Боксофис класацията в България

| от chr.bg, БТА |

Осмият по ред филм от историята „Междузвездни войни“ вече трети уикенд продължава да е най-гледаният у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Тази част от филмовата поредица – „Последните джадаи“, в която зрителят се запознава с новите герои, които ще бъдат основни в деветата част, е гледана вече от 218 647 зрители и има 2 376 741 лева от билетите им за 17-те дни на екраните у нас.

На второ място в класацията на най-гледаните филми у нас е вторият филм, създаден по едноименната книга на американския писател Крис Ван Олсбърг от началото на 80-те години на миналия век – „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“. Героите от този филм трябва да продължат направеното от Алън Париш в предната лента, като приключенията им са гледани от 73 145 зрители и са събрали 708 736 лева приходи за десетте дни на екраните у нас.

Трета позиция в топ 10 е за анимацията „Бикът Фердинанд“, създадена по книгата „The Story of Ferdinand“ на Мънро Лийф от 30-те години на миналия век. Разказът за гигантският бик, който предпочита цветята пред борбата с други бикове и трябва да се спаси от обучението си за такъв бик е от десет дни на екраните у нас, като за това време е гледан от 46 908 зрители и има 410 054 лева от билетите им.

Четвърто място е за премиерната от миналия уикенд биографична история „Най-великият шоумен“, която разказва живота на политика и бизнесмен П. Т. Барнъм, живял в 19-ти век в Америка. Филмът с Хю Джакмън и Ребека Фъргюсън в главните роли е гледан от 3 729 зрители и има 36 144 лева приходи за първите си три дни у нас.

На пета позиция е българският „Дъвка за балончета“, който е от месец на екраните. Филмът, който разказва паралелната история на малките и порасналите Калин и Биляна, развиваща се в 80-те години на миналия век и в наши дни, има вече 44 773 зрители и 373 475 лева приходи.

Шесто място е за филма на Уди Алън – „Въртележка“, който връща зрителя към средата на 20-ти век в типичния за режисьора стил. Драмата с Джеймс Белуши, Джуно Темпъл и Джъстин Тимбърлейк е втората премиера от миналия уикенд, като за трите си дни на екран е гледана от 1 691 зрители и има 18 783 лева от билетите им.

На седмо място е комедията „Пич, къде е баща ти?“. Историята на двама близнаци, които се заемат с издирването на биологичния им родител, но се забъркват в поредица от комични ситуации, е вече десет дни на екраните у нас, като за това време са я гледали 7 900 зрители и има 63 856 лева приходи.

На осмо място сред най-гледаните филми у нас е друга анимация – „Падингтън 2″. Мечешката история е гледана от 29 194 зрители и има 236 866 лева приходи за месец на екраните у нас.

Девета позиция е за анимацията „Тайната на Коко“, която се представя в комплект с късометражния „Замръзналото Кралство: Коледа с Олаф“. Историите на тийнейджъра Мигел, който мечтае да стане велик музикант и на снежния човек от популярната анимация на „Дисни“, са гледани от 48 535 зрители и имат 440 240 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.

На десето място е другият български филм, популярен сред кинозрителите – „Възвишение“. За вече два месеца историята, преплитаща художествена измислица, едноименния роман на Милен Русков и факти от историята ни от средата на 19-ти век, е гледана от 130 470 зрители и има 1 068 273 лева приходи.

 
 

Италианска Икеа стана дом на улични кучета

| от chronicle.bg |

Персоналът в Икеа в Катания, Италия, приюти улични кученца в магазина. А реакцията на клиентите не можеше да е по-мила. Те отиват до магазина в един хладен есенен ден и заварва няколко кучета настанени удобно сред една от всекидневните в мебелния гигант.

Магазинът решава да отвори вратите си за бездомните животинки наоколо и да им даде подслон и защита от елементите поне за малко.

Освен това кучетата получиха храна и милувки от персонала и клиентите, а някои от тях дори намериха стопани. И как не, вижте колко са трогателни:

Цялата случка става инцидентно. Самият магазин не обявява публично и не рекламира присъствието на кучета сред инвентара си. Жестът обаче се приема изключително добре от посетителите, които наводняват Instagram със снимки.


Вижте тази публикация в Instagram.

Adoro gli svedesi per questo: con Ikea anche i randagi hanno una casa ❤️

Публикация, споделена от Vale.Ant (@valeria_antipatico) на

И съвсем естествено – гледката на заспало кученце в уюта на всекидневна би трогнал мнозина. Вижте го този приятел:

Авторите на снимките изразиха силно желание останалите магазини от веригата да последват примера. Това е особено важно сега, когато започва да захладнява все повече.  

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Dove c’è Ikea c’è casa…. Публикация, споделена от Davide Finocchiaro (@davide_finocchiaro) на

 
 

Who the f*** is Alice? На мода е Цвети с кафето!

| от Теньо Гогов |

Теньо Гогов е сценарист, певец и автор на „100 истории„. Той пише настоящия текст като действащо лице в прословутата реклама на кастинга „Годината, в която стана известен“.

