Джеймс Дийн: момчето с ненаситен глад за живеене

| от chronicle.bg |

Джеймс Дийн се превръща в митична фигура още преди смъртта си, дълго дори преди да стане един от най-желаните актьори в Холивуд. Когато умира в автомобилна катастрофа, на 30 септември 1955 г., е едва на 24 години. С инцидента той влиза в редиците на младите известни личности, застигнати от преждевременна смърт, която завинаги ги обвива в митична светлина. Те никога няма да усетят тежестта на средната възраст, съжалението от лошите решения и творчеството им остава по свой собствен начин неопетнено, запазено, ярко.

Дийн се снима в киното в продължение на 5 години – от 1950 г. До 1955 г. За този период има само три филма, в които е кредитиран. Три филма, с които ще го поставят завинаги в историята на киното и културата. Към момента на смъртта му, само един от тези три филма е пуснат по екраните и в него („На изток от рая“ на Елиа Казан) той, по мнението на публиката, въплъщава духа и облика на младото поколение, неговите мъки и обърквания. А в „Бунтовник без кауза“, излязъл малко след смъртта му, отново играе чувствителен, неразбран млад мъж, измъчван от липсващата връзка с родителите си. Безсмъртието на героите му е подсилено от неговия личен образ, който подхранва както илюзиите, така и истините около една скандална по тогавашните прийоми персона, която не нищо повече от прототип на идните поколения. Циниците коментират всичко това с лаконичната фраза: „да умреш млад означава никога да не се налага да променяш образа си.“

o-JAMES-DEAN-facebook

На днешната дата бунтарът на американското кино, щеше да навърши 87 години. Ако това беше станало, трябва да признаем, че Дийн едва ли би се превърнал в бранд, американски точно колкото „Кока-Кола“. Както казва Хъмфри Богарт за него: „Дийн умря в подходящото време. Остави след себе си легенда. Ако беше останал жив, никога нямаше да може да се справи с публичността.“ Дали това е така, няма как да знаем. Неоспорим факт обаче е , че Дийн е създател на своя собствен образ по начин, който някои консерватори биха определили като „катастрофален“.

Според биографите му, той е готов на всичко, за да се издигне. Иска да опита сладостите, които животът, Холивуд, Ню Йорк, цяла Америка могат да предложат. На въпроса дали е гей, отговаря, че не е, но не възнамерява да прекара живота си с една ръка, вързана зад гърба. Един от най-сексапилните мъже на ХХ век минава през леглата на почти всички известни мъже и жени на своето поколение, участва в тройки, съблазнява екранните си партньори, има ненаситен сексуален апетит и склонност към насилие. Съзнава физическите си предимства и знае как да ги използва, за да се издигне. Фотосесията му с черния пуловер според някои улавя в най-голяма степен всичко, което носи в себе си – грубостта на силния мъж, животинското, сексапила, но и чувствителност, нежност и объркване на младия мъж, попаднал в голямото море.

В продължение на десетилетия Джеймс Дийн е патронът, олицетворяващ бунтарските младини на милиони мъже по света. Удивителното в случая е, че въпреки че свръхчувствителността си образите продължават да живеят, макар че в много отношения те са обвързани с епохата на самите филми и може да се нарекат „остарели“.

Когато актьорът се появява в „На изток от рая“ в ролята на Кал Траск – младеж, който копнее да получи любовта на баща си – той внася смут във фройдисткия климат на 50-те години. „Това ще получите всички, когато не давате на детето любовта, от която се нуждае.“ казва им в очите момчето. Кал се движи по земята, сякаш в състояние на пълна апатия – глава надолу, увиснали рамене, като че ли се опитва да се свие на топка дори когато е изправен. Бяга с ръце в джобовете и ги вади рядко, когато се налага да крещи в лицето на баща си или да нахока майка си (която го изоставя и става проститутка)… или пък да удари по-възрастния си брат – любимецът на татко.

james-dean-giant-1955

Истината е, че играта му в „На изток от рая“ е крайно преувеличена. Но накрая всичко проработва, именно благодарение на това преувеличаване. Очевидната вяра на Дийн в идеите на този филм и неговата страхливост да ги изведе до заключение работят повече от добре. Той разбира природата на персонажа си: дори в моментите на щастие, които Кал изпитва, Дийн ни напомня за изменчивата му природа, постоянната емоционална нестабилност и хроничната му борба със света.

