shareit

За лоботомията и хората – кратката история на Хенри М.

| от | |

Медицината все още не е разбрала къде се намира човешката душа, не знаем дали е в някой крайник, дали е в сърдечната помпа, изпращаща кръв по цялото тялото е толкова удохотворена, колкото бихме искали, а защо да не е в дълбините на мозъка? На този въпрос няма отговор, но през годините, различни лекари, включително д-р Бенет Омалу са доказали, че мозъкът остава най-важният орган в човешкото тяло. Той пази информацията за двигателните ни способности, спомените и инструкциите за всичко, което правим всеки ден, можем да допускаме, че дори съзнанието ни се е скрило някъде там. Зад коравата черепна кутия се крие една много сериозна вселена, все още недостъпна за електронния свят, изкуствения интелект и останалите дигитални средства. Без съмнение, мозъкът остава последният фронт на свободата. А сега си представете, че същият е компрометиран и попадне в грешните ръце.

Henry_Gustav_1

Снимка: Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=25399602

Малкият Хенри Молейсън (само на 6-7 години) се прибирал към дома си за вечеря. Докато пресичал, той е блъснат от преминаващ велосипед. Ударът е толкова силен, че младежът излита и пада на главата си, изпадайки в безсъзнание. След събуждането, Молейсън успял да се възстанови – почти. Раните зарастват, но епелептичните пристъпи стават все по-чести. Лекарствата не помагали и всеки ден бил истинско наказание за детето. В опита си да помогнат, родителите успели да продадат детето си на дявола и за съжаление – негов дядо. Безкрайните пристъпи мотивирали дядо Уилям Бийчър Сковил да се намеси.

Freeman Performs Lobotomy

Въпросният е възпитаник на медицинския университет в Пенсилвания и сериозен привърженик на лоботомията. Според д-р Сковил, няма нищо, което лоботомията не би могла да излекува, по тази прричина и толкова страстно се практикува. Макар и малкият Хенри да е бил напълно здрав психически, дядо бил сигурен, че може да оправи момчето, дори и с цената на разбит череп и скопен мозък. Едва ли някой е подозирал, че детето с епилепсия ще се превърне в един от най-добрите пациенти на 20-и век, както е описван днес. След доста прегледи, родителите се съгласяват да изпратят сина си в болницата.

Д-р Сковил отворил черепа на внука си, но този път, неговата цел не била фронталния лоб. Електроенцефалограмата не показвала нито една точка от мозъчната кора, където има увреждане. Сковил използвал плоска шпатула, за да размести фронталния лоб и да надникне малко по-дълбоко в темпоралния, където може да се крие атрофирала мозъчна тъкан. Отново липсвали доказателства, които да разкрият такава щета.

Lobotomy Procedure

Обикновено при негативни резултати, лекарите прекратяват операцията и просто търсят друг вариант за лечение, но вместо това, Сковил преценил, че е редно да направи нещо – все пак е отворил черепа на момчето. Решението било лесно, с всмукателен катетър, той решил да унищожи 3-те зони на темпоралния лоб. Заради глупостта на родителите си, Хенри понесал най-тежката възможна загуба – обезличил се. Неговата официална диагноза е антероградна амнезия – пациентът не може да формира нови спомени. Спомените за последните 2 години били също унищожени и младежът останал в капана на собствения си мозък или каквото е останало от него.

Самият Сковил се наслаждавал на всяка възможност да направи лоботомия – все пак е решил да я приложи на бившата си жена и до 70-те години на миналия век е обяснявал на пациенти, че тази процедура не крие никакви рискове. Бедната Емили също получила лоботомия като коледен подарък. До тази интервенция се стигнало, след като дамата разбрала, че нейният мъж е изневерявал с друга. От напрежението и стреса, съпругата започнала да халюцинира. Уилям пък не искал да си губи времето с истеричната си съпруга и я изпратил в дом за душевно болни, където получила сериозно количество успокоителни, които да я превърнат зеленчук. Понеже нямало какво да каже повече по темата, дамата била лоботомирана. След това правила компания на Уилям и новата му по-красива приятелка в семейното жилище.

