Джеймс Дийн: момчето с ненаситен глад за живеене

| от chronicle.bg |

Джеймс Дийн се превръща в митична фигура още преди смъртта си, дълго дори преди да стане един от най-желаните актьори в Холивуд. Когато умира в автомобилна катастрофа, на 30 септември 1955 г., е едва на 24 години. С инцидента той влиза в редиците на младите известни личности, застигнати от преждевременна смърт, която завинаги ги обвива в митична светлина. Те никога няма да усетят тежестта на средната възраст, съжалението от лошите решения и творчеството им остава по свой собствен начин неопетнено, запазено, ярко.

Дийн се снима в киното в продължение на 5 години – от 1950 г. До 1955 г. За този период има само три филма, в които е кредитиран. Три филма, с които ще го поставят завинаги в историята на киното и културата. Към момента на смъртта му, само един от тези три филма е пуснат по екраните и в него („На изток от рая“ на Елиа Казан) той, по мнението на публиката, въплъщава духа и облика на младото поколение, неговите мъки и обърквания. А в „Бунтовник без кауза“, излязъл малко след смъртта му, отново играе чувствителен, неразбран млад мъж, измъчван от липсващата връзка с родителите си. Безсмъртието на героите му е подсилено от неговия личен образ, който подхранва както илюзиите, така и истините около една скандална по тогавашните прийоми персона, която не нищо повече от прототип на идните поколения. Циниците коментират всичко това с лаконичната фраза: „да умреш млад означава никога да не се налага да променяш образа си.“

o-JAMES-DEAN-facebook

На днешната дата бунтарът на американското кино, щеше да навърши 87 години. Ако това беше станало, трябва да признаем, че Дийн едва ли би се превърнал в бранд, американски точно колкото „Кока-Кола“. Както казва Хъмфри Богарт за него: „Дийн умря в подходящото време. Остави след себе си легенда. Ако беше останал жив, никога нямаше да може да се справи с публичността.“ Дали това е така, няма как да знаем. Неоспорим факт обаче е , че Дийн е създател на своя собствен образ по начин, който някои консерватори биха определили като „катастрофален“.

Според биографите му, той е готов на всичко, за да се издигне. Иска да опита сладостите, които животът, Холивуд, Ню Йорк, цяла Америка могат да предложат. На въпроса дали е гей, отговаря, че не е, но не възнамерява да прекара живота си с една ръка, вързана зад гърба. Един от най-сексапилните мъже на ХХ век минава през леглата на почти всички известни мъже и жени на своето поколение, участва в тройки, съблазнява екранните си партньори, има ненаситен сексуален апетит и склонност към насилие. Съзнава физическите си предимства и знае как да ги използва, за да се издигне. Фотосесията му с черния пуловер според някои улавя в най-голяма степен всичко, което носи в себе си – грубостта на силния мъж, животинското, сексапила, но и чувствителност, нежност и объркване на младия мъж, попаднал в голямото море.

В продължение на десетилетия Джеймс Дийн е патронът, олицетворяващ бунтарските младини на милиони мъже по света. Удивителното в случая е, че въпреки че свръхчувствителността си образите продължават да живеят, макар че в много отношения те са обвързани с епохата на самите филми и може да се нарекат „остарели“.

Когато актьорът се появява в „На изток от рая“ в ролята на Кал Траск – младеж, който копнее да получи любовта на баща си – той внася смут във фройдисткия климат на 50-те години. „Това ще получите всички, когато не давате на детето любовта, от която се нуждае.“ казва им в очите момчето. Кал се движи по земята, сякаш в състояние на пълна апатия – глава надолу, увиснали рамене, като че ли се опитва да се свие на топка дори когато е изправен. Бяга с ръце в джобовете и ги вади рядко, когато се налага да крещи в лицето на баща си или да нахока майка си (която го изоставя и става проститутка)… или пък да удари по-възрастния си брат – любимецът на татко.

james-dean-giant-1955

Истината е, че играта му в „На изток от рая“ е крайно преувеличена. Но накрая всичко проработва, именно благодарение на това преувеличаване. Очевидната вяра на Дийн в идеите на този филм и неговата страхливост да ги изведе до заключение работят повече от добре. Той разбира природата на персонажа си: дори в моментите на щастие, които Кал изпитва, Дийн ни напомня за изменчивата му природа, постоянната емоционална нестабилност и хроничната му борба със света.

Независимо от всички недостатъци, които могат да бъдат намерени, изпълнението на Дийн в първия му филм е подобаващо на голяма звезда, или казано по друг начин – не можеш да свалиш очите си от него. Зад интелигентността на персонажа е деликатното чувство на ирония, което добавя мистерия към образа… нещо, което е запазена марка на Брандо, но Дийн в някои отношения е по-добър в това.

Джим Старк, героят му в „Бунтовник без кауза“ отчасти е друга версия на Кал Старк: още едно дете, което не принадлежи на света. Но в този филм актьорът най-накрая започва да играе а не да „наиграва“. Освобождава се от щампите си и добавя още повече задни планове. Започва да „шлайфа“ таланта си. И тук е мечтател, склонен към насилие, който залита пиян по улиците, след като е бил задържан в участък. Обръща бюрото в пристъп на гняв към родителите и притиска бутилка студено мляко до бузата си, когато проблемът вече е отминал. В „Бунтовник без кауза“ играта на актьора вече има свой собствен стил: заявка за големи бъдещи постижения в киното.

JD-Banner-1

Учителят по актьорско майсторство Франк Корсаро казва за Дийн: „Неговият талант беше инстинктивен, техниката му – нулева.“ А Казан, въпреки че му позволява актьорски своеволия в „На изток от рая“ потвърждава твърдението. Но във „Гигант“ Дийн е толкова добър, че ни кара да се замислим дали изобщо е нужна актьорска техника. С изключение на ниската самооценка, Джет Ринк няма много общо в Кал Траск и Джим Старк и Дийн се справя с това. В известен смисъл излиза от щампата и доказва, че има и други пътища за него освен това на заблудения младеж, с неустоимо излъчване. Бившият каубоу е инатлив, предубеден, но и чаровен. Носи момчешката жажда се усъвършенства, заедно с импулса на възрастния , който иска да бъде добър във всичко, а останалите могат да вървят по дяволите.

Върлите поддръжници на Дийн понякога оставят „Гигант“ настрана, когато издигат мъжа в култ. Там той не е в ядрото, но именно това му позволява да разгърне актьорския си потенциал и да се довери спокойно на интуицията му, отчасти освободен от типа, наложен му в предишните два филма. В този филм, за първи и последен път на екрана, изглежда, че той се забавлява.

До известна степен, „Гигант“ повече от „На изток от рая“ и „Бунтовник без кауза“ придава на смъртта на Джеймс Дийн трагизъм. В този филм го виждаме не като красив, емоционално нестабилен, нарцистичен младеж, а като актьор, готов да израства, да покорява още върхове. На 30 септември 1955 г., когато става катастрофата, той се е превърнал в олицетворение на американската мечта – човек, който тръгва от нищото и израства пред очите на публиката, съблазнявайки я и давайки й усещането, че всичко е възможно. Не знаем и никога няма да разберем обаче, дали този синеок рус изкусителен „дявол“ е нещо повече от мита, който сам създава за себе си.

 
 

Почина Нанси Синатра

| от chr.bg |

Нанси Синатра – първата от четирите съпруги на певеца и актьор Франк Синатра и майка на трите му деца, почина на 101-годишна възраст, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес.

„Майка ми почина мирно на 101-годишна възраст“, оповести на страницата си в Туитър дъщеря й, която също се казва Нанси Синатра.

Майка й бе омъжена 12 години за една от най-големите знаменитости на 20-и век. Франк Синатра се е снимал в редица блокбастъри, като „Оттук до вечността“ и „Момчета и кукли“, а като певец е известен с изпълнението на легендарни песни, сред които „New York, New York“. Двамата са родом от Ню Джърси и имат три деца. Развеждат се, след като Франк има редица извънбрачни връзки, които стават публично достояние. Той се оженва за холивудската актриса и секс бомба Ава Гарднър само 10 дни след развода си с Нанси Синатра. Нанси и Франк обаче остават близки приятели до неговата смърт от инфаркт през 1998 г. на 82-годишна възраст. Нанси не се омъжва повторно и води тих и спокоен живот в Бевърли хилс, Калифорния, като фокусира вниманието си върху благотворителна дейност.

 
 

„Опасно привличане“: черната комедия за света на подрастващите

| от Дилян Ценов |

Точно 20 години след като филмът „Опасно привличане” (Heathers) показа колко струва популярността в училищните години и се превърна в култов филм, е време за следващия рунд – едноименният сериал, базиран на филма. 20 години по-късно правилата на играта значително са се променили и новият „Heathers” ни показва как. Резултатът от първите два епизода, които вече са достъпни в  HBO GO, очаквано не може да застане гордо до своя предшественик от големия екран, но за сметка на това дава нещо ново, което интригува и би могло да бъде полезно на младите зрители, които са основния таргет на 10-е епизода.

Опасно привличане” едва ли ще се нареди сред големите сериали на годината, още по-малко на десетилетието и неговото най-силно качество определено не е режисурата, сценария (като изключим остроумния диалог на моменти), нито задоволителната актьорска игра на състава. Неговото най-силно качество е пародийния му характер. Сериалът е язвителен, цинично откровен коментар на ситуацията, в която живеят всички подрастващи. Добра злободневна черна комедия.

image

Ролите вече са разменени. Дебелото момиче е най-популярната в гимназията, вече не е аутсайдер а „тартор” на компанията. Момчето, определящо се като gender-queer, е част от нейната група и има правото да бъде всичко, което си поиска, а лесбийката с различни по раса родители е финалът на цветното трио.

