shareit

Ето ви качествен хорър: The Autopsy of Jane Doe

| от |

 Основните съставки на добрия хорър са сюжет, който да ви държи в постоянна тревожност, че нещо ужасно ей сега ще се случи, тесни пространства, тъмни коридори и качествена смърт на поне половината, ако не и повечето, персонажи.

Ако един филм съдържа всичко това, то спокойно може да му се насладите с удоволствие и да бъдете уплашени до напикаване в гащите, което, разбира се, зависи предимно от качеството на сюжета и ефектите.

Жанровото хорър кино е жестоко подценявано, смятано за лековато и пищящо, може би предимно заради изключително повърхностната и ярко комерсиална продукция, която американското кино произвежда под шапката на добрия хорър.

Модерните ужаси имат много малко заглавия, които да задоволят глада за страшно на зрителя. След успехът на „То“ – първата киноадаптация по романа на Стивън Кинг и втора в историята на книгата, интересът към качественото уплашване на голям екран някак се засили.

Година преди появата на „То“ и бумът на интереса към хоръра, един скандинавски режисьор пуска филм с лековатото заглавие „Аутопсията на Джейн Доу“. Труп на непозната жена е изкопан от дълбините на къща, в която е станала масова касапница. Полицията в малко градче иска да разбере какво се е е случило и коя е тя, и съответно я праща на местния патоанатом, за да извърши аутопсия.

Затворени в подземията на голяма къща с дълги тъмни коридори Брайън Кокс, когото очакваме в ролята на Чърчил съвсем скоро, и Емил Хирш са син и баща, специалисти в изследване на мъртвите тела, които поемат задачата. Онова, което им се случва след това е трудно за описване, но ще ви изправи косите по-добре от качествена преса.

Андре Увредал гледа „Заклинанието“ и решава, че иска да направи хорър филм. Плашещ, страшен, свръхестествен. Няколко месеца по-късно попада на сценария на „Аутопсията на Джейн Доу“ и познава своето бижу веднага. Филмът, който Увредал произвежда съдържа най-важните съставки на добрия хорър без да прекалява. Количеството кръв и уплаха, които се носят от двата часа, които ще прекарате в компания на Кокс и Хирш, са едни от най-приятните, които може да имате, ако сте почитатели на нестандартното мислене.

Не очаквайте щастливи финали и не се опитвайте да познаете сюжета, красивата Джейн Доу ще ви изненада.

Скандинавецът комбинира типичните за произхода си крайни, но изобретателни начини да осакатиш и изкараш акъла на някого, с модерните за жанра комерсиални елементи, които правят един такъв филм гледаем в по-широк кръг от хора. Комбинацията между Брайън Кокс, Емил Хирш и чудесната гола и застинала в една поза Оуен Катрин Кели, като Джейн Доу, само допринася за прекрасния ужас, който струи от екрана.

Хорърът е специално преживяване, което се услажда на малко хора, които обичат кино. Доброто преплитане на сюжетни обрати с количество кървища и страхотии, си остават майсторлък, който се отдава на малцина. В този филм комбинацията на всички елементи се е получила добре.

Страх ли ви е вече? Така и трябва.

 
 
Коментарите са изключени