shareit

Великите военни изцепки: Походът на Маслама срещу Константинопол

| от Александър Стоянов |

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Umayyad750ADloc

 

Умаядската империя

Годината е 716-та. В Близкия изток има нов господар – Умаядската империя. Тя владее земите от централна Азия до Португалия и от Кавказ до Судан. В пределите й живеят милиони хора, управлявани от един закон и доминирани от една религия – Исляма. Ислямът се превръща в първата глобална система, съчетаваща в себе си общи социални, културни и политически връзки по начин, по който дори Християнството от времето на Константин Велики не успява да достигне. В тази огромна мрежа от народи и култури, властта на халифа, по това време Сулайман ибн Абд ал Малик, е онази военна, административна и духовна спойка, която придава завършен вид на цялостната конструкция. Смятан за пряк наместник на пророка Мухаммад на земята и изразител на Божията воля, халифът е върховният авторитет в ислямския свят. Неговият личен престиж има пряко отражение върху политическото развитие на грамадната империя и не е изненадващо, че всеки следващ владетел се старае да остави своя собствен отпечатък в историята с велики завоевания, строежи и покровителство над поети, художници и учени. Сулайман не прави изключение. Въпреки това, той има една заветна мечта, която засенчва другите му проекти – завладяването на Константинопол – т.нар. „Град на човешките мечти“. Сулайман вярва, че ако покори перлата на Средиземноморието и я постави в короната си, славата му ще достигне тази на Праведните халифи – преките сподвижници на Пророка.

Превземането на Константинопол не е лесна задача. Арабите вече са си опитвали силите веднъж между 674-8 г. но без да постигнат реален успех. Столицата на Източната римска империя разполага с най-добрите укрепления в света, защитавана е от 30 000-на редовна войска и има население от близо 1 милион души – най-големият град на планетата по това време. В добавка, римляните (наричани от нас ромеи – б.а.), разполагат със силен флот, който може да се окаже сериозно предизвикателство. Сулайман се нуждае от силен и опитен командир и грамадна армия. За негов късмет, империята му може да проводи в поход и двете. За върховен командир на предстоящата кампания е назначен Маслама ибн Абд ал Малик -брат на халифа.

Maslama

Маслама ибн Абд ал Малик

Маслама е прославен войн. В началото на VIII век, той е провел няколко успешни похода срещу Византия в Мала Азия, а след това е успял да разгроми хазарите по време на поредица от битки в Кавказ. Навикнал е да води както открити сражения, така и обсади на добре защитени крепости. За да улесни задачата му, Сулайман мобилизира грамадна армия, която бива концентрирана в района на днешния сирийски град ал Баб в т.нар. Поле на Дабик. Според изворите, армията наброява над 220 000 души, макар реалната й големина да не надхвърля 120 000. Въпреки това, армията на Маслама е най-голямото войнство, стъпвало на Балканите от векове. Паралелите с армията на Ксеркс, поела срещу Термопилите са доста удачни. Отделно от тях, по море е изпратена грамадна ескадра от над 2000 съда, които да подсигурят комуникациите със сухопътните сили и да ги снабдяват. Операцията е планирана внимателно и има всички шансове за успех.

Нещата започват обещаващо за арабите. Още през 716 ги., те нахлуват в Мала Азия и бързо завземат всички крепости по пътя си, окупирайки южните и западните части на полуострова. Маслама избира да зимува в град Сарди, а междувременно при него идва стратегът на тема Анатолия – Лъв Сириеца. Също като Маслама, Лъв е ветеран, служил вярно на Юстиниян II в Тракия и в последствие пратен в Мала Азия начело на една от най-ключовите военни области на Източната римска империя. Лъв предлага на Маслама да му даде контингент конници, с които да влезе в Константинопол и след това да предаде града на арабите, признавайки тяхната власт в замяна на императорската корона. Маслама приема предложението и Лъв заминава начело на 6 000 араби към Тракия. Маслама вече предусеща лесната победа и оставя войниците си да прекарат една спокойна зима в относително топлите провинции край Егейско море.

