Войните, които за малко да се случат

Едно от любимите хобита на хората в миналото е, от нашата гледна точка на сравнителен мир, да воюват безкрайно. Затова е интересно и извънредно любопитно, когато четем за моменти, в които нещата очевидно отиват на бой… но не стигат до там. Ето списък на няколко войни, които почти се случиха.

Аферата Трент

През ноември 1861 г., през първите месеци на Гражданската война в САЩ, корабът на ВМС на САЩ Сан Хакинто спира неутралния британски кораб Трент (моментът е художествено пресъздаден в изображението) и екипажът му се качва на борда при британците, за да разгледа. Там моряците от Сан Хасинто откриват двама дипломати от Конфедерацията, които впоследствие са задържани. Дипломатите са на път да се опитат да убедят британците и французите да помогнат на Конфедерациите в Гражданската война.

Конфедерацията също така търси да бъда разпозната международно.

Завземането на кораба предизвика изключителен гняв в Англия, тъй като официалните лица в страната са обидени и сега жадуват за война със САЩ – съответно укрепят военните си сили там и искат извинение.

Президентът Ейбрахам Линкълн не иска да влиза във война с Великобритания или Франция точно сега и затова в крайна сметка освобождава двамата дипломати и осъжда капитана на Сан Хасинто.

Фалшива тревога за ядрената война от 1971 г.

Близо до зенита на Студената война през 1963 г. правителството на САЩ въвежда Системата за спешно излъчване, която дава възможност бързо да се предава важна информация на нацията по време на ядрена атака. Тази система се тества всяка седмица, за да се гарантира, че телевизионните оператори и мрежите са готови, ако трябва да бъде предадено истинско съобщение.

Една събота сутрин през 1971 г. обаче, истинско съобщение е излъчено до нацията вместо насрочения тест. „Това е Известие за спешни действия (EAN), насочено от президента“, се казва в съобщението. „Нормалното излъчване ще спре незабавно.“

Веднъж на всеки три месеца телевизионните оператори получават списък с кодове, по един за всеки ден. Когато има сигнал, ако станцията получи код за удостоверяване, който съответства на този, който е за съответния ден, хората от телевизията знаят, че сигналът е реален. Във въпросния ден обаче става грешка и случайно се изпраща правилния код – Омраза – към телевизионните оператори, което ги кара да задействат реален сигнал.

След 40 минути паника и шест опита да се отмени сигнала, на нацията все пак е казано, че това всъщност е просто тест. Въпреки че е ужасяваща, фалшивата аларма разкри редица проблеми със системата, свързани най-вече с това, че някои телевизионни оператори всъщност не успяват да пуснат сигнала.

Френско-британската война от 1858 г.

Дата е 14 януари 1858 г. и френският император Наполеон III пътува по претъпканата парижка улица, когато изведнъж италианският националист Феличе Орсини (на изображението) хвърля три бомби по каретата му! Последвалите експлозии не успяват да навредят на Наполеон, но убиват 8 души в тълпите и раняват още 140.

Разследването, което французите правят на Орсини установява, че той наскоро е посетил Англия и се е сдобил с експлозивите там. Така те решават, че Великобритания е замесена в атентата, и съответно са бесни. От другата страна на Ламанша британците са напълно шокирани от така създалата се ситуация.

По това време те не са в състояние за война, но за тяхно щастие, вниманието на Франция е отклонено към борбата срещу Австрия през следващата година…

Сталин създава паника за предстоящо нашествие

По време на политическа борба в края на 20-те години на миналия век Сталин използва фалшивата заплаха от предстоящо нашествие, за да укрепи властта си.

Ленин е починал наскоро и борбата за неговото място е жестока сред политическите фигури на СССР. За да затвърди позицията си, Сталин умело използва тактика на плашене, за да си проправи път.

През 1927 г. той започва да твърди, че СССР е на път да бъде нападнат от многобройните си врагове; мощна пропагандна кампания убеждава цялата страна, че скоро ще започне война. Това обаче е възможно най-далеч от истината, тъй като повечето европейски сили все още се възстановяват от Първата световна война, която приключва по-малко от десетилетие преди това. Но планът му проработва и той успява да завладее както съветското общество, така и политическата сцена в СССР.

На ръба на войната

През 70-те години на 19 век Франция предприема голямо превъоръжаване след неудобното си поражение срещу Прусия в началото на десетилетието. Превъоръжаването има за цел да предотврати повторната загуба, но разстройва някои от съседите на Франция.

Ото фон Бисмарк, тогавашният канцлер на Германия, се опитва да спечели симпатиите на нацията, като нанася превантивен удар срещу все по-способната Франция. За да направи това, той започва кампания с която да се хареса пред обществеността.

Статия в популярен берлински вестник, вероятно отпечатана по искане на Бисмарк, носи заглавието „Вижда ли се война?“ Статията успява да убеди обществеността, но Великобритания и Русия използват дипломатически натиск, за да развалят амбициите на Германия.

Въпреки че тази война е предотвратена, фактът, че и Русия, и Великобритания не гледат с добро око на тях, подтиква германците да изготвят боен план за битка на два фронта. Който по-късно ще се използва по време на Първата световна война.