shareit

Войникът, който доброволно отиде в Аушвиц

| от |

Въпреки усилията на капитан Витолд Пилецки и останалите поляци, нацистите успяват да навлязат в Полша след като я нападат на 1 септември 1939. На 9 ноември същата година Витолд и майор Влодаркевич създават Tajna Armia Polska – организация, която има за цел да се бори срещу германския окупатор. Там Пилецки е началник щаб, организационен инспектор, началник на специалните части, на доставките и на мобилизацията. Недълго след формирането на сериозна полска съпротива, членовете й чуват за условията в новопостроения лагер Аушвиц, които отваря през пролетта на 1940. Информацията идва от бивши затворници и строители, участвали в изграждането на мястото.

За да види точно какво се случва, Витолд Пилецки измисля прост, кратък и изчерпателен план – да стане затворник в Аушвиц.

Той приема чужда самоличност – Томаш Серафински – човек, който по това време се смята за мъртъв, но всъщност не е (това, че взимат името му по-късно ще го вкара в известни проблеми).

Важно е да отбележим, че когато е арестуван, Пилецки още не знае дали ще бъде пратен в правилния лагер. Нацистите просто може да го изтезават и да го пратят в някой друг контролиран от Гестапо затвор в новоокупираната Полша. Или в Германия. Или да го заведат в гората и да го убият.

Но точно както се надява (може би единственият човек в историята, които се е надявал на това), той е закаран в Аушвиц. По-късно ще описва случилото се: „Сложихме всичко, което носим в торби, които имаха съответното номерче. После ни обръснаха космите по главата и тялото и ни напръскаха леко със студена вода. Удариха ме в челюстта с тежък прът. Изплюх два зъба. Започна кървене. От този момент нататък бяхме само числа – аз бях 4859… Бяхме ударени не само от прикладите на пушките на германците, но и от нещо много по-голямо. Концепцията ни за закон и ред, която смятахме за нормална, всичките идеи в това отношение, към които бяхме привикнали на тази Земя, бяха брутално сритани.“

55632ecd20800_o_large

Снимки на Витолд Пилецки като затворник в Аушвиц

Един от първите знаци, че Аушвиц не е нормален затвор, които Пилецки забелязва, е острия недостиг на храна. Той преценява, че на затворниците се дава достатъчно, за да оцелеят 6 седмици. Един от надзирателите дори казва: „Ако някои оцелее по-дълго – значи краде.“

Витолд, освен да опише условията в лагера, има и друга задача – да организира съпротивително движение в него. Целта на така създадената Съюза на военната организация (СВО) е да поддържа духа между затворниците, да ги тренира за евентуално въстание, да доставя и разпределя храна и дрехи, да организира разузнавателна мрежа.

Изтичането на информацията става посредством освобождаваните затворници. С времето обаче те стават все по-малко и по-малко. Така започва да се разчита само на затворници, които успяват да избягат. Като например четиримата поляци, които на 20 юни 1942, преоблечени като немски войници, с оръжие и всичко, крадат военна кола и напускат с нея лагера през главния вход.

Те успяват и да направят радио, но бързо трябва да го разглобят, заради „един от нашите с голяма уста“.

GiftgasAuschwitzMuseum

Празни кутии от Циклон Б

Докладите на Пилецки са и първите, които споменават за ползването на Циклон Б. Той за първи път вижда газът да се използва в началото на септември 1941, когато нацистите убиват 850 съветски и полски затворници в Блок 11 на Аушвиц. Тези рапорти се предават на полското правителство, което тогава се помещава в Лондон, което от своя страна ги споделя със Съюзниците. Те обаче смятат, че описаните масови убийства, глад, брутални и системни мъчения, газови камери, медицински експерименти и всичко останало са силно преувеличени. Оказва се, че не са, но заради песимизма на Съюзниците, Пилецки не получава външна помощ и бунт така и не се случва.

Немците обаче продължават да убиват хиляди затворници на ден и затова Пилецки решава, че трябва да изложи лично доводите си за щурм на лагера. През април 1943 той получава тази възможност – заедно с още двама трябва да поемат нощната смяна в една пекарна близо до лагера. В нощта на 26 в подходящ момент те надвиват един от пазачите си, скъсват телефонните линии и тръгват да бягат. „Стреляха зад нас. Колко бързо бягахме е трудно да се опише.“

Последвалите му усилия да убеди военните да нападнат Аушвиц обаче се неуспешни, защото се смята, че подобна операция ще е прекалено опасна. В крайна сметка той напуска преговорите „огорчен и разочарован“ като смята, че командирите му са „страхливци“.

По-късно, през октомври 1944, е заловен от немците, докато се бие във Варшава и прекарва остатъка от войната като военнопленник.

След ВСВ е привикан от генерал Владислав Андрес да събира информация за новите полски окупатори – Съветския съюз, който поставя Полския комитет за национално освобождение начело на държавата въпреки, че истинското и подкрепяно от мнозинството поляци, както и от Запада, правителство все още действа в Лондон.

По време на двете си години служба той събира хиляди неща, включително и документи, които доказват, че Народният референдум от 1946 е силно фалшифициран от комунетата. За жалост правителството в изгнание не може да направи нищо.

Витолд Пилецки е арестуван на 7 май 1947 и през следващите месеци системно изтезаван. По-късно ще каже на съпругата си: „Освиенцим [Аушвиц] в сравнение с тях [комунистите] беше само дреболия.“

Proces Pileckiego 1948-2

Пилецки по време на процеса

В крайна сметка е изправен пред съда по нормалния начин. Оцелели от Аушвиц, които са били там заедно с него, пишат писмо до премиера на Полша Юзеф Циранкевич (сам той оцелял от лагера), но Юзеф вместо да помогне прави тъкмо обратното – пише на съдията да изхвърли частта от досието на Пилецки, където се описва работата му като затворник-шпионин. Това е ключова информация, защото едно от нещата, в които е обвинен, е че помага на германците през ВСВ…

450,253,45dd6c01e7bd13c339d84d286c8c35a1613d3802

Пьотр Смиетански

И така, Витолд Пилецки е осъден за това, че е шпионин и съдружник на Германия, както и по много други обвинения. Присъдата му е смърт чрез разстрел. Тя е изпълнена на 25 май 1948 от сержант Пьотр Смиетански, Касапина от затвор Мокотов. Името на Витолд Пилецки се цензурира силно. Това се променя чак през 1989 с падането на комунистическото правителство в Полша.

 
 
Коментарите са изключени