Leo_III_solidus_641320

Константинополска монета с лика на Лъв Сириеца

В самото начало на 717 г., обаче става ясно че Лъв е измамил своя съюзник. Арабите не са допуснати в Константинопол, но служат като ефективна заплаха, която позволява на анатолийския стратег да седне на трона и да се обяви за василевс под името Лъв III. Предусещайки яростта на Маслама, новият владетел заповядва да се съберат припаси в столицата, да се мобилизират войските и да се ремонтират укрепленията. Гневът на Маслама не закъснява и през юли, 717 г., арабската армия се прехвърля на Балканите през Дарданелите. Маслама разделя войските си на три части. Основните сили поемат директно към Константинопол, като частите на Маслама минават последни през Дарданелите. Един корпус е изпратен да обсади Никея, а друг авангарден сегмент, начело с Ухайда заминава на север за да плячкоса Тракия и да подсигури тила на арабската армия. Тук именно се случва първия преломен момент от кампанията, който предрешава бъдещето й. Силите на Ухайда, увлечени в безпроблемния си набег, нахлуват твърде дълбоко по долината на р. Тунджа и навлизат в земите, които Юстиниян II е отстъпил на българите – т.нар. област Загоре. Българските войски, водени най-вероятно от престолонаследника Кормесий (Тервел по това време е на ок. 65 години – б.а.), следят движението на арабите още от навлизането им в Тракия. Нарушаването на границата води до сблъсък, вероятно в района между Нова и Стара Загора, в следствие на което частите на Ухайда са напълно разгромени, а българите потеглят на юг. Някъде в началото на август, силите на Кормесий догонват ариергарда на Маслама – ок. 4 000 елитни арабски войни, начело със самия пълководец и ги атакуват. Битката се разиграва в равнините югоизточно от Одрин и води до нова категорична победа за българите. Маслама се спасява на косъм и успява да избяга при основните си сили, а българите го следват по петите.

1280px-Greekfire-madridskylitzes1

Гръцки огън

На 15 август, 717 г., арабите все пак затварят обсадата на византийската столица, укрепявайки своя лагер по всички правила на тогавашното обсадно дело. Едно укрепление е издигнато за да пази лагера от набези от византийската столица и още едно е издигнато, за да брани тила на армията от българите, които продължават да атакуват снабдителните отряди на Маслама. Напредването на есента не носи някакви сериозни промени в обстановката докато в края на септември или началото на октомври, дързък набег на византийския флот фактически унищожава по-голямата част от арабските бойни кораби с използването на т.нар. гръцки огън. Това сериозно затруднява снабдяването на арабската армия както и комуникацията с частите в Мала Азия.

По същото време, византийците успяват да изпратят пратеници при Тервел и вероятно да договорят с него съюз за съвместни действия срещу арабите. В следствие на това, българските сили в Тракия продължават да тормозят арабските части и ликвидират всеки по-малък отряд, дръзнал да напусне укрепения лагер.

Зимата на 717/18 г. доста напомня на онази от 1941/42 г. Земята замръзва за три месеца, покрита с дебел слой сняг. Припасите на арабите свършват и войниците са принудени да ядат боклуци, трупове и наносите по корабите. Сред обсадители и обсадени плъзва епидемия, от която измират хиляди. През пролетта умира Сулайман – основната амбиция зад похода и на негово място на трона идва младият халиф Умар II. Той настоява Маслама да прекрати обсадата и да избегне пълната катастрофа. Гордият арабски принц отказва и дори скрива заповедите на халифа от своите войници, очаквайки последните подкрепления, пратени от Сулайман преди смъртта му. Те обаче така и не идват, защото византийския флот отново прихваща арабските кораби, разгромява ги и ги потапя, а голяма част от християнските коптски екипажи дезертират в служба на василевса. Българите също се завръщат в Тракия и подновяват кампанията на постоянен тормоз.  Маслама продължава да упорства чак до август 718 г., когато византийците успяват да разпространят информацията за смъртта на Сулайман сред арабската армия, а халифът Умар изпраща делегация в лагера с писмо, според което ако Маслама откаже да изтегли войските, трябва да бъде премахнат от командването. Изчерпал всичките си възможности и загуби десетки хиляди войници, гордият пълководец скланя глава пред волята на своя халиф.

Арабите вдигат обсадата на 15 август, точно година след началото й и започват да се изтеглят към Дарданелите. Оказва се, че ги чака една последна горчива изненада. Армията на Кормесий ги атакува докато се точат в дълга походна колона. Ударът е катастрофален, армията е хвърлена в бягство, а над 22 000 са избити от българите, поне според хрониката на Теофан Изповедник. Остатъците от армията бягат през Мала Азия обратно към арабските земи в Сирия. Твърде горд и надменен за да признае поражението, Маслама жертва най-голямата арабска армия, пращана в поход в Европа. Българи и византийци нанасят поредица от катастрофални поражения на нашествениците и провалят напълно опита им да поставят под контрола си Константинопол.

 
 
Коментарите са изключени

Филмовото наследство на Тони Скот

| от | |

На 19-и август 2012-а година, Тони Скот паркира автомобила си на моста „Винсънт Томас“. Режисьорът на редица култови холивудски заглавия оставя автомобила си, бележка и след това прекрачва перилата. Според очевидец, Тони не се поколебал да скочи. Малко по-късно и бреговата охрана на Лос Анджелис ще намери тялото, докато в колата ще открият прощално писмо, адресирано до семейството. Едва през октомври ще има яснота, че в тялото на холивудския гений се крият миртазапин и есзопиклон – двете са известни с причиняването на суицидни мисли. През ноември, братът Ридли Скот ще признае, че Тони се е борил с рак твърде дълго време, а неговото семейство предпочело да запази всичко това в тайна. Филмографията на Тони Скот е изключително богата – от филми като „Топ Гън“ до „Дни на грохот“, „Ченгето от Бевърли Хилс“, „Истински романс“ и още много други.

Възпитаникът на Кралския колеж по изкуства е успял да създаде изключителни творби през годините. От всички отличени ленти ще откриете филм, където почеркът на г-н Скот изглежда като визуална история, която никой друг не е посмял да направи.
През 1987-а година излиза филм с името „Мъж под прицел“. Макар и заглавието да е особено обещаващо, режисурата и актьорската игра са под такава критика, че най-вероятно и до днес можете да откриете правилния безплатен стрийм за бърза справка. Потенциален режисьор на лентата трябвало да бъде Тони Скот, но вместо да се занимава с „Мъж под прицел“, Тони решава да се занимава със снимките на „Топ Гън“ – освен това, никой не искал  да повери точно този  филм на младок без никакъв особен опит. Само 20 години по-късно, режисьорът ще получи втори шанс. Узрял допълнително и със сериозен поглед към киното, Скот започва да реди сложен пъзел, който днес също старее достатъчно добре в библиотеките на филмовите критици.

qwqwr

Макар и историята понякога да губи връзката или по днешните критерии да не изглежда чак толкова съвършена, трябва да отбележим едно друго качество – завладява бързо. Тайната зад успеха, въпреки печалбата от 130 милиона долара (за сметка на бюджет от 70 милиона долара) е фактът, че Тони Скот е работил с всички актьори и още по-важното, актьорите определено са обожавали да гледат как се случва магията. Дензъл  Уошингтън, Дакота Фанинг, Кристофър Уолкън и Мики Рурк са участвали с голямо удоволствие  в проектирането на съвършенството, дирижирано от този режисьор.

Критиците казват, че в този филм можете да видите личните демони на г-н Скот да се прокрадват по лентата. Всяка сцена изглежда не толкова съвършена, снимана под странен ъгъл, но съответно не можете да си обясните защо продължавате да гледате този филм. Запазената марка на Тони Скот е точно това – всичко започва леко и спокойно, сякаш кани зрителя да се настани по-удобно за слеващите няколко часа, в които ще мине през въртележката на чувствата си.

