shareit

Джордж Клуни, Джоди Фостър и купчина мръсни пари

| от |

Money Monster или „Пулсът на парите“ е четвъртият режисьорски филм на Джоди Фостър. Самата тя – великолепна актриса, която може да се похвали, че е работила с едни от най-добрите в киното, като се започне от Скорсезе в титаничния „Шофьор на такси“.

Първият си режисьорски филм Фостър пуска през 1991-а, няколко години след като е блеснала в „Шофьор на такси“ и е направила прекрасния, но не толкова популярен у нас Foxes. Little Man Tate е пълнометражна драма за майка и нейния син. Home for the Holidays – вторият режисьорски филм на Фостър, се появява няколко години по-късно, след като тя вече е горд носител на два Оскара. Веднага след него Джоди Фостър си взима огромна режисьорска пауза от няколко години, в която играе предимно и гледа децата си, за да се завърне на режисьорското място през 2011-а с „Бобърът“.

Някъде там актрисата режисира и един от епизодите на House of cards с Кевин Спейси и Робин Райт. Тоест тя вече има опит в работа с титани в киното.

Проектите, които Джоди Фостър избира да прави като режисьор си приличат по едно – те са тотално различни един от друг. Някои от тях дори не изглеждат като тематика, която подхожда на жена – визираме „Бобърът“. Може би това се дължи и на факта, че Фостър още не е напипала „своето нещо“, отличителна черта, подпис в режисирането на кино. Наскоро в едно интервю тя каза, че иска да се концентрира върху режисьорската си кариера повече от всичко и може би именно това прави сега. Това, което се забелязва при нея обаче, е фактът, че може да работи с големи, добри и известни актьори и по-важното – знае какво да прави с тях.

„Пулсът на парите“, както може да се съди по името на филма, разказва за финансов срив на голяма, бързоразвиваща се компания на Уолстрийт, която заради бъг в системата си, губи на своите акционери и обикновени вложители над 800 млн. долара. Вследствие на това един от потърпевшите – младият Кайл, в ролята е прекрасният британец Джак О`Конъл, който е редно да бъде следен внимателно оттук насетне – отива с оръжие и бомба, при човека, който смята, че може да му даде отговора на въпросите му – водещия на финансовото предаване Money Monster – Лий Гейтс.

Най-важният въпрос разбира се, е: Къде, по дяволите, отидоха парите!?  

Кайл взима на мушка отворения водещ, докато той е в ефир и по този начин става мимолетна национална сензация. Всички гледат с вперен поглед екраните и чакат с жадни погледи кога точно Лий Гейтс ще бъде гръмнат в ефир.

Драмата със заложника в ефир и неговия екип – леко безкрупулната режисьорка Пати Фен, в ролята Джулия Робъртс, и останалата част на телевизионното крю, се развива задъхано и динамично, затворена в тясното пространство на студиото. Подобно на популярни и добри примери от киното, каквито са „Джон Кю“ и „Телефонна клопка“, и „Пулсът на парите“ носи динамика и успява да те изненада на няколко пъти. До самия финал, който е като добре сглобено реалити, за което нашата телевизия би убила. Мелодраматичен, претоплен и показващ изопачената истина.

Неслучайно Money Monster избира да пречупи проблема на бедния, обран от акулите на Уолстрийт човек, през погледа на телевизионно предаване. Телевизията дава гръмка, мимолетна слава, носи мега популярност, представя нещата по-лъскави и по-страшни, отколкото са, но накрая на деня от нея вече не зависи нищо. В крайна сметка ние избираме да бъдем излъгани и това е наш проблем, не на предаванията, които ни пробутват тези лъжи.

„Пулсът на парите“ е добър филм. Не е шедьовър или кино, което в никакъв случай не трябва да пропускате. А просто е добър филм, интересна история, която ще ви държи в напрежение и с любопитство ще се чудите какво ли ще се случи накрая. Кой ще победи в този извратен вариант на „Биг Брадър“?

Джоди Фостър е свършила добра работа. Не е изпуснала юздите на динамиката, знаела е какво иска да разкаже и докъде иска да стигне. Не е пресолила манджата с излишен драматизъм, както се случва понякога във филмите от този жанр.

От другата страна, на преден план имаме прекрасните Джордж Клуни и Джак О`Конъл, които развиват страхотна химия и динамика на голям екран. Клуни като фалшивия телевизионен клоун Гейтс, и О`Конъл, като фрустрирания, незнаещ какво да прави беден човечец – бачкатор. На третата фронтова линия имаме и Джулия Робъртс, която макар да не снима с двамата, тъй като е имала проблеми с графика и доснимва голяма част от сцените си сама, успява да влезе адекватно в задъханото действие на своите екранни партньори.

„Пулсът на парите“ направи своята премиера в Кан, а от идния петък може да го гледате по кината и у нас. Там той получи прилични критики, защото е един изключително приличен филм. Той не минава границите, защото няма за цел да шокира. Той не изпада в крайности, нито мелодраматизира. Той държи идеалната среда. Нещо, което не сме виждали във филм от доста време.

Режисьорите и сценаристите напоследък все си поставят разни големи и крайни цели. Те непрекъснато искат да ти удрят визуални шамари, да те изненадват със сценарни ходове или да те шокират с разни неприятни крайности, от които ти сбръчваш нос с неприязън.

Джоди Фостър няма тази цел, може би защото още не е намерила своя почерк като режисьор. Но го търси. И успява да разкаже една история добре. Без да ти се дообяснява или да те стряска я с визия, я с насилие. И това в случая е един от големите плюсове на този филм.

 
 
Коментарите са изключени