Децата от хорърите, които не искаме да срещаме на живо

| от chronicle.bg |

Децата са най-голямото богатство и бъдещето на нашия грешен свят. Никой не оспорва това. Едва ли има нещо, което може да се сравни с очите, които те гледат със страхопочитание и възхита, дори когато е очевидно за всички здравомислещи, че животът ти е пълен провал.

Да… Децата са прекрасни. Но киното винаги е успявало да извърти нещата и да превърне от най-невинните хора на земята, същества, по-зли и от най-опитния и безскрупулен терорист. В повечето случаи, когато филмът е добър, детето многократно превъзхожда някои от заклетите възрастни злодеи на седмото изкуство.

Хорърите изобилстват от сюжети, в които наглед хрисими деца се побъркват и нанасят непоправими щети на себе си и хората около тях. И дори това да е парадоксално, една значителна част от хорърите с деца отсрамват този жанр. И са добри. И се гледат пак и пак.

Макар от години да не сме гледали хорър с някое дете-престъпник, всяка година има по няколко заглавия, които минават през киносалоните. Тази година е ред на „The Whole in the Ground„, за чийто трейлър ви разказахме преди няколко дни.

Във връзка с този филм, който засега изглежда обнадеждаващо, си припомнихме за най-страховитите деца, които направиха от жанра ужас, нещо трайно и запомнящо се. Вижте кои са те в галерията горе. След като ги гледате, може и да си зададете въпроса дали децата са най-голямото богатство.

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

| от |

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.

 
 

Трейлърът на Killing Eve, сезон 2, направи празника още по-хубав

| от chronicle.bg |

Какво значение има кой от всичките празници празнуваме на 14 февруари, когато точно на тази дата, сякаш за да иронизира всички нейни сладникавости, излиза трейлърът на втория сезон на хитовия сериал „Killing Eve“. Един от най-добрите сериали на миналата година се завръща с пълна сила, а трейлърът превърна вчерашния ден в празник за всички негови фенове.

Сериалът разказва за Ив (Сандра О), агент на МИ-6, и психопатката и убиец Виланел (Джоди Коумър).

„Когато обичаш някого, понякога стигаш до лудости“, казва ни краткото промо. Новият трейлър включва кадри от финалния епизод на първия сезон, където Виланел изчезва, а Ив няма идея дали тя е жива или мъртва. Сега Ив има задачата да намери Виланел преди някой друг.

Освен че първият сезон може да се похвали със завидно висок рейтинг, Сандра О спечели „Златен глобус“, награда „Изборът на критиците“, и награда на Гилдията на актьорите за най-добра актриса в драматичен сериал. А Фийби Уолър Бридж взе „Еми“ за работата си по сценария.

Премиерата на втория сезон е на 7 април. Ето и трейлъра.

 
 

Учениците във Великобритания може да започват училище в 10:00 часа

| от chronicle.bg |

Петиция за това занятията за децата в средно училище да започват в 10:00 часа получи одобрение от британските членове на парламента. 

Тя беше пусната от 18-годишната Хана Киндер от Тивъртън и събра над 183 000 подписа, което е повече от нужните 100 000, за да се разгледа в Камарата на общините.

Проучване в Америка, Канада и Сингапур разкрива, че режимът на спане на учениците не стимулира ранното ставане и ако училището започва в 10:00, това може да подобри психическото им здраве и продуктивност.

Даниел Зайкнър от работническата партия каза: „Петицията е чудесен пример за демокрация, водена от хората. Тя беше започната едва преди 3 месеца и вече има 180 000 подписа, което доказва, че имаме и други проблеми освен отношенията ни с Европейския съюз. Има и значителни научни причини за промяна. Много проучвания през годините, най-вече в САЩ, показват, че по-късният старт на занятията може да се отрази положително на учениците. Ясно е, че идеята се приема добре.“ И добавя цитат от родител: „Бих предизвикала всеки да се опита да вдигне 5 тийнейджъра от леглото в 6:30 сутринта без да чувства, че това е прекалено рано.“

„Да се опитваш да събудиш 5 тийнейджъра в 6:30 всеки ден е все едно да се опитваш да вдигнеш мъртвите.“

Други членове на парламента отбелязаха ползите от по-късния край на училището. Вики Фокскрофт обясни, че ако училището приключва в 6 вечерта, нова може да намали хладнокръвните нападения и да подобри здравето на тийнейджърите. Майк Кейн добави: „Децата навсякъде по света спят по-малко. Във Великобритания здравните организации виждат, че проблемът е сериозен, защото болничните посещения на деца под 14-годишна възраст с нарушения в съня се е удвоил в последните 10 години.“

Трябва да се отбележи, че по-късното лягане може да се дължи, разбира се, на телевизията, компютърните игри или мобилните телефони. 

 
 

Netflix записва изборите ви, когато гледате „Bandersnatch“

| от chronicle.bg |

Netflix записва кои сцени избирате, когато гледате интерактивния „Black Mirror: Bandersnatch“. 

Майкъл Вейл, технологичен изследовател, открива това след като пише имейл до Netflix с искане да получи информацията, която платформата събира за него. Това е негово право под GDPR. Вейл първоначално иска да образова публиката как да прилага правата си, както и да мотивира компаниите да са по-подготвени.

Откритието на Майкъл не е изненадващо. От Netflix казаха, че информацията се събира, защото искат да „подобрят модела на разказване във филма“. Изследователят обаче подчертава, че платформата не иска съгласие със зрителя за това. Telltale Games има подобен проект с „The Walking Dead“, но изрично известява зрителите си, че събира информация.

Въпреки че мейлът на Вейл трябваше да бъде силно специфичен, той похвали Netflix за това, че изпратената му информацията е била „сравнително лесна за разбиране“. Заедно с искането, той трябваше да изпрати и копие от паспорта си, за да потвърди своята самоличност. В резултат получава два файла – PDF с обяснение на информацията и CSV файл.

В цялата история има нещо истински парадоксално като имаме предвид, че в „Bandersnatch“ става въпрос за човек, чийто решения се следят.