Billionaire Boys Club: завръща ли се Кевин Спейси?

| от chronicle.bg |

По всичко изглеждаше, че с кариерата на гигантът Кевин Спейси е свършено след обвиненията в сексуални посегателства от редица мъже от миналата година. „Къща от карти“ продължи без него, той беше изрязан от филма на Ридли Скот „Всички пари на света“, а филмът „Гор“ беше замразен. Скандал от подобни размери, историята ясно ще покаже, е сигурен знак, че актьорът не би имал място в Холивуд в следващите поне няколко години.

За щастие на феновете на доброто кино, в последните дни стана ясно, че следващият филм на Спейси ще излезе това лято. „Billionaire Boys Club“ е дело на режисьора Джеймс Кокс и в него Кевин Спейси се събира с Ансел Елгорт. Историята е за група млади мъже, които планира своя голям улов, планирайки незаконна финансова операция. Филмът е заснет през 2015 г. и 2016 г., много преди обвиненията да излязат наяве.

„Не подкрепяме никакви форми на сексуални посегателства и подкрепяме жертвите“ казват дистрибуторите на филма, цитирани от IndieWire. „В същото време взехме това трудно и дълго обмисляно решение да пуснем филма по кината, защото вярваме, че трябва да дадем  на състава и стотиците души екип, шанс да покажат труда си пред публиката.“

Във филма участват още Тарън Егертън, Ема Робъртс, Джеръми Ървин, Били Лурд, Розана Аркет и други. Ролята на Кевин Спейси е поддържаща, но с важно значение  за сюжета. В трейлъра, публикуван от компанията Vertical Entertainment, лицето на Спейси почти не се показва. Въпреки това вече можем да говорим за завръщането на актьора на големия екран. Нека не забравяме, че за място като Холивуд, след подобен скандал, дори филмът ти да бъде показан, е достатъчно важна стъпка по пътя към евентуалното ти реабилитиране.

„Billionaire Boys Club“ излиза по кината на 17 август. Ето и трейлъра.

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!

 
 

Почина първата съпруга на Владимир Висоцки

| от chr.bg |

Иза Висоцка, първата съпруга на легендарния руски поет, певец и актьор Владимир Висоцки, е починала на 82 години в Нижний Тагил, Свердловска област, съобщи ТАСС.

Агенцията цитира Олга Анисимова, диектор на местния театър „Д. Мамин-Сибиряк“, където Висоцка работи до смъртта си.

„Иза Константиновна почина тази сутрин в 5, 30 часа. Тя до последно играеше в театъра“, сподели Анисимова.

Иза Висоцка е родена на 22 януари 1937 г. в град Горки, сега Нижний Новгород. Завършва театралната школа при „Немирович-Данченко“ към МХАТ.

 
 

Направиха огромна статуя на Джеф Голдблум в Лондон

| от chr.bg |

Гигантска статуя на актьора Джеф Голдблум беше инсталирана близо до „Тауър бридж“ в Лондон за 25-годишнината на филма „Джурасик парк“.

Статуята е дълга 25 м. Тя показва актьора полегнал, както в една от сцените във филма, с който стана известен.

Лондончани и туристи бързо започнаха да се снимат със статуята, инсталирана временно от телевизия Скай. Не всички я харесват, а и някои се чудят защо трябва да е в Лондон, след като Голдблум не е лондончанин и филмът е сниман на друго място.

jeff goldblum

Джеф Голдблум изигра ролята на учения Иън Малкълм във филма на Стивън Спилбърг. Тази година той се завърна в същата роля в „Джурасик свят 2: Рухналото кралство“.

Актьорът е на 65 години. Миналия месец той получи звезда на холивудската Алея на славата. Джеф Голдблум се е снимал също в „Ани Хол“, „Мухата“, „Денят на независимостта“.

8b0f97e6-6055-4ae5-8a58-9383ecf1f6bb-goldblum

 
 

С бира и вино към бащинството

| от chr.bg |

Бирата и виното са полезни за мъжете, които искат да станат бащи, защото подобряват качеството на спермата, съобщи в. „Дейли мейл“, позовавайки се на италиански учени.

Учените от Фондационе поликлинико в Милано са изследвали 323 мъже.

Ефектът се дължи на антиоксидантите в гроздето и на съединението хсантохумол в хмела, които предпазват клетките от увреждане.

Препоръчваното количество обаче е малко – около бутилка вино седмично, или няколко малки бири. То обаче може да е голяма утеха за мъжете с репродуктивни проблеми, на които обикновено забраняват всякакъв алкохол.

Допустимото количество алкохол е четири до седем единици седмично. Една алкохолна единица в Италия е 12,5 гр. Това са четири до седем бири от 330 мл.