“Винаги съм усещала, че ти, именно ти си най-големият проблем на нашето общество”. И заливащ се от смях емотикон. Това написа преди няколко дни на стената ми приятелка-адвокат – в разгара на скандала с клипчето за Студентската телевизия. Клип, за който написах сценария.

Честно казано, с това бих могъл и да приключа този текст.

Но понеже е статия, а не телеграма, вероятно е прилично да дам още малко дължина.

Първо ще кажа какво този материал няма да е. Няма да е моето оправдание. Не защото нямам с какво да оправдая творческите си решения за клипа, а защото едва ли на някой друг, извън мене, това му е супер важно. Мисля, че публиката рядко си прави труда да разбере личния свят на когото и да било.

Тя прилича малко на енергичен джак ръсел – винаги хуква по посока на хвърлената пръчка, но никога не стига до това да я намери в тревата. Просто се разсейва.

Всъщност, ще разкрия само един по-личен факт покрай моето участие в скандала. Намесих се в него по собствено желание и то в момент, в който вече бях напуснал проекта за Студентска телевизия. Защо си тръгнах – да кажем, „несходство в характерите“ с някои ключови фигури. Сред които, между другото, и самият Башар.

Казвам, че си избрах да се намеся, защото наистина беше въпрос на избор. Някои от участниците в създаването на клипа и до днес не замесват имената си в скандала и никой не ги „дъвче“.

Това нямаше как да е моят избор, защото ми се стори твърде нередно целият хейт да се излива върху Башар Рахал, независимо в какви отношения съм с него. Трябваше хейтът да се разпредели, за да не бъде премазан от негативизъм един човек. Един. Човек.

Толкова по въпроса дали съм фен на гавренето с хора в уязвима позиция, унижението на секретарки, жени с кафета и прочее.

На който му се занимава – да си направи някакви изводи.

Казах какво тази статия няма да е. Сега да кажа и какво ми се иска да е. Иска ми се накрая да носи оптимизъм. И да звучи позитивно. Струва ми се, че това никак няма да ни навреди – ей така, като народ.

Като казах народ – една препратка към френския народ. Робърт Чалдини, „бащата“ на социалната психология, дава следния емблематичен пример от епохата на Френската революция. Формалният повод за избухването на революцията е любопитен – Луи XVI свиква, а няколко дни по-късно решава да разпусне събранието на Генералните щати – орган, който не е бил свикван в продължение на почти 2 века. Поколения французи нямат никаква представа какъв точно е този орган, с какво се занимава и дали изобщо е важен. В интерес на истината, не е бил много важен – имал е функцията главно да аплодира краля и да хвали неговите мъдри решения за майка Франция.

И все пак – събранието е разпуснато и народът полудява. Според Чалдини, това се дължи на един много интересен рефлекс на човешката психика. Изглежда, че човек може да изкара много дълго време без нещо, което е нямал, но дадеш ли му го замалко и после да му го отнемеш – в мозъка става страшно. Истинска революция.

Е, подобна беше реакцията и покрай клипа за Студентската телевизия.

Народът разбра, че изобщо има такова нещо като Студентска телевизия, едва от рекламното клипче за кастинга. Иначе „Алма матер“ съществува главно на хартия. Тя не се излъчва по никоя кабелна мрежа, защото има нищожен бюджет и не може да произведе програма. Всъщност, дори да можеше, спорно е колко хора биха гледали един вътрешно-ведомствен университетски канал.

Обаче клипчето излезе в социалните мрежи и сума народ скочиха да бранят академизма и високия стил. На една несъществуваща телевизия.

Никой не им беше казал, че неотдавна самият Университет е взел решение да търси комерсиално бъдеще за канала си. Защото, за да се привлече външен инвеститор, той ще иска комерсиална програма, от която да може да си върне парите.

Всъщност, ако има враг на студентската телевизия, то това е най-вече мизерията. Но да говорим за по-хубави работи.

Между другото, имаше нещо хубаво в бурната реакция покрай клипа. Щом все още някой в тази държава се ядосва заради ценности като просвета, образование и университети, значи има надежда.

Но си струва да се направи един тест. Предлагам ректорът да открие банкова сметка, която да набира средства за качествена академична програма на телевизия „Алма матер“ и всеки, който е написал дори един гневен коментар към нашия клип, да преведе 50 лева по сметката. Защо ли? За да може идеалите и ценностите да му струват нещо.

Както е струвало на Евлоги и Христо Георгиеви. За които някой написа, че трябвало да станат и да си тръгнат заради клипчето. Братята Георгиеви са се “бръкнали”. А не са писали само гневни статуси във фейсбук.

Ако човек не е готов да го заболи поне малко за каузата, която твърди, че защитава, значи нещо не е наред. Като общество, ние трябва да се научим да плащаме цена за добрите неща, които искаме.

Като например българските медии. Удивих се, че в устрема си да защитават престижа и морала на журналистическата професия, водещи телевизии у нас потъпкаха елементарни правила на същата тази професия. бТВ и „БГ он еър“ взеха от мен уж уточняващи интервюта по темата за клипа, но в ефир пуснаха толкова малко и толкова тенденциозно окастрено съдържание, че самият аз не успях да разбера какво съм казал.

