Да извървиш 100 км., за да слушаш радио: Рузие Хасанова за филма „Радиограмофон“

| от Стефан Генадиев |

“Радиограмофон” е филм за силата на музиката, свободата идентичноста – чувствителен и откровен разказ за едно спорно време, в което рокендрол музиката е била единственото спасение в откъснатите места из Родопите. Тя е вдъхновила и заредила с надежда онова младо поколение, което след години сваля режима.

Филмът вече е в кината в цяла България, а официалната премиера бе на на 1 май в София. След като получи приза за дебют на годината в рамките на фестивала „Златна роза“, и след представянето си в рамките на Международния филмов фестивал в Дубай, впечатляващата кино продукция спечели и голямата Награда на публиката в състезателната програма на международния София Филм Фест тази година. След почти 20 години, прекарани в Англия, режисьорът Рузие Хасанова заминава за Нова Зенландия, а днес е с нас за кратък разговор…

Radiogram_RouzieHassanova

Рузие, “Радиограмофон” е посветен на една тежка и специфична тема – за преименуването на помашкото население у нас. Защо избра нея, а не нещо по-лесно?
Филмът има политически фон, което не можехме да избегнем тъй като действието се развива през 70-те години на миналия век. Но сърцето на тази история всъщност е свободата, силата на музиката, идентичността и семейството. Това, което мен ме грабна, е как един баща извървява пеша близо 100 км. Заради един радиограмофон – за да може да слуша радио Свободна Европа, а синът му – рок, и разбира се да намери свободата си.

Знаем, че рок музиката, късите поли и джинсите са били забранени по онова време. Има ли подобна забрана, която би била градивна днес? Има ли общо между тогава и днес?
Определено да. В днешно време някои страни все още забраняват късите поли, други пък фереджетата. Разочароващо е, че в днешно време национализмът се завръща. Именно поради тази причина филмът има още по–голямо значение сега.

Кое е любимото ти рок парче и защо? Или си фенка на съвременния БГ рап?
Не познавам бг рапа, но пък съм голям фен на Котaрашки. Списъкът с любими рок парчета е прекалено дълъг, но в момента съм вманиачена в Royal Blood. A една от най–любимите ми песни е Imagine, The Beatles.

_MG_3839 (2)

Как избра актьорския състав? Кое те убеди да се спреш именно на Яна Титова, Алек Алексиев, Алекс Хаджиангелов, Стефан А. Щерев, Ованес Торосян и останалите?
Всичко започна когато Камелия Петрова-Иванова, втори асистент, препоръча Александър Хаджиангелов за главната роля и го извикахме на проба. Знаех, че е млад за героя, който имах в главата си, но пък Алекс ме трогна с естествената си игра и покрай него съставът се събра. Яна я познавам от много години и винаги съм искала да работя с нея, а Алек Алексиев е откритие на продуцента на филма Гергана Станкова. Със Стефан А. Щерев работихме по късометражния ми филм „Дърво без корен“ и много го уважавам. Ованес се включи в групата малко късно, но пък навреме да улови прекасния Карим. Съставът се получи спонтанно, в рамките на подготовката и благодарение на всички идеи и препоръки от екипа.

А какво ще кажеш за Стефан Мавродиев? Твоят пълнометражен дебют с участието на толкова опитен и обичан от всички актьор…
Мавродиев е легенда. Изключително професионален, позитивен и страстен към работата си. Научих много неща от него и съм му много, благодарна.

A58J1831

Разкажи ни най-забавния момент при заснемането на “Радиограмофон”.
Мисля, че това беше след първата снимачна седмица. Изиграхме едно родопско хоро на пътя, в полунощ. Екипът се сближи много по време на снимките. Дори Полският екип, който беше с нас на терен, танцува.

Къде да гледаме „Радиограмофон“?
Филмът вече е по кината, може да намерите повече информация тук

 
 

Коя е думата на годината според Оксфордския речник?

| от chronicle.bg |

Щеше да е много хубаво думата да напомня само на Бритни и нейната песен, но не и когато Оксфордският речник я обяви за дума на годината.

Отново сме в онова време, когато (както показва тенденцията от предходните години) някоя дума с отрицателно значение става събирателна за цялата година. През 2017 г. беше леко обнадеждаващата нова дума в английския „youthquake“ (социално сътресение, предизвикано от революционна промяна сред младите хора), преди нея „post-truth“ (пост-истина).

Тази година е ред на думата „toxic“, която беше избрана от Оксфордския речник за дума на 2018 г. – токсичен, в смисъл на „отровен“, „зловреден“, „морално разрушителен“ и „опорочаващ“.

През последната година 45% повече хора са търсили значението на този термин в сайта на Oxford Dictionaries в сравнение с предходни периоди.

„Токсичен“ се отнася почти до всички явления, които белязаха годината… буквално и преносно“ коментират редакторите на речника, цитирани от Time. Думата е избрана не толкова заради броя на търсенията, а най-вече заради широкия обхват от теми, които обхваща.

Думата е свързвана и със сексуалното насилие и патриархата, тъй като съчетанието toxic-masculinity (токсична мъжественост) е едно от най-търсените за последните месеци. Друг аспект е свързан с притесненията на хората за околната среда и собственото им здраве (токсичен газ, токсични отпадъци).

„Toxic“ идва от гръцкото „toxikon pharmakon“, означаващо  „отрова за стрели“. Първото свидетелство за фигурирането й в Оксфордския речник е от 1664 г. в една книга за горите.

Сред претендентите за дума на годината са били „techlash“ (събирателно между „technologies“ и „backlash“, символизиращо негативна реакция) и „gaslighting“ (психологическо влияние върху човек, имащо за цел да внуши на обекта, че няма здрав разум). Освен тях в класацията попадат и  „incel“ („неумишлено самотни“ – субкултурно обозначение за мъже, които не успяват да намерят приятелка и обвиняват жените за това, че ги лишават от „правото им на секс“), „overtourism“ – „предозиране с туристи“ и „big dick energy“ – „високо самочувствие с покритие“.

 
 

Италианска Икеа стана дом на улични кучета

| от chronicle.bg |

Персоналът в Икеа в Катания, Италия, приюти улични кученца в магазина. А реакцията на клиентите не можеше да е по-мила. Те отиват до магазина в един хладен есенен ден и заварва няколко кучета настанени удобно сред една от всекидневните в мебелния гигант.

Магазинът решава да отвори вратите си за бездомните животинки наоколо и да им даде подслон и защита от елементите поне за малко.

Освен това кучетата получиха храна и милувки от персонала и клиентите, а някои от тях дори намериха стопани. И как не, вижте колко са трогателни:

Цялата случка става инцидентно. Самият магазин не обявява публично и не рекламира присъствието на кучета сред инвентара си. Жестът обаче се приема изключително добре от посетителите, които наводняват Instagram със снимки.


Вижте тази публикация в Instagram.

Adoro gli svedesi per questo: con Ikea anche i randagi hanno una casa ❤️

Публикация, споделена от Vale.Ant (@valeria_antipatico) на

И съвсем естествено – гледката на заспало кученце в уюта на всекидневна би трогнал мнозина. Вижте го този приятел:

Авторите на снимките изразиха силно желание останалите магазини от веригата да последват примера. Това е особено важно сега, когато започва да захладнява все повече.  

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Dove c’è Ikea c’è casa…. Публикация, споделена от Davide Finocchiaro (@davide_finocchiaro) на

 
 

Моделката, която гледа овце

| от chronicle.bg |

Хейда Асгеирсдотир живее насред зелената пустош. У тях е тихо, чува се  и само телевизорът, който мърмори в съседната стая при майка й. Хейда не е по разговорите с журналисти. Тя е фермерка в овцефермата в Лиотарстадир (Ljótarstaðir) – място толкова отдалечено, че самите исландци го наричат отдалечено.

