shareit

Блясъкът на белия Оскар: всичко за тазгодишната церемония

| от |

Снощи бяха раздадени 88-мите награди „Оскар“ – най-престижната и желана награда в киното.

Въпреки това много актьори и досега не крият презрението си към тях и Академията, която ги дава, като посочват очевидната пристрастност и опитът за политическа коректност на членовете на журито. Начело на колоната от недоволници гордо стои Гари Олдман, който обижда златните отличия винаги, когато има възможност и може би затова и досега няма нито една номинация. Към недоволните от тази година се присъединиха и Уил Смит и жена му, както и Джордж Клуни, които решиха да се намесят и раздухат ненужния скандал на „Прекалено белите Оскари“. Причината беше липсата на номинирани цветнокожи актьори и творци в най-важните категории като актьор, актриса, режисьор, филм и прочие…

Скандалът се разрази като измислена лавина и заля иначе спокойната онлайн общност, чието единствено притеснение беше ще вземе ли „Оскар“ Лео най-накрая, или не. Въпреки целия шум въпросът не беше засенчен от липсата на работа за Патриша Аркет, заплатата на Дженифър Лорънс, расизма и белите капиталисти от Запада, които искат да ни превърнат в бели кино-зомбита.

Наградите „Оскар“ тази година не се разминаха с намеците за расова дискриминация. Академията, начело с Крис Рок и купчина презентатори, по-голямата част, от които цветнокожи, натъртиха важността на „проблема“.

Благодарение на това победителите в различните категории, 60%, от които – дебютанти за номинация и награда, се чувстваха длъжни да поздравят и кажат нещо за липсата на цветнокожи номинирани. Пресоляването на манджата беше толкова мощно, че чак лютеше на очите. Особено в 5 сутринта.

Единствено Саша Барън Коен подходи шеговито към темата, маскиран като Али Джи.

Въпреки политическия елемент, церемонията премина спокойно, без мудност и тъпи шеги.  Церемонията беше ярка ярка, стегната, без размотаване и глупости. Хрумката анимационни персонажи да дават наградите за анимация беше добра добре, а появата на R2-D2 и Трипио напълни фенските сърца.

И стигаме до най-важното нещо на вечерта – печелившите.

Най-важното на това събитие винаги са и ще бъдат победителите. Във вечерта на Оскари 2016 имаше повече дебютанти на сцената на Долби Тиатър, отколкото на някой бал в Горен Ийст Сайд от едно време.

Предвождани гордо от големия победител на вечерта – Леонардо Ди Каприо, опашката от дебютанти се нижеше дълга и горда. Бри Ларсън, Алисия Викандер, Марк Райлънс, който беше най-възрастният дебютант на вечерта, Том Маккарти – режисьорът на „Спотлайт“, чак до Сам Смит с парчето му „Writing’s on the Wall“ и великия Енио Мориконе, който взе първия си „Оскар“, ако не броим почетната му награда от Академията през 2007-а.

Унгария получи първия си Оскар от близо 40 години насам. Първа награда беше тазгодишният Оскар и за Асиф Кападиа и Джеймс Гей-Рийс за документалния им филм „Ейми“. „Лудият Макс: Пътят на яростта“, едно от малкото качествени комерсиални заглавия сред номинираните получи 10 номинации за Оскар и взе цели 6 награди в категориите костюми, монтаж, грим, сценография, звук и монтаж на звука. Минималистичният дебют на писателя Алекс Гарланд Ex Machina му донесе наградата в категория „Визуални ефекти“. Към това и за финал добавям победата на сценаристите Чарлз Рандолф, Адам Маккей, Джош Сингър и Том Маккарти за написването на двата най-добри сценария на годината – адаптирания от книгата на Майкъл Луис – The Big Short и оригиналния „Спотлайт“. И те получават награда за първи път, между другото.

Задоволството от 88-мите награди Оскар трудно може да бъде скрито за всеки киноман и голям почитател на седмото изкуство. 

Наградите бяха интересни, приятни, изненадващи в някои моменти и изпълниха очакванията в други. Ако планирате да ги гледате сега, ви завиждам – преживяването ще бъде вълнуващо, особено в моментите с леките сълзи на Кейт Уинслет, триумфа на Майкъл Кийтън след победата на „Спотлайт“, Алехандро Гонзалес Иняриту, Емануел Любецки, Енио Мориконе на италиански, Леонадро Ди Каприо и речта на Марк Райлънс, който каза: „Винаги съм обичал истории – да ги гледам, да ги слушам, да бъда в тях… Не знам как точно избрахте мен сред всичките пет номинирани или нас петимата от всички актьори… Но най-важното – живеем във време, в което е вълнуващо да правиш кино.“

Да, така е!      

 
 
Коментарите са изключени