Джей Райън ще влезе в ролята на Бен Ханском в продължението на „ТО“

| от chronicle.bg |

След чудесната новина, че Джесика Частейн ще изиграе порасналата Бевърли във втората част на „ТО“ по Стивън Кинг, и още по-добрите новини, че Бил ще бъде поет от Джеймс Макавой, а Ричи – от Бил Хейдър, сега става ясен още един член на каста на „It: Chapter 2“.

Вече знаем кой ще бъде актьорът, избран да влезе в кожата на големия Бен Ханском. Малкият Бен е дебелото дете, на чийто тресящ се корем Хенри Бауърс изрязва инициалите си, малко преди Бен да попадне в Пущинака и да стане част от групата на неудачниците.

Бен е влюбен в Бевърли и тази детска любов не го напуска и след като напуска Дери и се превръща в сексапилен мъж, но подобно на другите от компанията: с непълноценен, дори разбит живот.

benhanscom

Във физическо отношение изборът на Райън е удачен, тъй като актьорът определено изглежда добре.

Дали ще се справи с ролята на порасналия Ханском – предстои да видим на премиерата на филма на 6 септември 2019.

Режисьор на лентата отново ще бъде Андрес Мушети, а сценарият е на Гари Дауберман.

landscape-1505731747-pennywise-teeth-it-movie

Още веднъж: в главните роли ще видим Джесика Частейн, Джеймс Макавой, Бил Хейдър, Бил Скарсгард, Джей Райън, Джеймс Рансън и Анди Бийн.

 
 

Неуспешният опит на Съветския съюз да унищожи рокендрола

| от Радослав Тодоров |

На всички е известно, че по времето на предходния режим, рок музиката е забранена и преследвана, или в най-добрите случаи – държана в полу легалност. Причините са основно, че на нея се гледа като на проводник на западно влияние, а освен това и като на вид неприлично поведение, към което търпимостта на консервативното соц общество е почти нулева.

Малко известно е обаче, че преди да се започне с арестите, стригането на коси, конфискуването на плочи и принудителния общественополезен труд в тухларните, властта в СССР първоначално пробва да намери рационално решение на проблема.

През 60-те рокендрола прескача Желязната завеса още с възникването си и се разпространява със скоростта на епидемия сред младежта на Източна Европа. След като на КПСС им става ясно, че няма как да накарат младежите да слушат валсове или естрада по купоните, баловете и концертите, се взима решение да се създаде местен алтернативен вариант на тази музика. Той трябва да е забавен, бръз, завладяващ и лесен за танцуване. Но същевременно не бива да е толкова необуздан и бунтарски колкото американския рокендрол, както и трябва да носи по-различен, „роден” привкус.

След дълго умуване накрая сътворяват въпросният поръчан „отгоре” танц. А произведението си кръщават „Ай люли“, което име идва от един типичен весел възглас в припевите на някои руски народни песни.

Колкото нелепо звучи името на това творение, толкова по-нелепо е самото то за слушане и за гледане. Крайният резултат е трудно да се опише с думи и осмисли, но най-общо като танц той наподобява микс между казачок и физзарядка, а като мелодия – на нещо като поп-туист-естрада.

6d965f2e677a0f8a126702d7b7a

 

За съвременната далеч по-разчупена и разнообразна сцена вече са характерни всевъзможни експерименти и съчетания от стилове, но за тогавашния период и конкретно между тези стилове, въпросното произведение прилича по-скоро на един прекомерно нелеп музикален Франкенщайн. Макар и в създаването му да е впрегнат цвета на съветската сцена. Първото „пилотно” парче в новосъздаденото течение е написано от знаменитата композиторка Людмила Лядова и изпълнено от най-популярната тогава естрадна певица Тамара Миансарова. А лириките са дело на поета Борис Брянский, който явно е бил инструктиран да разбули всички възможни воали и витиеватости, които поезията е способна да хвърли отвъд тези няколко куплета и посланието им да е съвсем ясно и праволинейно.

Самият текст директно съобщава, че това е новият танц, че той едва ли не спонтанно бил възникнал в Рязан (град в околностите на Москва), че ние не сме с нищо по-лоши от другите, като тук весело танцуващият съветски младеж е оставен сам да се досети кои точно са тези други. Казва се, че може да се пристъпва, но не и да се настъпва – деликатен опит за обуздаване на агресивността на танца, след което веднага пък се споменава, че в него точни правила не са въведени и всеки може да го танцува както си иска.

Същевременно тръгва мащабна кампания по разпространяването на „Ай люли“. Разлепват се плакати, снимат се киноленти с него, издават се наредби той да се въведе в учебните и увеселителните програми, масово се обучават инструктори, които да преподават уроци по „Ай люли“. Но както с всичко друго изкуствено скалъпено и насила въведено, този феномен не успява да се наложи в обществото. Оказва се, че просто никой не желае нито да го танцува, нито да го слуша. Палките на милицията може например лесно да държат затворени устите на тези, които говорят против властта, но няма как да накарат който и да било да се радва и забавлява на тази музика. Колкото и тя да бива лансирана чрез всичките възможни лостове на пропагандната машина, в края на краищата от студентските общежития и по клубовете продължават невъзмутимо да ехтят Елвис и Бийтълс.

