„Другият любовник“ на Франсоа Озон: еротиката на желанието

| от chronicle.bg |

Парадоксално е, че днес все повече творци в киното залагат на трилърите в техните различни подвидове и въпреки това едва шепа заглавия наистина водят зрителя за носа като хипнотизиран. В цялото море от лесносмилаеми блокбъстъри и лошо направени европейски заглавия, „Другият любовник” разбива конкуренцията и връща смисъла на добрите трилър, еротика и драма в киното.

Тази година френският режисьор Франсоа Озон се завръща на София филм фест с по-различно участие – еротичният трилър „Другият любовник“. Миналата година неговият филм „Франц” (драма, развиваща се във времето след Първата световна война) беше едно от силните заглавия в програмата. Сред предишните му проекти са Swimming Pool, 8 Femmes и Le temps qui reste.

Гледайки филма и биографията на Озон, няма как да не си дадем сметка, че той е един от най-подценяваните творци в киното днес. „Другият любовник” е майсторски направен трилър по всички параграфи. Филм, в който сценарии и режисура са като скачени съдове, а резултатът е това, което зрителите най-много харесват – да бъдат обладани от филма, да се страхуват, да бъдат изненадани и предизвикани. С няколко думи – да минат през колкото се може повече състояния, а героите в да будят едновременно страх, смях и гняв.

25-lamant-double.w710.h473.2x

Двучасовата лента започва типично по „европейски” – и като сюжет, а за кадри да не говорим. Клое е 25-годишна бивша манекенка, която е загубила посоката си в живота, измъчвана е от нещо невидимо без да може да го улови. Неясни болки в стомаха и евентуалната психологическа причина за тях я карат да се обърне към психолог, доктор Луи Майер. Сеансите се превръщат в повече от терапия и накрая на лечението двамата заживяват заедно. Проблемите обаче се оказват неподозирано дълбоки и скоро тя е въвлечена в опасна и предначертана от преди раждането й игра, в която има само два възможни изхода, от които единият е летален. Случайно съвпадение кара жената да проучи миналото на новия си партньор и открива, че той има близнак, откъдето започва непредвидимостта на действието.

Едно от най-силните качества на филма е извикването на множество асоциации и препратки. Зрителят е призован да мисли. Така например Франсоа Озон ни връща в 40-те години години на миналия век, когато се появява известният психологически термин gaslighting – вид промиване на мозъка посредством насаждането на съмнения в човека за собствените му действия.

LAmant_Double

Подходът на Озон изненадва във всяка сцена – агресия, тъга, безизходица и много недоизказаност са усещанията, които екранът предава без да използва самоцелни средства. Режисурата не се характеризира с крещящи похвати, а където те присъстват (като в сцените на насилие) са единственият възможен изход за героите. Напрежението расте постепенно, за да ескалира винаги в най-точния (и все пак неочакван) момент. За това, както вече споменахме, заслуга има сценарият – адаптация на романа Lives of the Twins на Джойс Карол Оутс. Еротика и съспенс се допълват без едното да е за сметка на другото. Това е хубавото на еротичният момент тук – той е майсторски вплетен в историята, така че да не втръсва на човека и да бъде красив, въпреки мотивите, които го предизвикват. Еротика по френски – тоест истинска, преди всичко еротика на желанието, на несъзнаваното.

5

В ролята на Клое влиза Марин Вакт, за която това е второ участие във филм на Озон след Young & Beautiful. Екранен партньор й е Жереми Рение, чието изпълнение в два различни, почти противоположни персонажи, е едно от най-добрите актьорски изпълнения във филма. До него се нарежда и Жаклин Бисе, която има две кратки появявания, но достатъчни да вдигне летвата на филма още по-високо. Да я постави в кожата на два различни персонажи и нея, е едно от най-добрите решения на Озон. Актьорската игра в този филм е на ниво, определено.

Кога прекрачваме границите и изобщо къде е този праг между съзнаваното и несъзнаваното? Какво ни тласка към дадено решение и какви отговори крие тялото ни? Къде са кодовете, в които е заложено съществуването ни? Еротика, съспенс, насилие и любов се събират в „Другият любовник”, за да се опитат да нарисуват тази сложна картина на желанията.

Франсоа Озон връща вярата на зрителите в европейското кино, доказвайки, че то може да произведе едни от най-качествените и дълбоки трилъри в епохата на евтините холивудски халтури.

 
 

Русия блокира милиони IP адреси заради забраната на „Телеграм“

| от chronicle.bg |

Русия е блокирала най-малко 18 млн. IP адреса на най-големите доставчици на хостинг услуги в света, много от тях на „Гугъл“ и „Амазон“, за последните 24 часа. Това съобщи организацията, която следи дейността на телекомуникационния регулатор „Роскомнадзор“ и блокираните от него сайтове, цитирана от местните медии и агенциите.

Междувременно Русия официално съобщи на двете компании, че „голяма част“ от адресите им, „намиращи се в облачните масиви на тези две услуги, са попаднали под блокажа на базата на съдебно решение“, като цитират шефа на „Роскомнадзор“ Александър Жаров. Така Жаров официално уведоми компаниите, че блокира техни ресурси заради „Телеграм“.

Това става няколко дни след като руски съд одобри искане на регулатора едно от най-популярните в страната чат приложения, „Телеграм“ (Telegram), да бъде блокирано, в разгара на спор с руските служби за сигурност, които искат достъп до шифъра му, за да могат да декриптират съобщения. Заедно с „Телеграм“ и друго приложение, Zello, попадна под ударите на „Роскомнадзор“.

