в индустрията, все пак решава да застане зад Гейл и Земекис. Резултатът е един от най-добрите филми за пътуване във времето, правени някога на кино, и един от важните елементи в модерната комерсиална култура.

Спилбърг, един от най-богатите режисьори и продуценти в Холивуд в момента, влага парите си във всичко, което му се стори интересно – от сериали до игри. Понякога бърка, но по-често е на прав път. На него дължим заглавия като „Мъже в черно“, „Писма до Иво Джима“, „Шрек“, версията на „Непреклонните“ на братя Коен, както и прекрасния „Приключенията на Тинтин“ – първият му анимационен филм.

След като почива три години от режисьорското място – между „Линкълн“ и „Мостът на шпионите“ – тази година ще имаме шанса да гледаме и първата модерна приказка снимана от него.

Стивън Спилбърг е визионер, който може да разкаже почти всяка история, така че тя да се хареса и разбере почти от всеки зрител – от най-претенциозния до онзи, с най-малко изисквания към киното, като такова. Именно в това е неговата магия.

Тази година Спилбърг се завръща на голям екран, с нещо тотално различно от заглавията, които сме гледали от него в последните години – той ще снима адаптацията на „ГДВ“ на Роалд Дал. „Голям дружелюбен великан“, както е цялото име на книгата, разказва за приятелството между малко, странно момиче и великан, който иска да прави добро.

Роалд Дал, както и  Спилбърг, могат да ви запалят по четенето и гледането на филми само с една своя творба. Затова е някак радостно, че двамата най-после се срещат.

„ГДВ“ се очаква да излезе у нас на 1 юли тази година, а първият му пълен трейлър излезе само преди дни. Ние вече се готвим за визуалното приключение, което ни предстои.

 
 

Еди Мърфи се завръща за „Coming to America 2″

| от chronicle.bg |

Paramount започва снимките на „Coming to America 2″ с Еди Мърфи.

„Coming to America“ излезе през 1988 година и в него, както добре помним, Един игра африкански принц, който отива в САЩ, за да намери любовта. Режисьор е Джон Ландис, а печалбите от филма в боксофиса са около $275 милиона днешни пари.

Още през 2017 се появяват слухове за планирането на продължение, но Paramount потвържди новината чак през 2018, на CinemaCon. Сега вече имаме потвърждение и от самия Мърфи за завръщането му като принц Аким. Режисьор ще е Крейг Брюър („Hustle and Flow“).

Крейг и Еди ще работят за втори път заедно след като снимаха биографията на Руди Рей Мур „Dolemite is My Name“ за Netflix.

„Coming to America 2″ ще разказва за това как Аким научава, че има син и се завръща в САЩ, за да го намери. Продуцентите искат да върнат актьорите от първия филм – Арсенио Хал (Семи, най-добрият приятел на Аким), Шари Хедли (Лиса Макдауъл, романтичният интерес на Аким), Джон Амос (Клео Макдауъл, предприемач) и Джеймс Ърл Джоунс (Джафи Джофър, бащата на Аким и крал на Замунда).

Освен Аким и Семи, Мърфи и Хал играят още няколко роли (разбира се, след усърден грим). Предстои да видим дали това ще се повтори и във втория филм. Мърфи често играе по няколко роли във филмите си, така че това никак не е изключено.

Освен всичко останало, комедията като жанр доста се промени от края на 80-те години. Политическата ситуация също. Paramount са прави да наемат Кеня Барис („Black-ish“) за сценарист, защото той има съвременен поглед върху това какво е смешно.

 
 

Създадоха робот, който помага на хора с болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Робот, построен от учени в САЩ, може да помогне на възрастни хора с болестта на Алцхаймер да живеят самостоятелно.

Той работи с помощта на сензори, които се поставят в дома на болния, за да засичат къде се намира в момента, какво прави и дали имат нужда от помощ с ежедневните си задачи. Ако имат – специален робот-помощник е изпратен, за да им услужи. Той може да им представи прости инструкции как да извършат определена дейност или да ги заведе до желан предмет (като храна, лекарства).

Даян Кук, професор по електроинженерство и компютърни науки и директор на Центъра за адаптивни системи към Университета във Вашингтон, където е създаден роботът, твърди, че той може да помогне на възрастни хора да живеят самостоятелно в домовете си. „Около 90% от възрастните предпочитат да остаряват в дома си вместо в старчески дом. Искаме това да бъде опция за възможно повече хора без да се налага да наемат болногледач.“

1-wsusmarthome

Роботът е тестван от 26 студента, които трябва да изпълнят 3 задачи и след това да оценят асистенцията на робота. Повечето оценки са положителни, но системата все още е в ранен стадии на развитие.

Доктор Фиона Карагър от Alzheimer’s Society, Великобритания, казва: „Няма лек за болестта, а нови лекарства не са се появявали от повече от 15 години. Затова е важно да намерим и други начини за помощ на болните. Роботите могат да допринесат възрастните да не се чувства самотни и да са в по-добро настроение. Нищо обаче не може да замени човешките отношения.“

 
 

Създателят на „Bandersnatch“ към критиците: „Fuck off“

| от chronicle.bg |

Чарли Брукър, създателят на „Black Mirror: Bandersnatch“, каза на критиците, които не се кефят на интерактивния аспект на филма: „Fuck off“. „Bandersnatch“ излезе на Netflix в края на 2018 година и стана културен феномен. 

Това е първият пълнометражен филм по „Black Mirror“, които е и интерактивен като зрителите сами избират съдбата на главния герой Стефан Бълтър (Фион Уайтхед), а той самият… хайде, няма да издаваме. Лентата има 5 края, плюс един таен след финалните надписи. Въпреки успеха и популярността си, „Bandersnatch“ получи и известно количество критика.

В интервю за HuffPost UK, Брукър отговори с импулсивното „Fuck off“ на въпрос какво мисли за това как творението му беше прието. Първо, той изрази благодарности към позитивните коментари: „Толкова е удовлетворяващо да видиш колко хора се включиха във филма. Беше интересно да видиш различни реакции от различни хора в зависимост от това какво очакват и какво искат.“

За критиците Брукър каза: „Имаше хора, които казаха, че не искат да взимат решения и не искат да правят нищо. Еми тогава – fuck off. Правете нещо друго! Имаше и хора, които казаха ‘о, много е просто като игра’ или ‘игрите вече правиха таквоа нещо’ – филмът не е на платформа за игри, а е на Netflix. Много добре знам какво е компютърна игра, мерси.“

Подобно на „Bird Box“ на Сузане Биер, броят хора, до които стигна „Bandersnatch“, само показва значението на Netflix за кино индустрията. Без интерактивния елемент, филмът едва ли щеше да стигне до висините си.

 
 

Анастасия Квитко има забележителни мерки

| от chronicle.bg |

Анастасия Квитко e руски модел, на 24 години. Тя е родена в Калининград, но по-късно се мести в САЩ. Първоначално живее в Маями, за да се развива модната си кариера, а по-късно се мести в Лос Анджелис, където вече работи като модел.

Квитко е известна с мерките си – 96-60-106. 

Те са причината множество агенции да откажат да работят с нея. Но в същото време са и причината в Instagram Анастасия да има 9,4 милиона последователи. Външният й вид определено е нейна запазена марка, както можете да видите в галерията ни.

Моделката често е наричана руската Ким Кардашян. По този въпрос Ана казва: „Харесвам Ким Кардашян, но не ми харесва ад бъда сравнявана с нея – тя е много зад мен.“

През 2016 година тя става жертва на въоръжен обир и от тогава мнението й за Америка като място за живеене е силно променено.