shareit

Добрата, но неизчерпана история в „Бягай!“ на Джордан Пийл

| от Дилян Ценов |

Повечето от нас свързват Джордан Пийл с телевизията и сценариите му, които няколко пъти се нареждат в списъка с номинации за награда „Еми“. Тази година обаче го виждаме в нова светлина – тази на киното.

Дебютният му филм „Бягай!“ излезе в САЩ през февруари и оглави класациите по приходи в страната. До момента те възлизат на над 250 млн. долара, на фона на бюджет от само 4.5 млн долара. Търговският успех е неоспорим. А Джордан Пийл подобаващо навлезе в света на киното.

Имайки предвид горната информация, е почти невъзможно да не излезете от киносалона с въпросите: „С какво този филм е толкова успешен? Заслужен ли е успехът му?“

До голяма степен отговорът на втория въпрос е „да“. Като оставим настрана похвалите за успешния дебют на сценариста и режисьор Пийл, той наистина създава достойно заглавие за жанра на ужаса. Филмът  не изобилства от посредственост (както повечето други заглавия), която в повечето случаи не може да бъде компенсирана дори от специални ефекти.

Парадоксално е, но най-доброто в този филм е и най-лошо. Това е сценарият. По-специално по отношение на историята, защото диалозите са добри, придвижват действието и държат зрителя в напрежение. Освен това думите звучат логично,  така че да няма чудене защо той/тя говори така. Но в историята има засечка. Парадоксът е в това, че тя започва повече от обещаващо. Виждаме един млад чернокож мъж (красив и симпатичен) и неговата бяла приятелка (убийствено секси), която ще го запознава със семейството си. Сюжетът, заснемането, дори видът на актьорите поразително напомня друг класически сюжет – „Познай кой ще дойде на вечеря“ (1967). Чернокож мъж и бяло момиче отиват в къщата на родителите на момичето и напрежението може да се реже с нож.

Бягай, филм
Кадър от филма: Катрин Кийнър и Брадли Уйтфорд в ролите на родителите на главната героиня

Но в „Бягай!“ нещата загрубяват и с това се изчерпва приликата между двата филма. В къщата на родителите на приятелката си Крис Уошингтън (Даниел Калуя) се натъква на странни неща, между които не може да намери връзка, нито има представа как се случват. Хората са много дружелюбни към него, но в къщата има напрежение. Всичките намигвания и подказки на сценария държат зрителя в напрежение по време на завръзката. Никой не знае какво й става на чернокожата прислужница, а градинарят се държи като психар. На този фон има още улики, които придвижват историята и ангажират публиката. Не просто ужас, а замислен и направен с вкус. На моменти напомня на продукция на Хичкок и е достатъчно да видиш как актьорът си оправя косата в стъклото на врата , за да те побият тръпки.

Поздравления на Пийл за работата. Поздравления, обаче до половината. Защото развръзката, която очаквате с нетърпение така и няма да дойде под формата, в който я очаквате. Тъкмо си мислите, че този ужас няма да завърши с нелогични постъпки и случки и Пийл доказва обратното. Характерният подход за отдавна отминалите епохи на deux est machina, за съжаление присъства и тук.

В един момент зрителят започва да има усещането, че Пийл не е знаел как да разплете въжетата, които е оплел в началото, и компенсира с екшъна, червената палитра от кръв и свръхестествените буйствания на герои, които би трябвало вече да са смъртоносно ранени. Добра история, която предлага много и различни трактовки, но неизчерпана. 

Бягай, филм
Бети Габриел в ролята на прислужницата Джорджина

Извън забележката към сценария, всичко друго заслужава похвала. Актьорската игра на Даниел Калуя и Алисън Уилямс, както и на всички останали, е много добра и прави персонажите им плътни и интересни за изследване. Особено Даниел Калуя, за когото се надяваме, че тепърва ще трупа номинации и награди в биографията си.

„Бягай!“ е типичната холивудска продукция. Успехът му не би следвало да изненадва никого. Ужас, красиви актьори, мистерия, добра сценография, специални ефекти и подходяща доза екшън. Всичко това в днешно време е гарант за възвращаемост на инвестицията. Хубавото в случая е, че успехът е заслужен. Защото в ужаса има история (макар и неизчерпана докрай), актьорите допринасят с добра игра, мистерията не е самоцелна, а е породена от обичайните за Америка расови различия, специалните ефекти в повечето случаи са премерени (освен където компенсират сценария).

Подобаващ дебют на Джордан Пийл и да се надяваме, старт на голяма кариера за Даниел Калуя.

 
 
Коментарите са изключени