shareit

Великите военни изцепки: Съветският отговор на „Барбароса“

| от Александър Стоянов |

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

През 1939 г., СССР и Третият райх стартират Втората световна война чрез съвместната си инвазия в Полша. В последвалите месеци, Старият континент попада под дебелата сянка на тоталитарните режими – Балтийските републики са анексирани от СССР, Финландия също е победена, а Германия прегазва Белгия, Нидерландия, Дания, Норвегия и Франция. През пролетта на 1941 г., Вермахтът прегазва Балканите в рамките на няколко седмици, завземайки Гърция и Югославия. България и Румъния признават върховенството на Оста и се присъединяват към пакта.

Европа се е превърнала в задния двор на Хитлер, но германският фюрер осъзнава, че няма да е достатъчно. Великобритания все още се съпротивлява активно на Луфтвафе, а идеята за десант на Острова – операция „Морски лъв“ е изоставена. Същевременно, на хоризонта все по-ясно стои възможността за включване на САЩ в конфликта на британска страна. В тази сложна обстановка, Хитлер правилно преценява, че Германия, дори и разширена, не разполага със стратегическите ресурси за да доведе войната със Запада до успешен край. Германия бавно, но неотклонно се превръща в икономически васал на СССР – страната, от която Берлин захранва голяма част от своите доставки на гориво, храна, руда и т.н.

Hitler_and_von_Brauchitsch_1941

За да преодолее тази зависимост, Хитлер вярва, че трябва да прекрати съюза си със Сталин и да завладее колкото се може повече от СССР и Германия да сложи ръка на значителните природни ресурси на Съюза. Всъщност, Хитлер и Сталин се понасят трудно и ясно осъзнават, че двете им тоталитарни империи неминуемо ще се сблъскат. Първите търкания се появяват още по повод преразпределението на Полша. Следва германското разочарование от действията на Сталин в Балтика през 1939-40 г. Следват нови проблеми около разпределение на зоните на влияние на Балканите.

Въпреки тези проблеми, Сталин не вярва, че Хитлер би рискувал война с СССР преди да е довършил борбата срещу Великобритания по един или друг начин. Съветският вожд се уповава на значителните материални проблеми, които Германия започва да изпитва след 1940 г. и налагането на морска блокада през атлантика от страна на Великобритания. Непоколебимостта на Сталин не се разклаща дори когато един от най-ценните съветски шпиони – Рихард Зорге, изпраща информация от Япония за плановете на Хитлер за инвазия на Съветския съюз през лятото на 1941 г. Съветският държавен глава смята тези данни за небивалици и отказва да приеме съвета на прочутия шпионин. Съдбата на Зорге е предшествана от отхвърлянето на сходна информация, която британското разузнаване изпраща на Сталин месеци по-рано, съдържащи най-общо същите предупреждения.

Сталин има един основен проблем, причинен от самия него, с който трябва да се справи. На практика, РККА – армията на СССР е обезглавена в чистките от 1937 г. Общо 30 000 съветски войници, преди всичко висши и средни офицери, са били ликвидирани. Програмата цели пълното подчиняване на армията на волята на Сталин, който, след като е разчистил Партията през 1920-те се бои, че армията ще излъчи нова силна опозиция на неговата власт.

Жуков_и_Тимошенко,_1940_год

Маршал Жуков и Тимушенко

От общо 5 маршали на СССР, трима са ликвидирани. Отстранени са 15 от 16-те командири на армии, 50 от 57 командири на корпуси, 154 от 186 дивизионни командири и 401 о 456 полковници. На практика, армията се командва от набързо назначени от Сталин номенклатурчици, които имат малък или никакъв опит във военните дела. На всичко отгоре, системата е допълнително смазана с назначаването на политкомисарите – партийни надзорници, които да следят дейността на генералите и офицерите. Комисарите имат право да отменят и променят военните заповеди и да отстраняват командирите на подразделенията.

Сталин осъзнава, че армията е далеч от своите оптимални кадрови възможности и се стреми всячески да не провокира Хитлер. Съветският вожд се опитва да си „купи“ още 2 години мир, в които да завършат промените в РККА. Същевременно, съветското командване ясно отчита, че Германия е основния външен враг на СССР и съответно започва да разработва поредица от планове за противодействие в случай на германска инвазия. Сталин се меси и тук. Той не вярва, че Германия би атакувала в северна посока – към Москва и Ленинград. Вместо това, Сталин смята че Украйна ще е основна цел на евентуална германска атака и настоява всички бъдещи подготовки да са съобразени с този „факт“.

Въпреки тези проблеми, на теория РККА представлява военен мастодонт. По списъци, страната разполага с мобилизирани 5 300 000 войници в средата на 1941 г. Освен тях, към пролетта на 1941 г., Сталин все пак разрешава частичната мобилизация и на общия военен резерв от 14 000 000 души. От гледна точка на техника, СССР разполага с 23 000 танка, от които, поне на хартия, 11 000 са готови за незабавни военни действия в западните части на страната. Към тях се прибавя и артилерийски парк от над 30 000 оръдия и други типове артилерия. От гледна точка на ВВС, СССР разполага с над 19 000 самолета – най-големите военно-въздушни сили в света. От тях ок. 9000 са съсредоточени в западните части на страната, а още 1400 са на разположение на ВМС. За сравнение, силите, които Хитлер заделя за инвазията наброяват 3 800 000 войници,  ок 3 800 танка до 23 000 артилерийски установки и оръдия, ок. 5300 военни и военно-транспортни самолета.