В случая с „Мъж под прицел“, някои сцени няма да имат връзка, поне не и на първо четене, но това е магията на киното – всяка една е просто част от по-голямата картина и едва на края ще може да се види завършена. Сякаш се рисува портрет, в началото не прилича на нищо, докато художникът не остави името си в долния десен ъгъл.

qq1

Това е историята на Тони Скот, за разлика от брат си, той никога не се е стремял да направи филмите за награда Оскар.Портфолиото на Тони с наградите е сякаш скромно, не е успял да продуциира лентата, която да накара света да скандира името му, за да получи златната статуетка, а сякаш не това е била целта. Фокусът е в създаването на изкуство, което да забавлява, впечатлява и приковава зрителя. Докато всички останали използват метода на третините, Скот работи със златното сечение на кинематографията. И щом човек като Брайън Хелгеланд започва скрипта, няма какво повече да очакваме. Впрочем, през същата година (1987-а), Брайън влиза във видеотеката (същата, в която някога работил Тарантино) и попитал кой е най-добрият филм. Касиерът го насочил към първата версия на „Мъж под прицел“.

20 години по-късно, човекът ще напише сценария за малко по-различен и много по-добър филм. Историята, колкото и тривиална да звучи за днешното време, ни пренася в обувките не бивш командос, нает за телохранител на малко момиченце. В книгата, от където се извлича съвсем нов филм, главният герой Крийси (Дензъл Уошингтън), трябва да показва своите свидни белези от войните, неприятните срещи с алкохола и тежката депресия. Пресъздаването на емоционално състояние е доста трудно, особено след като авторът на книгата преразказва историята по-скоро в главата на героя, където се случват много съдбоносни решения. Ето защо и началото на филма е бавно, сцените са размазани, понякога твърде безцветни, друг път прекалено осветени, мигове на черно-бяло кино и още много други. Свикнете с идеята, че Тони Скот ще оставя символи във всеки един момент.

Той запълва онези празнини в сценария и прави преход от сцена в сцена, без да форсира действията, усеща се плавно въведение в иначе бързите темпове на филма. Самият Дензъл е поканен да участва, докато чака пред кабинета на доктора. Там се срещат с Тони. Уошингтън признава, че е бил изморен от киното, вече не искал да снима филми, мисли за пенсиониране. Скот взима под наем точно тази апатия, за да създаде герой, който сякаш всички познаваме и виждаме. Алкохолизмът и отчаянието, изиграни тук, печелят Оскар около 8 години по-късно, когато Дензъл ще бъде пропадналият авиатор в един друг филм. Когато питат Тони, защо втората част във филма е толкова натъпкана с насилие, той отговаря „Помислих си какво бих направил, ако моите деца бъдат нападната и сцените се наредиха веднага.“.

И ако те са завладяващи, какво да говорим за музикалното оформление? Понякога чувате тиха, дори шепнеща испанска китара, друг път се прокрадва песен като „Clair de Lune“, преди да се разнесат писъците и екранът да се покрие отново с агресия. Използваме този филм за пример, защото в него можете да видите най-много и възможно най-доброто от Тони Скот. За още по-сериозна спекула, можем да съпоставим края на главния герой с края на режисьора.

wqrwrwq

 

И двамата ще минат по моста, но сякаш никога не слизат от него. Разбира се, ако сега решите да претърсите торентите и да откриете „Мъж под прицел“, препоръчваме да не се привързвате много към идеята – такива повече няма да има. Със загубата на този човек, губим и желанието за експериментиране – режисьорът е на 60 години, когато започва  да работи по този  проект – Холивуд сякаш използва много добре познатия модел и вече експериментите, опитите за нещо ново и дори рисковете, са минимализирани. Дисни прави римейк след римейк, дори не се опитва да създаде нов филм.  Компютърните ефекти са навсякъде, докато за заснемането на този  филм са търсени стари видео камери, които да придадат по-голяма автентичност. 7 години  по-късно, още не можем да открием еквивалент на  филм, направен с подобна класа. Холивуд измести рисковете и преследването на добрият филм за сметка на блокбъстърите,  сякаш  вече не е важно  каква история ще гледаме, стига да е напомпана с бензин, експлозии и няколко дебилни реплики. Тони  Скот беше друга филмова религия и за жалост – изгубена  такава.

 
 
Коментарите са изключени

Шай Шахар – най-успешният мъжки жиголо

| от |

Проституцията изобщо не трябва да се смята за професия, ограничаваща се само до пола. Оказва се, че мъжките компаньони са достатъчно търсени и желани. Със сигурност нямат точно този успех, както жените, но пък историята познава някои от успешните господа. Историята на Шай Шахар е една от най-увлекателните в модерното общество. Някогошно предсказание от местен гадател гласяло „Не бързай да се оплакваш от съдбата, защото не знаеш какво смята да ти донесе тя“. Очевидно става въпрос за предлагането на плътски услуги. Това пак е някаква съдба, а самият Шай признава, че е един от първите мъже, настанили се на червените фенери.

Преди да стане жиголо, човекът се опитал да бъде част от американската армия, след това дезертира в Израел през 1980-а година. Там съдбата го среща с жена и дъщеря. Военната служба е задължителна в Израел и Шай дава своя дан, а след това решава да замине за Холандия. Осъзнавайки, че червените фенери имат само жени и никакви мъже, той побързал да промени правилата на играта и задал съвсем нова идея – мъжко жиголо.

Срещу скромната сума от 1000 долара, той предлагал услугите си на жени. Прекарва 10 години в този бизнес и заявява, че тайната на неговите познания била открита в секс списанията. Наученото било практикувано върху приятелки, а на 35-годишна възраст се превърнало като бизнес призвания. Освен това използвал най-древният подход за опознаването на своята партньорка.

Питал кой е любимият цвят на неговата клиентка, кое е любимото животно и по този начин можел да допуска какво очаква да получи избраницата. Шай твърди и до днес, че е успял да спести пари от забавлението си. Жиголото признава, че е хетеросексуален и съответно в кариерата си е задоволил повече от 500 жени и двойки. Сега вече е пенсиониран и се занимава с друга форма на изкуството – музиката и свири със своята джаз група по различни заведения в Амстердам.

Мотивът на дамите също бил интересен, те не търсели връзка, не искали да развалят нищо със своите партньори, но искали да усетят тръпката от това удоволствие. 5-годишният стаж на тази професия успял да изврати достатъчно жиголото и той признава, че на този етап вече вижда жените като потенциални клиентки и източник на пари, отколкото като индивидуални личности.

 
 
Коментарите са изключени

Кой е най-големият терористичен акт в американската история преди 11 септември

| от |

На 18-и ноември 1978-а година, повече от 900 души са готови по заповед да изпият течност наситена с цианид. Всичко това идва по заповед на преподобния Джим Джоунс, лидер на един от първите големи култове, основател на собствен град наречен Джонсвил и феномен за американската история.

Преди 11 септември, това е едно от най-големите кланета в американската история. Повече от 900 души умират, сред тях има много деца. Историците по-късно биха нарекли всичко това „Краят на един радикализъм, продължил твърде много време“.
Явление като Джим Джоунс е доказателство за две неща:
1. В САЩ има твърде много и доста лесни за манипулиране хора.
2. Сектите са сериозен инструмент за контрол в САЩ.

Как е възможно едно момче от беден произход, без особено образование и прохождащо в религията, да започне да проповядва и освен това да говори в онези времена за равенство между расите, половете и още много други? Някои критици смятат, че в примката на „преподобния“ попадали и хора с достатъчно знания и желание да помогнат на останалите, тласкани от божията воля. През 1965-а година, Джоунс започва да обикаля страната, в Калифорния се представя за духовния наследник на Христос и Буда. Неговата огромна мечта била обвързана с равенството и братството между всички. През 70-те години на миналия век, преподобния вече облъчвал хора в Сан Франциско.

Rev._Jim_Jones,_1977

Снимка: By Nancy Wong – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=66016050

 

Основаването на така наречения „Храм на хората“ започнал да печели вниманието. Има само един особен проблем, повечето миряни трябвало да се откажат от личното си богатство, да работят с часове безплатно, при това в името на църквата и да откажат всякакъв контакт със семействата си. Джоунс имал още една налудничава идея, той карал неговите последователи на по-високи постове в църквата да подпишат фалшиви показания, че са малтретирали деца. При опит за бягство или напускане, те трябва да са готови за тази атака от страна на църквата.

Както много други, Джоунс се притеснявал от възможността да стане жертва на ядрена катастрофа. Страхът, че църквата може да пострада, мотивира преподобния да издирва безопасно място, където да изгради своята империя. Фалшивият месия вече разполага с достатъчно финанси и много скоро избира страната Гаяна – бивша британска колония. И така всички се местят в джунглата. Тропическият климат бързо изморявал миряните, но това изобщо не пречило да се мотивират от речите на своя духовен лидер, ако това не помагало, винаги можели да се респектират от „Червената бригада“ – тежко въоръжени господа. Страната – домакин изобщо не се вълнувала от новия култ, пристигащ на тяхната земя. Някой е платил за земята, облагородява я и по всички личи, че колонията се разраства. Когато управлението получава приходи от подобни гости, няма никакво желание да се меси или да коментира резките промени.

Семействата на колонизаторите, останали в САЩ, се притеснявали. Понякога получавали писма, друг път изобщо, написаното нямало никакъв смисъл и много хора се обръщали към американските власти за помощ. Когато едно американско семейство в САЩ успява да спечели дело за попечителство на дете, отгледано в Джонстаун, нещата вече излизали от контрол. Лудостта, че някой ще отнеме детето на града, мотивирало всички да хванат оръжието и да се превърнат в една малка партизанска армия. Джоунс пътува често до САЩ, където кара нови и нови привърженици да продават своята земя и с парите да се преместят в Джоунстаун – последното райско място на земята.

Jonestown_Houses

Снимка: By Fielding McGehee and Rebecca Moore – http://jonestown.sdsu.edu/AboutJonestown/Gallery/G3/pages/JT-1979-08.htmPhoto Courtesy of „The Jonestown report“., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3753826

Някъде там и по това време се появява идеята, че жителите трябва да практикуват така наречените „бели нощи“ – тренировка за масово самоубийство. Друга интересна подробност е фактът, че самият Джоунс забранява сексуални отношения между жителите, които не са сключили брак, но той самият често практикувал полови отношения и с двата пола. Няма доказателства за педофилия, но Джоунс е бил арестуван поне веднъж за мастурбация в тоалетната на кино в Лос Анджелис.

Положението ескалирало до такава степен, че калифорнийският конгресмен Лео Раян решил да вземе делегация от журналисти и с нея да се разходи до тази интересна мисия. Първо искал да запознае света с този феномен и второ, лично дал обещание пред семействата, чийто роднини живеят в тази малка колония, да разбере в какво здраве са и какво правят наистина там.
Делегацията прекарва 17-и ноември доста спокойно, докато някой не се опитва да намушка с нож конгресмена. Тръгвайки обратно към летището, Раян взима и група от местните, които искат да напуснат иначе толкова прекрасното място.

1973_Congressional_Pictorial_Leo_Ryan

Снимка: By United States Congress – Congressional Pictorial Directory, Ninety-Third Congress, January 1973, Page 18., United States Government Printing Office, Washington: 1973, Stock Number 5270-01658, Compiled Under the Direction of the Joint Committee on Printing., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1598043

Преподобният Джоунс заявява, че всеки е свободен да си тръгне, когато пожелае, следователно някои наистина са готови да бягат. Изпращачите решават проблема много бързо, на летището вадят оръжие и застрелват цялата делегация. Част от същата успява да избягат и да се скрие в гората, докато не ги откриват властите, но самият конгресмен умира от раните си.
Жителите на Джоунстаун пък вече започват да изпълняват мисията „бяла нощ“. Проповедник напомня на всички, че е време да умират, защото наистина няма смисъл, след като не могат да живеят в спокойствие и мир, могат поне да умрат в мир.

И така под строй и с аудио запис от близо 42 минути се записва дебатът между Джоунс и неговите миряни. Спорът е тежък, някои са готови да си тръгнат, други искат да пощадят децата, но Джим не е съгласен, той иска да остави силно съобщение за всички и да накаже САЩ за това, че не са му позволили да управлява малката си империя както пожелае. Първи били децата, а след това започнали и възрастните да приемат отрова.