Главен персонаж в „Опасно привличане” е Вероника Сойер – 17-годишна гимназистка, за която най-нормалното нещо е, да знаеш какво искаш от живота. Новото момче в гимназията, Джей Ди, се оказва приятна компания, зад която обаче прозира опасен социопат, което става ясно още в първия епизод. Хедър Чандлър и нейният антураж са „съдниците” на гимназията. От тази изходна точка започват да се развиват интригите и малките училищни войни между учениците. На режисьорския стол сядат няколко души, като Лесли Хедланд режисира пилотния епизод, а Джейсън Микалеф и Мат Макконки са главните сценаристи. В главния актьорския състав влизат Грейс Виктория Кокс (Вероника Сйоер), Джеймс Скъли (Джей Ди), Мелани Фийлд (Хедър Чандлър), Джасмин Матюс (Хедър Макнамара) и Брендан Сканъл (Хедър Дюк).

„Опасно привличане” показва какви на практика са последствията от издигането на политкоректността в култ – необясним, масов и неразбираем, превърнал се почти в гротеска. Съдът в социалните мрежи е последната дума и е до такава степен развит и категоричен, че може да коства на момче с неправилно избрана тениска бъдещето. Ако наречеш момичето с най-много последователи „дебелана” на публично място, с теб е свършено. Това са правилата и Хедър Чандлър е дебеланата, която ги диктува. Създаването на тази картина е и едно от малкото силни качества на новия сериал „Опасно привличане” и именно заради нея той надскача средното ниво и заслужава да бъде гледан.

heathers

За голямо съжаление обаче „Опасно привличане” ще може да бъде гледан само на територията на Европа. След кървавият атентат в гимназията „Марджъри Стоунман Дъглас” във Флорида от 14 февруари тази година премиерата на сериала в САЩ беше отложена за юли. При открита стрелба в училището 17 души (от които 14 ученици) бяха убити, още 17 бяха ранени, а извършителят е 19-годишен бивш ученик. Преди малко повече от месец стана ясно , че сериалът няма да бъде разпространен на територията на Америка, заради темите, които третира. Така на практика беше доказано, че „Опасно привличане” идва точно на време, за да покаже абсурда, до който съвремието е стигнало. Парадоксът е в това, че САЩ има най-голяма нужда от такъв сериал, защото именно там ситуацията в епизодите се доближава най-много до реалността. Кривото разбиране за политкоректност обаче взе превес над поглеждането на истината в очите и отвъд океана очевидно предпочитат да си затворят очите. Така на практика само Европа ще може да гледа „Опасно привличане”, където социалните мрежи за щастие не са взели такова надмощие в ежедневието (а и в бъдещия живот) на подрастващите.

Макар и със слаба актьорска игра, „Опасно привличане” е един от стойностните young adult сериали на фона на редица слаби продукции от предишните години. Сериал, който показва до къде може да се стигне в името на това да бъдеш, както гордо заявява Хедър Чандлър, f*cking famous.

„Опасно привличане“ излиза всяка сряда (по два епизода). Първите два епизода вече са налични в HBO GO. 

 
 

Бъбренето с колегите е полезно за здравето

| от chr.bg |

Бъбренето с колегите, със съседите или с родители на детската площадка, е полезно за здравето като приятелството, съобщи в. „Дейли мейл“, позовавайки се на американски учени.

Редовното общуване с чужди хора предотвратява намаляването на функцията на белите дробове по същия начин като общуването с близки.

Функционирането на белите дробове е показател за здраве и дълголетие.

Резултатите показват колко е важна широката социална мрежа за здравето. Подобно неангажиращо общуване предпазва от стрес и насърчава хората да водят здравословен живот.

Учените от университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг са работили с 4000 души на възраст от 52 до 94 години. Те са измерили как функционират белите им дробове в началото на изследването и след четири години. Участниците всеки месец са разказвали с кого общуват.

С колкото повече хора общува човек, независимо дали близки или не, толкова по-добре функционират белите дробове.

 
 

Даян Крюгер е много, много красива

| от chr.bg |

Диане Хайдкрюгер е родена на в Алгермисен, Германия.

От малка успешно се занимава с балет и даже е приета в елитното балетно училище Royal Ballet School. За жалост кариерата й приключва реждевременно заради контузия.

По-късно се мести в Париж, където работи като фотомодел. Паралелно започва и да се снима в епизодични роли във френски филми. Дебюта на голям екран прави през 2002 г., когато се снима с Денис Хопър и Кристоф Ламбер в „The Piano Player“. Големият пробив обаче идва през 2004 г. с участието в хита „Троя“, където играе Хубавата Елена.

През 2009 г. се снима в „Гадни копилета“ на може би единственият по-красив от нея човек на земята – режисьора Куентин Тарантино. За тази роля е номинирана за Най-добра поддържаща женска роля на Screen Actors Guild Award.