Charkow, Strassenkämpfe

При това съотношение на силите, СССР би следвало да изпълни по учебник своите планове – посрещане на вражеска та инвазия, спиране на нейното настъпление, контраатака и дълбоко проникване на вражеска територия. Да, офицерите не са 100% подготвени, но при съотношение от 2-3 към 1, тези технически грешки би следвало да бъдат преодолими.

Оказва се обаче, че нещата не стоят точно така. Освен проблемите с командването, СССР има сериозни проблеми с качеството и поддръжката на техниката. Голяма част от танковете, самолетите и оръдията са зле стопанисвани, не са минали през адекватна техническа проверка и поддръжка. Има огромно разминаване между статистиката на „хартия“ и реалните ефективи на РККА. Големият брой мобилизирани войници например не кореспондира на съответното количество униформи и оръжие. Същевременно, от очакваните над 180 дивизии за първи отбранителен ешелон, в средата на юни, 1941 г. СССР разполага с по-малко от 170, като повечето от тях не разполагат с пълния си числен състав. Подобно е и положението в очаквания втори ешелон, в който би следвало да има 57 дивизии. Голяма част от тях или още не са окомплектовани и пратени на фронта или тепърва допопълват числения си състав.

РККА има сериозни проблеми и от тактическо естество. Победите в Полша и Франция са дали възможност за опресняване на тактическите концепции на Вермахта. Германците залагат на доста по-гъвкава армейска структура с немалка възможност за локална инициатива на командирите – наследство от пруската имперска армия. Обратно, РККА се управлява строго централизирано, всички решения се прекарват през цялата редица на партийно-военни функционери, а самоволните решения се наказват жестоко.

Самата РККА все още използва остарели тактически концепции от 1920-те и 1930-те години. Отделните подразделения са излишно многочислени и тромави в тактически план. Положението с комуникацията на бойното поле също е коренно различна. Германците разполагат с много по-адекватни средства за радио комуникация, особено на ниво танкови войски. В РККА все още се разчита на флагове, визуални сигнали и остарялата още през ПСВ система за полева комуникация чрез прекарване на линии от кабели.

German_troops_crossing_the_Soviet_border

Въпреки тези сериозни предимства на германците, подобно на футбола, на война собствения терен дава огромно преимущество. В Русия природата е незаобиколим фактор. През половината година голяма част от територията на страната е де факто непроходима заради калните блата, в които степта се превръща в дъждовните сезони. Остава и момента с размера на дистанциите. Ако във Франция става въпрос за няколко стотин километра за настъпление, в СССР дистанцията се изчислява в хиляди километри. Дори РККА да бъде напълно разгромена, остава въпросът за това дали Вермахтът разполага с адекватна логистика, за да реализира своите планове.

Теорията отстъпва място на практиката на 22-ри юни, 1941 г. Призори, следвайки държан в строга тайна протокол, германската армия пресича съветските граници. Няколко чака по-късно, в трескаво радио обръщение към нацията, Юрий Борисович Левитан обявява „Внимание, внимание! Говори Москва! Тази сутрин, в 4 часа, без всякакво обявяване на война, германските въоръжени сили атакуваха границите на Съветския съюз! Започва Великата отечествена война! Нашето дело е праведно! Врагът ще бъде разбит! Победата ще бъде наша!“

Bundesarchiv_Bild_101I-009-0882-04,_Russland-Nord,_Vormarsch_durch_Lettland

Думите му ще се сбъднат, но едва 4 години и над 20 000 000 съветски живота по-късно. В последните дни на юни, СССР е изправен на прага на колапса. В рамките на няколко кървави, ключови часа, Вермахта разгръща пълния си тактически капацитет и помита фронтовата съпротива на РККА. Загубите на Червената армия се изчисляват не в хора, а в дивизии. Луфтвафе успява да помете голяма част от съветската авиация, наредена като за парад по летищата в граничните зони. Германските дивизии покриват забележителни по своя обхват разстояния. В рамките на следващите седмици, над милион и половина съветски войници ще бъдат обкръжени и пленени от войските на Третия райх. Не е пресилено да се каже, че съветската военна йерархия практически колабира във фронтовите райони. Самият Сталин се затваря за няколко дни в своята дача, без да допуска никого. Страната е обхваната от пълен хаос.

1024px-Invasion1941

В своите начални фази, германската операция „Барбароса“ е вероятно най-мащабния военен триумф в историята и едновременно с това най-големия военен провал. Парализирани от политическа намеса във военните дела, остаряла тактика, липса на опит и на желание за поемане на отговорност, съветските командири тотално проспиват цялата германска офанзива. Липсата на гъвкавост, доверие и инициатива, води до катастрофални последствия. Два месеца след началото на инвазията, Вермахтът е на прага на Ленинград, превзет е Смоленск, а Киев е на път да бъде прегазен. Навлизането във вражеска територия достига в дълбочина от над 1000 км в определени участъци.

Пълният колапс на СССР ще бъде избегнат най-вече заради единствения ешелон в защитата на Съюза, който не зависи от човешките действия и решения – географският фактор.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени