shareit

Черен хумор и прекалено яки пичове

| от |

Режисьорът на черната комедия „Целувки с неочакван край“ или доста по-палавото заглавие “Kiss Kiss Bang Bang” – Шейн Блек, се завръща в любимия си жанр – what-the-fuck-черна-комедия, по един приятно-просташки начин. От този тип начини, след които или ще излезете от киното нахилени като зелки, или потресени и със спешна необходимост от ъпгрейд на чувството ви за хумор.

The Nice guys или „Любезните пичове“, както е преведен у нас, където Шейн Блек се раздава, както с шарено-истерична-секси визия от 70-те, така и с лафове, защото сам си е писал и част от сценария (човекът е и сценарист на „Смъртоносно оръжие“ 1, 2 и 3), направи своята премиера за първи път на филмовия фестивал в Кан. Филмът не беше в състезателната програма, но пък доведе на червения килим на европейското кинопиршество Райън Гослинг в бял смокинг, Ръсел Кроу в черен костюм и Мат Бумър с папионка. Тези екстра качество мъжки екземпляри, подкрепени от няколко също толкова разкошни жени, представиха най-идиотското заглавие на фестивала тази година. Комедиите рядко пробиват на такова престижно място като Кан, затова трябва да си доста специален и наистина да разсмиваш хората, а не да произвеждаш глупости по оня малоумен начин, като средностатистическия американец, който вчера е научил, че има камера и вече е решил, че може да прави кино. При това комедийно кино!

Да разсмиваш със смисъл, лафове и абсурди, си е висш пилотаж и онези, които го умеят, стават все по-малко, както се вижда от множеството безумия, които нещастната публика е принудена на изтърпи, каже ли й някой: „Дай тоя път да гледаме нещо смешно!“. Филми с качествено чувство за хумор вече почти не се правят и всеки нормален такъв, трябва веднага да попада в златния фонд на „по-доброто-смешно-кино-пазете-го“.

„Любезните пичове“ обаче не е комедия. Ама не е и криминален филм. Той е точто What-the-Fuck-филм, като всеки може да разбира това определение, както си поиска.

Историята разказва за частен детектив – пълен loser и неудачник, самотен баща, лентяй и бъдещ алкохолик с големи надежди да потъне в алкохолни пари и да припадне още на обяд и за бияч на повикване – ако имаш проблем с някоко, звъниш на него. Той ти решава проблема. Първо удря, после пита.

Гослинг е детективът, обзаведен с чифт от най-смешните мустаци на света, а Кроу е биячът – той пък има шкембе и доста кила отгоре. Двамата се забъркват в ситуация с изчезнало момиче, което пък е забъркано в арт порно филм, който пък съдържа тайно послание.

Подобно на всеки добър филм на абсурда и „Любезните пичове“ оставя повечето безумия и обрати на случайността. Шейн Блек завърта така историята, че нищо в нея да не е нормално, да няма хепи енд, да има повече трупове, да има кръв, цици и няколко социопати.

Също така, има и готини лафове, псувни, ругатни (цял куп), отново цици и една-две счупващи главата случки, предизвикани от добрия стар закон на Мърфи, според който ако си мислиш, че нещо е зле, то почакай – може да стане още по-зле.

Ако очаквате сериозен филм, схватки, лоши погледи и Чък Норис с автомат, то това не е вашият филм. Ако очаквате морални уроци за живота и щастливи погледи, това отново не е вашият филм.

Ако обаче искате да гледате криминална комедия, със 70-тарски дух и остро чувство за хумор, доза безпардонност и простащина, то заповядайте на кино. „Любезните пичове“ ви очакват.