Независимо от всички недостатъци, които могат да бъдат намерени, изпълнението на Дийн в първия му филм е подобаващо на голяма звезда, или казано по друг начин – не можеш да свалиш очите си от него. Зад интелигентността на персонажа е деликатното чувство на ирония, което добавя мистерия към образа… нещо, което е запазена марка на Брандо, но Дийн в някои отношения е по-добър в това.

Джим Старк, героят му в „Бунтовник без кауза“ отчасти е друга версия на Кал Старк: още едно дете, което не принадлежи на света. Но в този филм актьорът най-накрая започва да играе а не да „наиграва“. Освобождава се от щампите си и добавя още повече задни планове. Започва да „шлайфа“ таланта си. И тук е мечтател, склонен към насилие, който залита пиян по улиците, след като е бил задържан в участък. Обръща бюрото в пристъп на гняв към родителите и притиска бутилка студено мляко до бузата си, когато проблемът вече е отминал. В „Бунтовник без кауза“ играта на актьора вече има свой собствен стил: заявка за големи бъдещи постижения в киното.

JD-Banner-1

Учителят по актьорско майсторство Франк Корсаро казва за Дийн: „Неговият талант беше инстинктивен, техниката му – нулева.“ А Казан, въпреки че му позволява актьорски своеволия в „На изток от рая“ потвърждава твърдението. Но във „Гигант“ Дийн е толкова добър, че ни кара да се замислим дали изобщо е нужна актьорска техника. С изключение на ниската самооценка, Джет Ринк няма много общо в Кал Траск и Джим Старк и Дийн се справя с това. В известен смисъл излиза от щампата и доказва, че има и други пътища за него освен това на заблудения младеж, с неустоимо излъчване. Бившият каубоу е инатлив, предубеден, но и чаровен. Носи момчешката жажда се усъвършенства, заедно с импулса на възрастния , който иска да бъде добър във всичко, а останалите могат да вървят по дяволите.

Върлите поддръжници на Дийн понякога оставят „Гигант“ настрана, когато издигат мъжа в култ. Там той не е в ядрото, но именно това му позволява да разгърне актьорския си потенциал и да се довери спокойно на интуицията му, отчасти освободен от типа, наложен му в предишните два филма. В този филм, за първи и последен път на екрана, изглежда, че той се забавлява.

До известна степен, „Гигант“ повече от „На изток от рая“ и „Бунтовник без кауза“ придава на смъртта на Джеймс Дийн трагизъм. В този филм го виждаме не като красив, емоционално нестабилен, нарцистичен младеж, а като актьор, готов да израства, да покорява още върхове. На 30 септември 1955 г., когато става катастрофата, той се е превърнал в олицетворение на американската мечта – човек, който тръгва от нищото и израства пред очите на публиката, съблазнявайки я и давайки й усещането, че всичко е възможно. Не знаем и никога няма да разберем обаче, дали този синеок рус изкусителен „дявол“ е нещо повече от мита, който сам създава за себе си.

 
 

Подаръци за Свети Валентин за напреднали

| от Вучето |

Забелязали ли сте, че напоследък рекламите за телефонни планове и смартфони разказват прости, но сърцераздирателни човешки истории , в които да разпознаеш не само своят нелек път към постигането на перфектното селфи, но и магията на истинските чувства, които превръщат бабите ни в Рита Хейуърт, а нас самите – в изобретатели, мечататели и любовници с потенциал?

Примерен сценарий: Свети Валентин е. А тя учи в Англия… Следват кадри от централен Лондон: Млад хипстър с малко, живо мече в кошницата на велосипеда си се движи по Ланкастър Стрийт, а уличен артист гълта огън (и бърбън) пред кръчма с 200-годишна история в Кенсингтън. Той също учи, обаче е в София. Кадри от столицата: Група младежи се прегръщат платонически и се превиват от безпричинен смях на покрива на модерна сграда, откъдето се открива спираща дъха гледка към нощно осветената “Александър Невски”. Друг млад хипстър (нашият герой) си разцъква телефона на пейка пред Народния, чудейки се какъв фантастично романтичен подарък да поръча онлайн за любимата.  Във финалния кадър готин куриер звъни на вратата на влюбената студентка и когато тя отваря, той й  връчва пакет, изрисуван ръчно с балони и сърчица. Звучи “To Love Somebody” на Майкъл Бубле, а сълзите от щастие не успяват да размият водоустойчивата спирала на девойката (но това вече е сценарий за друг рекламен спот). Внушението е силно: Лондон и София се побратимяват, защото за любовта не съществуват разстояния, които да не могат да бъдат преодоляни по един или друг начин. Особено на Свети Валентин!

Празникът, между другото, дойде, носейки със себе си традиционната за българската душевност мешавица от припряна превъзбуда от западен тип (“Мake you feel my love” – „Ще те накарам да почувстваш любовта ми“ от англ. ез. – песен на Адел) и злостен домашен хейт (“Няма да си чествам аз Трифон Зарезан, с глупости ще се занимавам!”). За пореден път тези без гаджета ще страдат, а тези с гаджета ще им натриват носовете, ликувайки задето са представители на по-щастливата половина на човечеството. За по-обръгналите в романтиката двойки си има осми март, затова сега тях няма да ги закачаме. Ще пренебрегнем и пияндурниците и тези без гаджета, понеже нямаме намерение за поредна година да им правим “евала”, убеждавайки ги, че 14-и февруари е безмозъчен празник и че няма нищо срамно в това да си сингъл на този ден. Понеже това изобщо не е верно, просто безплатна психоанализа от най-долен характер.

Съветите ни са насочени към всички влюбени, които искат да прекарат един незабравим Свети Валентин, като същевременно избегнат всички познати до болка клишета, особено тези, които рекламите ни пробутват! Така де, стига вече с тия бонбониери във формата на сърце и плюшени бозайници, стиснали между лапите си кутийки с годежни пръстени!

Затова ви предлагаме нашите авангардни предложения за свети-валентински подаръци за напреднали.

Къс уикенд на о-в Северен Сентинел

Откога обещавате на любимата да я отведете на някое наистина екзотично място? Коста Брава не се брои, а “Емералд Парадайз” на Слънчака пък изобщо! За да няма разочаровани на този Свети Валентин, предлагаме една различна далечноазиатска дестинация: остров Северен Сентинел се намира в Бенгалския залив и заема площ от едва 20 кв. км. Там е убийствено екзотично  (при това буквално), а и обещаваме, че уикендът наистина ще бъде много къс, така че няма да се охарчите чак твърде много. Жителите на острова са последните представители на неолита, обитаващи нашата планета. Ходят голи, нямат никакъв имунитет дори към най-безобидните съвременни болести и безпощадно убиват всеки, който се опита да стъпи на брега им. Предполага се, че го правят именно, защото ги е страх да не се заразят с морбили. Добрата новина е, че преди да ви надупчат със стрели и разчленят, цялото племе ще се събере на плажа и ще ви посрещне по стар островитянски обичай, а именно като се обърне с гръб към вас и започне да ака.

Организиране на тематично суингър парти

За изпълнение на този подаръчен комплект имате нужда поне от още една двойка. Разбира се, колкото повече, толкова по-весело, затова недейте да се ограничавате само с Цвети и Мартин, с които се запознахте в къмпинг “Градина” през лятото. Имайте предвид, че концепцията на Свети Валентин предполага освен романтика, също и задоволително количество секс. Именно затова суингър парититата са чудесна алтернатива на традиционното мисионерско “любене по случай празника”. За да нажежите още повече атмосферата, измислете тема за оргията, която ще организирате. Използвайте популярни кино сюжети, за да не затрудните особено останалите участници в избора на костюми и сексуални роли: “Списъкът на Шиндлер”, “Американски психар”, “Живите мъртви” и пр. За представители на групите с по-различна сексуална ориентация особено популярен сюжет е “Планината Бброукбек”, като за по-голяма достоверност може да включите и кон.

Предложение за брак в директен телевизионен ефир

Освен ако не работите в някоя телевизия или гаджето ви не се казва Златка, този   подарък изисква сериозна предварителна подготовка и перфектна организация.  На първо място трябва да изберете типа шоу, в което да се появите. Препоръчваме това да не бъдат сериозни предавания от типа на “120 минути” и “Лице в лице”, понеже те се гледат най-вече от сериозни хора с широки познания в различни сфери на живота. Освен това голяма част от тази демографска група се съставлява от “тези без гаджета”, а те по дифолт биха реагирали негативно на  дързостта ви да прекъснете Цветанка Ризова, за да се обясните във ВОЛ на избраника/избраницата си. Подходящи ефири са, например, полувремето на мач от Шампионска Лига и сутрешния журнал “На кафе”. Ако изберете втория вариант, бихте могли за малко допълнителен разкош да накарате Кристина Патрашкова да рецитира Рилке, докато вие поднасяте пръстена на едно коляно.

