„Бърлога на крадци“ е най-гледаният у нас

| от |

Надпреварата между специалното ФБР-звено и най-добрите банкови обирджии в „Бърлога на крадци“ стана най-гледаната у нас след миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните. Екшънът с Джерард Бътлър, 50 Сент, Соня Балморес за замисления обир на Федералния резерв на САЩ е видян от 8 805 зрители и има 81 669 лева приходи.

На втора позиция е друг екшън – „Без последна спирка“. Филмът с Лиъм Нийсън, в който героят му трябва да открие таен свидетел и вместо да го ликвидира, да го защити, е гледан от 27 045 зрители и има 261 353 лева приходи за десетте дни на екраните у нас.

Трето място е за екшън-фантастиката, която вече три седмици е най-гледана в Щатите – „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“. Историята, която продължава първият филм с играта, която те „засмуква“ и прави участник в нея, има вече 137 210 зрители и 1 344 544 лева приходи след петата седмица у нас.

На четвърта позиция сред най-гледаните филми е анимацията „Бикът Фердинанд“. Патилата на едноименния герой, който по душа е добър и не може да участва в битки на арената, са видени вече от 79 298 зрители и имат 698 732 лева приходи за месец у нас.

Пето място в топ 10 е за „Междузвездни войни: последните джедаи“. След месец и половина от премиерата й космическата сага, от която това е осмият по ред филм, е гледана от 256 258 зрители и има 2 777 277 лева приходи.
На шесто място е филмът по едноименната книга на Ар Джей Паласио – „Чудо“. Разказът за интеграцията на десетгодишно дете с вродена лицева деформация в училище е от три седмици на екраните у нас и за това време са го гледали 18 569 зрители и има 160 696 лева от билетите им.

Седми по ред е българският „Нокаут или всичко, което тя написа“. Историята на режисьора Ники Илиев, развиваща се у нас и в САЩ, е гледана от общо 34 720 зрители и има 291 265 лева приходи след третия уикенд на екраните.
На осмо място е друг български филм – „Дъвка за балончета“. След миналия уикенд, филмът, показващ паралелната история на героите от 80-те години на миналия век и наши дни, отчита 65 337 зрители и има 540 993 лева приходи за седем седмици от премиерата му на екраните.

Девето място е за драмата „Малък голям живот“. Утопичният разказ за план за смаляване на населението на Земята, което трябва да реши проблема с пренаселването на планетата, е от десет дни на екраните у нас и са го гледали вече 4 980 зрители и има 49 697 лева приходи от билетите им.

На десета позиция е историята на щатския политик и бизнесмен П. Барнъм – „Най-великият шоумен“. Развиващият се след средата на 19-ти век разказ с участието на Хю Джакман, Ребека Фъргюсън, Зак Ефрон има 18 552 зрители и 165 091 лева приходи за месец на екраните у нас.

 
 

„Соня Йончева. Sempre Libera“ с премиера у нас

| от chronicle.bg |

Оперната звезда Соня Йончева ще пристигне у нас за премиерата на филма, посветен на живота й и израстването й до най-обещаващото сопрано в света днес, предава екипът на Киномания. Тя идва в България след успешното си турне в Латинска Америка, където е пяла в най-големите концертни зали в Мексико и Чили.

Документалният филм „Соня Йончева. Sempre Libera” ще има премиера на 26 ноември от 19:00 часа в кино „Люмиер Лидл” и е част от програмата на Киномания 2018.

Това е история за момиче, което мечтаеше за по-добър живот за родителите си. Моята борба, съдбата ми, надеждите ми…“, написа в личния си Instagram профил Соня Йончева. „Много се радвам да присъствам лично на това много важно събитие“, сподели още тя по повод премиерата.

Българската публика имаше възможността да се наслади на изпълненията на певицата през юни миналата година, когато тя направи забележителен концерт в зала 1, по покана на НДК.

Определяна от специалисти и критици за певица от ранга на Мария Калас, Соня Йончева е единственият артист в историята на Метрополитън опера, който в един сезон участва в три спектакъла, всеки един от които предаван на живо в 2000 кинотеатъра по целия свят.

Филмът показва забързаното ежедневие на съпругата, майката и певицата Соня Йончева и надниква в интимни моменти в дома и семейството й, както същевременно проследява триумфът й на някои от най-големите оперни сцени в света.

Освен самата Соня в продукцията участват още: Пласидо Доминго, Антонио Папано, Масимо Дзанети, Майкъл Фабиано, Томъс Хемпсън, Теменуга Йончева

Режисьор и продуцент на филма е Георги Тошев, оператори са Румен Василев, Иво Стайнов и Николай Барулов, режисьор на монтажа и съсценарист, заедно с Георги Тошев е Ема Константинова.