Screenshot_1

Снимка: YouTube/ScreenShot

Близо 300 деца са записани как плачат, агонизирайки от прекомерното количество цианид. Никой не е успял да направи отровата по-бърза и безболезнена, затова е била смесена с други различни сокове, за да може поне да бъде по-лесна за приемане или с някакъв по-приятен вкус. Действието на цианидите е обвързано с блокирането на клетъчното дишане. Кой би подозирал, че години след Първата Световна война, този химикал ще се използва отново, при това върху мирно население.

Screenshot_3

Снимка: YouTube/ScreenShot

На следващата сутрин, гаянски войници влизат в града. Картината е смразяваща. Повече от 900 души са на земята. Убийствена тишина и купища спринцовки и чаши пълни с отрова. Една възрастна жена, която спяла през цялото време, се събудила, за да открие всички свои приятели – мъртви. Самият проповедник е открит с огнестрелна рана в главата – той решил да не използва отрова. За финал можете да чуете и 40-минутния запис на хора, опитващи се да намерят по-добър изход от създалата се ситуация. Аудио касетата е открита няколко дена след претърсването на цялото село.

 
 
Коментарите са изключени

Първата документирана еротика идва от 13-и век

| от |

Средновековието е от онези периоди на човешката история, където рицарите се борят за сърцето на принцеси, водят походи, организират се турнири и като цяло се прилагат още много други силови дисциплини. Някъде там се появяват и така наречените бартове, поети и други интелектуалци, водещи битка не с меч, а с перо. Имайки предвид, че средностатистическият рицар е с много нисък коефициент на интелигентност, не трябва да го разглеждате като нищо повече от едър човек, готов да убива в името на повече земя и власт. Последното, което бихте могли да очаквате от рицар е създаването на текст с някаква стойност.

Тази работа е била аутсорсфана на всеки, който има достатъчно разум и възможност да пише. А да не говорим, че архивите за сексуална култура са доста слаби и не толкова впечатляващи. Въпреки това ги има. Смитсонкият институт разглежда една сатирична работа, озаглавена „Трънът на розата“ или „Der Rosendorn“. Според анализ на въпросния текст, най-вероятно е бил писан някъде през 13-и век. Тема на този научен труд е „Дали мъжът харесва повече жената като цяло или фокусът пада само върху нейната вулва“. Фрагментът от този текст, очевидно не е цял или завършен, е открит в манастира Мелк, Австралия.

Текстът е бил прибран между страниците на друга книга. Други две копия са открити в Дрезден и Карлсруе. Очевидно немското население се е вълнувало много по-рано от сексуалната революция, отколкото подозираме. Поемата започва с дебат между мъж и девственица, а основният въпрос е дали вулвата е по-важна от естествената женска красота. Кое наистина харесва мъжът повече? Дебатът между лирическите герои се опитва да разграничи половия орган от външната красота на жената.

monarch-4008633_1920

Търсят се положителните качества и двата случая, но на финала, както може би подозирате, мъжът е този, който смята, че жената е красива и не може да бъде отделена от своята вулва. Авторът е смятал, че през 13-и век, жената не може да бъде разглеждана като сексуален обект и нейната красота е цялостна и завършена, без значение от половите органи. Според Кристин Гласнър от Академията на науките и института по Средновековни изследвания, човек не може да бъде разделян от своята сексуалност и това се доказва точно с тези редове. За съжаление, целият текст не е цял, открити са само 60 реда.

С откриването на този литературен труд, учените напомнят, че последният документиран такъв е от 1748-а година във френската история „Le Chevalier Qui Faisot Parler Les Cons Et Les Culs“. Няма да използваме точния превод, а само ще намекнем, че става въпрос за рицар, който накарал вулвите и седалищните части да говорят. Литературният трън в този случай изпреварва всички и доказва, че сексът е бил тема много по-рано. Единственият проблем е, че няма достатъчно запазени архиви.

 
 
Коментарите са изключени