По данни на онлайн изданието РБК от снощи засегнатите адреси на „Амазон уеб сървисис“ (AWS, хостинг услугата на компанията) са били около 2 млн. По-рано днес сайтът „Медуза“ цитира IT консултант, според когото блокираните адреси на AWS са поне 8 млн. Компанията DNSlytics, цитирана от РБК, отбелязва, че всички IP адреси от хостинг услугата на AWS са около 19.7 млн.

В резултат създателят на „Телеграм“ Павел Дуров обеща да използва вградени в приложението методи за заобикаляне на забраната, а „Роскомнадзор“ – да спре достъпа до всички ресурси, свързани с него.

 
 

А вие видяхте ли „тайното“ гадже на Дикаприо?

| от chronicle.bg |

Опитите на Леонардо Дикаприо да потули слуховете за новата си приятелка – Камила Мороне (доведената дъщеря на Ал Пачино) не се получиха.

Камила Мороне (20-годишна), чиято майка, Лусила, Сола в момента се вижда с актьора от Scarface, вече беше забелязана с ръце около врата на Лео на фестивала Коачела в Калифорния преди дни. На още няколко пъти двамата бяха хващани заедно.

18443524_1478477022214548_5484044982060843008_n

Коя обаче е Камила Мороне?

Родена в Буенос Айрес, днес тя живее в Лос Анджелис и се движи в компанията на знаменитости като Кендъл Дженър и Бела Хадид. След като се присъединява към каталога на Victoria’s Secret през 2016 г., аржентинският модел се появява на корицата на турския Vogue, участва в ревюта на Moschino и влиза в календара на LOVE.

Дебютира в киното с документалния филм на Джеймс Франко за Хоакин Финикс (My Own Private River), а после участва и в Bukowski. Тази година се очаква тя да участва в Never Goin’ Back, чиято премиера беше на фестивала „Сънданс“.

И като добавка – последователите й в Instagram надброяват 1 милион, като сред тях са Емили Ратайковски, Кайли Дженър и Върджил Абло.

По данни на източниците, Камила и Лео се познават от поне десет години (което е половината й живот досега), тъй като Дикаприо е приятел с пастрока й, Пачино. Двойката беше забелязана за първи път през декември 2017 г., но заради склонността на Лео да крие приятелките си, информацията не беше потвърдена.

Е, вече официално е. Вижте в галерията горе Камила в пълния си чар.

 
 

Как да не ни хванат с подкуп

| от |

Хора, хайде малко по-сериозно! Както би казал прокурор Иван Гешев – Светнахте всичките като коледна елха!

Имах един приятел в началото на 1-те години на 21 век (или както се казва този период), който учеше в СМГ и ми разправяше, че е станал много безотговорен: „Вървя в парка и си държа кóза като цигара“. Нормално е, дори очаквано, да смятате, че моят приятел не е най-съобразителният приятел. Но това става в 10 клас. Тогава бяхме малки.

Да си пораснал човек на отговорна позиция, разсъждаващ и да носиш подкуп в себе си (в багажника на колата) не ти прилича въобще. И това са 70 000 евро все пак. В наши дни това са си пари почти за един коз.

Подкупи, скъпи приятели, се укриват, както се укриват данъци. Пращаш си парите, където държавата не може да пипа. Ето например да вземем една Ирландия. Откривате си банкова сметка в една Ирландия и там да ви пращат парите. Пък те вече как ще си ги оправдаят като разходи си е тяхна работа. И не че не може пак да ви хванат, ама поне не са ви в тъпия багажник.

А може и да не се стига чак до Ирландия. Намирате си хубава, тучна полянка край София с един хубав камък посредата. Под този камък ви се носят парите. Голяма поляна ви трябва, за да няма къде да се скрият полицаите. На Бонсови поляни, например, е много добре. Като си вземете „дарението“, слагате го в някакъв тайник в колата, а не в багажника! Хората прекарват бежанци в тайници в колата, все ще намерите някакво място за 10 пачки.

Някои пари се бележат със специално мастило, което остава по ръцете ви като доказателство. Това е популярен похват, действа много добре. На пазара обаче има средства срещу този похват. Те се наричат ръкавици. Ако ще взимате пари, носете ръкавици, за да не се издадете по най-балъшкия начин.

В крайна сметка можем да почерпим мъдрост и от телефонните измамници. Уговаряте сумата и изпращате някой таксиметров шофьор да я вземе. Може и някое циганче. Хората са го измислили.

Най-добрият начин да не ви хванат с подкуп обаче си остава един. Да не взимате подкупи. Парите са хубаво нещо, но не са по-хубаво, отколкото да ви осъдят е лошо.

 
 

Първи тийзър на новия филм на Ларс фон Триер

| от chronicle.bg |

Цинично откровеният наш любимец, датският режисьор Ларс фон Триер официално е приветстван на кинофестивала в Кан тази година, който започва другия месец. Творческият директор на фестивала Тиери Фремо потвърди, че фон Триер ще се завърне за първи път от 2011 г. (когато „Меланхолия“ стана хит) със своята драма The House That Jack Built.

Историята за серийния убиец ще дебютира в категорията „извън състезание“, което означава, че няма да бъде претендент за „Златна палма“.

Това неофициално реабилитиране на режисьора, който беше обявен за persona non grata, заради неуместни коментари намесващи нацизма на пресконференция през 2011 г.

The House That Jack Built проследява историята на сериен убиец, игран от Мат Дилън. Действието се развива през 70-те години и в него се разказва за пет убийства, които белязват кариерата на Джак като сериен убиец.  В ролите на жертвите му ще видим Ума Търман, Шибон Фалън Хоган, Софи Гробел и Райли Киоу.

За дългата си кариера Ларс фон Триер е бил в конкурсната програма на „Кан“ девет пъти, за първи път през 1984 г. и последно през 2011 г.

Кинофестивалът тази година е от 8 до 19 май. Дотогава, вижте краткия тийзър на The House That Jack Built.