 
 

Неуспешният опит на Съветския съюз да унищожи рокендрола

| от Радослав Тодоров |

На всички е известно, че по времето на предходния режим, рок музиката е забранена и преследвана, или в най-добрите случаи – държана в полу легалност. Причините са основно, че на нея се гледа като на проводник на западно влияние, а освен това и като на вид неприлично поведение, към което търпимостта на консервативното соц общество е почти нулева.

Малко известно е обаче, че преди да се започне с арестите, стригането на коси, конфискуването на плочи и принудителния общественополезен труд в тухларните, властта в СССР първоначално пробва да намери рационално решение на проблема.

През 60-те рокендрола прескача Желязната завеса още с възникването си и се разпространява със скоростта на епидемия сред младежта на Източна Европа. След като на КПСС им става ясно, че няма как да накарат младежите да слушат валсове или естрада по купоните, баловете и концертите, се взима решение да се създаде местен алтернативен вариант на тази музика. Той трябва да е забавен, бръз, завладяващ и лесен за танцуване. Но същевременно не бива да е толкова необуздан и бунтарски колкото американския рокендрол, както и трябва да носи по-различен, „роден” привкус.

След дълго умуване накрая сътворяват въпросният поръчан „отгоре” танц. А произведението си кръщават „Ай люли“, което име идва от един типичен весел възглас в припевите на някои руски народни песни.

Колкото нелепо звучи името на това творение, толкова по-нелепо е самото то за слушане и за гледане. Крайният резултат е трудно да се опише с думи и осмисли, но най-общо като танц той наподобява микс между казачок и физзарядка, а като мелодия – на нещо като поп-туист-естрада.

6d965f2e677a0f8a126702d7b7a

 

За съвременната далеч по-разчупена и разнообразна сцена вече са характерни всевъзможни експерименти и съчетания от стилове, но за тогавашния период и конкретно между тези стилове, въпросното произведение прилича по-скоро на един прекомерно нелеп музикален Франкенщайн. Макар и в създаването му да е впрегнат цвета на съветската сцена. Първото „пилотно” парче в новосъздаденото течение е написано от знаменитата композиторка Людмила Лядова и изпълнено от най-популярната тогава естрадна певица Тамара Миансарова. А лириките са дело на поета Борис Брянский, който явно е бил инструктиран да разбули всички възможни воали и витиеватости, които поезията е способна да хвърли отвъд тези няколко куплета и посланието им да е съвсем ясно и праволинейно.

Самият текст директно съобщава, че това е новият танц, че той едва ли не спонтанно бил възникнал в Рязан (град в околностите на Москва), че ние не сме с нищо по-лоши от другите, като тук весело танцуващият съветски младеж е оставен сам да се досети кои точно са тези други. Казва се, че може да се пристъпва, но не и да се настъпва – деликатен опит за обуздаване на агресивността на танца, след което веднага пък се споменава, че в него точни правила не са въведени и всеки може да го танцува както си иска.

Същевременно тръгва мащабна кампания по разпространяването на „Ай люли“. Разлепват се плакати, снимат се киноленти с него, издават се наредби той да се въведе в учебните и увеселителните програми, масово се обучават инструктори, които да преподават уроци по „Ай люли“. Но както с всичко друго изкуствено скалъпено и насила въведено, този феномен не успява да се наложи в обществото. Оказва се, че просто никой не желае нито да го танцува, нито да го слуша. Палките на милицията може например лесно да държат затворени устите на тези, които говорят против властта, но няма как да накарат който и да било да се радва и забавлява на тази музика. Колкото и тя да бива лансирана чрез всичките възможни лостове на пропагандната машина, в края на краищата от студентските общежития и по клубовете продължават невъзмутимо да ехтят Елвис и Бийтълс.

Image_6934958_500_0

Дори и у нас, в НРБ, където през този период буквално се копи-пействат съветските модели във всяко отношение, властта се отказва още в самото начало от опитите си да наложи този танц в страната, стигайки доста бързо до извода, че това е невъзможно.

В резултат на това, курсът на борбата със западното влияние чрез музиката, рязко загрубява в края на 60-те и през 70-те, през които рокендрола минава в нелегалност, а изпълнителите и почитателите му са преследвани и репресирани. Докато се стигне до 80-те и перестройката, когато още по-масови вълни от нововъзникнали течения на рока заливат младежта и този фронт тотално е изпуснат от държавните органи, които накрая просто вдигат ръце от него.

Мощта и влиянието на рока в случая се оказват непобедими. Поради което може да се каже, че именно той със западното си звучене и порив към бунт и към различни възгледи за живота, той е един от социалните фактори, които допринасят за краха на социалистическия строй в онези години.

