9 вечни еротични филма за по-добра петък вечер

| от chronicle.bg |

Еротиката има много измерения и изкуството е способно да изследва всички от тях. Киното успява да въздейства на зрителя на няколко нива – чрез звук, картина, текст. Затова и когато еротиката бива представена на големия екран, винаги могат да се наслагват различни нюанси.

Ако XXI век е времето на достъпното порно и изваждане на емоцията от секса, то киното е мястото, което разглежда тези теми в дълбочина, така че да върне усещането в механиката на удоволствието.

Предлагаме ви галерия с няколко филма толкова секси, че ще ви накарат да усетите поне лека възбуда. И ще направят петъчната ви вечер по-добра.

 
 

Mark Knight: Добрият диджей трябва да има способността да разбира тълпата

| от chronicle.bg |

По собствените му думи, това, което той прави не е професия, а начин на живот. И няма как да е по друг начин. Кариерата му започва преди повече от 20 години и оттогава до сега е обиколил почти всички сцени по света, откъдето звучи електронна музика. Ежедневието му преминава в пътувания между родната Великобритания и най-горещите точки за почитателите на този музикален стил.

Марк Найт е добре познато име у нас от няколко години вече. Световноизвестният диджей и музикален продуцент ще се срещне за пореден път с българските си почитатели на 23 февруари. Мястото е  Yalta Club, а поводът е 28-ият рожден ден на клуба. Създателят на Toolroom Records, номиниран за награда „Грами“, Mark Knight, е неотменна част от историята на клуба, а дългите му сетове са звучали на някои от най-култовите събития като SOLAR Summer, Halloween и SOLAR Christmas.

Mark Knight е водеща фигура в еволюцията на електронната музика от последните две десетилетия. Освен с авторските си парчета, той променя облика на жанра с основаването на компанията Toolroom Records, която вече 15 години търси и създава творци, които допринасят за развитието на този стил.

Дни преди да се качи на пулта в Yalta Club, Mark Knight отговаря на нашите въпроси за поредното си идване в България, личния му принос към музикалната индустрия и развитието на един жанр, който отдавна вече е надминал границите на субкултурно явление.

Много пъти сте идвали в България и сте споделяли впечатленията си. Какво ви връща тук всеки път?

И преди съм го казвал, но България наистина е едно от любимите ми места по цял свят, където пускам. Имам участия в България вече от толкова много години, така че съм установил много специална връзка със страната и хората. Няма място на Земята, където да се чувствам по същия начин, докато пускам: тук е като втори дом за мен. Публиката сякаш наистина оценява това, което правя, и всичко е 100% реципрочно.

Как бихте описали българската публика?

Невероятно е да видиш развитието на клубните сцени навсякъде по света, когато си пътувал толкова, колкото аз и когато си пускал музика в много и различни страни. Сигурен съм, че местното население на всяка страна ще защитава стойността на собствената си клубна сцена и то с право. Както казах, България винаги ще заема специално място в сърцето ми и няма друго място, на което да се наслаждавам повече, докато пускам.

В какъв етап се намира в момента EDM в световен мащаб?

Ако под EDM имате предвид електронната музика като цяло, според мен се намира в прекрасно състояние. Никога не е имало по-голямо внимание върху нея, отколкото сега и за някого, който е на сцената от повече от 20 години, това е прекрасно.

Какви са прогнозите ви за близкото бъдеще на жанра?

Мисля си, че ще се върнем към хауса и това вече е започнало да се случва. Ще има завръщане към вокала и мелодията. Хаусът е наистина обширен жанр, така че има много посоки, в които може да се развие. Забавно е, защото всички говорят винаги за последните трендове, кое ще е следващият голям хит. А хаусът е в основата на всичко, той кипи на задния фон. Сякаш хората не са доволни от нещо, което вече повече от 30 години е установено, а вместо това търсят нови поджанрове, само и само да има нещо ново, за което да говорим.

Как ви се иска да допринесете за развитието на жанра като музикален продуцент?

Мисля, че вече съм дал своя голям принос! Но естествено искам да продължа да правя музика, която хората обичат и към която са ангажирани, на сцената, но и извън нея.

Кой е най-важният елемент от създаването на един сет?