Turning_the_Mind_Inside_Out_Saturday_Evening_Post_24_May_1941_a_detail_1

Снимка: By Photography Harris A Ewing – Saturday Evening Post, 24 May 1941, pages 18-19, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24641578

Хенри или Х.М., както ще бъде известен за медицината, изгубил временната си памет. Трагедията му е, че не можел да си спомни нищо. Не знаел къде е стаята му, не знаел къде е тоалетната, не помнил как да я използва, когато стигне там. Хенри е пътешественик на всекидневния свят и всичко ново е незапомнено старо.
С подобна диагноза, неврологът от Монреал, Д-р Бренда Милнър решила да потърси за съдействие родителите на Хенри. Благодарение на него, тя успяла да установи, че човек разполага с два независими дяла на паметта в мозъка.

В този случай, Хенри имал един здрав. Изследването приключило, но вместо с това да приключи историята, Х.М. бива наследен от Сюзън Коркин, която получила позиция в Мазачузетския институт по технология. Дамата е толкова амбициозна и заинтригувана, че просто няма как да даде своята златна мина, не и преди да постигне всичко възможно в медицината. Коркин започнала да се разпорежда с пациента си, не позволявала на никого да се доближи до него, освен ако не изпълни нейните желания. Опитно ѝ зайче щяло да прекара целият си живот в пътешествия до университета и обратно, от 1953-а до смъртта му през 2008-а.

Направената лоботомия завещава само болка и страдание, заличавани от вече повреденото съзнание. Хенри бил отдаван „под наем“, а Коркин успяла да получили сериозни суми от различни учени и грандове, които искали да изследват този медицински феномен. За сметка на това, пациентът получавал само скромна инвалидна пенсия. При липсата на разсъдък, обикновено родителите трябва да дават разрешение за определени процедури. Институтът много добре знаел, че никой няма да се съгласи, детето му да бъде измъчвано с електрошок в гърдите, за да стане ясно какъв праг на болка има. Коркин наела съдия-изпълнител, който да оторизира всичко това. Братовчедът на Хенри живеел само на няколко километра от болницата, но той самият не бил потърсен.

Изследванията продължили и след смъртта му, „попечителката“ изпратила мозъка на колега от университета в Калифорния. Якопо Анес е италиански невролог, който искал да види мозъкът на този феномен. Още в първите минути успял да забележи, че има наранявания във фронталния лоб, причинени най-вероятно от шпатулата, с която Сковил се е опитвал да стигне до въпросната зона. Установяването на тази щета практически анулирала всички видове изследвания, направени от лекарите до този момент. Атакуването на фронталния лоб е обикновена практика на лоботомията, но Сковил споделя, че е извършил съвсем различна процедура, повторна проверка можела да убие пациента, следователно никога не е направена. Всички работили около 50 години на теорията, че е увреден само темпоралният лоб. След като разбрала това, Коркин веднага използвала адвокатите на университета, за да върне мозъка и да прикрие фаталната подробност. Освен това, адвокатите успели да вземат всички записи на италианския хирург, следователно нямало как да се докажже безумната грешка на медицината. Историята завършва с това, че на финала, всички архиви за пациента са унищожени, зверствата върху него остават завинаги в тайна, а някъде в записките, включително и Уикипедия се смята, че „Х.М.“ е пациентът на медицината на 20-и век.

Целият скандал е описан в книгата на Люк Дитрик „Пациент Х.М: История на паметта, лудостта и семейните тайни“. След публикуването на статия в Ню Йорк Таймс, представители на МУТ представят документи, с които показва, че твърденията на журналистта са лъжа – тяхната версия е, че за всяко зверство са имали разрешение от родителите. Люк Дитрич парира, представяйки запис от последното интервю, където Сюзан Коркин заявява, че има намерения да унищожи целият архив и да затрие историята на „пациентът на 20-и век“, гарантирайки своя труд, както и този на колегите си.

 
 
Коментарите са изключени

Първата документирана еротика идва от 13-и век

| от |

Средновековието е от онези периоди на човешката история, където рицарите се борят за сърцето на принцеси, водят походи, организират се турнири и като цяло се прилагат още много други силови дисциплини. Някъде там се появяват и така наречените бартове, поети и други интелектуалци, водещи битка не с меч, а с перо. Имайки предвид, че средностатистическият рицар е с много нисък коефициент на интелигентност, не трябва да го разглеждате като нищо повече от едър човек, готов да убива в името на повече земя и власт. Последното, което бихте могли да очаквате от рицар е създаването на текст с някаква стойност.

