Джими Кимъл обеща тази година да няма гафове

| от chronicle.bg, БТА |

Водещият на „Оскар“-ите, американският комик Джими Кимъл обеща, че ще направи всичко възможно на тазгодишната церемония да не се получи гаф и да не бъдат объркани носителите на златната статуетка.

Агенцията припомня как на миналогодишните „Оскар“-и престижното отличие за най-добър филм беше погрешно връчено първоначално на „La La Land“, докато истинският победител в категорията всъщност бе „Лунна светлина“.

Джими Кимъл обяви, че със сигурност в своя монолог като водещ на церемонията на „Оскар“-ите, която ще се състои на 4 март, ще спомене за секс скандала, провокиран от „случая Уайнстийн“. „Темата ще бъде част от сценария, освен ако атомна бомба не падне над Калифорния!“, пошегува се комикът.

Ако и тази година се допусне подобен гаф, „всички служители на телевизия ABC, която предава на живо награждаването, трябва да бъдат уволнени!“, отсече Кимъл.

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

 
 

Далчев – творецът, който ни разкри красотата на грозното

| от chronicle.bg |

Не можем да си представим българската поезия без приноса на Атанас Далчев към нея. Труден би бил и достъпът на милиони българи до едни от най-великите световни произведения на литературата, без преводите му. Чехов, Стендал, Емили Дикинсън, Гьоте, Лорка и още десетки автори излизат на български език за първи път благодарение на работата му като преводач.

Представителят  на диаболизма ни показа красотата в грозното, жизнеността в старото, статичния, спрял, минорен свят на мъгла, самота и отчаяние. Предците ни го обикнаха, ние го обичаме, тези след нас също ще го обичат.

Един от ярките умове на миналия век описва в поезията си предметите, не само защото още като млад се запознава с експресионизма – заплашен от ослепяване, той започва да пише за вратата, прозореца, часовника, камъка, за да може да ги запечати и  те да могат  да бъдат видяни винаги. Завършва философия  и педагогика в Софийския университет, живее за кратко в Париж, основава мисловния кръг „Стрелец“. След 1944 г. творческият му път е спрян от новия политически строй и ще минат години, докато го публикуват отново. Строят не гледа с добро око  на този вид поезия. Едва през 60-те на пленум на ЦК на БКП е  взето решението да бъде обновен културния пейзаж на страната и Далчев е удостоен със звание „Заслужил деятел на изкуството и културата“. По-късно става и „Народен деятел на изкуството и културата“. Умира на 17 януари 1978 година.

Не можем да си представим българската поезия и проза без следното и много повече от него, което е невъзможно да сложим тук. 

„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“

„Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.“

„Героизмът съществува за другите. Никой не изглежда герой на себе си.“

„Човек много често приказва само, за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.“

„Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.“

„Езикът е развитие, но и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да казват често: „тази дума е остаряла”, „тази дума не се употребява вече”. И за да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развитие. Без съмнение, езикът е развитие. Но той е и традиция. Инак, ако се откъсне от корена си, той скоро ще престане да бъде български. Развивайки се, езикът се обогатява непрекъснато, като прибавя новото към старото.“

„Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.“

„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“

„Старостта – тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите.“

„Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.“

„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.“

„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“

„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“

„Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.“

„Някога, когато бях млад, обичах да дружа с по-възрастни от мене. Сега за приятели предпочитам млади хора. Старите няма вече на какво да ме научат – аз сам остарях, докато чрез младите долавям полъха на новото, надниквам сякаш в бъдещето.“

„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.“

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.“

„Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.“

И за финал, нещо любимо:

Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник

описват върху своя циферблат

дванайсетте кръга на моя ад

и жънат мойте часове отровни.

 

И аз лежа на дървения под

с коси от леден лепкав пот измокрени,

и аз умирам в стаята под покрива

тъй близко до самия небосвод.

 

А долу преминават автомобили,

трамваи като ветрове фучат

и смехове и крясъци звучат,

и тътнат кръчмите и публичните домове.

 

И за да заглуша във себе си скръбта,

понякога аз сядам на прозореца

и яростно оттам замервам хората

със пръст от старите саксии без цветя.

 

О, аз разбирам: този весел свят

със мене и със мойта смърт не свършва;

аз съм една ненужна жалка мърша

и мога ли да бъда техен брат?

 

Не искам състрадание от хората!

Аз имам всичко: моя е смъртта.

И аз ще се изплезя на света,

обесен върху черния прозорец.

1927 г.

 
 

Основната причина за изневяра

| от chr.bg |

Екип от американски изследователи установи, че главната причина за изневерите е липсата на любов, пише в. „Индипендънт“.

Учените проведоха проучването с 495 пълнолетни на средна възраст около 20 години. Всеки от участниците беше попитан дали е изневерявал и защо. Така учените стигнаха до извода, че съществуват седем главни причини да лъжем партньора си.

Отлетялата любов е основната причина за 77 % от хората. Те казаха, че са потърсили забранена връзка, защото вече не са влюбени в половинката си.

Според експертът по връзки Челси Трескот, това по-скоро означава, че кръшкачите не чувстват любовта на партньора си.

Сексуалното разнообразие е втората по популярност причина. Много хора отговориха, че искат „по-голямо разнообразие от сексуални партньори“.

41 % от хората казаха, че не се чувстват обвързани с половинката си.

„Бях толкова пиян/а“ може да изглежда като най-древното извинение, но то важи за много прелюбодейци, всъщност за 70 % от тях. Алкохолът обаче може да замъгли преценката на човек, но не може да го направи напълно друга личност. Прелюбодеянието не е нищо друго, освен коктейл от емоции.

Повече от половината участници в изследването признаха, че несигурността им ги кара да изневеряват. Мотивацията им е да подсилят самочувствието си. Изглежда гимназистът продължава да живее в някои хора.

Гневът е причината 43 % от запитаните да прелюбодействат. Дали те си връщат за това, че и на тях са им изневерили, или са имали вбесяващ ден в офиса, което ги кара да се отдадат на ласките на страстен колега, не е ясно.

Приблизително една трета от доброволците са изневерили, защото им се е правело секс. По-голямата част от онези, които избират секса като главна причина, са мъже. В същото време, жените са по-склонни да посочват като причина пренебрегването или игнорирането им във връзката.

 
 

За първи път представят книга за Яворов в Армения

| от chronicle.bg, БТА |

Най-новата книга за Пейо Яворов – „Аз не живея, аз горя“ ще има премиера в Армения. Датата предстои да се уточни.

Книгата, посветена на 140 години от рождението на поета, е уникална, защото е събрала за първи път стихове на големия български поет, преведени на 13 езика, 11 славянски и 2 други – арменски и башкирски. Преводите на стиховете на големия български лирик са дело на 25 преводачи от 14 страни. Издател е Фондация „Яворов“ и Славянската академия.

Премиерата на книгата в Чирпан събра заедно част от тях в родния му дом. Сред преводачите четирима са от Армения. Те са Геворг Емин, Силва Капутикян, Амо Сагиян и Гурген Баренц.

Днес в Армения има паметник и училище, които носят името на Яворов.

Стихове на Яворов на полски прочете на премиерата и Алекси Врубел, поет, композитор, основател на лондонската артистична група „Кампе“ и заместник-председател на Съюза на полските писатели в чужбина. Във вълнуващия рецитал се включиха и акад. Ристо Василевски от Сърбия и Людмила Ситненко, директор на издателство „Паблис“ и автор на текстове на песни, които изпълняват днес известни руски артисти.

Стихове на Яворов рецитираха и проф. Михаил Неделчев, проф. Димитър Михайлов, дългогодишният директор на Националния литературен музей Катя Зографова,Тодор Иванов, уредник на родната къща на поета в Чирпан, и четиримата известни явороведи.