10 яки неща, които научихме от церемонията на Златните глобуси

| от chronicle.bg |

Церемонията по връчване на наградите „Златен глобус“ тази година премина под знака на черното. Сътресенията в Холивуд се отразиха на всички официални церемонии и ще продължат да се отразяват.

Вече знаете кои филми триумфираха и какво се случи, но ако все още ви тресе кино тръпката, може да искате да видите някои любопитни факти, които изплуваха на бял свят именно на златните глобуси.

В галерията подбрахме 10 (че колко иначе?) приятни, забавни неща, които направиха впечатление. Освен, разбира се, „Три билборда извън града“ и „Формата на водата“.

 
 

Turkish Airlines пускат промоционални полети

| от chronicle.bg |

Turkish Airlines започва промоция с ниски цени на двупосочни билети от София и Варна до редица популярни международни дестинации.

Сред тях са Мавриций, Малдиви, Ню Йорк, Пекин, Банкок и много други. Цените на двупосочните билети започват от 399 евро и включват всички данъци, основни и допълнителни такси.

Пътуващите от България имат възможност да се възползват от специалните пакети на Turkish Airlines до 7 февруари за полети след 15 септември 2018 г. Промоцията дава шанс на още повече хора да се насладят на високото качество на обслужването на борда на авиокомпанията, като същевременно с това ги свързва с някои от най-желаните дестинации по света на възможно най-добра цена.

 
 

„Лукасфилм“ публикува резюме на „Solo: A Star Wars Story“ (2018)

| от chr.bg, БТА |

Компанията „Лукасфилм“ най-накрая официално обяви какво да очакваме от сюжета на самостоятелния филм за Хан Соло „Соло: История от Междузвездни войни“, пише в. „Индипендънт“.

Феновете може все още да са развълнувани и да коментират „Междузвездни войни: Последните джедаи“, но нека не забравяме, че продукцията за приключенията на Хан Соло ще се появи в кината само след четири месеца.

Тя все още няма трейлър или публикувани официални фотографии. Освен това Рон Хауърд замени на режисьорския пост изненадващо оттеглилите се Фил Лорд и Кристофър Милър.

Някои от почитателите са разтревожени за филма. С надеждата да намалят тези притеснения, „Лукасфилм“ най-накрая разпространиха официално резюме на продукцията.

За съжаление, от студиото са решили да не издадат нищо допълнително.

„Качете се на „Хилядолетния сокол“ и се отправете към една далечна галактика в „Соло: История от Междузвездни войни“, изцяло ново приключение с най-обичаните разбойници в галактиката – гласи текстът. – По време на поредица смели приключения дълбоко в мрачния и опасен криминален подземен свят Хан Соло среща своя извънредно голям бъдещ втори пилот Чубака и се натъква на прочутия комарджия Ландо Калризиан в пътуване, което ще определи курса на един от най-необещаващите герои от сагата „Междузвездни войни“.

Актьорът Доналд Глоувър, който ще влезе в ролята на Ландо, каза, че почти нищо не се е променило в продукцията, след смяната на режисьора.

Филмът „Соло: История от Междузвездни войни“ ще излезе в кината на 25 май.

 
 

Актрисата Мишел Уилямс се сгоди

| от chr.bg, БТА |

Актрисата Мишел Уилямс се сгоди за финансовия консултант Андрю Юмънс, съобщи Контактмюзик.

„Тя иска добър мъж и стабилно семейство“, каза неин близък през сп. „Ю Ес Уикли“.

Мишел Уилямс има 12-годишна дъщеря Матилда от покойния актьор Хийт Леджър. Тя трудно преодоля трагичната му смърт преди почти 10 години.

Актрисата предизвика предположения, че може да се е запътила към олтара, защото на церемонията за наградите „Златен глобус“ носеше пръстен със сърцевиден диамант. Тогава тя каза, че това е само „красиво бижу“.

Слуховете за връзката на Мишел Уилямс и Андрю Юмънс започнаха през юли 2017 г., когато бяха видени заедно в Рим. Тя снимаше там „Всичките пари на света“.

 
 

Далчев – творецът, който ни разкри красотата на грозното

| от chronicle.bg |

Не можем да си представим българската поезия без приноса на Атанас Далчев към нея. Труден би бил и достъпът на милиони българи до едни от най-великите световни произведения на литературата, без преводите му. Чехов, Стендал, Емили Дикинсън, Гьоте, Лорка и още десетки автори излизат на български език за първи път благодарение на работата му като преводач.

Представителят  на диаболизма ни показа красотата в грозното, жизнеността в старото, статичния, спрял, минорен свят на мъгла, самота и отчаяние. Предците ни го обикнаха, ние го обичаме, тези след нас също ще го обичат.

Един от ярките умове на миналия век описва в поезията си предметите, не само защото още като млад се запознава с експресионизма – заплашен от ослепяване, той започва да пише за вратата, прозореца, часовника, камъка, за да може да ги запечати и  те да могат  да бъдат видяни винаги. Завършва философия  и педагогика в Софийския университет, живее за кратко в Париж, основава мисловния кръг „Стрелец“. След 1944 г. творческият му път е спрян от новия политически строй и ще минат години, докато го публикуват отново. Строят не гледа с добро око  на този вид поезия. Едва през 60-те на пленум на ЦК на БКП е  взето решението да бъде обновен културния пейзаж на страната и Далчев е удостоен със звание „Заслужил деятел на изкуството и културата“. По-късно става и „Народен деятел на изкуството и културата“. Умира на 17 януари 1978 година.

Не можем да си представим българската поезия и проза без следното и много повече от него, което е невъзможно да сложим тук. 

„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“

„Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.“

„Героизмът съществува за другите. Никой не изглежда герой на себе си.“

„Човек много често приказва само, за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.“

„Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.“

„Езикът е развитие, но и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да казват често: „тази дума е остаряла”, „тази дума не се употребява вече”. И за да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развитие. Без съмнение, езикът е развитие. Но той е и традиция. Инак, ако се откъсне от корена си, той скоро ще престане да бъде български. Развивайки се, езикът се обогатява непрекъснато, като прибавя новото към старото.“

„Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.“

„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“

„Старостта – тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите.“

„Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.“

„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.“

„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“

„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“

„Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.“

„Някога, когато бях млад, обичах да дружа с по-възрастни от мене. Сега за приятели предпочитам млади хора. Старите няма вече на какво да ме научат – аз сам остарях, докато чрез младите долавям полъха на новото, надниквам сякаш в бъдещето.“

„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.“

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.“

„Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.“

И за финал, нещо любимо:

Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник

описват върху своя циферблат

дванайсетте кръга на моя ад

и жънат мойте часове отровни.

 

И аз лежа на дървения под

с коси от леден лепкав пот измокрени,

и аз умирам в стаята под покрива

тъй близко до самия небосвод.

 

А долу преминават автомобили,

трамваи като ветрове фучат

и смехове и крясъци звучат,

и тътнат кръчмите и публичните домове.

 

И за да заглуша във себе си скръбта,

понякога аз сядам на прозореца

и яростно оттам замервам хората

със пръст от старите саксии без цветя.

 

О, аз разбирам: този весел свят

със мене и със мойта смърт не свършва;

аз съм една ненужна жалка мърша

и мога ли да бъда техен брат?

 

Не искам състрадание от хората!

Аз имам всичко: моя е смъртта.

И аз ще се изплезя на света,

обесен върху черния прозорец.

1927 г.