shareit

Великите военни изцепки: Трета битка за Харков

| от |

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

През 1943 г., за СССР изглежда, че най-тежките месеци на войната с Германия вече са отминали. През зимата на 1941 г., Вермахтът е на прага на Москва. Година и половина по късно, с цената на огромни жертви и лишения, Червената армия е успяла да изтласка германските войски от столицата, да спаси Сталинград и да унищожи най-силната германска армия – легендарната VI-та, в следствие от операция „Уран“. Войските на СССР успяват да се реорганизират през 1942 г. В Азия са мобилизирани свежи дивизии, а примирието с Япония, позволява да се изтеглят войски и от Далечния Изток. Същевременно, САЩ активират с пълна пара програмата „заем-наем“, чрез която СССР получава жизнено важни доставки на суровини, храна и техника, преди всичко моторизирани превозни средства, които подпомагат разгръщането на контраофанзивите на РККА.

В тази ситуация, настроението в Москва е по-скоро приповдигнато. Маршалите в Ставка – генералният щаб, вече дишат по-свободно – победите са успокоили Сталин и директната заплаха, надвиснала над живота и кариерата на висшето командване изглежда е отминала. Победата при Сталинград, извоювана през декември 1942-януари, 1943 г., изисква Червената армия да продължи да държи инициативата и да разгърне следващ етап от своята офанзивна кампания в сектора около реките Волга и Дон. Ситуацията на фронта предполага именно това.

В хода на 1942 г., германската армия губи над милион и половина убити и ранени, а танковите сили, с които стартира „Барбароса“ през юни, 1941 г., са намалели до 1/7 от първоначалния си обем. Рухването на Шеста армия е сериозен удар върху германския морал, макар някои специалисти да твърдят, че ако силите на Паулус се бяха оттеглили, вместо да задържат напора на РККА, целият сектор от германската отбрана би рухнал още в края на 1942 г.

Russland, Raum Charkow, Jagdpanzer

Ставка предвижда две настъпателни операции за месец февруари, 1943 г. – „Звезда“ и „Галоп“, които имат за задача да изтласкат и разгромят целия германски фронт, разтеглен между Воронеж и Ростов на Дон. За целта, командването в Москва прехвърля новосформирани танкови корпуси и подкрепления. Операцията е поверена на произведения в чин генерал (генерал с 4 звезди), а под командването му е зачислен новосформиряния Централен фронт, обединяващ в себе си 15 армии – общо над половин милион войници, поддържани и от ВВС частите на 16-та въздушна армия. Численото превъзходство е смазващо, а начело на Централния фронт седи вероятно най-добрия полеви командир на РККА.

Срещу тях, германските сили от Група армии Юг, разполагат с ок. 70 000 души, които в последствие ще получат подкрепления и състава им ще се увеличи до ок. 120 000 души. Дори и с помощните части, съотношението на силите остава 4:1 в полза на РККА. Германските части са понесли тежък удар през зимата, снабдяването им страда, а липсата на свежи попълнения означава, че не може да се извърши адекватна ротация на фронтовите части, което води до сериозно изтощение. Командващ на сектора е генерал фелдмаршал Ерих фон Манщайн – легенда сред войниците и един от най-способните пълководци за цялата Втора световна война. Дори неговият талант обаче има предели и те ще бъдат изпитани до край в предстоящите седмици.

Съветската офанзива започва на 2-ри февруари и в рамките на следващите две седмици, германския фронт е пометен от поредица концентрирани атаки на съветските танкови армии, последвани от многочислена пехота. Съветските войски превземат Изиум, Ворошиловград и Харков и заплашват да пометат щаба на Група армии Юг, разположен в Запорижия. За да пести сили, Манщайн заповядва на предните части, заплашени от обкръжение да се изтеглят към по-добри отбранителни позиции. Това влиза в разрез със заповедите на Хитлер и фюрера долита лично в средата на февруари, за да се накара на Манщайн и да изиска незабавно прекратяване на отстъплението.

Фелдмаршалът запазва хладнокръвие, обяснява подробно своите намерения на държавния си глава и му обещава, че ще използва наличните си сили за да завземе Харков, веднага щом постигне търсеното от него свръх разтегляне на фронта на РККА. Изглежда думите му са попаднали в целта, защото фюрера напуска Запорижия, оставяйки пълна оперативна свобода пред Манщайн. В деня, в който Хитлер лети обратно за Германия, Червената армия достига на разстояние 30 км от летището на Запорижия. По всичко изглежда че бъдещето на целия сектор ще бъде предопределено от продължаващата съветска офанзива. Рокосовски и подчинените му се надяват, че могат да спечелят битката за поречието на р. Дон преди настъпването на пролетта.

Оказва се обаче, че сметките на съветското командване са правени без кръчмаря. От една страна, Рокосовски и командирите на съседните фронтове, също ангажирани в битките – Брянски (Рейтер), Воронежки (Голиков) и Югозападен (Ватутин), сериозно са подценили способността на Вермахта да води отбрана в дълбочина и след това да реорганизира силите си за контраофанзивни действия. Самата Червена армия изглежда отлично на хартия, но по внимателен поглед към числения й състав разкрива, че част от дивизиите са недокомплектувани от към личен състав и въоръжение.

