Да извървиш 100 км., за да слушаш радио: Рузие Хасанова за филма „Радиограмофон“

| от Стефан Генадиев |

“Радиограмофон” е филм за силата на музиката, свободата идентичноста – чувствителен и откровен разказ за едно спорно време, в което рокендрол музиката е била единственото спасение в откъснатите места из Родопите. Тя е вдъхновила и заредила с надежда онова младо поколение, което след години сваля режима.

Филмът вече е в кината в цяла България, а официалната премиера бе на на 1 май в София. След като получи приза за дебют на годината в рамките на фестивала „Златна роза“, и след представянето си в рамките на Международния филмов фестивал в Дубай, впечатляващата кино продукция спечели и голямата Награда на публиката в състезателната програма на международния София Филм Фест тази година. След почти 20 години, прекарани в Англия, режисьорът Рузие Хасанова заминава за Нова Зенландия, а днес е с нас за кратък разговор…

Radiogram_RouzieHassanova

Рузие, “Радиограмофон” е посветен на една тежка и специфична тема – за преименуването на помашкото население у нас. Защо избра нея, а не нещо по-лесно?
Филмът има политически фон, което не можехме да избегнем тъй като действието се развива през 70-те години на миналия век. Но сърцето на тази история всъщност е свободата, силата на музиката, идентичността и семейството. Това, което мен ме грабна, е как един баща извървява пеша близо 100 км. Заради един радиограмофон – за да може да слуша радио Свободна Европа, а синът му – рок, и разбира се да намери свободата си.

Знаем, че рок музиката, късите поли и джинсите са били забранени по онова време. Има ли подобна забрана, която би била градивна днес? Има ли общо между тогава и днес?
Определено да. В днешно време някои страни все още забраняват късите поли, други пък фереджетата. Разочароващо е, че в днешно време национализмът се завръща. Именно поради тази причина филмът има още по–голямо значение сега.

Кое е любимото ти рок парче и защо? Или си фенка на съвременния БГ рап?
Не познавам бг рапа, но пък съм голям фен на Котaрашки. Списъкът с любими рок парчета е прекалено дълъг, но в момента съм вманиачена в Royal Blood. A една от най–любимите ми песни е Imagine, The Beatles.

_MG_3839 (2)

Как избра актьорския състав? Кое те убеди да се спреш именно на Яна Титова, Алек Алексиев, Алекс Хаджиангелов, Стефан А. Щерев, Ованес Торосян и останалите?
Всичко започна когато Камелия Петрова-Иванова, втори асистент, препоръча Александър Хаджиангелов за главната роля и го извикахме на проба. Знаех, че е млад за героя, който имах в главата си, но пък Алекс ме трогна с естествената си игра и покрай него съставът се събра. Яна я познавам от много години и винаги съм искала да работя с нея, а Алек Алексиев е откритие на продуцента на филма Гергана Станкова. Със Стефан А. Щерев работихме по късометражния ми филм „Дърво без корен“ и много го уважавам. Ованес се включи в групата малко късно, но пък навреме да улови прекасния Карим. Съставът се получи спонтанно, в рамките на подготовката и благодарение на всички идеи и препоръки от екипа.

А какво ще кажеш за Стефан Мавродиев? Твоят пълнометражен дебют с участието на толкова опитен и обичан от всички актьор…
Мавродиев е легенда. Изключително професионален, позитивен и страстен към работата си. Научих много неща от него и съм му много, благодарна.

A58J1831

Разкажи ни най-забавния момент при заснемането на “Радиограмофон”.
Мисля, че това беше след първата снимачна седмица. Изиграхме едно родопско хоро на пътя, в полунощ. Екипът се сближи много по време на снимките. Дори Полският екип, който беше с нас на терен, танцува.

Къде да гледаме „Радиограмофон“?
Филмът вече е по кината, може да намерите повече информация тук

 
 

Ето и няколко снимки зад кулисите от сватбата на Майли Сайръс

| от chronicle.bg |

Майли Сайръс сподели още снимки от най-щастливия ден в живота си – сватбата й с Лиам Хемсуърт. Певицата е на 26 година, а акторът – на 29. Сайръс, разбира се, сподели красиви снимки (и много) от събитието в акаунта си в Instagram.


Вижте тази публикация в Instagram.

My Valentine every single day ❤️ @liamhemsworth

Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Thank you for always bending down to hug me … I promise I will always meet you in the middle on my tippiest toes! I love you Valentine! @liamhemsworth Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на

Сега имаме и нови снимки, които са още по… екстравагантни. Типично в стила на Майли. Нямаме какво да добавим. Честот на новоженците!


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.

 
 

Момче излюпи патешко яйце, купено от супермаркет

| от chronicle.bg |

Чудили ли сте се някога дали е възможно да излюпите яйце, купено от магазина? Разбира се, че сте с чудили. 

Уилям Аткинс, на 14 години, от Уест Мидландс, Великобритания, си купува 12 патешки яйца на свободни патици от магазина. Вкъщи той поставя яйцата в специален инкубатор, който взима от eBay за 40 паунда и ги оставя там за 3 дни, докато не долавя пулс в едно от тях. Аткинс каза пред Daily Mail: „От този момент натам неизлюпеното пате растеше все по-голямо всеки ден.“

sei_52301713-c2a8

4 седмици по-късно патето се излюпва. То се казва Джеръми и за кратко ученикът се грижи за него като домашен любимец. Майката на Уилиям също остава изненадана, но решава, че не е добре момчето й да има пате като домашен любимец в стаята си и затова, когато пораства малко, го дават на местна ферма.

Това е третият опит на Уилям, който преди това е правил същите опити с пъдпъдъчи и кокоши яйца. 

Производителят на патешките яйца, които момчето използва, Клерънс Корт, признава, че е възможно да се излюпи някое от яйцата му, но е много трудно. Говорител на фирмата каза: „Разделянето на мъжките от женските патици става на ръка от няколко висококвалифицирани служители. Грешките обаче са неизбежни, Държим животните на малки групи, които могат да излизат навън. Докато са на открито, понякога се случва патиците да привлекат внимание то на някой див паток. Така въпреки че като цяло е много рядко женските патици да срещнат мъжки, това все пак е възможно.“

„Оплодените яйца са безопасни за консумация и без специална инкубация е напълно невъзможно да се различат от неоплодените яйца.“

 
 

Модата и киното: 7 задължителни филма за модния свят

| от chronicle.bg |

Киното и модата вървят ръка за ръка още от зората на седмото изкуство. Всяка една от тези две индустрии за милиони черпи от другата и двете се обогатяват.

От времето, когато Одри Хепбърн танцува с Фред Астер във „Смешно лице“ до наши дни, когато Мерил Стрийп се превърна в икона, когато говорим за персонаж от филмите, който се занимава с мода, филмите за мода гордо носят своите достойнства.

Ако са направени добре, както с горни два примера, дори имат шанс да влязат в едни от най-добрите филми на своето десетилетие. Нека не забравяме, и че филмите за мода са една от най-добрите терапии за разпускане след тежък работен ден.

В разгара на модния сезон, няма по-добро време да си припомним неангажиращите филми за модния свят.

От „The September Issue“ до „Дяволът носи Прада“, вижте 7 задължителни филма за модния свят, които освен че ви развеселят, са направени много добре.