Самият аз повече от всичко харесвам предизвикателството, което поставят дългите сетове, заради факта, че ти си отговорен за това как ще мине цялата нощ. Това не означава непременно да се фукаш, но трябва да задълбаеш по-дълбоко и да си подготвен за много непредвидени ситуации. Преди да започна да създавам сета, обикновено го „разбивам“ на секции по часове: не да пускаш запис по запис, но да имаш идея какви неща ще пускаш по време на първия час, втория час и т. н. Но също така трябва да си способен и да реагираш на момента. След няколко часа настроението може да изисква да нещата да станат по-хард, отколкото си си представял, затова познаването на собствените ти записи и увереността, че можеш да отведеш хората там, където всички искате да отидете, е от изключителна важност.

Кой е онзи аспект от работата на диджея, за който публиката не си дава сметка?

Едва ли ще бъде изненада, но това, което хората не виждат, е подготовката. Аз прекарвам много време просто в слушане на музика и това се случва преди да започна да планирам какво ще пускам в определен сет. След това идва сортирането на записите по жанр, време или ритъм. Дори за кратките сетове може да е необходима часове подготовка.

Как се промени хаусът, откакто основахте Toolroom?

Интересът в електронната музиката се повиши неимоверно за времето, в което аз се занимавам с това. Днес имаме големи брандове, които спонсорират шоута, повече отвсякога има фестивали за електронна музика и други събития, както и хора, работещи в индустрията. Това е фантастично. Благодарение на всичко това, този развиващ се жанр може да се легитимира, и да се надяваме да подсигури безкрайното си съществуване – нещо, което определено не беше сигурно във времето, когато аз започнах.

Какви качества трябва да притежава добрият диджей?

Мисля, че най-важното е да познаваш в дълбочина собствената си музика. Може да имаш хиляди записи в колекцията си, но трябва наистина да ги познаваш, за да можеш да доставиш преживяване. Няма нищо по-неефективно за създаването на хубаво музикално пътешествие от това да пускаш парчета, които просто не вървят заедно, дори сами по себе си да са страхотни. Знанието е ключът! Трябва също да имаш способността да разбереш тълпата, да усещаш времето, кога е подходящо да смениш посоката. И определено трябва да можеш да изненадваш хората, да пускаш парчета, които те никога досега не са чували, но от които ще могат да си вземат нещо.

 
 

Актриса падна през прозореца, докато се опитва да си направи селфи

| от chronicle.bg |

Бетани Билс, на 22 години, е в апартамента на приятеля си Джеси в Лондон, с когото излиза, на 19 етаж, но пада през балкона до 6 етаж. Първоначално мъж и жена са арестувани по подозрения в убийство, но детективите не намират доказателства, че двамата са замесени в смъртта й.

Старши следовател Алисън Хюит казва, че Бетани е използвала стол, за да се качи на парапета на балкона и най-вероятно е паднала в опит да се снима. „Това може да се дължи на лошо преценяване на ситуацията заради употреба на алкохол и наркотици.“

Приятелката на Билс, Хана Къртис, казва: „Понякога тя взимаше кокаин, но в последно време го ползваше през уикендите, когато и пиеше. Имаше проблем с него, но не беше пристрастена.“

46fae641478cb3fc2b4e647feb187589__980x

По думите на Джеси: „Бет ми се обади между 11:00 и 11:30 вечера. Каза ми, че е разстроена, имаше сълзи в очите, и попита дали може да дойде.“

От департамента по разследване на престъпления казаха: „Телефонът й беше близо до нея, така че най-вероятно е бил в ръката й при инцидента. Може би е искала да направи снимка. А може би целенасочено се е самоубила. През 2015 година Бетани прави опит за самоубийство заради раздяла, но според майка й „тя моментално съжалява за това“.

От своя страна майката на Бетани, Мишел Билс-Шау, споделя: „По мое мнение, не мисля, че дъщеря ми се самоубива. Мисля, че случаят беше такъв, щеше да ми се обади, за да се сбогува, а не го прави.“

 
 

Заешкото нашествие в Австралия

| от Радослав Тодоров |

За първи път в Австралия зайците пристигат вероятно още с корабите на първите заселници към края на 18 век. Първоначално те били отглеждани за храна в клетки и по нищо не личало в какъв огромен проблем за околната среда и стопанството ще се превърнат тези наглед безобидни пухкави създания.

Заешката кутия на Пандора била отворена през 1859 г. когато британският заселник и любител на лова Томас Остин решил да пусне на свобода в природата 24 заека с намерението те да се развъдят и да ги ползва като ловен обект. Проблемът обаче е, че този обект в съвсем кратко време придобил гигантски размери. Оказало се че условията в Австралия са идеални за зайците, а освен това меките зими позволявали целогодишно размножаване. Поради липсата на естествени врагове в Австралия зайците претърпели взривна популация и само няколко десетилетия по-късно тези 24 заека нарастнали на около 1 милиард!

