„Доктор Стрейндж“ и мистър Къмбърбач

| от |

Много неща могат да се кажат за Бенедикт Къмбърбач и ние сме казвали по-голямата част от тях. От това, че е великолепен актьор до това, че е мъж с чудесно британско чувство за хумор – за което е видно и последното му гостуване в шоуто на Джими Фалън – всички знаем това.

Но най-важното, Бенедикт е актьор, който играе еднакво добре в комерсиален екшън и във нискобюджетна, време-е-да-взема-някоя-награда, продукция. Той не се притеснява и не пести енергия, когато ще участва просто в някакъв сериал, базиран на историите за мис Марпъл, така както и когато му кажат, че ще е доктор Стрейндж в най-амбициозния проект на комикс гиганта Марвъл досега. Едното струва милион пари, другото – само някакви си хиляди. Мистър Къмбърбач се старае и дава всичко от себе си и в двете. И някак му се получава адски добре. Може би, защото си го може. Някои твърдят, че всъщност не е добър. Че е грозноват, че неговият Шерлок Холмс е по-скоро „мех“, отколкото „уау“.

Други пък твърдят, че не става за супергерой. И на първо четене това е точно така.

Този слаб, висок, крив като макарон британец е всичко друго, но не и супергерой, дори от най-задръстения тип. Той изглежда като мъж, който може да бъде учен, мислител, философ, аристократ, дори чаровен детектив с афинитет по-скоро към мисленето, отколкото към секса, но не и герой. От онея дето летят и спасяват дами в беда.

Но ето че Марвъл се спират именно на него и го пускат във вселената си. Сигурно, защото ще продадат повече билети.

Феновете на доктор Стрейндж, те са по-малко и от тези на Капитан Америка, са леко разстроени от първоначалния избор на студиото. Пъшкат, пуфтят и ахкат, че комерсиалната филмова индустрия ще съсипе любимия им персонаж.

Дисни и Марвъл обаче се оказват прави, а феновете – не.

Бенедикт Къмбърбач е роден да изиграе точно този супергерой. Доктор Стрейндж е арогантен, умен, его маниак, страдащ от висша форма на нарцисизъм, с остро чувство за хумор и див сарказъм в душата. Той е добър в професията си и го знае. Рациото и студената премереност управляват неговия свят, вследствие на което той не може да завърже дълбока емоционална връзка с нито едно същество – от хамстер до човек. Всички са там и съществуват, само за да обслужват неговия ум и непризната божественост. Арогантността и голямото его са съсипали много хора и истории, без някой да го съзнае, а когато го направи вече е късно.

Същото се случва и с доктор Стрейндж. Той открива силата на магията и духа, едва когато е в пълно отчаяние, защото единственото важно нещо в живота му – неговата професия, му е отнета насилствено, поради нелеп инцидент, причинен отново от голямото му его.

Тъй като е умен и отличник в това, което прави, доктор Стивън Стрейдж става висш пилотаж магьосник с чувство за хумор и неконвенционални методи на действие. Но пътят му до това посване е в пъти по труден от този на останалите – първо, заради арогантното му поведение и второ, защото на истински добрите, нещата не им се получават от първия път. Питайте всеки преуспял човек и той ще ви каже.

В това отношение Марвъл са изградили великолепен и интересен образ, в чийто обувки, сини дрехи и червено наметало, Къмбърбач се намества удобно и комфортно. Те му стоят, като шити за него и той е пъстър и многолик в тях. Не е като супергерой. А като човек превърнат в такъв. Тоест, за разлика от хартията, която специално в този жанр, има навика да отнема от истинността и плътността на своите персонажи, на екран доктор Стрейндж стои добре. Истински верен на първоизточника си, но и по някакъв начин, малко по-човешки.

Първият филм за неговите приключения из вселената на Марвъл е пищен, мощен и ефектен епос. Филмът е амбициозен и скъп и това си личи от всеки кадър вътре. През актьорския състав, включващ Тилда Суинтън, Чиуетел Еджиофорд, Рейчъл Макадамс и Мадс Микелсен, до ефектния начин за разместване на действителността и времето, средства не са пестени, нито време.

„Доктор Стрейндж“ е ефектен и забавен комиксов филм. В пъти по-добър от голяма част от останалите опити на Марвъл да останат на върха на боксофис класацията. Особено от последните филми за Отмъстителите и Капитан Америка. Като даже няма да коментираме опитите им за съживяване на X-men, защото те са просто жалки.

„Доктор Стрейндж“ като цяло има няколко дребни сюжетни дупки, които биха издразнили част от феновете. Като леко обидната плоскост за изграждане на архизлодеите или като оставянето на заден план на любовната сюжетна линия, в която има хумор, сексапил и потенциал, особено поради факта, че основен участник в нея е великолепната Рейчъл Макадамс.

Тя от своя страна е неоткритото бижу на модерното кино. Много хора все още обичат да я подценяват, може би защото идва от Канада, където си живее спокойно и до днес или защото кариерата й е стартирала с тийн-захаросания „Гадни момичета“ и е достигнал комерсиален пик с романтичния „Тетрадката“. Рейчъл Макадамс отдавна е надградила отвъд тези неща и всяка нейна роля от години насам е внимателно подбрана, а актрисата е просто разкош за гледане на екран. Нека ранното й творчество не ви заблуждава.

Разбира се, към дребните сюжетни дупки, можем да добавим и още един минус – че чувството за хумор, така присъщо на Марвъл, за разлика от вечно суровите, мелодраматични и тъжни DC Comics, което е и основен двигател на пъстрата им вселена, някак е сведено до хигиенния си минимум и е оставено само на плещите на Стивън Стрейндж и донякъде на неговата бъдеща любима – Кристин. Всички останали са тежко сериозни, оперирани от смях, с лека заблуда за света, каквито често са скучните хора и най-важното – всичко им е толкова важно, че е направо на живот и смърт.

Бенедикт Къмбърбач и неговият Стивън Стрейндж обаче, компенсират това със сарказъм, авто ирония и гегови ситуации.

С изключение на тези дребни неща „Доктор Стрейндж“ е създаден, за да блести ярко в короната на Марвъл. И той го прави – от първия до последния си кадър. Ефектен, забавен и просто готин. Защото не е ли киното именно това!? Който ви казва нещо друго, ви заблуждава и по-лошото – заблуждава себе си. Киното е по-голямо от живота, защото показва и разказва небивалици по вкусен начин. Ако вашите интереси включват светове с магии и ефекти, то „Доктор Стрейндж“ е един логичен избор. Не, не е нужно да сте чели комикса. Просто седнете и се отдайде на кеф и удоволствие. По възможност на 3D. И останете след финалните надписи – има цели две сцени, които заслужават вниманието ви. А Бенедикт Къмбърбач е изключително приятният бонус към всичко това.

 
 
Коментарите са изключени за „Доктор Стрейндж“ и мистър Къмбърбач