Асгеирсдотир е бивш модел, но истава известна в Исландия за това, че се противопоставя на строежа на хидроелектроцентрала, която щеше да раздели и наводни земята й. След като се съгласява да помогне за написването на книга за опазването на околната среда заедно с журналиста Стейнън Сигурдардотир, Хейда открива, че въпросната книга е озаглавена „Heiða – Fjalldalabóndinn (което се превежда като „фермерът в долината“, това е прякорът й)“ и е за самата нея, а не за борбата й срещу централата. „Исках внимание заради централата, но после се оказа, че цялата книга е за мен. Исках да изчезна вдън земя, имах чувството, че ще получа инфаркт.“ обяснява тя пред сайта peoplewemet.org

Днес Хейда е на 40. Тя е била модел през късните си тийнейджърски и ранни 20 години.

908688

„Бях високо, кльощаво хлапе и един ден една жена ми каза, че мога да бъда модел. Изведнъж беше добре да изглеждаш смешно“, така тя описва пътят си към моделството.

Животът й обаче не се променя из основи – тя не харесва да седи редом с 50 други момичета и да се опитва да бъде най-красивата. Затова напуска моделството и започва работа като учител и полицай.

Когато е на 23, здравето на баща й се влошава и понеже сестрите й не се интересуват много, тя поема семейната ферма… 6464 хектара. Там тя гледа 500 овце, с които се оправя до голяма степен сама. През лятот овцете пасат навън и тя се възползва от свободното време, за да поправи каквото има за поправяне. Те я и много опитен овцестригач като направи фурор на тазгодишното световно първенство по стригане на овце в Нова Зеландия.

Трудна работа е да прехвърляш слама и да караш 20-тонни земеделски машини, но това, което Хейда никога няма да си признае и сигурно никога нямаше да знаем, ако не беше книгата за нея – тя е голяма феминистка и иска да покаже на всички жени, че могат да правят каквото си искат. Тя израства с жена президент в Исландия и има прическа и играчки подобни на мъжките.

Земята й е голямата й любов. След като публикуват книгата за нея през 2016 година, тя често намира бележки с окуражителни думи и бутилки с алкохол в пощата си. Последно намира бутилка коняк с надпис „С любов, от читатели“.

За Хейда връзката никога не е била приоритет. Във фермерската работа няма доходи за двама, пък и не обича да спори с някого и да й казват какво да прави.

 
 

Самоуправляемите коли ще доведат до повече секс

| от chronicle.bg |

Според ново проучване, самоуправляемите автомобили ще доведат до повече секс в колата. Хората ще е по-вероятно да ядат, да спят и да мърсуват, когато автономните коли станат нещо нормално по улицата, според проучването публикувано в последния брой на журнала Annals of Tourism Research.

„Хората ще спят в колите си, което ще се отрази на крайпътните хотели. Дори може да се появят ресторанти на колела, в който човек влиза, за да се нахрани, докато пътува“, казва Скот Коен, ръководител на изследването, пред Fast Company magazine. „Това ни накара да се замислим какво още биха правили хората в колите си, веднъж щом не се налага да шофират. Разбира се, едно от тези неща съвсем разбираемо ще е секс.“

Автономните коли също така се очаква да сложат и проституцията на колела. „Не е толкова нереално да си представим червените фенери да станат червени фарове. Така проституцията става по-трудна са улавяне. Като цяло много нелегални неща се случват в колите на хората.“ Коен продължава: „Местата, където проституцията е легална, а регулаторите позволяват самоуправляващите се автомобили лесно да излязат на пътя, ще видим секса в колите без време. Очаквам това в Европа.“

Около 60% от американците вече са правили секс в кола според изследването, което предвижда това да е нормална практика след 2040.