Тази работа е била аутсорсфана на всеки, който има достатъчно разум и възможност да пише. А да не говорим, че архивите за сексуална култура са доста слаби и не толкова впечатляващи. Въпреки това ги има. Смитсонкият институт разглежда една сатирична работа, озаглавена „Трънът на розата“ или „Der Rosendorn“. Според анализ на въпросния текст, най-вероятно е бил писан някъде през 13-и век. Тема на този научен труд е „Дали мъжът харесва повече жената като цяло или фокусът пада само върху нейната вулва“. Фрагментът от този текст, очевидно не е цял или завършен, е открит в манастира Мелк, Австралия.

Текстът е бил прибран между страниците на друга книга. Други две копия са открити в Дрезден и Карлсруе. Очевидно немското население се е вълнувало много по-рано от сексуалната революция, отколкото подозираме. Поемата започва с дебат между мъж и девственица, а основният въпрос е дали вулвата е по-важна от естествената женска красота. Кое наистина харесва мъжът повече? Дебатът между лирическите герои се опитва да разграничи половия орган от външната красота на жената.

monarch-4008633_1920

Търсят се положителните качества и двата случая, но на финала, както може би подозирате, мъжът е този, който смята, че жената е красива и не може да бъде отделена от своята вулва. Авторът е смятал, че през 13-и век, жената не може да бъде разглеждана като сексуален обект и нейната красота е цялостна и завършена, без значение от половите органи. Според Кристин Гласнър от Академията на науките и института по Средновековни изследвания, човек не може да бъде разделян от своята сексуалност и това се доказва точно с тези редове. За съжаление, целият текст не е цял, открити са само 60 реда.

С откриването на този литературен труд, учените напомнят, че последният документиран такъв е от 1748-а година във френската история „Le Chevalier Qui Faisot Parler Les Cons Et Les Culs“. Няма да използваме точния превод, а само ще намекнем, че става въпрос за рицар, който накарал вулвите и седалищните части да говорят. Литературният трън в този случай изпреварва всички и доказва, че сексът е бил тема много по-рано. Единственият проблем е, че няма достатъчно запазени архиви.

 
 
Коментарите са изключени

Шай Шахар – най-успешният мъжки жиголо

Проституцията изобщо не трябва да се смята за професия, ограничаваща се само до пола. Оказва се, че мъжките компаньони са достатъчно търсени и желани. Със сигурност нямат точно този успех, както жените, но пък историята познава някои от успешните господа. Историята на Шай Шахар е една от най-увлекателните в модерното общество. Някогошно предсказание от местен гадател гласяло „Не бързай да се оплакваш от съдбата, защото не знаеш какво смята да ти донесе тя“. Очевидно става въпрос за предлагането на плътски услуги. Това пак е някаква съдба, а самият Шай признава, че е един от първите мъже, настанили се на червените фенери.

Преди да стане жиголо, човекът се опитал да бъде част от американската армия, след това дезертира в Израел през 1980-а година. Там съдбата го среща с жена и дъщеря. Военната служба е задължителна в Израел и Шай дава своя дан, а след това решава да замине за Холандия. Осъзнавайки, че червените фенери имат само жени и никакви мъже, той побързал да промени правилата на играта и задал съвсем нова идея – мъжко жиголо.

Срещу скромната сума от 1000 долара, той предлагал услугите си на жени. Прекарва 10 години в този бизнес и заявява, че тайната на неговите познания била открита в секс списанията. Наученото било практикувано върху приятелки, а на 35-годишна възраст се превърнало като бизнес призвания. Освен това използвал най-древният подход за опознаването на своята партньорка.

Питал кой е любимият цвят на неговата клиентка, кое е любимото животно и по този начин можел да допуска какво очаква да получи избраницата. Шай твърди и до днес, че е успял да спести пари от забавлението си. Жиголото признава, че е хетеросексуален и съответно в кариерата си е задоволил повече от 500 жени и двойки. Сега вече е пенсиониран и се занимава с друга форма на изкуството – музиката и свири със своята джаз група по различни заведения в Амстердам.

