Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания

| от chr.bg |

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания. Филми за легендарните изпълнителки са в рубриката „Музикално кино“ на фестивала, съобщават организаторите.

Документалният „Ела Фицджералд: Струва си да живееш“ на Шарлот Зуерин описва шеметната кариера на уникалната джазпевица. Продукцията е номинирана за „Грами“ за музикален филм и е с участието на Рей Браун-син, Оскар Питърсън, Андре Превен и гласа на Тони Бенет.

Освен с талант, Ела Фицджералд печели публиката и с огромния си артистизъм и любов към пеенето, което личи във всяко нейно изпълнение. През 50-те и 60-те години на миналия век по популярност може да й съперничи единствено Франк Синатра, а записите й на песните на Коул Портър, Айра и Джордж Гершуин и Роджърс и Харт са изключително успешни. Киномания представя филма по случай 100-годишнината от рождението й – на 26 ноември от 11.30 ч. в кино „Люмиер Лидл“.

Зоуи Салдана играе Нина Симон в едноименния филм на Синтия Морт, който е в кино „Люмиер Лидл“ на 18 ноември от 15.00 часа. Участват и Дейвид Ойелоуо, Роналд Гътман, Кийт Дейвид, Ела Джойс, Ела Томас, Майк Епс, Майкъл Вартан. Филмът проследява най-славните години на изключителната певица и пианистка, с истинско име Юнис Катлин Уеймън и 15 номинации за „Грами“, психическите й сривовете и намирането на пътя обратно към себе си с помощта на Клифтън Хендерсън, неин асистент и мениджър.

„Далида“ на Лиса Асуелос пресъздава трагичния живот, завършил със самоубийство, на една от най-известните френски певици от края на 50-те до 80-те години, продала над 170 млн. плочи в целия свят. „Далида“ – от афиша на Фестивала на френския филм в рамките на Киномания, може да се види в „Люмиер Лидл“ на 20 ноември от 20.30 часа.

Сред докосващите душата заглавия на Киномания е и „За паметта и музиката“ на Ричи Адамс по романа на Никълъс Базан, директор на Центъра по неврология към Луизианския държавен университет. Вдъхновен е от научно изследване, но се превръща в красива, вълнуваща история за Ню Орлиънс и джаза, направил го известен. Талантливата Онжаню Елис е в ролята на Уна Вида – джазпевица, която пее по улиците на Френския квартал и страда от болестта на Алцхаймер, заради която е загубила и майка си. Неврохирургът д-р Крус не остава безразличен към историята й и се стреми да й помогне. Прожекцията в „Люмиер Лидл“ е на 29 ноември от 21.00 часа.

 
 

Най-добрите неща на Netflix в момента

| от chr.bg |

Време е за периодичния ни полет над развлекателната платформата Netflix, за да разгледаме диамантите в портфолиото й.

Всички обичат Netflix, основно защото е добро място за мързелуване и разтуха след стресов ден. Или след обикновен ден… Предлагането е огромно и затова понякога е трудно да решим какво да гледаме.

Конкретно „Babylon Berlin“ първо излиза в HBO GO. „Последните издихания на крехката поствоенна демокрация, в която корупцията, властта на мафията и възходът на екстремните политически групировки се прикриват зад упойката на една заблуда – че истинската катастрофа все пак е преживяна“, пише за сериала WebCafe.

В галерията ни днес ще ви предложим най-доброто според нас в момента, което се предлага от платформата. Надяваме се да сме п… всъщност, сигурни сме, че ще сме полезни!

Приятно гледане!

 
 

Специална бутилка ще позволи на хората да пият бира и в космоса

| от chr.bg |

Австралийска компания разработи бутилка, с която хората да могат да пият бира дори при нулева гравитация.

Астронавтите надали имат право на алкохол, но космическият туризъм набира скорост. Вече две компании – „Върджин галактик“ и „Блу ориджин“ планират да изпращат туристи на орбита. А малко неща са по-приятни след дълго пътуване от студената бира.

Специалната бутила има втулка, която придвижва течността от дъното до гърлото без гравитация.

„Хората преработват алкохола различно – обясниха от компанията „Восток спейс биър“ – Езикът се подува, сетивата се замъгляват. Това променя вкуса на храната и напитката. Затова трябваше да предвидим всичко“.

Компанията е създала два прототипа от пластмаса, като е заимствала технология от цистерните. Тя набира средства, за да започне производство.

 
 

Цялото ръководство на „Мис Америка“ вече е съставено от жени

| от chr.bg |

Организацията „Мис Америка“ назначи на всички важни ръководни постове жени, след като беше разтърсена от скандал с женомразки имейли, пуснати от бивши шефове от мъжки пол.

Сега за главен изпълнителен директор на организацията „Мис Америка“ е назначена Реджина Хопър. Марджъри Винсънт-Трип ще бъде председател на борда на директорите на фондацията „Мис Америка“. На топ позиция е и Гретхен Карлсън, която ръководи благотворителния борд на „Мис Америка“.

С промените, свързани с назначаването на жени на най-високите постове, организаторите на конкурса държат да дадат ясен знак, че в него младите участнички ще се чувстват сигурни и ще могат да развиват своите заложби.

Реджина Хопър е бивша „Мис Арканзас“, тя е прокурор и известен телевизионен журналист. Тя сменя на поста Сам Хаскъл. Преди време Сам Хаскъл, заедно с президента на организацията Джош Рандъл и председателя Лин Уайднър си размениха обидни за „миските“ имейли.

В. „Хъфингтън пост“ публикува изтекли съобщения от кореспонденцията им, в която осмиват бивши носителки на титлата „Мис Америка“ с груби и вулгарни коментари. Сред имейлите има и такъв, в който е използван термина за женски гениталии по отношение на една от победителките, във втори се желае смъртта на друга жена. В кореспонденцията бяха разкрити и спекулации колко секс партньори е имала „Мис Америка“ за 2013 г. Малори Хейгън.

Оставката на Сам Хаскъл влезе в сила веднага, докато Джош Рандъл и Лин Уайднър не се разделиха с постовете си още няколко седмици.

Организацията обяви оттеглянето на тримата си членове, след като предишния ден бивши носителки на титлата „Мис Америка“, включително Малори Хейгън, подписаха петиция за свалянето им от ръководните места.

 
 

Досиетата CHR: разказ от първо лице за СПИН, 80-те и настоящето

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

От 1998 г. на 18 май се отбелязва Международният ден на ваксината срещу СПИН. На този ден се отдава почит на усилията на всички лекари, лаборанти, доброволци, учени, които работят в посока да се намери лек срещу заболяването. Според последните статистики близо 37 млн. души днес са носители на ХИВ вируса. Числата обаче показват оптимистичен тренд в световен мащаб и новите заразявания намаляват. Далеч по диспропорционално изглежда обаче ситуациятa на на континентално ниво. Развитите континенти бележат успех в борбата срещу заболяването, по-изостаналите райони не могат да се справят със зачестилите нови случаи. Въпреки че медицината вече е напреднала, все още милиони заразени по света нямат достъп до адекватни медицински услуги.

За СПИН се е говорило много. Както верни, така и заблуждаващи неща. Ако днес обаче човечеството бележи някакъв напредък в борбата с болестта, то корените на този успех идват от 80-те години на ХХ век. САЩ, Сан Франциско. В началото на десетилетието все повече гейове се разболяват от мистериозно заболяване. Със зачестяването на случаите идва и пропагандата, фалшивите новини и дезинформацията. Никой не знае какво причинява заболяването, хората са безсилни да го спрат. Никой не вярва, че сексът може да е причина мъжете да умират. Никой не иска да се лиши от сексуалната свобода на 60-те и 70-те. Политиците крият информация, здравната система буксува, гражданите се лутат някъде между търсенето на удоволствие и страха. Резултатът е епидемия, която отнема живота на милиони. Време, което трябва да помним. Защото проблеми като този не засягат само малцинствата, хомосексуалните или определени социални или етнически групи – те засягат цялото човечество.

Във връзка с Международния ден на ваксината срещу СПИН, четем думите на журналиста и автор Майкъл Спектър, който разказва от първо лице за това как е изглеждала картината през 80-те и какво е бъдещето, започвайки от днес. Макар и писани преди 5 години, неговите думи са актуални и днес.

The 2017 New Yorker TechFest
Майкъл Спектър; Снимка: Getty Images

„Преди държах една снимка на бюрото си, заснета на улица „Кастро“ през 1983 г., в момент, в който изглеждаше, че животът на гейовете в Сан Франциско е на път да приключи завинаги. На снимката има двама мъже – първият, висок и превит, се навеждаше над другия, който седеше в инвалидна количка, и завиваше с одеяло малкото останало от него. Мой приятел ми даде снимката малко преди да почна да отразявам епидемията от СПИН в „Уошингтън поуст“. Към нея имаше съобщение: „Не забравяй тези двама души, когато пишеш историята. Тук не става въпрос за политика. Става въпрос за човещина.“ Приятелят ми почина няколко месеца по-късно. Това се случи преди почти три десетилетия. Сигурно съм прекарал стотици часове, взирайки се в снимката от тогава – достатъчно време, за да запомня дълбоката мъка в черните очи на онези двама мъже.

Отразявал съм войни, и преди, и след епидемията. Всичките са грозни, болезнени и несправедливи, но за самия мен, нищо не наподобява мъката, когато се разхождах из улиците на Сан Франциско в пика на епидемията. Сякаш беше избухнала атомна бомба: сградите стояха пусти, колите бяха паркирани покрай алеите, имаше павилиони за вестници, магазини и самолети, преминаващи във въздуха. Но хората на улицата умираха. Улица „Кастро“ беше отрупана с 30-годишни мъже, които вървяха (когато можеха), с бастуни, или опирайки се на ръката на своя по-здрав любовник или приятел. Инвалидни колички задръстваха тротоарите. Сан Франциско се беше превърнал в град на трупове.

През 2002 г., докато пишех статия за Лари Крамър, черния пророк на СПИН кризата в САЩ, разговарях с Тони Кушнър, който беше награден с „Пулицър“ за пиесата си, посветена на онези години – „Ангели в Америка“. Той ми разказа какво е преживял през онези дни. „Тъкмо бях започнал да се разкривам и хомосексуалният живот изглеждаше толкова вълнуващ“. По същото време Тони прочита шокиращата статия на Лари Крамър „1112 и продължават“. Тя се появява през 1983 г. В „Native” и в нея авторът призовава гейовете да се замислят за катастрофата, която е пред тях. Кушнър осъзнал, че сме се сблъскали с „масова чума. Хората умираха навсякъде около нас, а ние се преструвахме, че нищо страшно не се случва.

Крамър и много други активисти промениха това. Гняв и нови лекарства пребориха отричането и омразата. В следващите години епидемията сякаш изчезна – въпреки че никога не го направи изцяло, тук или където и да било. До края на годината от СПИН ще загинат близо 40 млн. души – повечето от тях в Африка. А тази седмица в статия за „Ню Йорк Таймс“ се казваше, че тези дни могат да се върнат. „Федералните здравни служби докладват за все повече сексуални контакти без предпазни средства сред американците. Това прави борбата срещу СПИН още по-трудна.“

Това е деликатен начин да се намекне. Томас Фрийдън, директор на Центъра за контрол на болестите и превенции, е една идея по-прям. „Анален секс без предпазни средства е в собствена категория, когато става въпрос за риска.“ Три десетилетия с данни доказват истинността на това твърдение.

Защо се случва това? Част от причината е заложена в човешката природа. Защо някои родители отказват да ваксинират децата си? В много случаи, защото не са се сблъсквали с болестите и нямат представа до какво могат да доведат. Вирусът ХИВ е много по опасен и много сложен. Той е обвързан със секса, основна човешка нужда, но също и с желанието, срамът, дискриминацията, страхът. Кой 20-годишен мъж, наслаждаващ се на първите си сексуални преживявания, ще се притеснява от това, че десет години преди да се роди виждах как хора повръщат и умират на улицата, по която той сега ходи? За определено време през 90-те, мъжете се бяха уплашили и статистиките го показаха. Използваха презервативи регулярно, тестваха се. Много от тях все още го правят, но други отдавна си хвърлиха задръжките. Появата на ново вид метамфетамин във формата на кристали, който увеличава сексуалното удоволствие, също дръпна нещата назад. Освен положителния ефект, наркотикът има и отрицателен, а именно, че поемането му води до еректална дисфункция. Тогава хората започнаха да комбинират кристала с „Виагра“ и инфекциите започнаха да се разпространяват.

Може ли отново да се сблъскаме с тази епидемия? Разбира се, но последствията могат да бъдат драстично намалени. За жалост повече от милион американски, заразени с ХИВ (има 50 хиляди нови случая годишно), не получават адекватна медицинска грижа, а една трета от тях дори не подозира, че е заразена. Расизъм, хомофобия и мизерия продължават да спомагат за разрастването на епидемията. Малцинствата са изложени на най-голяма опасност и рядко получават адекватна медицинска помощ и лечение.

Единственото подходящо заключение е да се вслушаме (отново) в предупреждението на Лари Крамър. Каквото беше вярно през 1983 г., може да бъде вярно и днес. „Ако тази статия не ви изкара ангелите“, пише той за „1112 и продължават“, „тогава наистина сме загазили. Ако тази статия не ви доведе до гняв, бяс и действия, гейовете нямат бъдеще на земята. Нашето съществуване зависи от това колко сме ядосани. Ако не се борим за живота си, ще умрем.““