 
 

Гаджето ми даде да си сваля Tinder

| от chronicle.bg |

Лежим си с милото и си приказваме нещо. Завили сме се всеки с неговото си, ще гледаме някакъв Netflix и си говорим, хубаво ни е. Заедно сме вече 2 години и половина, през март ще станат 3. Разбираме се изненадващо добре, всичко изглежда точно. Последно спорихме дали жените на 50+ трябва да раждат. Няма да ви казвам кой какво твърди – едната страна казва, че е егоистично, защото този родител може да почине по-скоро и така да изостави детето си, а другият казва, че това не е причина да няма този човек деца. Както и да е, това беше вчера, мисълта ми е, че всичко си е наред, живеем си заедно, лежим си завити, ще гледаме Netflix и си говорим.

И изведнъж тя ми казва: „А ти можеш да си свалиш Tinder, ако искаш“

Първата ми мисъл беше: „Мило, това е много необмислен блъф“ и съответно си вадя телефона и предизвиквам блъфа, сваляйки си Tinder пред очите на приятелката ми. Тя не казва нищо. Не е блъф, сериозна е и това ме хвърля в казана с въпросите. Толкова много въпроси!

Проблем ли има? Друга жена ли ми търсиш? Друга жена ли си търсим? Не ме ли обичаш вече? Това тест ли е? И още, и още, и още… Накрая ги окомплектовам в един: А защо?

Тя: Е, ти като си с някого, не спираш да гледаш другите хора. И това е окей. 

Наистина не спираш да намираш красивите хора за красиви, когато си с някого. Нито мъжете, нито жени. Някой превзет може да твърди обратното, но това е защото така му харесва, а не защото е така наистина.

И сега от седмица-две имам Tinder, който редовно разглеждам пред женичката ми и всичко си е наред. В началото го разглеждахме заедно, но открихме, че нямаме еднакъв вкус за жени. Правило ми е впечатление и на мен, и на други мъже, че жените много често имат ужасен вкус за други жени и смятат за харесвани момичета, които не са особено харесвани. Един от хилядите парадокси на природата.

Сега си разцъквам сам. Имам няколко мача, колко Бог да прости. Страхотна оскъдица е, направо съм за смях. Не съм писал на никоя от мачовете. Все пак… Какво да им пиша – с гаджето ми те смятаме, че изглеждаш добре. Една девойка ми писа, но не съм й отговорил. Все още ми е странно, но пък нищо не се е променило между нас с приятелката ми, така че…

Тя знае какво прави, умничка си я намерих! Пак в Tinder, между другото…

И знам, че е въпрос на време многознайковците да почнат с това как ще се разделяме, как не знам-си какво, как не знам-си що. Нещата са си наред от горе до долу, знам по-добре от вас. Ползваме различни завивки, защото тя ползва по-дебела, а аз по-тънка. Иначе или на мен ми е жега, или на нея й е студено. Готвим си, гледаме се и прочие. Всичко е наред, освен мачовете…

 
 

Финландия е смаяна от изказване на Тръмп

| от chronicle.bg |

Финците са смаяни до смях от изказване на американския президент Доналд Тръмп, който похвали страната им за това, че поддържала горите си с гребла. В разговор с финския си колега, Тръмп каза, че те „прекарват много време в чистене на горите си с гребла“. Президентът Саули Ниинисто каза пред местните медии, че не помни да са говорили за гребла.

В същото време пожарникари в Калифорния се борят с най-смъртоносната огнена стихия в историята на щата. Почти 1000 души са обявени за изчезнали съобщават месните власти без да дават никаква допълнителната информация. Очаква се в следващите дни да завали, което ще затрудни допълнително затрудни издирванията и потушаването на пожара.

„Поглеждате другите държави, където го правят различно и историята е съвсем различна. Бях с президента на Финландия и той каза, че те са гориста нация и че прекарват много време с греблото и в чистене, и други неща и нямат никакви проблеми“, това е изказването на Тръмп, което разсмя жителите на Финландия.

Саули Ниинисто каза пред вестник Ilta-Sanomat, че за гребане не е ставало въпрос в разговора им. „Споменах, че и Финландия е земя, покрита с гора, и че и ние имаме добра система за мониторинг на състоянието й.“

Директорът на Финската горска асоциация, Нейки Саволайнен, каза, че работата с гребла не е обичайна мярка за поддържане на горите. „Това твърдение е много интересно. Виждам гребла само в собствения си двор. Мястото на греблата е по дворовете и парковете“.

Финците се вдъхновиха и пуснаха забавни снимки от действителността им.

  „Просто един обикновен ден във финландската гора“  

„Не и докато аз съм на пост“