Мотивът на дамите също бил интересен, те не търсели връзка, не искали да развалят нищо със своите партньори, но искали да усетят тръпката от това удоволствие. 5-годишният стаж на тази професия успял да изврати достатъчно жиголото и той признава, че на този етап вече вижда жените като потенциални клиентки и източник на пари, отколкото като индивидуални личности.

 
 
Коментарите са изключени

Как Китай сглоби собствен стелт от частите на сваления F-117 над Сърбия

| от |

Първият голям скандал в Студената война идва благодарение на името Франсин Гари Пауърс. Пилотът на самолет U-2, признава, че е работил за ЦРУ, правил е разузнавателни полети, летял е над съветски военни бази и като цяло се надявал, че Съветският съюз няма оръжие, с което да порази самолета. Самопризнанията и факта, че говори пред съветски съд, очевидно показват, че двете сили се въоръжават сериозно. Годината е 1960-а, американската авиация обещава да си вземе поука и бързо започва разработката на друг невидим самолет. Така популярната стелт технология няма да завърши особено добре и само 39 години по-късно, тестовото военно оръжие на САЩ ще докаже, че има някакъв особен авиационен проблем, когато става въпрос за напреднала военна техника. През 1999-а година, югославски военни прихващат легендарния F-117 и решават да тестват неговата „невидимост“. На някои от частите после цъфват надписи като „Извинявай, не знаехме, че си невидим“, както и „Колумбе, Колумбе, й**ем ти любопитството.“. Точно 2 ракети са били необходими за разчистването на небето.

Близо 12 години след този „инцидент“, Китай показва своя първи невидим самолет или по-скоро започва тестовете. В този момент изплуват и някои много интересни предположения – едно от тях е именно използването на части от свалените изтребители. Според американските разузнавачи, след свалянето на невидимия „Нощен ястреб“, китайски агенти са обикаляли и изкупували за луди пари всеки сувенир, прибран от местен жител.

F-117 parts

Снимка: By Petar Milošević – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74037454

Разузнаването на НАТО признава, че е имало наличие на шпиони, кръстосвали местността и издирвали събрани части от местното население. През 90-те години на миналия век, политическите отношения между Китай и Сърбия са на изключително добро ниво, следователно никой не е имал нищо против събирането на останките от най-добрият самолет на САЩ – колко точно добър може да бъде, след като е свален от най-обикновена ракетна установка, можете сами да прецените.

Белградският музей на авиацията притежава някой друг сувенир като крило и кабина, но това изобщо не представлява интерес за китайците, по-вълнуваща тема са технологии, които предоставят тази невидима протекция от радарите. Китай започна да инвестира все повече в разработката на оръжие и след като през 2010-а година, бюджетът им възлиза на близо 50 милиарда паунда, какво можем да очакваме като сума след още 10 години? На следващата година стана ясно, че Китай вече разработва нов стелт изтребител и започва тестовете, както и изчистването на новата технология.

 

Същата година стана ясно, че американското правителство съди и инженерът Ношир Гоуадиа, който продава стелт ракетната технология на Китай. През 2011-а година, САЩ продължава да смята, че червената народна армия на Китай е поне с едно поколение назад. Каква е ситуацията днес?
През септември, 2018-а година, Китайското правителство официално съобщава, че е готово да пусне в масово производство разработката на J-20 изтребител.

J-20_at_Airshow_China_2016

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52820207

Според източници, китайските инженери най-накрая са успели да намерят решение за двигателите и с новото родно производство, самолетът ще може да лети със свръхзвукова скорост, но без да уведомява близките радари. Основен проблем в проекта до този момент е прегряването на перките на двигателя, които при употреба на термокамера ще помогнат за по-бързото му откриване. Според военния експерт Жоу Ченминг, Китай е разполагал с едва 20 J-20 (през 2018) и това количество изобщо не е достатъчно, още повече, че Южна Корея и Япония получават последно поколение американски F-35.

Не трябва да забравяме, че китайската армия инвестира сериозни суми и в закупуването на руски Su-35 и по този начин заявява сериозно авио позициите си при евентуални военни действия, но нека се върнем към J-20. Редица критици, предимно от американската армия, заявяват многократно, че е почти невъзможно да се обърне технологията на свалените F-117.

20 години по-късно, конструкторното бюро Chengdu вече работи върху създаването на по-къса самолетна база, която би позволила на въпросният невидим войн да излита от самолетоносачи, с което да засили присъствието на военноморския флот. Интересен факт е, че китайският J-15, който в момента е на въоръжение и е взаимстван от Su-33, вече е на повече от 30 години, следователно е време за китайското правителство да направи следваща стъпка към иновацията.

Битката за невидими самолети се оказва интересна ниша. Неофициални снимки на китайски J-20 се появяват в американска база. Според източници, това е реплика на истинския боен самолет, построен изцяло за изучаване на технологията, не е ясно дали лети или не. Отново интересна маневра, особено след горепосочените изказвания.

J-20s

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52859253

Забавните моменти около раждането на този самолет са обвързани и с други легенди като хакването на Пентагона. През 2016-2019-а година, различни източници смятат именно хакерската война като основна причина за бързите темпове, с които китайската армия и авиация напредва във въоръжаването. Източници като CNBC твърдят, че до 2030-а година, благодарение на хакерските похвати, Китай може да изпревари всички в създаването на изкуствен интелект.

Традицията показва, че никой не е виновен на хората, които не могат сами да защитат своите лични данни, а в този случай, ако Пентагона не може да се справи, кой би могъл? Интересната страна от целият скандал е, че китайските инженери, дори и ако са използвали ценна военна информация от САЩ, не плагиатстват американската технология, а я подобряват. На този етап няма нито един свален или обстойно разгледан J-20. Невидимостта на самолета също е под въпрос, след като през 2018-а година се оказва, че индийските радари успяват да засекат J-20. По-късно става ясно, че пилотите не използват рефлекторите на радарни вълни в мирно време, за да не последват катастрофи.

Интригата става още по-интересна, след като можем да стигнем до заключението, че китайската армия не просто скъсява дистанцията с останалите конкуренти, но вече спокойно можем да допускаме, че ги изпреварва. Военният шпионаж никога не е познавал граници, следователно дали тайните на невидимите самолети идват от хакерски атаки или от възпроизведена американска технология, няма никакво значение. Впрочем, нека не забравяме, че руски учени първи откриват под колко градуса се отразява радиовълната – 90, ако се чудите. Дали Китай ще започне да продава J-20, това също е въпрос, който остава някъде в бъдещето.

 

 
 
Коментарите са изключени

Мафиотът, който беше приятел и враг на Кенеди

| от |

 

Една древна поговорка гласи, че организираната престъпност винаги е по-добра от неорганизираната. Съществуването на мафия и друг престъпни организации е довела до създаването на много вълнуващи легенди, които и до днес се филмират, но докато Ал Капоне и Джон Готи са толкова популярни, някои други сякаш остават в по-дълбоката сянка. Такава е историята на Сам Джанкана – човекът спял с жените, минали някога през леглото на американския президент. Преди да стигнем до тази точка от историята, нека се запознаем със създаването на един от най-свирепите престъпници на САЩ.

Салваторе Джанкана е роден Гилормо Джанкана в Чикаго, през 1908-а година. Биографията на мафиота разказва за много тежко и брутално детство, предоставено с любезното съдействие на бащата. Антонио Джанкана не просто обичал да наказва сина си, той обожавал да го унижава. Завързван за дърво, малкият Сам трябвало да бъде бичуван, да поседи още няколко часа и ако татко се смили, най-вероятно ще го пусне да спи на пода в кухнята. Милостивата майка никога не е присъствала в живота на малкия Джанкана – тя умира много млада. Имайки предвид летящия старт, бъдещият мафиот изпълва душата си с толкова гняв, че няма нормално училище, което да го прибере. Изпратен в поправително на 10-годишна възраст.

Sam_Giancana

Снимка: By Unknown – ebay.com, front of photo, back of photo, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27819828

Вторият брак на бащата води и до изгонване от къщата, защото няма място за първородните синове. Останал без дом, нежелан от никого, Сам се присъединява към „Банда 42″. Въпросната групировка е била само от италиански момчета. Всички те предпочитали да обират възрастни и богати дами, понякога убивали, но много по-рядко. Първият арест е на 17-годишна възраст, а до 20-годишна възраст е вече познайник на властите. Още тогава е заподозрян в 3 убийства, но никой няма доказателства – в италианските квартали свидетелите не са на почит.

Издигането в криминалната кариера идва и със запознанството с Ал Капоне – тогава Сам е шофьор и главен логистик във вноса на алкохол. Повиквателната за фронта била отклонена, след като военната комисия го описва като „конституционен психопат“. През 1940-а година, докато е отново в затвора, бъдещият Салваторе се запознава с Еди Джоунс. Джоунс разказва за хазартната схема на афро-американското общество и как е успял да накара голяма част от нелегалните казина да си плащат. Осъзнал новата нисша за печелене на пари, Джанкана започва да трупа милиони, използвайки хазартните страсти на Чикаго.

За да вземе бизнеса на Еди Джоунс, италианецът го отвлича пред погледите на жена му и секретарката. С откуп от 100 000 долара и обещанието, че рекетьорските занимания ще бъдат отстъпени, бившият вече приятел се оттегля и дава всичко на съкилийника си. До 50-те години на миналия век, Салваторе вече държи хазарта. Ал Капоне е починал преди близо 5 години, следователно е време за нов кръстник в американската мафия. Мнозина смятат, че познанството между Джон Кенеди и Сам Джанкана е случайност, но според различни източници, организираната престъпност е работила именно за издигането на Кенеди в американската политика.

sam-giancana-outside-court-closeup

До 1955-а година, мафиотът вече контролира хазарта и проституцията, трафикът на наркотици и почти всички останали нелегални занимания в града. Много по-късно ще стане ясно, че Чикаго просто е бил неговата крепост, но градове като Маями и Лос Анджелис също са били част от голямата империя.

Осъзнал, че ЦРУ иска да отстрани Фидел Кастро, Сам бързо решил да помогне. Неговите мотиви били далече от патриотичните, човекът просто си представял колко пари може да спечели от кубинските казина. Нови разсекретени файлове показват, че именно ЦРУ са потърсили агент на име Сам Голд, който да помогне за отстраняването на диктатора. Използвайки своето „патриотично прикритие“, босът заявил, че прави всичко безвъзмездно. Истината, както винаги е малко по-различна – Джанкана се надявал, че отстраняването на Кастро ще утвърди политическата кариера на Джон Кенеди, а Боби Кенеди, който се кандидатира за главен прокурор, ще остави мафията намира.

През 1962-а година, ЦРУ решава да замрази проекта за елиминирането на Кастро. Това мотивира мафията да засили натиска и опитите си. Амбицията била толкова голяма, че всеки провал бил по-комичен и безумен от предишния. Санто Трафиканте – ключова фигура на мафията в Маями – открива човек, който може да се внедри в кухнята и да отрови храната на диктатора. Единственият проблем е, че отровата не била толкова силна и Кастро оцелял. Освен това, Боби Кенеди вече водил чиста битка срещу престъпния свят в САЩ. След като мафията, освен факта, че печели милиони, се опитва да разчисти Кастро от политическата сцена и не получава дори една похвала, мерниците бързо се насочват в друга посока – целта е Джон Кенеди.

И до днес няма официална информация за извършителя на това престъпление, но много от разследващите смятат, че именно организацията на Сам е била поръчител за убийството на американския президент. След това примката започва да се затяга бавно и сигурно.

111

През 1965-а година, Сам е призован да свидетелства срещу организираната престъпност. Италианецът, задължаван от закона Омерта, запазва мълчание. Въпреки спазването на всички правила, мафиотът бързо е разжалван и остава без своята власт. Единственият избор е изгнание в Мексико и след това в Аржентина. Завръщането му за кратко през 1974-а година в САЩ пак не е за добро. ЦРУ иска да разпита Джанкана за опитите за убийство на Кастро.

Макар и омерта да продължава да важи, непознат човек влиза в собствения му дом и докато се разменят реплики, сякаш говорят добри приятели, гостът използва оръжие и ранява смъртоносно домакина си, а след това изчесва бързо. Никой не знае кой точно заглушава завинаги един от най-свирепите мафиоти по онова време в САЩ. Почти всяка организация има собствен мотив, както и потенциален извършител, но само толкова. Историята на италианеца е филмирана, но така или иначе заглавията не се превръщат в касови филми. До днес името му се свързва с фамилията Кенеди, няма доказателства за поръчковите убийства, нито за други по-жестоки дейности на Джанкана, той сякаш не е съществувал.

 
 
Коментарите са изключени