Image_6934958_500_0

Дори и у нас, в НРБ, където през този период буквално се копи-пействат съветските модели във всяко отношение, властта се отказва още в самото начало от опитите си да наложи този танц в страната, стигайки доста бързо до извода, че това е невъзможно.

В резултат на това, курсът на борбата със западното влияние чрез музиката, рязко загрубява в края на 60-те и през 70-те, през които рокендрола минава в нелегалност, а изпълнителите и почитателите му са преследвани и репресирани. Докато се стигне до 80-те и перестройката, когато още по-масови вълни от нововъзникнали течения на рока заливат младежта и този фронт тотално е изпуснат от държавните органи, които накрая просто вдигат ръце от него.

Мощта и влиянието на рока в случая се оказват непобедими. Поради което може да се каже, че именно той със западното си звучене и порив към бунт и към различни възгледи за живота, той е един от социалните фактори, които допринасят за краха на социалистическия строй в онези години.

 
 

Кои са номинираните за Independent Spirit Awards?

| от chronicle.bg |

Преди два дена бяха обявени номинациите за 34-те награди „Независим дух“ (Independent Spirit Awards) и с това официално можем да сложим начало на сезонът на кинонаградите.  

През последните няколко години тези награди станаха основен мотор както за неизвестни, но стойностни независими филми (като миналогодишния филм  в категорията за дебют „Ingrid Goes West“), така и за по-обещаващи заглавия, които могат да се озоват на „Оскарите“ (такъв беше случаят с Франсис Макдорманд, Алисън Джейни и Сам Рокуел миналата година, които взеха „Оскар“)

Някои от най-обсъжданите филми на годината обаче не биха могли да се класират за тези награди. Филмът на Алфонсо Куарон, например, би могъл да се класира само в категорията за най-добър международен филм.

Тази година категориите са доминирани от филмите „Eighth Grade“ и „First Reformed“, като всеки от  тях попада  в 4 категории. Но първенец по номинации е филмът „We the Animals“, който е с 5 номинации. Другите филми с няколко номинации са „Leave No Trace“, „You Were Never Really Here“, „The Tale“, „If Beale Street Could Talk“ и „Private Life“.

Ето и списък  с номинираните:

Най-добър филм

EIGHTH GRADE

FIRST REFORMED

IF BEALE STREET COULD TALK

LEAVE NO TRACE

YOU WERE NEVER REALLY HERE

Най-добър режисьор

Debra Granik, LEAVE NO TRACE

Barry Jenkins, IF BEALE STREET COULD TALK

Tamara Jenkins, PRIVATE LIFE

Lynne Ramsay, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Paul Schrader, FIRST REFORMED

Най-добър дебют

HEREDITARY

SORRY TO BOTHER YOU

THE TALE

WE THE ANIMALS

WILDLIFE

Най-добра главна женска роля

Glenn Close, THE WIFE

Toni Collette, HEREDITARY

Elsie Fisher, EIGHTH GRADE

Regina Hall, SUPPORT THE GIRLS

Helena Howard, MADELINE’S MADELINE

Carey Mulligan, WILDLIFE

Най-добра главна мъжка роля

John Cho, SEARCHING

Daveed Diggs, BLINDSPOTTING

Ethan Hawke, FIRST REFORMED

Christian Malheiros, SÓCRATES

Joaquin Phoenix, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Най-добра поддържаща женска роля

Kayli Carter, PRIVATE LIFE

Tyne Daly, A BREAD FACTORY

Regina King, IF BEALE STREET COULD TALK

Thomasin Harcourt McKenzie, LEAVE NO TRACE

J. Smith-Cameron, NANCY

Най-добра мъжка поддържаща роля

Raúl Castillo, WE THE ANIMALS

Adam Driver, BLACKKKLANSMAN

Richard E. Grant, CAN YOU EVER FORGIVE ME?

Josh Hamilton, EIGHTH GRADE

John David Washington, MONSTERS AND MEN

Най-добър сценарии

Richard Glatzer (Writer/Story By), Rebecca Lenkiewicz & Wash Westmoreland, COLETTE

Nicole Holofcener & Jeff Whitty, CAN YOU EVER FORGIVE ME?

