shareit

Великите военни изцепки: Как австралийската армия не можа да победи птицата ему

| от Александър Стоянов | |

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Този път ще обърнем внимание на поредния „чутовен подвиг“ във военната история – противопоставянето на австралийската армия на птиците ему. Епизодът се разиграва през XX век – време, в което приемаме, че човечеството е надвило ако не цялата природа, то поне животинския елемент от нея.

След края на Голямата война (а.k.a. Първата световна война), в Австралия се завръщат голям брой ветерани от т.нар. „Анзак“ – австралийско-новозеландските части, прочули се с храбростта и саможертвата си по време на битките за Галиполи. След четири години на фронта, много от тези ветерани нямат препитание и се превръщат в социален проблем, който правителството трябва да реши.

emu-war-huge-flock

Възползвайки се от наличието на огромни незаселени и необработени площи, властите решават да раздадат земя на над 5 000 ветерани, на която те да изградят ферми. За целта, в западните територии са заделени диви, сухи и негостоприемни земи, напомнящи кадри от уестърн. Правителството обещава да задели субсидии и да изкупува пшеницата на ветераните на изгодни цени, но така и не спазва поетите ангажименти. В края на 20-те години, освен със сушата и липсата на държавна подкрепа, новите фермери започват да се борят и с последиците от Голямата депресия. В тази изключително неблагоприятна обстановка пред измъчените селскостопански дейци се появява още един проблем – стадо от 20 000 птици ему.

Емутата, също както и фермерите, са тормозени от липса на вода поради сушата. Логично, те започват да напускат своя ареал в централна Австралия и се местят на запад. Там попадат на лакомство, което няма как да подминат – пшеничните насаждения на австралийските фермери-ветерани. Гигантските птици набързо опустошават мъчно отгледаната реколта и си спечелват ненавистта на фермерите. Освен че ликвидират посевите, емутата, привлечени от изобилието от вода в напоителните системи, започват да рушат и загражденията, издигнати от фермерите. Това позволява на другата голяма напаст – дивите зайци, да навлязат в нивите и да довършат това, което гигантските птици са пропуснали.

emus-163028_1920

В опит да се преборят с нашествието ветераните организират представителство, което пристига в столицата Канбера и се среща с министъра на отбраната, сър Джордж Пиърс. Фермерите изискват да им се дадат картечници „Люис“, с които да разчистят емутата. Министърът се съгласява, но при условие, че скорострелните оръжия се ползват от редовни войници, които ще бъдат изпратени на място. В допълнение, фермерите ще трябва да покрият всички разходи по настаняването на войниците, както и да платят за използваните муниции. Правителството командирова майор Г. Меридит, заедно с още двама души – сержант С. Макмъри и стрелец Дж. О‘Халора, снабдени с две картечници „Люис“ и над 100 000 патрона. Операцията трябва да започне в началото на октомври 1932 г., когато емутата, след размножителния сезон, се придвижват по на запад към земите на фермерите. (в Австралия лятото започва през октомври – б.а.)

Неудачите започват още в началото. На 2 октомври започва да вали проливен дъжд, който разпръсква стадата ему на твърде широка площ. Дъждовете следват един след друг през целия месец и едва в началото на ноември войниците се захващат за работа. През първия ден от операцията Меридит и войниците му просто решават да открият огън срещу птиците. Оказва се, че тази тактика е крайно неефективна и емутата набързо се изпокриват в пущинака, без да дадат много жертви. На следващия ден Меридит организира мъжете си в засада край един бент, където птиците се събират на водопой. Над 1 000 емута попадат на засадата. Войниците откриват огън, 12 птици са убити… и картечницата засича. Докато успеят да подновят стрелбата, всички останали 988 птици вече са изчезнали.

germane-jaws-304014-unsplash

Емутата не посрещат безучастни настъплението на хората. След първите няколко атаки, майор Меридит отбелязва, че птиците са започнали да се организират на „отряди“, всеки от които си има водач-наблюдател, който дебне за приближаващи се хора, докато останалите унищожават пшеничните посеви. Тактиката на птиците се оказва ефикасна и през следващите няколко дни те успяват да избегнат нападенията. В един момент Меридит е отчаян и решава да монтира една от картечниците на камион. Това се оказва голяма грешка – шумът на машината не само предупреждава птиците, но, оказва се, камионът не е достатъчно бърз, за да ги настигне, а поради друсането точната стрелба е напълно невъзможна.

Буксуването на „военните действия“ набързо се превръща в медийна сензация в цяла Австралия. Вестниците се надпреварват със забавни заглавия, а един орнитолог отбелязва, че емутата явно са станали експерти в партизанската война и техните водачи прилагат тактика, която не може да бъде контрирана с обичайните военни прийоми. Притиснат от лошия пиар, министър Пиърс изтегля войниците и прекратява операцията. В рамките на няколкодневните боеве са убити не особено голям брой птици. Най-дръзките изчисления говорят за ок. 500, но вероятно броят е между 200 и 300. В доклада си за операцията майор Меридит посочва, че частта му не е понесла загуби.

emu-3479510_1920

Около седмица по-късно, под натиска на фермерите, както и на доклади от страна на местните власти, министър Пиърс решава да организира втора операция, с малко повече картечници. Начело отново застава майор Меридит. В рамките на един месец, от 12 ноември до 10 декември 1932 г., втората офанзива срещу емутата дава значително по-добри резултати. Според доклада на Меридит ок. 1 000 птици са убити, а още 2 500 умират от получените наранявания. На първо време емутата са разгонени и посевите са спасени.

Оказва се обаче, че нещата не са така прости, а операцията на Меридит явно не е постигнала решителна победа. През 1934 г., две години по-късно, фермерите отново искат армията да им изпрати подкрепления. Този призив е повторен през 1943 г. и през 1948 г. С оглед на лошия имидж, придобит през 1932 г., армията отказва. Вместо това е въведена система за „лов на глави“, според която държавата отпуска субсидии за всяка ликвидирана птица. Тази тактика се оказва далеч по-успешна и само за една година (1934 г.) ловците на глави претендират за над 57 000 ликвидирани животни. Поголовното избиване предизвиква остра реакция от страна на обществото и избиването е преустановено за сметка на инвестициите в по-ефективни заграждения, които започват да се разработват в средата на 30-те години.

Днес, емуто е се радва на изключителна популярност като „рекламно лице“ на Австралия. Времето на войните между хора и зверове е отминало. От враг на фермерите, гигантската птица буквално се е превърнала в символ на страната – тя е част от герба на Австралия, присъства на някои от монетите, а името й се съдържа в над 600 топонима. За историята ще остане сравнението, което майор Меридит прави между емутата и войните зулуси, обяснявайки, че птиците са също така храбри пред лицето на картечниците, а способността им да устояват на получени рани от скорострелните оръжия би ги направила отлични фронтови бойци.

 
 
Коментарите са изключени