Да извървиш 100 км., за да слушаш радио: Рузие Хасанова за филма „Радиограмофон“

| от Стефан Генадиев |

“Радиограмофон” е филм за силата на музиката, свободата идентичноста – чувствителен и откровен разказ за едно спорно време, в което рокендрол музиката е била единственото спасение в откъснатите места из Родопите. Тя е вдъхновила и заредила с надежда онова младо поколение, което след години сваля режима.

Филмът вече е в кината в цяла България, а официалната премиера бе на на 1 май в София. След като получи приза за дебют на годината в рамките на фестивала „Златна роза“, и след представянето си в рамките на Международния филмов фестивал в Дубай, впечатляващата кино продукция спечели и голямата Награда на публиката в състезателната програма на международния София Филм Фест тази година. След почти 20 години, прекарани в Англия, режисьорът Рузие Хасанова заминава за Нова Зенландия, а днес е с нас за кратък разговор…

Radiogram_RouzieHassanova

Рузие, “Радиограмофон” е посветен на една тежка и специфична тема – за преименуването на помашкото население у нас. Защо избра нея, а не нещо по-лесно?
Филмът има политически фон, което не можехме да избегнем тъй като действието се развива през 70-те години на миналия век. Но сърцето на тази история всъщност е свободата, силата на музиката, идентичността и семейството. Това, което мен ме грабна, е как един баща извървява пеша близо 100 км. Заради един радиограмофон – за да може да слуша радио Свободна Европа, а синът му – рок, и разбира се да намери свободата си.

Знаем, че рок музиката, късите поли и джинсите са били забранени по онова време. Има ли подобна забрана, която би била градивна днес? Има ли общо между тогава и днес?
Определено да. В днешно време някои страни все още забраняват късите поли, други пък фереджетата. Разочароващо е, че в днешно време национализмът се завръща. Именно поради тази причина филмът има още по–голямо значение сега.

Кое е любимото ти рок парче и защо? Или си фенка на съвременния БГ рап?
Не познавам бг рапа, но пък съм голям фен на Котaрашки. Списъкът с любими рок парчета е прекалено дълъг, но в момента съм вманиачена в Royal Blood. A една от най–любимите ми песни е Imagine, The Beatles.

_MG_3839 (2)

Как избра актьорския състав? Кое те убеди да се спреш именно на Яна Титова, Алек Алексиев, Алекс Хаджиангелов, Стефан А. Щерев, Ованес Торосян и останалите?
Всичко започна когато Камелия Петрова-Иванова, втори асистент, препоръча Александър Хаджиангелов за главната роля и го извикахме на проба. Знаех, че е млад за героя, който имах в главата си, но пък Алекс ме трогна с естествената си игра и покрай него съставът се събра. Яна я познавам от много години и винаги съм искала да работя с нея, а Алек Алексиев е откритие на продуцента на филма Гергана Станкова. Със Стефан А. Щерев работихме по късометражния ми филм „Дърво без корен“ и много го уважавам. Ованес се включи в групата малко късно, но пък навреме да улови прекасния Карим. Съставът се получи спонтанно, в рамките на подготовката и благодарение на всички идеи и препоръки от екипа.

А какво ще кажеш за Стефан Мавродиев? Твоят пълнометражен дебют с участието на толкова опитен и обичан от всички актьор…
Мавродиев е легенда. Изключително професионален, позитивен и страстен към работата си. Научих много неща от него и съм му много, благодарна.

A58J1831

Разкажи ни най-забавния момент при заснемането на “Радиограмофон”.
Мисля, че това беше след първата снимачна седмица. Изиграхме едно родопско хоро на пътя, в полунощ. Екипът се сближи много по време на снимките. Дори Полският екип, който беше с нас на терен, танцува.

Къде да гледаме „Радиограмофон“?
Филмът вече е по кината, може да намерите повече информация тук

 
 

Най-страхотните учителки в киното

| от chronicle.bg |

Смятаме, че заглавието е достатъчно красноречиво. А кога е по-подходящо време да покажем любимите ни учителки от големия екран, от днес – Първият учебен ден?

Помня отлично всяко начало на учебната година и очакването да чуем кой по какво ще ни преподава. Цяло лято имахме надежди да се срещнем с еди-кой-си преподавател, а друг се молехме на всички сили да не пресича пътя ни. Но каквото и да правехме, накрая имахме достатъчно представители и на двете групи.

Всеки е имал любим учител. И най-омразен такъв, който почти винаги се изравнява с първия след напускане на училището. Същото важи и за киното – почти всеки познава някой персонаж от екрана, когото би искал да срещне в реалната класна стая? Кой не би искал например, един час по Трансфигурация с професор Макгонагъл?

От властни и контролиращи даскалки, през вдъхновяващи музиканти по цигулка, пианистки, увлечени по ученика си, разкрепостена, но и сериозна млада преподавателка, до най-добрата (по наше мнение) учителка в киното изобщо, вижте галерията ни горе, в която сме събрали най-добрите учителки на киното. 

 
 

Пълен трейлър на Mary Poppins Returns: любимата ни бавачка пак е тук

| от chronicle.bg |

Тази зима ще бъде една идея по-топла, защото очакваме любимата на милиони деца и възрастни бавачка отново да слезе от небето с чадъра си. Вчера излезе официалният трейлър на предстоящия „Mary Poppins Returns“, в който Емили Блънт ще играе героинята на Памела Травърз.

Филмът е продължение на класиката от 1964 г., която е сред най-известните филми на актрисата Джули Андрюс.  За ролята си на Мери Попинз тя печели „Оскар“ за най-добра женска роля.

Действието в новия филм се развива през 30-те години на миналия век, 25 години след събитията от първия филм, а Мери Попинз се завръща, за да спаси порасналите вече Джейн (Емили Мортимър) и Майкъл Банкс (Бен Уишоу), след като те преживяват семейна трагедия.

На режисьорското място застава Роб Маршал, доказал се с мюзикъли като „Чикаго“ и „Ани“. Към Емили Блънт в актьорския състав се присъединяват Лин-Манюъл Миранда, Пикси Дейвис, Джоел Доусън,  Джули Уолтърс, Колин Фърт, Анджела Лансбъри и Мерил Стрйп, която се появява за кратко като братовчедката на Мери Попинз, Топси. Дик Ван  Дайк се завръща във втората част, но в друга роля – на господин Доус. За разлика от него, екранната му партньорка от първия филм, Джули Андрюс, няма да се появи на екрана.

Премиерата на „Mary Poppins Returs“ е на 19 декември.

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.

 
 

„Доза щастие“ на Яна Титова с първи тийзър

| от chronicle.bg |

Официалният тийзър на първия пълнометражен филм на Яна Титова е вече факт. Лентата, озаглавена „Доза щастие“, се очаква да излезе на голям екран в края на 2019-а година. В основата на филма стои истинската история на журналиста Весела Тотева и нейната вълнуваща битка в търсене на личното щастие на фона на особената динамика на 90-те години.

Филмът проследява период, в който наркотиците стават широко достъпни в България, а борбата с тях е истинско изпитание на волята. Главната женска роля е поверена на Валентина Каролева, за която това е дебют в киното, след завършването на актьорско майсторство в Лондон. В действителност, с този филм Валентина приема изключителното предизвикателство да се превъплъти в ролята на своята майка, Весела Тотева.

dose.of.happiness.1

Основните мъжки роли са поверени на Димитър Николов, познат от множество театрални постановки и късометражни продукции, както и от филмите „Безкрайната градина“ и „Христо“. Ще видим и Александър Алексиев, любим на публиката от „Възвишение“, „Откраднат живот“ и първия спортен сериал „При щангистите“.

dose.of.happiness.2

Операторската работа по филма е дело на Мартин Балкански, снимал редица български и международни продукции като главен или асистент оператор. Името му е свързано с „Откраднат живот“, „Тилт“, „Кецове“, „Недадените“, „18“.

„Доза щастие“ е по сценарий на Яна Титова. Продуценти са NO BLINK Studios в лицето на Александър Алексиев и Николай Стоичков, а съвсем скоро предстои да бъдат обявени още лица от актьорския състав.

А ето го и самия тийзър: