shareit

Защо и как Швейцария остава неутрална по време на световните войни

| от chronicle.bg |

Малката планинска държава Швейцария е в състояние на „постоянен неутралитет“, откакто европейските сили я обявяват за такава по време на Виенския конгрес през 1815 след Наполеоновите войни. Но защо?

През 1798 французите превземат Швейцария като основават Хелветската република в опит да направят тези земи нещо като стратегически френски сателит. Не след дълго австрийски и руски сили нападат новата република във войната си срещу Франция. Швейцарците, вместо да застанат редом с френските си владетели обаче, отказват да се бият. Така след като успяват постепенно да си върнат държавата, техният неутралитет във войните е официално признат на въпросния конгрес.

Flag_of_the_Helvetic_Republic_(French).svg

Знамето на Хелветската република, Източник

Освен дългогодишният отказ на швейцарците да участват в военните конфликти на Европа, който започва още през 16 век след ужасна загуба в битката при Мариняно, друга причина за неутралитета й е, че останалите европейски сили виждат държавата като „ценен буфер между Франция и Австрия“. Така, докато самата Швейцария също не се меси във войните, „това ще допринесе за стабилността в района“.

Оттогава, с малко и дребни изключения, Швейцария отказва да наруши неутралния си статут по каквито и да е причини. В средата на 19 век изкарва една сравнително лека гражданска война с нищожен брой жертви. Въпреки че е малка, тази война драстично променя политическата обстановка в страната като правителството приема конституция, която от части е базирана на американската.

В по-близки времена, през Втората световна война, на Швейцария се е налагало да се пази от въздушните атаки и на Съюзниците и на Оста. Те свалят над 10 немски самолета само през пролетта на 1940, а впоследствие и няколко американски бомбардировача, както и много други бойни самолети и от двете страни на спора. Когато Хитлер взима мерки против швейцарската защита срещу Луфтвафе и изпраща бомбардировачи срещу техните летища, Швейцария успява да ги плени преди да са пуснали и една бомба.

Може и да изглежда странно за една държава да рискува война и със Съюзниците и с Оста, но нейни градове често са атакувани, защото пилотите ги бъркат с немски. Например, на 1 април 1944 американски бомбардировачи убиват 40 швейцарци и разрушават над 50 сгради, защото вместо Лудвигсхафен стрелят по Шафхаузен. И това не е изолиран случай.

Но как успява Швейцаря, заобиколена от враждуващи страни, да запази границите си?

Официално държавата е в „агресивен неутралитет“, което означава, че няма да се включва във войни, но може да се защитава. И то дейно – за да запаси статута си, Швейцария е стряскащо превъоръжена като се старае всички държави около нея да са наясно с това. Армията им е изключително добре подготвена и учудващо голяма заради задължителната военна повинност при мъжете, която при жените е по желание. Около 2/3 от мъжете в Швейцария са считани за физически и психически годни за служба.

Днес постоянната армия е около 140 000 души, но предстои да бъде намалена на 100 000. Само преди две десетилетия тя е наброявала 750 000 – това е около половината на днешната армия на САЩ, която има население от 300 милиона души, а Швейцария – от 8 милиона. Доскоро, когато военната служба свърши, на войниците беше позволено да вземат оръжието си вкъщи като е тяхно задължение да го поддържат готово за бой по всяко време. Затова и държавата има едно от най-високите нива на частно оръжие на глава от населението, а около половин милион деца участват в някакъв вид оръжеен или стрелкови клуб. След серия инциденти обаче това ниво спада, защото вече ако хората искат да запазят оръжието си и след службата, трябва да го закупят и да минат специално обучение.

Швейцария има и активен флот, което е странно за една вътрешноконтинентална държава. Ролята му е предимно да патрулира езерата по границата.

