Двойката, която умира докато се съблича. Началото е поставено с филма Петък 13-ти от 1980г., където героят на младия Кевин Бейкън се влюбва в красиво момиче на лагер и двамата умират, докато правят секс. Оттам нататък редица хоръри следват същата нишка - до степен, в която зрителите знаят, че ако са свидетели на любовна сцена, тя задължително ще стане кървава след секунди

Колата, която не иска да запали. Кадърът е от Jeepers Creepers, а сюжетът е познат до болка. Бъдещите жертви решават да се спасят, шофирайки бясно към безопасно място, но колата, по неясни причини, не пали. Докато шофьорът с паническа физиономия се опитва да запали двигателя, чудовището или убиецът обикновено се показват на предното стъкло и нещата поемат в предвидимата посока

Жертвата се спъва докато бяга. От Петък 13-ти до Фреди Крюгер, мотивът се повтаря. Човекът, който скоро ще бъде мъртъв бяга от своя нападател, развива добра скорост, обръща се назад да види дали го преследват и...се спъва и пада. Не е ясно защо всички преследвани от чудовища и убийци рязко се сдобиват с два леви крака, но е факт

Жертвата, която казва: Има ли някой там? Виждали сме го милиони пъти. Младото момиче, от което скоро няма да остане нищо, чува шум и се опитва да идентифицира източника му. Никаква логика. При подозрителен шум, човек би бил предпазлив или би се въоръжил с нещо, а не би започнал да повтаря Кой е там с мистериозен глас в очакване някой да му отговори

Когато убиецът изведнъж се появи. Появата на убиеца в един филм на ужасите е един от най-важните моменти, затова е непростимо, когато се случи по предвидим и скучен начин. Обикновено в отражение или огледало, все още невидим за жертвата си, но видим за зрителя, разбрал, че лошият пристига от промяната в музикалния фон

Убиецът, който не умира. Забелязвали сте как някои убийци остават живи, независимо колко пъти трябва да умрат. Не е реалистично, все пак в някакъв момент трябва и лошият да умре

Жертвата се моли на убиеца. Да, може би, когато нищо друго не помага, е редно да се помолиш. Но хайде стига, пределно ясно е, че няма да помогне. Писна ни от това.

Фалшивите сплашвания. Изграждането на страх у зрителя задължително минава през няколко фалшиви тревоги, които режисьорите вкарват, за да може привидно да успокоят зрителя, че всичко е наред. До момента, в който нечия глава не изхвърчи. Няма нужда от това.

Играта на криеница. Да, човешката реакция при заплаха се люшка между бягство и борба. Понякога обаче героят на някой хорър се спира на криенето. Да се скриеш под леглото от Фреди Крюгер едва ли е най-гениалния ход и това се доказва от всички хоръри: убиецът рано или късно намира жертвата в гардероба, банята или под леглото. Винаги.