shareit

Великите военни изцепки: Османският поход срещу Астрахан (1569 г.)

| от Александър Стоянов |

 Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
Годината е 1569-та. Изминали са три лета от смъртта на Сюлейман Кануни – най-могъщият владетел в османската история. Империята която оставя след себе си е разклатена от дворцови интриги, конфликти по всички граници и най-вече сериозно социално напрежение. Приемането на мюсюлмани в еничарския корпус сериозно променя структурата не само на Оджака, но и на цялото общество. В империята започват да действат процеси, които в бъдеще ще доведат до сериозни сътресения.
Но за тях все още е рано. Начело на огромната страна, простряла с от Алжир до Азербайджан и от Азов до Етиопия седи Селим II – суетен хедонист, отдаден на дворцовите забавления и относително не заинтригуван от държавните дела.

Selim_II

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=134751

Оставена в неговите ръце, империята несъмнено би започнала да буксува. За щастие на отоманците, кормилото на властта е оставено от Сюлейман Кануни в сигурни ръце. Човекът, който стои начело на държавата е продукт на златния век на отоманската бюрокрация и държавническо дело. Името му е Соколу Мехмед паша. Взет чрез девширме от аристократично сръбско семейство (Соколовичите – б.а.), Мехмед се издига през всички етажи на османската бюрокрация за да достигне до върха на административната хранителна верига.
Провинциалният му произход и фактът че не е етнически турчин настройват срещу него няколко големи дворцови фракции, които биха използвали всеки удобен случай за да забият нож в гърба му – буквално и преносно. В тази ситуация, Соколу паша се стреми да се обгради само с верни хора, които да пазят гърба му (отново буквално и преносно – б.а.) Именно на своята клика той раздава всички отговорни задачи свързани с управлението на империята.
Един от тези хора, близки до великият везир е Касим паша. Кариерист по призвание и реализация, той се издига отдавайки пълната си вярност на великият везир. Това м печели доста дивиденти и в крайна сметка Касим получава престижния пост на управител на Кафа – най-ключовата османска крепост в северното Черноморие. От тази позиция, Касим паша е натоварен да следи всички политически и военни процеси, случващи се на север от Черно море и в Кавказ.

Ivan4_engraving_color

Снимка: By Гравюра на дереве Х.Вайгеля. H.Waigel – http://www.sgu.ru/rus_hist/?wid=721, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3592486

По същото време, московският цар Иван IV Страшни (по някаква причина повечето български текстове не превеждат прякора „Грозни“– б.а.) се опитва да наложи влиянието си в Кавказ, влизайки в тесни взаимоотношения с грузинските князе и владетелите на Черкезия. Османците правилно отчитат, че руските домогвания са в ущърб на собствените им интереси и Касим започва да търси начин за контриране на московската външна политика. Именно с тази идея, през 1565 г., Касим започва да обмисля проект за поход срещу крепостта Астрахан, която контролира устието на р. Волга и е основен център на руското влияние в Причерноморските степи. Каузата му е подкрепена и от последният астрахански хан, който след падането на владението му в руски ръце (1556г.), бяга в Османската империя и започва да лобира за военна експедиция, която да му върне престола.

Походът на Драгут рейс срещу Малта (1565г.) и последната кампания на Сюлейман Кануни срещу Унгария (1566г.) правят реализирането на подобна експедиция невъзможно. Смъртта на Кануни води до турбуленции в империята и през 1567 г., походът също е отложен. Едва през есента на 1568 г., османците започват да се готвят за експедиция срещу Астрахан, като Касим паша събира войски от Балканите и Анадола, заедно с помощни части и работници, а Соколу Мехмед паша заповядва на кримския хан Девлет I Гирай да подсигури подкрепления.

Кримските татари съвсем не са очаровани от идеята за засилване на османското присъствие северно от Черно море и Девлет Гирай прави всичко по силите си за да предотврати кампанията. Касим, чийто личен престиж и кариера са заложени на карта, успява да прокара идеята си и започва да крои планове за действие. Според общото начертание, османските войски трябва да се придвижат нагоре по течението на р. Дон, да достигнат до местността Переволоча, близо до старата татарска столица Царицин и там да изкопаят канал, който да свърже Волга и Дон и по него да придвижат флота си към Каспийско море. По този начин, силите на Портата ще могат да атакуват Астрахан по суша и вода и да го блокират напълно.

250px-Astrakhan_Khanate_map.svg
Астрахан 1466 – 1556

Снимка: By No machine-readable author provided. Untifler assumed (based on copyright claims). – No machine-readable source provided. Own work assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1580631

На хартия всичко изглежда чудесно. Войските са свикани още ноември, очаква се да дойдат на сбор през март, да поемат в поход и да достигнат Астрахан през юли, да го превземат през август и да са подсигурили поречието на Дон и Волга до есента. Съдбата е на тяхна страна – основните сили на Иван IV са заети в кървава схватка в Латвия и Естония срещу армиите на Полша, Литва и Швеция, така че пращането на значително подкрепление към Астрахан изглежда малко вероятно.

На практика обаче нещата се случват по съвсем различна линия. Армиите пристигат със закъснение, при това в доста по-ограничен числен състав от очаквания. Артилерията, превозена по-море също не съответства на поисканите оръжия. Скоро се оказва, че татарите на Девлет са предложили изключително недостоверна разузнавателна информация за състоянието на р. Дон. Вместо лесните за плаване участъци, описани от степните войни, османският флот се натъква на множество бързеи и плитчини.

Походът, който и без това започва няколко седмици по-късно, се забавя допълнително с цял месец докато корабите най-сетне достигнат Переволоча. Там ги чака нова изненада, породена от грешните татарски донесения – вместо равнина с рохка пръст, пред тях лежат няколко десетки километра спечени от слънцето хълмове и дерета, които османците се оказват напълно неспособни да прокопаят.

Тежката артилерия и корабите са изоставени и армията продължава по суша, губейки ценни дни.
Междувременно, Иван IV отчаяно изпраща малък отряд, начело с болярина Пьотр Сребряний-Оболенски, който да подсили гарнизона на Астрахан. Оболенски разпръсква частите си с идеята да заблуди врага за реалният размер на силите си и скоро Касим паша е уведомен, че по Волга се спуска значителна руска армия, която пътува за Астрахан. Използвайки лодки и салове, руснаците успяват да влязат в града безпрепятствено, изпреварвайки османците с цяла седмица.

Касим пристига под стените на Астрахан през Август. И тук го чака поредната неприятна изненада. Османците са разчитали че ще обсаждат старата татарска крепост, разположена на брега на Волга. Оказва се, че руснаците са я разрушили, а същинското укрепление е издигнато върху остров между два от ръкавите в огромната речна делта. Без кораби и голямокалибрена артилерия, крепостта е практически недостижима. Да, но корабите вече са изоставени на Дон, оръдията също. Касим би трябвало да свие знамената си и да се оттегли.Но престижът е всичко през XVI век и той решава да опита.

Османците прекарват няколко седмици в безплодни опити за атаки срещу крепостта, а татарите са принудени да отразяват постоянни набези на донските казаци, които са се придвижили в тила им. Природата налива последната капка, която прелива чашата – още през септември температурите падат рязко и османската армия, която не е подготвена за зимни действия става жертва на ниските градуси и болестите, съпроводени с тях. Най-сетне, след като абсолютно всичко, което е можело да се обърка се обърква, Касим решава да изтегли войските си.

Kouban-fr.svg

Река Кубан

Снимка: By Kuban.png: СафроновАВ.Original uploader was СафроновАВ at ru.wikipediaderivative work: Poux (talk) – Kuban.png, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10687231

Вместо да ги преведе по обратния път, Девлет Гирай подвежда Касим паша че от север идва нова руска армия и прекарва изтощената османска армия през степите северно от река Кубан, където силите на Касим паша са изложени на смразяващите ветрове и пълната липса на източници на питейна вода. Стотици хора и животни умират всеки ден. Армията, която се завръща в началото на зимата в Кафа е блед призрак на войнството, отпътувало през пролетта.

Разгневеният велик везир изпраща заповед еничарите незабавно да бъдат превозени обратно към столицата за организиране на поход срещу Венеция, а самият Касим е отзован. Преди армията му да успее да се качи на корабите и да отплава, в Азовско море се разразява страшна буря, която потапя голяма част от флота и отнема живота на още стотици войници на Портата.
В рамките на по-малко от шест месеца, османските войски преживяват абсолютно всички форми на карък и нещастие, познати на войниците от онази епоха. Походът на Касим срещу Астрахан спокойно може да се класира сред най-лишените от късмет военни кампании в цялата османска история.

 
 
Коментарите са изключени