Боксофис класацията в България

| от chr.bg, БТА |

Осмият по ред филм от историята „Междузвездни войни“ вече трети уикенд продължава да е най-гледаният у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Тази част от филмовата поредица – „Последните джадаи“, в която зрителят се запознава с новите герои, които ще бъдат основни в деветата част, е гледана вече от 218 647 зрители и има 2 376 741 лева от билетите им за 17-те дни на екраните у нас.

На второ място в класацията на най-гледаните филми у нас е вторият филм, създаден по едноименната книга на американския писател Крис Ван Олсбърг от началото на 80-те години на миналия век – „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“. Героите от този филм трябва да продължат направеното от Алън Париш в предната лента, като приключенията им са гледани от 73 145 зрители и са събрали 708 736 лева приходи за десетте дни на екраните у нас.

Трета позиция в топ 10 е за анимацията „Бикът Фердинанд“, създадена по книгата „The Story of Ferdinand“ на Мънро Лийф от 30-те години на миналия век. Разказът за гигантският бик, който предпочита цветята пред борбата с други бикове и трябва да се спаси от обучението си за такъв бик е от десет дни на екраните у нас, като за това време е гледан от 46 908 зрители и има 410 054 лева от билетите им.

Четвърто място е за премиерната от миналия уикенд биографична история „Най-великият шоумен“, която разказва живота на политика и бизнесмен П. Т. Барнъм, живял в 19-ти век в Америка. Филмът с Хю Джакмън и Ребека Фъргюсън в главните роли е гледан от 3 729 зрители и има 36 144 лева приходи за първите си три дни у нас.

На пета позиция е българският „Дъвка за балончета“, който е от месец на екраните. Филмът, който разказва паралелната история на малките и порасналите Калин и Биляна, развиваща се в 80-те години на миналия век и в наши дни, има вече 44 773 зрители и 373 475 лева приходи.

Шесто място е за филма на Уди Алън – „Въртележка“, който връща зрителя към средата на 20-ти век в типичния за режисьора стил. Драмата с Джеймс Белуши, Джуно Темпъл и Джъстин Тимбърлейк е втората премиера от миналия уикенд, като за трите си дни на екран е гледана от 1 691 зрители и има 18 783 лева от билетите им.

На седмо място е комедията „Пич, къде е баща ти?“. Историята на двама близнаци, които се заемат с издирването на биологичния им родител, но се забъркват в поредица от комични ситуации, е вече десет дни на екраните у нас, като за това време са я гледали 7 900 зрители и има 63 856 лева приходи.

На осмо място сред най-гледаните филми у нас е друга анимация – „Падингтън 2″. Мечешката история е гледана от 29 194 зрители и има 236 866 лева приходи за месец на екраните у нас.

Девета позиция е за анимацията „Тайната на Коко“, която се представя в комплект с късометражния „Замръзналото Кралство: Коледа с Олаф“. Историите на тийнейджъра Мигел, който мечтае да стане велик музикант и на снежния човек от популярната анимация на „Дисни“, са гледани от 48 535 зрители и имат 440 240 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.

На десето място е другият български филм, популярен сред кинозрителите – „Възвишение“. За вече два месеца историята, преплитаща художествена измислица, едноименния роман на Милен Русков и факти от историята ни от средата на 19-ти век, е гледана от 130 470 зрители и има 1 068 273 лева приходи.

 
 

Почина писателят Филип Рот

| от chronicle.bg |

На 85 години почина американският писател Филип Рот. Причина за смъртта му е сърдечна недостатъчност, посочил литературният му агент Андрю Уайли.

Рот е носител на наградата „Пулицър” през 1998 г., присъдена му за романа „Американски пасторал”.
Той е автор на над 30 книги, сред които романите „Синдромът Портной”, „Писателят призрак”, „Човешкото петно”, „Призракът излиза” и „Животът ми като мъж”.

Роденият в Нюарк, щата Ню Джърси Рот бе прозорлив наблюдател на американското общество и недостатъците му. Той многократно бе споменаван сред фаворитите за Нобеловата награда по литература, но така и не я получи, отбелязва Франс прес.

Само преди няколко месеца Филип Рот каза в интервю за в. „Либерасион“, че Доналд Тръмп „страда от тежък нарцисизъм и е компулсивен лъжец, невежа и самохвалко, човек, който се води от реваншизъм и вече е малко сенилен“.

„Няма граница за опасностите, които лудостта на този човек може да причини“ – каза писателят.

През януари 2017 г. Филип Рот направи подобен жлъчен портрет на Доналд Тръмп и пред New Yorker.

Що се отнася до решението си да спре да пише, обявено през 2012 г., Филип Рот казва през 2017 г, че разказването на истории „вече не е същността на живота му“.

„Странно е. Никога не бих си представил, че това може да ми се случи“, признава тогава авторът на „Американски пасторал“.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.

 
 

Каква част от всичко живо сме ние, хората?

| от chr.bg |

Когато се заемат със задачата да претеглят живота на Земята, учените установяват, че милиардите хора на планетата съставляват незначителна част от биомасата й на фона на всички дървета, дъждовни червеи и дори вируси. Липсата на солидна тежест обаче не пречи на човешките същества да се „налагат“.

Хората съставляват едва една десетохилядна част от биомасата на Земята, съдейки по „сухото тегло“ на въглерода, влизащ в структурата на всички живи организми.

Първото по рода си преброяване на живота на планетата показва, че нейната същинска „тежка категория“ са растенията, съставляващи 80 процента от глобалната биомаса. Бактериите съставляват приблизително 13 процента от нея, а гъбите – около два процента.

„Тези числа може и да не са съвсем точни, но дават представата за пропорция“, казва ръководителят на изследователския екип Рон Майло от института „Вайцман“ в Израел.

Въпреки че съставляват незначителна част от биомасата на Земята, хората оказват огромно влияние върху по-масивните организми. От началото на цивилизацията човешките същества са допринесли общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.

Понастоящем домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата тежат повече от всички диви животни, а домашните пилета – от всички диви птици. „Ако искаме да онагледим реалното състояние на животните, ще трябва да използваме вместо детски книжки за слонове и лъвове описанието „крава, още една крава, трета крава и пиле“, казва Майло.

 
 

Любопитни факти за сандвичите!

| от chr.bg |

По случай текущата Британска седмица на сандвича в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за едно от любимите изделия на жителите на Острова:

– Освен домашно приготвените изделия от този тип, британците купуват над 3,5 милиарда сандвича годишно.

– Над 300 000 души във Великобритания работят в бизнеса със сандвичи.

– Около 31 процента от всички продавани в страната сандвичи включват пилешко. Следващата най-популярна съставка сред британците е сиренето.

– Сандвичите са кръстени на Джон Монтагю, четвърти граф на Сандвич (Сандуич) (1718 – 1792) – запален картоиграч, който поръчвал да му бъдат сервирани парчета студено говеждо месо между две филии хляб.

– Най-ранната документирана употреба на думата „сандвич“ в този смисъл датира от 1762 г. Преди това с нея са били назовавани вид шнур от 15-и век и птицата гривеста рибарка, кръстени на град Сандуич.

– Американецът Джоуи Честнът, известен с прякора Челюстите, държи няколко рекорда за бързо ядене на сандвичи. Сред тях е поглъщането на 47 грил сандвича със сирене за 10 минути.

– През 2011 г. от данъчни съображения щатът Ню Йорк постановява, че ястието бурито е сандвич.