Ulrich_Wille

Генерал Улрих Виле по време на ПСВ, Източник

През Първата световна война швейцарската армия, под ръководството на генерал Улрих Виле, мобилизира 200 000 войници по важни точки на границата. След като става ясно, че неутралитетът й ще бъде уважен, повечето от войниците са изпратени вкъщи като през последната година от войната техният брой е едва около 12 000. Държавата не прави нищо повече.

General_Guisan

Генерал Анри Гизан, Източник

През Втората световна война обаче нещата са малко по-различни. Швейцарците нямат никакво доверие на Хитлер и затова новоназначеният генерал Анри Гизан има тежката задача да защитава границите на държавата от силите на Оста, въпреки че врагът го надминавал по брой значително. Три дни след началото на войната армията успява да събере 430 000 души, а гражданите са посъветвани да се сдобият със запаси за минимум 2 месеца. Започват тайни преговори с Франция за съюзничество, ако случайно Германия ги нападне – това обаче е разкрито от германците, когато Франция пада.

Швейцария продължава да търгува с нацистите, за да направи евентуална атака още по-непрактична за Хитлер. Някои спекулират, че „случайните“ атаки на от Съюзниците върху Швейцария не са толкова случайни, защото част от разрушените сгради са фабрики, които търгуват с врага.

Всички планове проработват и въпреки намеренията на фюрера да нападне малката държава, никога не се стига до там.

По време на Студената война Швейцария предприема по-агресивна защита. До края на този сблъсък на почти всички пътища, мостове и влакови линии в страната са поставени взривове, които армията може да детонира по всяко време. Същото се прави и с планините като целта е да се предизвикват свлачища на скали. Общо всички тези точки са над 3000. Срещу въздушни нападения държавата строи бомбоубежища – толкова много, че в тях може да се подслонят от 80% до 120% от населението.

От края на Студената война, освен разпускането на армията и премахването на взривовете, много от съоръженията остават ненужни и единствено гълтат пари от бюджета. В този контекст един от началниците на Министерството на отбраната, Кристиан Катрина, казва: „… в повечето случаи предпочитаме просто да ги дадем на някого без пари.“

Голяма част от обществото в страната иска да види цялата армия разпусната и отменен задължителния набор. За сега обаче Швейцария остава изключително подготвена и трудна за превземане.

 
 
Коментарите са изключени

Къде ли щяхме да сме, ако не бяха спрели Dymaxion от производство

| от |

Представете си кола, която побира 11 човека, завива много рязко, има прекрасен разход на горива и вози спокойно с 200 км/ч. Човек на име Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър измисля именно такава кола през 1933 и дори успява да създаде няколко напълно работещи прототипа. Този елегантен, аеродинамичен автомобил е наречен Dymaxion.

Хенри Форд дава на Бъки няколко от по-ранните си V8 двигатели, с които да експериментира и които в комбинация с капковидната и лека каросерия на автомобила са причината за високата скорост. Разходът на колата е 12 километра на литър, което за времето си е забележително. Колата е с предно предаване и е дълга 6 метра, но въпреки това може да маневрира изключително рязко, защото всъщност отпред има две статични колела, но отзад има едно колело, с което завива. Тази конфигурация обаче ще направи колата и доста проблемна за управление, особено при компенсиране на страничен вятър. Тя ще е причината и за затриването на целия проект.

BuckminsterFuller1

 

Ричард Бъкминстър „Бъки“ Фулър

Бъки има големи планове за Dymaxion – основният от които е да й сложи крила и да я направи летяща, когато се разработят подходящи материали и двигатели, но това никога няма се случи.

През 1933 един от прототипите може да бъде забелязан да обикаля на показ из Чикаго. Именно там автомобилът ще участва във фатален инцидент, който първоначално се смята, че се дължи на задната му гума и заради който инвеститорите ще си вземат парите и ще се оттеглят от целия проект. Впоследствие Dymaxion е оневинен, когато разследване разкрива, че другият водач е виновен, но щетите от черния пиар вече са нанесени и няма връщане назад.

Dynamaxion 1933

Копие на Dymaxion от 2010 

По-късно, в книгата „The Age of Heretics“, авторът Арт Клайнър ще напише, че истинската причина колата да бъде зарязана е банкерите, които заплашват Chrysler, че ще спрат заемите, ако не зазими проекта, защото смятат, че колата ще превземе пазара и ще навреди на продажбите на другите коли, които вече са по магазините. Дали това е така и дали са били прави, никога няма да узнаем.

Наистина впечатляваща машина за времето си. От трите оригинални прототипа само един е запазен и се намира в Националния автомобилен музей в Рено, Невада.

 
 
Коментарите са изключени

Холивуд + Армията = ВНЛ

Филми се правят в Холивуд още откакто „кварталът“ (Лос Анджелис няма официални квартали) е включен към града през 1910. Тези ранни ленти често включват военно оборудване. Съвсем естествено, всеки път когато армията предоставя машините си, тя първо се уверява, че войниците и служителите й са представени порядъчно и в добра, позитивна светлина.

Навлизайки във войните, нуждата американската сила и военна компетентност да бъде демонстрирана на екран става от първостепенно значение. Също така, за да се задоволи обществената нужда от развлечение, военни специалисти често помагат на филмовата индустрия да създаде реални и достоверни (но все пак положителни) бойни сцени, с които да подкрепи войниците през Първата и Втората световна война.

Wings poster

Постерът на филма „Wings“

В краткия антракт между двете войни връзката между Холивуд и армията се бетонира с филма „Wings“ от 1927. Актьорският му състав включва и 3 000 пехотинци, плюс още самолети в допълнение на основната история, в която двама пилоти се опитват да спечелят едно момиче. Лентата не само печели Оскар за най-добър филм, но и показва много хубаво как добрите взаимоотношения между Холивуд и армията могат да са в полза и за двете страни: Холивуд прави автентични филми, които се харесват на публиката, а армията получава реклама, която запалва много младежи да се присъединят към редиците й. 

През и след Втората световна война, всеки военен филм включвал смели мъже, които винаги успявали в заданието си дори това да им струва живота. Някои по-ярки заглавия са: „They Were Expendable“ (1945), „Sands of Iowa Jima“ (1949), „The Flying Leathernecks“ (1951), „Stalag 17″ (1953), „The Bridges at Toko-Ri“ (1954), „The Longest Day“ (1962) и „The Great Escape“ (1963).

По аналогичен начин филми като „From Here to Eternity“ (1953), „Mister Roberts“ (1955), „South Pacific“ (1958) и „Operation Petticoat“ (1959) показват човешкото лице на войната и участниците в нея. Именно това човешко лице кара автора Лорънс Съд да създаде израза „взаимна експлоатация“. Според него: „Докато учех кино в университета, внезапно ме осени идеята, че хората от САЩ никога не са виждали филм, в който САЩ да губи война, и когато президентът Джонсън казва, че можем да отидем във Виетнам и да победим, всички му вярват, защото последните 50 години са гледали военни филми, които са били все позитивни.“

Отношенията между армията и Холивуд са толкова важни, че от средата на миналия век Пентагонът е имал постоянна връзка с бранша, а до 1989 тази връзка е мъж на име Доналд Барук. Запълнил редовете в биографията си с театрално продуцентство в Ню Йор, Барук е давал финалното си одобрение за сценарии, които включват военно оборудване и хора.

След 4 десетилетия на поста, Барук е сменен от Фил Стръб, който учи кино в Университета в Южна Калифорния преди да специализира в проекти с медицинска насоченост. След това попада в медицинската изследователска част на армията, а после работи като видеограф за флота, след което сменя Доналд.

Днес обаче Стръб не е сам в работата си да сортира ставащи и неставащи сценарии. Представители от всеки клон на армията са изпращани за постоянно в Лос Анджелис, където четат телевизионни и филмови сценарии, включително и за сериали като „NCIS“ и „Hawaii Five-O“. Заедно с Фил тяхната работа включва освен преглед – и да предлагат идеи, както и да осигуряват правилното бойно снаряжение.

Например, секретарят на военноморския флот успява да накара „NCIS“ да направят епизод за опитите на флота да спре сексуалния тормоз. Стръб пък успява да убеди продуцентите на „Jurassic Park III“  да пренапишат сценария, за да изключат A-10 Thunderbolt, защото според него изтребителят ще е толкова съкрушителен, че само ще събуди симпатии за динозаврите.

Разбира се, много военни филми са направени и без помощ от армията – очакваните от някои читатели „Apocalypse Now“ (1979) и „The Thin Red Line“ (1998). Но също така: „Independence Day“ (1996) е неодобрен, защото технологичната мощ на извънземните прави „военните да изглеждат безсилни и/или неумели“. В резултат на това някои от военното оборудване е създадено с екзотичната магия на специалните ефекти, подобно на войниците в „Zero Dark Thirty“ (2012).

Трябва да се отбележи: въпреки че армията печели доста от позитивния й облик във филмите, тя не харчи пари на данъкоплатеца в тази посока. Ако продуцентите искат нещо – оборудване, ноухау – те трябва да си платят (което може да варира от $1000 на час за танк, до $25 000 на час за F-15). Ако обаче искат да снимат стандартни неща, които армията така и така прави, могат да снимат гратис.

И този подход е за предпочитане, защото „В ерата на специалните ефекти е пъти по-евтино да заснемеш истински военен кораб.“

 
 
Коментарите са изключени

Шаварш Карапетян – да замениш златния медал за 20 човешки живота

| от |

Да спасиш човешки живот е може би най-голямата награда, която може да съществува. С тази мотивация тръгват и стотиците хиляди лекари, борейки се редовно с природата за още миг живот. За тях срещата със смъртта е призвание, но за обикновените хора е върховно предизвикателство. Историята на арменския плувец Шаварш Карапетян е достойна не само за филмиране, но и като основен пример за безграничната човешка добродетел.

Арменецът е роден през 1953 г. в Кировакан (днешен Ванадзор). През 1964 г. семейството му се мести в Ереван, там завършва техническо училище, а след това следва отбиване на военната служба в съветска военновъздушна база в Баку. В много ранна възраст, семейството на Карапетян е получило съвет от приятел, че синът им трябва да се запише на плуване. Физиката на момчето позволявала успехи във всеки спорт, но спортното плуване с шнорхел се оказало основополагащо за бъдещите му изяви. В спортната си кариера, той ще счупи 10 пъти световния рекорд в тази дисциплина, а като бонус ще бъде и майстор на спорта в СССР. Количеството медали е само една страна от личните успехи на арменеца, подвигът му през 1976 г. е може съвсем спокойно да надскочи всяка спортна награда.

Screenshot_1

На 16 септември Шаварш и брат му правят редовната си тренировка – 20 километра пробег около Ереванското водохранилище. Вниманието им е привлечено от странен шум. Никой от тях не е подозирал следващата гледка – тролейбус натъпкан с хора потъва бавно и сигурно в язовира. Шофьорът е изгубил контрол и по всичко личи, че 92-ма души ще бъдат погълнати в бездната. Опитният плувец се хвърля в ледената вода, а брат му чака на повърхността, за да извежда на безопасно място пострадалите.

След 20-километров крос, Шаварш е изтощен, но няма време за умора, тя остава далеч на заден план пред отчаяните погледи на удавниците. С първото си потапяне, олимпиецът чупи стъклото на тролея и започва да вади хората един по един. Септемврийското утро е все още тъмно, а под водата липсва светлина, паниката е друг фактор, който пречи за спасяването на още хора. При едно от гмурканията си, опитният плувец вади и една седалка – объркал я за човек. Години по-късно ще признае, че именно проклетата седалка е и повод за неговите кошмари – вместо нея можел да извади поне още един човек.

Screenshot_4

Геройският подвиг позволява на 20 човека да продължат живота си, извадени са 46. Останалите издъхват на брега в следствие на премръзване. Самият Карапетян е приет по спешност в болницата. Диагнозата е двойна пневмония, усложнена от сепсис. За подвигът си, той ще прекара цели 45 дена с температура от 40 градуса – безкрайното мъчение е вгорчено допълнително от болки в гърдите при всяко вдишване. Друг проблем са раните от стъклата, водоемът събира предимно отпадни води. В следствие на белодробни усложнения, плувецът никога повече няма да може да се състезава. Не е ясно дали съдбата няма пръст в цялата история. Подводният шампион признава, че не е бил допуснат от спортната федерация да отиде на поредния световен шампионат. Думите на председателя на ЦК ДОСААФ СССР Покришкин са:
Откъде в безводна планинска Армения се появи гмуркач?“

Очевидно се появява, при това на правилното място. Това е причината Шаварш да прави своята тренировка на 16 септември. За подобно геройство всяка медия щеше да избухне и да превърне обикновеният спортист в герой, но времето е различно и властта преценя, че няма нужда от герои в момента. Историята се потулва и цели 6 години няма никаква информация. Първата информация за този случай се появява през 1982 г. в „Комсомолска Правда“ със заглавие „Подводната битка на шампиона“.

Screenshot_5

Ако попитате Карапетян дали е герой, той ще отвърне „Аз съм просто човек“. Това не е мнението на всички останали. Едва след публичното разкритие на героизма, той получава медал за храброст, както и награда от UNESCO за „Феър плей“. Астрофизикът Николай Черних кръщава астероид на името на героя, решението е одобрено през 1986 г. Арменецът днес притежава обувна фабрика наречена „Втори дъх“. През 2014 г. получава олимпийския огън два пъти за зимните олимпийски игри през 2014 г. и добавя „Носих огъня за Русия и Армения.“.

Снимки: YouTube/Screenshot – https://www.youtube.com/watch?v=RiO96Qrtkn4

 
 
Коментарите са изключени

Влюбената двойка от Модена е била от мъжки пол

| от |

„Любовниците от Модена“ е името на една любопитна разкопка. През 2009 г. изследователи попадат на два скелета, които се държат за ръце и са погребани в общ гроб. Първоначалното вярване, че това е било семейство беше разбита този месец, след като се оказа, че двата скелета имат мъжко ДНК. В началото правенето на подобно изследване е доста трудно за изпълнение, но преди седмици се прави щателен анализ на зъбната картина на починалите. Добрата новина е, че зъбният емайл подлежи на анализ дори след 1600 години. Журналът по научни доклади споделя, че в зъбния емайл при мъжете се крие протеин с името амелогенин изоформа Y и се среща само при мъжете. С този анализ и спрямо направените жестове, двамата очевидно са изпитвали чувства.
Освен двамата души, археолозите попадат и на още 11 скелета с тежки наранявания по костите. Това до някаква степен подсказва, че най-вероятно се е водила битка.

Снимка на въпросните може да видите ТУК!

Това автоматично предлага и други версии:
1. Възможно е моденските любовници да са били бойни другари, които са посрещнали своя край в тежка битка и след това да са погребани в общ гроб.
2. Поради близката възраст е възможно да са били роднини, братя или братовчеди, които са решили да посрещнат края си заедно.
Преди 1600 г. е започвала да се прокрадва християнската религия, която не гледа с добро око на подобни практики. Мъжете се погребват в отделни гробове и освен това е трудно да се повярва, че някой би сложил ръцете им по този начин. Единственото разумно обяснение е, че просто двете жертви са се държали преди това. Историческите текстове показват, че по това време Модена е част от Западната Римска империя, която много често била обект на източни армии, оставяме читателя да се замисли кой точно е тормозил въпросната империя.
Археолозите за съжаление не могат да бъдат сигурни каква битка се е водела, но поне дават някакви частични отговори.

 
 
Коментарите са изключени