Предаването Култура.бг по БНТ пък тотално забравиха за обективността и поканиха коментатори за скандала, които приличаха на взод за разстрел. Голямо пуцане срещу хора, които дори не бяха в студиото да се защитят. На единия от стрелците, доцент Орлин Спасов от ФЖМК, искам да кажа: „Господин доцент, достатъчно беше просто да кажете, че клипът не ви харесва. Нямаше нужда непременно да ме изкарвате и долен чалгаджия и човек без вкус. Защото не ме познавате. Ако смятате, че нашият клип е продукт без вкус – поне вие бъдете човек с вкус и етика. За да бъдете алтернатива. А сега – здравейте на нашето ниво!“

Между другото, от запенване срещу клипа, никой не обърна внимание на няколко детайла в кастинг кампанията. Някой видя ли, че бяхме сложили уважение към телевизионните професии „бекстейдж“ – сценаристи и организатори? Бяхме ги нарекли „важните хора зад кадър“. Кога за последно чухте някой да казва на невидимия човек в България, че е важен? И възможно ли е една и съща кампания едновременно да иска да унижава и да уважава? Все едно. Минала работа.

Този текст е към края си. Преди да свърши, искам да изкажа уважението си към Цвети „с кафето“ – момичето, което преживя много тежки емоции заради това, че жертвоготовно се снима като секретарката в клипа. Защото малкият ни екип направи всичко без пари и с лични усилия. А иначе Цвети е майка, висшистка, кадърна и организирана млада жена, която от години работи в СУ. Тя понесе стоически целия хейт – една жена пострада, в името на това други хора да твърдят, че защитават правата на жените. Странна логика, но да сме живи и здрави.

А иначе, „Цвети наистина вече стана известна“– последната реплика от рекламата заживя. И това искам да го кажа на всички студенти, които мечтаят за кариера с писане: Думите ви имат сила! Вие имате сила! Използвайте я за добро! Понякога дори и ще ви се получава.

 
 

„Everybody Knows“ трейлър: какво се случва с Пенелопе и Хавиер?

| от chronicle.bg |

Асгар Фархади е име, което не може да не ни накара да наострим уши. Особено когато става въпрос за най-новия му филм, в който главните роли са поверени на двамата гиганти в киното и двойка в живота – Пенелопе Круз и Хавиер Бардем. Носителят на „Оскар“ и режисьор на филмите „The Salesman“ и „Separation“ този път поставя Пенелопе и Хавиер в свят, напрегнат до краен предел.

„Everybody Knows“, за разлика от повечето филми на Фархади, които са на ирански, е испаноезичен филми и това е причината да не се класира тази година в предварителната селекция за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.

Официалният синопсис гласи:

Филмът проследява съдбата на Лаура (Пенелопе Круз), която пътува от Аржентина до малкия си роден град в Испания за сватбата на сестра си, като за повода води и двете си деца. По време на радостната среща и празниците, най-голямата й дъщеря е отвлечена. В следващите напрегнати дни, различни семейни проблеми изплуват на повърхността и се разкриват дълбоко пазени тайни.“

Още на първото си показване на кинофестивала в Кан през май, филмът на Фархади беше посрещнат с одобрение от критиците. След Кан, лентата беше показана и на другия голям фестивал, в Торонто.

Какво можем да очакваме от новия филм на иранския режисьор Асгар Фархади, вижте в пълния трейлър.

Световната премиера на филма е на 8 февруари 2019 г.

 
 

Огромни продажби на мемоарите на Мишел Обама

| от chr.bg |

Огромен интерес предизвикаха мемоарите на бившата първа дама на САЩ – Мишел Обама, озаглавени на английски Becoming (в превод „Да се станеш“ или „Да се превърнеш“). Само в първия ден от появата им на пазара бяха продадени 725 000 екземпляра. Това е един от най-големите литературни дебюти за годината.

Данните за продадените екземпляри включват както продажбите в първия ден, така и предварителните поръчки, уточнява издателската къща Crown Publishing.

Мемоарите на Мишел Обама са издадени под формата на книга с твърди корици, аудиокнига и електронна книга. За да представи книгата, Мишел Обама тръгна на национално турне. Автобиографията проследява пътя й от Чикаго до Белия дом. Критиките за мемоарите досега са положителни.

В. „Вашингтон пост“ изтъква, че в книгата бившата първа дама споделя по един впечатляващо балансиран начин истината за предизвикателствата, пред които е била изправена, като същевременно на няколко пъти признава колко щастлив е животът й.

Заради големия интерес към книгата, от Crown Publishing увеличиха предварителния тираж от 1,8 милиона екземпляра на 2,6 милиона бройки.


Вижте тази публикация в Instagram.

It seems like yesterday that @barackobama and I were taking our girls to @57thstreetbooks store. Today, I was there with a book of my own. Thanks to everyone who braved the cold and stopped by. #IAmBecoming

Публикация, споделена от Michelle Obama (@michelleobama) на