Нетрадиционен подарък по куриер

На пръв поглед изглежда така сякаш отново искаме да ви бутнем в депресиращото блато на класическия Свети Валентин от рекламата в първия параграф. Само че ние само взимаме сценария и му вдъхваме нов живот. Пак имаме двама любовници, разделени от хиляди километри (ако, разбира се, това е вашата конкретна житейска ситуация, разбира се). Във финалния кадър тя пак отваря вратата на скормното си емигрантско жилище, за да види насреща си куриер в униформа. Този път обаче куриерът не носи пакет или поне не носи  такъв в ръцете си. Оказва се, че подаръкът за празника е собствения му анатомичен пакет. Студентката в Лондон (или в Шутгарт, Брюксел, Мадрид) пак се разплаква, но този път сълзите й са предизвикани от бурен оргазм.

Евала на такива пощенски куриери!  А, и честит Свети Валентин!

 
 

Най-нежеланите подаръци за Свети Валентин

| от chronicle.bg |

Огромно плюшено мече, еротични белезници или любовни татуировки са едни от най-нежеланите подаръци за Свети Валентин, според ново проучване.

Анкета сред 2000 човека показва, че всъщност повечето хора не харесват подаръци като балони с формата на сърце, албуми с любовни песни или шоколадови бонбони. Така че ако искате да подарите на половинката си нещо от изброените по-горе, помислете отново.

Един на всеки пет човека няма да хареса букет с червени рози, а 46% ще бъдат ужасени, ако човекът до тях си направи татуировка с името им за празника. Сайтът Just Eat откри още, че и възголемите поздравителни картички също са нежелани, както и големите плюшени играчки. 20% пък не харесват и бисквитки с любовни послания.

Затова трябва да се мисли креативно. Можете да заложите на ръчно изработените подаръци – например, буркан с измислени купони като „1 час масаж“ или „вечеря навън“. Това може да е приятен подарък, ако ви се прекарва 1 час в мачкане гръбчето на половинката.

Според Just Eat, по-добре е да си поръчате храна за вкъщи на любовния празник като пицата е предпочитания избор. Сайтът за поръчки на храна за дома също така пусна и Cheesy for Cheesy – услуга, с която можете да замените нежеланите подаръци за пица.

Директорът на сайта, Греъм Корфийлд, казва: „Като съдим по количеството пица, което се поръчва на 14 февруари, изглежда, че това, което искат британците, е ясно. Надяваме се анонимната ни услуга Cheesy for Cheesy да им помогне да се отърват от нежеланите подаръци по безболезнен начин.“

Услугата е достъпна само във Великобритания. Ако имате нежелан подарък, винаги можете да го дарите на дом за деца.

 
 

Кийт Ричардс: „По-лесно е да откажеш хероина, отколкото цигарите“

| от chronicle.bg |

Кийт Ричардс се опитва всячески да спре с дивия си рокендрол начин на живот, което включва и цигарите. Въпреки всеотдайността му обаче, рокаджията казва, че всъщност е било по-лесно да спре с хероина.

75-годишният китарист е известен с дивото си, откачено ежедневие, наситено с алкохол и наркотици. Особено докато Rolling Stones е в зенита си. 

Сега обаче Кийт се преориентира към здравословния начин на живот. Пред Mojo той каза за опита си да откаже цигарите: „Опитах се. За се успешно. Лу Рийд твърди, че никотинът се отказва по-трудно от хероина. И е прав.“ И добрави: „Спирането на хероина е ад, но е по-кратък ад. А цигарите винаги са там и винаги съм ги пушил. Просто си взимам и паля без да мисля.

„В последно време обаче – кажете на всички – успявам да пуша много по-малко на ден.“

Кийт вярва, че с възрастта става все по-трудно да ги откажеш, защото „навиците стават много дълбоки“, но признава, че това е „напълно излишен навик“.

Въпреки тежкия си предишен начин на живот, китаристът е в добра форма и има интересен фитнес режим: „Ставам сутрин. Хмм. И после пак лягам. Не правя упражнения, мисля, че е вредно. Вредно е за ставите, особено върху цимент. Не правя упражнения. За някои хора това работи. А, и когато отида на някой остров, плувам доста.“

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

| от |

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.