shareit

Защитата на замъка Фушими – една отчаяна спартанска битка, но със самураи

В древността ще открием легендата за бойци, които са готови да предадат живота си за една мисия и призвание, но никога да не се предадат. Не е трудно да открием подобни примери в Европа, все пак историята има много алени страници, чийто резултат изпитваме днес, а ако трябва да обърнем внимание на българската, годините на мир не са толкова много.  Понякога войната е необходим фактор за изграждането на една нация и докато дипломацията днес е добро средство за поддържане на отношения, в миналото мечът е имал по-голямо предимство.

В Япония предаването се смята за най-големият позор, които един самурай може да изпита. Предаването носи срам за цялото семейство, то не само се обрича на големи страдания, но и официално остава без титла, земи и средства за оцеляване. Кодът Бушидо предписва само едно действие – извършването на сепуко. Вече сме разказвали методите за извършването на правилния ритуал, но нека не забравяме, че тази чест дава свобода и гаранция за записването в дългите архиви на пролятата самурайска кръв в Япония. Всичко това не трябва да ни изненадва, особено след като открием, че според някои японци, историческата личност най-възвишеното сепуко – разбираме, че говорим за форма на самоубийство, но японците имат такава класация – е именно Тори Мототада – един от най-верните хора на Токугава Иеясу.

Screenshot_4

Ще срещнете същото име много често в японската история, поради простата причина, че това е човекът, който основава един от най-силните японски шогунати и за период от два века и половина, същият ще владее страната на изгряващото слънце. Роля за това владение ще има и самия Тори Мототада. Иеясу и Мототада са доста добри приятели и се познават още от детството. Преминали са през някои общи и индивидуални битки, налагат се като самураи и бързо привличат нови бойци към себе си. Тори е повеждал 2000 кавалериста срещу 10 000 самурая и въпреки цифровото превъзходство, успява да премине през отбранителната линия.

Тори присъства в битката за замъка Уеда и този успех ще му даде една нова крепост за  бранене. След известно време получава правото да командва най-елитната японска част и трябва да се разположи в замъка Фушими в Югозападна Япония. Около 1600 г. Япония е разделена на две фракции, които се опитват да поемат пълния контрол на територията. Токугава Иеясу има контрол на армията и е успял да вземе лоялните сили на вече покойния Тойотоми Хидейоши – заклетият враг от другия клан. Освен това замъкът има стратегическо значение, защото е последната отбранителна линия за Иеясу и води директно към столицата му. Преди да бъде завладян, някога се е използвал от Хидейоши и дори като изгубен, същият се е смятал за ценност, която трябва да се върне обратно на старая клан. В този момент Иеясу притежава най-важната крепост на най-големия си някогашен враг, имал правото да се разпорежда с всички ресурси, включително и гейши. Освен стратегическа стойност, тази  крепост е бил и трън в очите. Освен това се пази от най-важния и опитен боец на Иеясу, следователно всичко е повече от перфектно.

Това обаче не може да мине безнаказано, а и след като говорим за Япония в началото на XVII век, две неща са повече от сигурни – тук ще има една доста сериозна битка и е въпрос на особена чест крепостта да се върне под шапката на стария шогунат. Когато Тори Мототада разбира, че около 40 000 армия се движи към въпросния замък с една единствена цел, да промени собственика в нотариалния акт,  той осъзнава, че животът му скоро ще приключи.

Дори и да притежава елитът, Мототада има едва 2000 души и вместо да избяга, предпочита да умре с огромна чест и да запази доброто си име, като се надява, че господарят ще оцени тази саможертвa. Новините за движещата се армия изненадват и Токугава – верният приятел, който в този момент се намирал на другия край на страната и се разправял с варварите, трябвало да измине дълъг път, за да провери какви апетити има стария клан. Ситуацията се очертава по този начин – Токугава трябва да има време, за да пристигне и накаже многобройния си враг, докато Мототада трябва да запази позиция и да печели време.

Fushimijo

Замъкът Фушими се превръща в това,  което за  Европа може да бъде Ватерло. 2000 души ще трябва да задържат позицията и да докажат, че плановете на врага няма да се осъществят толкова лесно. Преди да влезе в битката Тори, пише едно последно писмо и се надява да бъде запомнен като един от героите на новото време. В него напомня на всички, че кланът Хидейоши ще трябва да дава по един човек за всеки сантиметър земя, която ще печели. Истината обаче е, че всяка една секунда ще се оцени в злато.

На 27 август 1600 г. бойните флагове на командир на огромната вражеска армия – Ишида Митсунари се появява на хоризонта. Според някои историци е направил най-голямото безумие да поведе толкова войни, които не само могат да покрият телом сградата, но и няма как да се разгърнат и да бъдат ефективни – това е повече от добра новина за защитниците. Що  се отнася до числено превъзходство, то просто няма смисъл да се коментира. Вместо да се притеснява, Мототада нарежда на стрелците и аркебузите да се подготвят за битка и да не спират огъня по врага. Самураите имат за задача да държат пристигащите вълни и да отбиват всяка една атака.

Цяла седмица защитниците се справят повече от безупречно, замъкът издържа нападение след нападение. Стените се справяли много добре със защитата, но дори и те били посрещнати от доста тежки удари. При всяка нова атака, гарнизонът излиза и започва да полива камъните с вражеска кръв. Това далеч не означава, че минават без жертви, след всяка атака се връщат все по-малко хора, докато битката не достига до главната кула на замъка. Именно там войниците на Мототада са решени да направят история и да останат запомнени завинаги. В един момент Ишида решава да действа кардинално и запалва кулата, но това  също не спира последните защитници да продължат двубоя.

На 8-я ден от нападението ще открием, че на хоризонта са останали около 200 души, докато вражеската армия е редуцирана до 35 000. Забележите, че по това време един от лейтенантите предлага следното – да се откажат от битката и още тук да извършат традиционното японско сепуку. Повечето войници вече били ранени и изтощени, но след като смъртта ще дойде всеке момент, нямало смисъл да се прибягва до крайни мерки, така или иначе един защитник може да намали още числото на противника.

Около 5 пъти Мототада повежда своите войници в десния фланг, прерязвайки всякакви опити за нападение. На  десетия ден от обсадата ще открием , че Тори остава с 10 от най-верните си войника – може би и последните оцелели. Замъкът вече не ставал за нищо, но целта била изпълнена – не се е предал. При опита да поведе още една атака, тялото на Тори не издържа от напрежението и нанесените рани от копия, стрели и мечове. Докато се опитва да се изправи, вражески войник тича със своето копие, за да вземе най-важната победа, когато Тори извиква да спре на място и да изчака.

Screenshot_5

Противникът е попарен от тези думи, но следващите действия се помнят завинаги. Последните сили на Мототада са обвързани с ваденето на кинжала и извършването на ритуалното сепуко. Тази самоотвержена битка е и пировата победа на Ишида. Малко след това пристига Токугава Иеясу с армия от 90 000 души. Нападателите така и не успели да се възстановят от 10-дневната обсада и побързали да отстъпят, за да бъдат посечени в битката за Секигахара. Тази победа слага завинаги началото на една нова династия, която ще продължи своето царуване около два века и половина. Ето какво може да откриете в последното писмо на Мототада:

„За себе си съм решен да остана  в замъка и ще се надявам на бърза смърт. Не би представлявало трудност да пробия  тяхната отбранителна линия и да избягам, независимо колко десетки хиляди конници ще се спуснат след мен за атака, или от колко колони врагове ще бъдем заобиколени. Това не е истинското значение на думата войн и не може да се отчете като лоялност. По-скоро ще отстоявам силите на цялата страна тук и дори без една стотна от мъжете, необходими за това, ще се хвърлим в битката и ще се борим за блестяща смърт. По този начин ще покажа, че да изоставим замък, който трябва да бъде защитен, като оценим повече живота на един човек, е само демонстрация на слабост пред врага ни, това не е част от нашите семейни традиции нито е присъща на моя господар Иеясу.“

 
 
Коментарите са изключени