Бенедикт Къмбърбач ще играе стратег на Брекзит

| от chr.bg |

Британският актьор Бенедикт Къмбърбач ще изиграе ролята на водещ стратег в кампанията за излизане на Великобритания от Европейския съюз във филм за референдума.

Филмът, в който Къмбърбач ще се превъплати в образа на бившия ръководител на агитационната платформа на евроскептиците „Vote Leave“ Доминик Къмингс, ще бъде излъчен по британския Канал 4. Излизането му е предвидено за 29 март догодина, малко след датата на официалния „развод“ между Лондон и Брюксел.

В официалното съобщение за филма пише, че той ще се фокусира върху „безкрайния брой тактики, използвани, за да създадат превес на гласовете (подкрепящи излизането на Великобритания от ЕС) по време на референдума с един от най-удивителните резултати в съвременната история“.

Създателите на филма с работно заглавие „Брекзит“ казват, че той ще изследва „анатомията на съвременната избирателна кампания, която се осъществява посредством бази данни, и способстващите за разкол хора, които управляват процесите задкулисно“. Референдумът дали Великобритания да излезе от ЕС беше проведен на 23 юни 2016 г. Победиха евроскептиците с 51,9% от гласовете.

Самият Къмбърбач беше в групата на над 300 артисти, музиканти, писатели и други културни дейци, които бяха против излизането на Великобритания от Европейския съюз.

Режисьор на филма, посветен на Брекзит, ще е Тоби Хейнс. Той е и в режисьорския екип на сериала „Бенедикт Къмбърбач“, в който Къмбърбач изпълнява главната роля.

41-годишният Бенедикт Къмбърбач, който през 2015 г. беше номиниран за „Оскар“ за превъплъщението си в английския математик Алън Тюринг във филма „Игра на кодове“, има зад гърба си над 60 роли. Най-известната от тях обаче е тази на британския детектив, пренесен в наши дни.

Според изследване, публикувано през февруари, Шерлок Холмс в изпълнение на Бенедикт Къмбърбач, е станал най-популярният герой на всички времена сред зрителите на Би Би Си. Той дели мястото си на телевизионния Олимп с комедийната група „Монти Пайтън“.

 
 

Защо човешкият мозък е толкова голям?

| от chr.bg |

Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят.

В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсвал.

Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нарастнал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?

За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета “Сейнт Андрюс” са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи . . . ). Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс.

“Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда”.

Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни “в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно”, или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.

Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.

Според компютърния модел около 60 процента от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30 процента се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10 процента произлизат от съперничеството в групата.

“Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък”, обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.

 
 

Васил Михайлов спечели „Аскеер“ за цялостен принос

| от chronicle.bg |

За 28-и път в театър „Българска армия“ бяха връчени наградите „Аскеер“.

Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство получи Васил Михайлов. „Днеска цял ден в главата ми е „Върви, народе…, Върви, народе…“. И след това се оказва, че ако върви, „Бог ще го благослови“, каза развълнуваният актьор при получаването на „Аскеер“-а.

BIG15078957627

Най-много награди – 6, спечели Народният театър „Иван Вазов“.

За водеща мъжка роля беше отличен Захари Бахаров за превъплъщението му в Бае Славе в постановката „Чамкория“ в Театър 199, а за водеща женска роля – Мария Стефанова за ролята на А в „Три високи жени“ в Народния театър „Иван Вазов“.

Иван Пантелеев грабна приза за най-добър режисьор, а постановката му „NеоДачници“ в Народния театър спечели „Аскеер“ за най-добро представление.

 
 

15 убийствени кадъра на Рами Малек като Фреди Меркюри

| от chronicle.bg |

Надяваме се, че разправиите и премеждията пред дългоочаквания биографичен филм за Фреди Меркюри, „Bohemian Rapsody“, са в историята и от тук насетне остава само да се наслаждаваме на тийзърите и трейлърите, в който Рами Малек е по-секси от всякога. Премиерата на филма е на 2 ноември, а преди дни излезе трейлъра, в който Рами Малек се раздава на макс. 

По всичко личи, че този проект ще даде началото на нов, плодороден етап в кариерата му и ще го вкара в света на киното. Този на телевизията вече добре го познава от ролята му в „Mr. Robot“, за която беше награден с „Еми“.

Режисьор на биографичният „Bohemian Rapsody“ е Декстър Флечър, а сюжетът проследява издигането на Фреди Меркюри до върховете на славата.

Новият трейлър освен, че е надникване към един от потенциалните филми на годината, почти ни накара да се влюбим в Малек. Разгледайте галерията горе и ще разберете защо. Няма да отнеме цяла вечност, не се притеснявайте. Както казва Меркюри в трейлъра: „Съжалявам жена ти, ако мислиш, че шест минути е цяла вечност.“ 

 
 

Стана ясно защо птиците нямат зъби

| от chronicle.bg |

Защо птиците, които са преки наследници на динозаврите, са загубили зъбите си по време на еволюцията? За да може пиленцата да се излюпят по-бързо от яйцата и да имат по-големи шансове да оцелеят, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

Съвременните птици имат човка без зъби, каквато са притежавали някои динозаври през мезозоя (251 млн.-65 млн. г. пр. н. е.). Бяха предложени редица хипотези, за да се обясни появата на човка без зъби у птиците. Някои учени са на мнение, че изчезването на зъбите позволило да се намали теглото на главата и да се улесни полетът.

„Това обаче не обяснява защо някои месоядни динозаври през мезозоя, които не можели да летят, нямали зъби, а човка“, заявиха учени от университета в Бон, Германия.

Най-често приеманата теза за изчезването на зъбите е свързана с промени в хранителния режим у птиците. Това улеснило оцеляването им при масовото измиране на видове преди 65 милиона години, предизвикано от падане на астероид, който променил климата на планетата.

Учените от университета в Бон предложиха нова хипотеза, свързана със стратегията за репродукция на динозаври птици и продължителността на инкубационния период на яйцата.

Новата хипотеза е базирана върху неотдавнашно изследване на американски палеонтолози, които констатираха бавния инкубационен период на динозавърски яйца.

Той продължавал няколко месеца, като този при примитивните влечуги, докато продължителността му при съвременните птици е значително по-кратка, от десетина дни до няколко седмици.

Причината за това е в зъбите – при динозаврите поникаването им отнемало около 60 процента от времето, свързано с инкубационния период.

„Ембрионът трябвало да изчака в яйцето да приключи поникването на зъбите“, поясниха учените. Яйцата са предпочитана от хищниците плячка.

Съкратеният инкубационен период, позволяващ по-бързо излюпване на пиленцата, осигурил важно еволюционно предимство.

Резултатите от изследването са публикувани в Biology Letters.