Tamara Jenkins, PRIVATE LIFE

Boots Riley, SORRY TO BOTHER YOU

Paul Schrader FIRST REFORMED

Най-добър сценарии (дебют)

Bo Burnham, EIGHTH GRADE

Christina Choe, NANCY

Cory Finley, THOROUGHBREDS

Jennifer Fox, THE TALE

Quinn Shephard и Laurie Shephard, BLAME

Най-добра кинематография

Ashley Connor, MADELINE’S MADELINE

Diego Garcia, WILDLIFE

Benjamin Loeb, MANDY

Sayombhu Mukdeeprom, SUSPIRIA

Zak Mulligan, WE THE ANIMALS

Най-добър монтаж

Joe Bini, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Keiko Deguchi, Brian A. Kates & Jeremiah Zagar, WE THE ANIMALS

Luke Dunkley, Nick Fenton, Chris Gill & Julian Hart, AMERICAN ANIMALS

Anne Fabini, Alex Hall and Gary Levy, THE TALE

Nick Houy, MID90S

Най-добър документален филм

HALE COUNTY THIS MORNING, THIS EVENING

MINDING THE GAP

OF FATHERS AND SONS

ON HER SHOULDERS

SHIRKERS

WON’T YOU BE MY NEIGHBOR?

Най-добър международен филм 

BURNING (Южна Корея)

THE FAVOURITE (Великобритания)

HAPPY AS LAZZARO (Италия)

ROMA (Мексико)

SHOPLIFTERS (Япония)

 
 

YouTube пуска безплатно холивудски филми

| от chronicle.bg |

YouTube тихомълком добави селекция от холивудски филми, които потребителите могат да гледат безплатно, стига да нямат нищо против реклами. Създадена през 2005 година, платформата YouTube вече е толкова повсеместна, че е като втори Google. Освен хилядите независими създатели на съдържание в сайта, YouTube се опитва да разшири бизнеса си в посока стрийминг. 

В YouTube от дълго време човек може да наеме или да купи дигитално копие на любимите си филми, a от октомври вече можем да гледаме и безплатно. Безплатно до известна степен – не плащаме с пари, а с вниманието си, защото има реклами. Това нарежда сайта до Vudu, собственост на Wal-Mart, който има същата бизнес стратегия.

Селекцията от безплатни филми на YouTube не е най-обширната с по-малко от 100 заглавия. Повечето от тях не са и класики. Нека не забравяме обаче, че тази опция е нова и най-вероятно с времето ще се добавят още.

В момента перлата в короната е „The Terminator“ от 1984 година, един от най-великите екшъни в историята и летящият старт за Джеймс Камерън. Франчайзът продължава и до днес – скоро очакваме нов филм от режисьора на „Deadpool“ Тим Милър с участието на Арни и Линда Хамилтън. Анимацията на Дон Блът от 1989 година „All Dogs Go to Heaven“ също може да се гледа, както и „Legally Blonde“ (и двата филма) с Рийз Уидърспун.

В YouTube ще намерите и всичките филми за Роки, което е особено яко сега, точно преди „Creed II“ да удари кината. „Rocky Balboa“ от 2006 и „Creed“ обаче ще трябва да гледате другаде. Като имаме предвид глада, с който се поглъщат сериали днес, първите пет части на Роки спокойно ще ги ометем за една вечер.

 
 

„Соня Йончева. Sempre Libera“ с премиера у нас

| от chronicle.bg |

Оперната звезда Соня Йончева ще пристигне у нас за премиерата на филма, посветен на живота й и израстването й до най-обещаващото сопрано в света днес, предава екипът на Киномания. Тя идва в България след успешното си турне в Латинска Америка, където е пяла в най-големите концертни зали в Мексико и Чили.

Документалният филм „Соня Йончева. Sempre Libera” ще има премиера на 26 ноември от 19:00 часа в кино „Люмиер Лидл” и е част от програмата на Киномания 2018.

Това е история за момиче, което мечтаеше за по-добър живот за родителите си. Моята борба, съдбата ми, надеждите ми…“, написа в личния си Instagram профил Соня Йончева. „Много се радвам да присъствам лично на това много важно събитие“, сподели още тя по повод премиерата.

Българската публика имаше възможността да се наслади на изпълненията на певицата през юни миналата година, когато тя направи забележителен концерт в зала 1, по покана на НДК.

Определяна от специалисти и критици за певица от ранга на Мария Калас, Соня Йончева е единственият артист в историята на Метрополитън опера, който в един сезон участва в три спектакъла, всеки един от които предаван на живо в 2000 кинотеатъра по целия свят.

Филмът показва забързаното ежедневие на съпругата, майката и певицата Соня Йончева и надниква в интимни моменти в дома и семейството й, както същевременно проследява триумфът й на някои от най-големите оперни сцени в света.

Освен самата Соня в продукцията участват още: Пласидо Доминго, Антонио Папано, Масимо Дзанети, Майкъл Фабиано, Томъс Хемпсън, Теменуга Йончева

Режисьор и продуцент на филма е Георги Тошев, оператори са Румен Василев, Иво Стайнов и Николай Барулов, режисьор на монтажа и съсценарист, заедно с Георги Тошев е Ема Константинова.