Rabbits_MyxomatosisTrial_WardangIsland_1938

Годишно вече се отстрелвали по 2 милиона заека без това въобще да влияе върху популацията им. Биолозите считат, че основната причина за това е, че зайците на Остин са били подбрани да са от няколко различни породи. По този начин много бързо при произволните кръстоски помежду им се е селектирал идеалният вид заек като приспособимост към австралийските условия.

И така само за няколко десетилетия континентът се оказал надупчен като швейцарско сирене от заешки дупки. Редица уникални растителни видове били унищожени от безбройните пришълци. С това започнал да се клати балансът в биологичните ниши, което застрашавало от изчезване и някои местни видове животни. Опустошенията които заешките орди започнали да нанасят на посевите и земеделието били направо неизчислими.

Станало крайно наложително правителството да вземе крути мерки срещу този проблем.

Първоначално решили спешно да започнат изграждането на огради с обща дължина над 3000 километра за да ограничат разселването на популациите поне само до рамките на щата Виктория. Оказало се обаче че зайците се размножават по-бързо дори и от темпото, с което се строят оградите и още преди строежът им да бъде завършен те успявали да ги заобикалят и да плъзнат по останалите щати. Там където успяли да ги заградят напълно също нямало реален ефект, тъй като се оказало че те без проблеми изравят дупки под оградите. През 1887 г. правителството на щата Нов Южен Уелс обявило награда от 25 000 паунда за всеки, който предложи неизпробван до момента ефективен метод за изтребване на зайци.

rabbit-proof-fence-episode

След като акциите по отстрелване и заграждане завършили с пълен провал, през ХХ век дошъл ред и на учените и модерните технологии да опитат късмета си срещу заешката напаст. Така новите лабораторни противници на зайците първоначално ги атакували с химически оръжия, залагайки капани с отрови на фосфорна основа, които да не вредят на почвата, растителността и домашните животни. Нито те, нито другите разработени химически смеси (като соден флуороацетат и пиндон) обаче не могли да затрият гигантските заешки популации. След като химиците се провалили дошъл редът и на молекулярните биолози. Те започнали разработка на нова болест, която да доведе до епидемия сред зайците и да ги изтреби.

Но всички тези опити имали само временен ефект. Опитът да погубят зайците с птича холера например не дал почти никакви съществени резултати. Тогава през 50-те години учените по изкуствен начин пуснали в природата вирусът myxoma, който причинява миксоматоза, смъртоносно за зайците заболяване. Но дори и в този случай ефектът бил много далеч от очакваното. Макар и вирусът да успял да изтреби около половин милиард заека след пускането му, оцелелите удивително бързо се адаптирали и развили естествен имунитет към него.

Все пак на фона на щетите за милиони долари, унищожаването на редица местни растения, а с тях и животни, както и дори причиняването на ерозия на почвата, зайците понякога били и от полза за фермерите. По време на икономическите депресии в края на 19 век и през 30-те години на 20 век, както и по време на световните войни, ловуването на зайци се оказала безплатна опция за подобряване на тежкото положение с финансите. Те практически са неограничен ресурс на храна, а с продажбата на месото и кожите им фермерите си докарвали допълнителни приходи, както и погасявали с тях фермерските си заеми.

026_rabbits sopurce unknwon a

Но въпреки войната на австралийците срещу зайците, водена с всички възможни средства в продължение на близо 150 години, през 2000 г. броят на дивите зайци в Австралия отново е започнал да се увеличава и е достигнал до около 200 000 000. Съвременните учени продължават да разработват нови модификации на миксоматозата, които да са по-смъртоносни и по-трудни за адаптация към тях.  През 2017 г. такъв „подобрен“ вирус-убиец е пуснат в природата, но все още и от неговото действие не е установена някаква съществена ефективност.

Това всъщност е най-бързо развилата се популация на животно в историята на планетата. Както и никое друго животно не е отговорно за изчезването на толкова други видове местни животни, растения и дървета в Австралия колкото зайците.

И въпреки широката употреба на модерни биологически оръжия за масово поразяване войната продължава и до днес, без да има изгледи за категоричен успех в обозримо бъдеще.

 
 

Аурата на Карл Лагерфелд отдавна е безсмъртна

| от chronicle.bg, по Le Figaro |

Срамежливо дете, велик моделиер, фотограф, дизайнер, единствен по рода си илюстратор, мъж, който сам по себе си е марка… Трудно е Карл Лагерфелд да бъде облечен в един костюм. Тази сутрин светът загуби един от последните големи моделиери, които помнят времената, когато Ив Сен Лоран, Шанел, Живанши, Елза Скиапарели и Баленсиага пускат своите колекции. Самият той работи сред тези хора, живее сред тях и през годините умишлено създава около себе си мистериозната аура, която го прави… Карл Лагерфелд. Тайните са навсякъде – от рождената дата, през личния живот до редицата непотвърдени слухове, които кръжат около него. Карл Лагерфелд почина днес, 19 февруари 2019 г.

Лагерфелд е син на немски предприемач и продавачка на бельо. В юношеските си години напуска предградието на Хамбург, където живее, за да отиде в Париж и да завърши училище „Монтен“. От тогава, до края на живота си не напуска френската столица.

Живее на левия бряг на Сена, който е мястото на бохемите. Професионалният му път започва като асистент на Пиер Балмен, от когото научава тънкостите на занаята, които ще прилага през цялата си дълга кариера. Продължава образованието си в училището за мода в Париж, където се запознава с Ив Сен Лоран и двамата стават приятели. През 1954 г. обаче, и двамата печелят първа награда в конкурса за най-добра дреха от вълна на Националния департамент по вълна – Ив за рокля, а Лагерфелд за палто. Това слага началото на тиха вражда продължила 44 години. Всичко окончателно преминава от привързаност във враждебност, когато партньорът на Лагерфелд, дендито Жак дьо Баше, става любовник на Ив Сен Лоран. И до днес този конфликт остава един от най-известните в света на модата. Известен плейбой, Баше е олицетворение на гей лайфстайла от ерата непосредствено преди епидемията от СПИН, когато партитата, наркотиците, алкохола и секса са били в неограничени количества. Скарването между Лагерфелд и Ив Сен Лоран слага началото на разделението на лагери във френската мода, за което мнозина до края обвиняват Баше. След смъртта на мъжа през 1989 г. Лагерфелд създава парфюма „Жако“, посветен на единственият му партньор, за когото светът научава.

През 1962 г. Лагерфелд напуска Пиер Балмен и се присъединява към модната къща „Жан Пату“. Но едва през 1964 г. шансът наистина му се усмихва и той започва работа за „Клое“, където застава плътно до основателката на къщата Габи Агион.  Там дизайнерът създава митичните си голи рокли, вдъхновени от студентките от Латинския квартал, който той често посещава. Негова е и инициативата за успешните реклами на модната къща, за които наема големият фотограф Хелмут Нютън. Но най-знаковият период от живота на Лагерфелд започва през 1983 г., когато застава начело на модната къща, която Коко Шанел оставя преди 12 години, след смъртта си.

Лагерфелд става творчески директор на „Шанел“ в момент, в който брандът е на една ръка разстояние от фалита. Само за една година, той създава забележителния брой от 10 колекции за къщата на улица Камбон, а също и за „Фенди“. Преминава с лекота от едната естетика в другата и възражда най-характерните елементи от двете марки. На практика Лагерфелд успява да извлече най-уникалните и вечни запазени марки, направени от Коко Шанел и да ги адаптира в продължение на 35 години.

Опорните му точки са добре познатите костюми на Коко Шанел с симетричните сака четири джоба, туидът като материя за жените, малката черна рокля, двуцветните обувки и чантата с верига за дръжка. В последните години негова  е инициативата за създаването на кратки късометражни филми, в които да бъдат показани определени моменти от живота на Коко Шанел. В ролята на френския дизайнер влизат Кийра Найтли, Ванеса Паради и Кристен Стюарт.

Карл Лагерфелд е повече от творчески директор на една от най-влиятелните модни къщи. Също както нейната основателка, и той е звезда. Може би най-рапознаваемият от всички дизайнери: белите топирани коси, тъмни и големи очила, високи яки, рединготът. Начинът, по който говори с журналистите. Дори хранителният му режим, благодарение на който успява да отслабне с 40 килограма в началото на века, става еталон в стремежа към добра фигура.

Кайзерът, който не оставя потомство с изключение на своята котка Шупет, през годините се обгражда със своя собствена фамилия. Днес той се събира със своя партньор, Жак дьо Баше, който умира през 1989 г., завинаги. „Няма да има погребение. По-скоро просто ще умра.“ казва през 2018 г. в свое интервю. Едва ли това би имало значение, защото аурата на Карл Лагерфелд отдавна е безсмъртна.