shareit

Джон Туртуро за The Night Of и цената да бъдеш човек в съдебната система

| от chronicle.bg |

Джон Туртуро е едно от най-интересните лица на Холувид. Актьор и режисьор, той e роден в САЩ и е участвал в над 60 филма, сред които „Големият Лебовски“ и „О, братко, къде си?“. Последната му роля е тази на адвокат Джон Стоун в сериала The Night Of (Злокобна нощ). Стоун е нетипичен образ с екзема и дружелюбен характер. Той предпочита да поема леки случаи с престъпления като сводничество или проституция и винаги е готов за ново дребно предизвикателство, преди да се окаже изправен пред дело, в което защитава заподозрян за убийство – младеж от пакистански произход на име Назир. 

Първоначално ролята е създадена за Джеймс Гандолфини, който е и продуцент на сериите. След смъртта му реализацията на сериала е под въпрос, а сред обсъжданите имена за нея е дори това на Робърт де Ниро. В крайна сметка в кожата на Стоун влиза Туртуро. 

Той разказва за предизвикателството на ролята по време на интервю в Лондон. 

джон туртуро

Опиши кого играеш…

Джон Стоун е адвокат защитник. Обикновено се занимава с дребни престъпления, кражби, проституция, неща от този род. Обикновено не работи по углавни престъпления като убийството – всъщност няма кураж за това. Той е много способен човек и вероятно, според мен, може да е загубил много голям случай по-рано и никога да не се е възстановил от това, и не е способен да фрагментира чувствата си за това. Той е циничен. Не вярва в системата особено много. По-скоро ще приеме споразумение или ще предложи споразумение, защото това е по-добре, отколкото да рискува да застане пред съдебните заседатели. Той живее добре, но мисля, че има потенциала да бъде наистина, наистина добър адвокат. Той е като корабокрушенец. Развалина по много начини, но мисля, че има малка част от него, която може би остава идеалистична.

Какво става, когато среща Наз? Мотивите му чисти ли са или вижда само долари?

Мисля, че се чувства инстинктивно свързан с него. Разбира се, той търси работа, но чувства, че нещо там го вълнува – може би става дума повече за него, отколкото за момчето. Мисля, че така се случва и в живота. Много пъти хората се сприятеляват по този начин, привличат се един към друг по този начин. Той се свързва с момчето и започва да го опознава и е изненадан, окуражен и разочарован. Минава през много върхове и спадове. Той е като всеки човек.

Стоун казва в първия епизод, че истината няма значение, когато става дума за спечелване на дело. Мислили обаче вътрешно, че Наз може да е виновен?

Може би в началото чувства, че това момче изглежда така, сякаш не трябва да бъде там, но това не значи, че е сигурен. Никога не съм играл ролята в абсолютни стойности. Той знае, че хората казват всички тези неща. Това не е задължително цялата характеристика на човека, защото има маска, която представяме на света. Хората винаги представят версии на себе си и може би има изцяло различен луд човек или самотник в него, затова и не реших [дали Наз е виновен или не], въпреки че знаех от сценария накъде отиват нещата. Има значение и какво получаваш от другия актьор – истината е, че ние просто имахме много добра връзка.

Имало е много велики адвокати във филмите и в телевизията. Какво в този конкретен ви заинтригува?

Когато виждаш някого, който се страхува да бъде добър, който може да представлява някого само в битов спор, кражба, проституция, сводник или нещо такова…той не иска да се включва в най-тежките случаи, защото си казва: „О, не искам да пратя някого в затвора до живот“. Това говори за твоята психика. Спомняте ли си Пол Нюман в „Присъдата“? Гледах този филм и той ме отвя. Всеки в него беше велик, но виждах този човек, който може отново да бъде такъв, какъвто не е бил от дълго време. Стоун е точно такъв.

Какво проучване направихте за ролята?

Това наистина е удоволствие за мен. Обичам да работя документално. Срещам се с хора, записвам ги, интервюирам ги, ходя в съда, гледам ги и виждам как те могат да се разкрият. Искаш да имаш време само да мислиш за това и да го гледаш отблизо. Познавам Стив Зейлиън, познавам и Ричард Прайс – в ролята има много от Ричард, от чувството му за хумор. Неговият ритъм е много важен за мен.

Като зрител бих искал да видя повече от Джон Сноун на екрана. Ще има ли и други епизоди?

Да, и други хора са споменавали това и аз си казах „уоу“. Всичко зависи от качеството на текста, но да, той е герой, с когото искаш да прекараш време. Той е толкова човечен, има дълго палто, пелерина и е като ходеща аптека! Така си го представях. Мислех си: този човек има храна, има клечки, има кремове – той е подготвен за всичко.

the night of

Екземата на краката му е важен мотив. Имали ли сте досега друга работа, която изисква да обръщате толкова внимание на краката си?

Никога. Това бяха „краката ми“, а не два крака.. След това имах тази екзема пред себе си, а снимахме през зимата, беше студено. Трябваше да имам нещо топло и какво ли не, а понякога обувах ботуши, но и тогава бях замръзнал. Трябваше да бягам със сандали, да ги нагласям така, че да мога да тичам и прескачам огради с тях. Мислех си: О, боже.

The Night Of е сниман почти изцяло в Ню Йорк. Имаше ли значение това за действието?

Понякога имаше. Понякога искаш да погледнеп навън. Понякога студиото може да бъде малко подтискащо. Понякога можеш да получиш по-добри кадри в студио, но трябва първо да го напълниш с живот. Имаше някои страхотни снимачни площадки – Райкърс беше такава. Ако те кара да се чувстваш по определен начин, значи всичко е наред.

Сериалът е трилър и криминален от типа whodunit (кой е убиецът). За какво друго става дума?

Мисля, че става дума и за цената на това да влезеш в съдебната система. Става дума за самата система и човешката цена, която плащат обвиняемият, защитниците, прокурорите, следователите и семействата, които са замесени. Реално става дума за това и онова, което ти е останало, когато излезеш от нея и колко променен може да бъдеш. Става дума за системата и какво струва тя на човек.

 
 
Коментарите са изключени