Както отбелязва военният историк и специалист по Източния фронт Дейвид Гланц, в някои дивизии, чиято численост би следвало да клони към 20 000 войници, в действителност има едва 4-5000, а когато Ватутин изисква 19 000 войници подкрепление за своя Югоизточен фронт, получава едва 1600 души. Въпреки това, германските полеви части са в не по-добро състояние – недобора във фронтовите дивизии на Източния фронт е ок. 500 000 души, а в повечето танкови дивизии има не повече от 70-80 годни за служба машини. По-важна от материалната страна, се оказва тактическата. Манщайн правилно предвижда, че РККА, в стремежа си да постигне проникване в дълбочина, ще разтегли прекомерно линиите си на комуникация и ще изложи фланговете на фронтовите си части на сериозна опасност. Остава да се разбере, дали у германските войски е останала достатъчно енергия, за да превърнат плановете на своя фелдмаршал в реалност.

Erich v. Manstein

В самото навечерие на своята планирана контраофанзива, Манщайн получава ценни подкрепления – танкове, припаси, но и войници – елитните СС дивизии – 1-ва Леибщандарт СС Адолф Хитлер (ЛССАХ) и 2-ра Дас Райх, заедно с още ударни части. Манщайн внимателно пресмята шансовете си и избира сложна стратегия, която едва ли би сработила при друга армия, освен при отлично стикованите германски сили, все още пазещи достатъчно опитни командири от средния ешелон, които до организират на локално ниво необходимите маневри и атаки. На 20-ти февруари, германските войски стартират своите собствени настъпателни действия. Последвалите сражения ще останат в германската военна история като Донецка операция, но на широката публика са познати най-вече чрез най-ожесточения си етап – Третата битка за Харков.

Последните седмици на февруари преминават под значка на прецизните германски контранастъпателни действия. Манщайн е заповядал педантична и изчерпателна рекогносцировка на вражеските позиции. На база на докладите, не жалейки сили в поредица безсънни дни и нощи, фелдмаршалът успява да сглоби схема, по която германските части да маневрират, да се концентрират и да атакуват така, че да успеят да постигнат локално числено превъзходство над разтегнатите съветски войски. Подобно оперативно майсторство е отвъд възможностите на повечето пълководци през ВСВ, но Германия има щастието да разполага с неколцина, способни да го постигнат.

В рамките на 14 дни, силите на Манщайн успяват да обкръжат 6-та армия и да ликвидират мобилната групировка на генерал-лейтенант Маркиан Попов. Действията им са улеснени от прегрупирането на германските ВВС, надзиравано от фелдмаршал Волфрам фон Рихтхофен, брат на прочутия Червен барон. Луфтвафе успяват да увеличат чувствително броя на дневните си мисии, осигурявайки пълно превъзходство по въздух в сектора и нанасяйки значителни поражения на съветските войски.

Bundesarchiv_Bild_101III-Zschaeckel-186-36,_Charkow,_Waffen-SS_vor_brennendem_Haus

Ключовия етап от битката за Харков започва на 7-ми март, 1943 г. Докато централния фронт на Рокосовски продължава с опитите си да пробие отбраната на Втора германска армия, силите на Манщайн атакуват от юг, хващайки съветските части в крачка. Планът на Манщайн е да прицели атаката си западно от Харков, след което да обкръжи града с маневра от север. Фелдмаршалът се страхува войските му да не станат жертва на същото свръх разтегляне като РККА и за това избира да не насочва основния си удар източно от Харков, което, на пръв поглед, би направило обкръжението на града по-лесно. Включването в състава на германските сили на СС дивизията Гросдойчалнд, дава допълнителна тежест на предстоящата офанзива към самия град.

Настъплението започва на 10-ти март, 1943 г. Манщайн дава заповед Харков да бъде завладян при пълна възможност. Операцията се намира под командването на генерал Херман Хот, командир на 4-та танкова армия. Директното изпълнение на задачата по превземане на Харков е в ръцете на генерал Пау Хаузер, който командва три СС дивизии от Втори танков корпус – 1-ва ЛССАХ, 2-ра Дас Райх  и 3-та Тотенкопф. Хаусер отхвърля заповедите както на Хот, така и на Манщайн и избира свой собствен подход към превземането на града, въпреки протестите на своите висшестоящи.

Bundesarchiv_Bild_183-J22454,_Charkow,_Schützenpanzerwagen_der_SS

Германските войски започват директна атака срещу Харков на 11-ти март. Хаусер насочва войските си в атаки от няколко различни направления, като целта му е да блокира основните пътни артерии и да постави под контрола на германските части жп гарата и летището. Съветската съпротива в самия град е ожесточена, но липсата на достатъчно артилерия и танкове, пречи на локалните части на РККА да изтласкат по-тежко въоръжените си опоненти. Стратегията на Манщайн сработва и този път и германците постигат локално превъзходство над опонентите си. След четиридневни боеве, Втори СС танков корпус успява да постави Харков под пълен контрол, постигайки блестяща победа.

Успехът е подплатен с поредица победи по протежение на целия сектор, които ликвидират голяма част от успехите, постигнати от РККА през януари и февруари, 1943 г. Падането на Хархов дава възможност на Манщайн да продължи настъплението си на север и да превземе Белгород два дни по-късно – на 17-ти март, 1943 г. Въпреки концентрацията на сили и ресурси, РККА регистрира шумен провал в своя стремеж за бърза победа в Украйна. Този провал струва живота на ок. 43 000 убити и изчезнали и още толкова ранени. Германците губят ок. 5000 убити и 7000 ранени. Единствената утеха за Ставка, остава настъпването на пролетта и идването на разпутицата, което фактически парализира всякакви по нататъшни офанзивни действия на Вермахта до лятото.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени