shareit

Великите военни изцепки: Битката в тревненския проход (1190 г.)

| от Александър Стоянов |

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Има нещо омагьосващо в начина, по който историите на българи и византийци се преплитат в планинските проходи. Войната между двата народа продължава близо 700 години – един от най-продължителните конфликти в човешката история. В това вековно противопоставяне, и българи и византийци познават горчивия вкус на поражението. В битките по между им обаче има определени моменти, които изпъкват със своето развитие и последици.

През 1018 г., император Василий II унищожава Първото българско царство. След като е посветил по-голямата част от живота си на тази цел, вероятно най-талантливият византийски василевс ознаменува пълната си победа с триумфалното влизане в Охрид и получаването на клетва за вярност от редица български аристократи. През следващите 170 години, българските земи остават под властта на ромите. Тези седемнадесет десетилетия са тежки за българите. Земите ни са постоянен обект на варварски нашествия, а Мизия е превърната в ничия земя, използвана за буфер пред инвазиите на узи, кумани, власи и печенези.

Положението на Византия се влошава драстично след 1071 г., когато селджушките турци завладяват по-голямата част от Мала Азия и поставят империята на ръба на съществуването й. Само талантът и несломимата енергия на император Алексий Комнин спасяват Византия от гибел и частично възстановяват нейната мощ. През 1171 г., ново поражение от селджуците – при Мириокефалон, бележи началото на всеобхватна криза.

Страната е обхваната от повсеместна корупция и постепенно засилване на местните първенци за сметка на столичния елит. Опитът за реформи на император Андроник I Комнин предизвиква масови брожения и неговата публична екзекуция от подивялата константинополска тълпа. Това довежда на трона представител на провинциалните магнати – Исак II Ангел. Надменният но упорит византийски аристократ поема престола в труден момент. Норманите са нахлули от запад, окупирайки Албания и части от Гърция. Унгарците нападат от север, превземайки днешните сръбски земи. Парите в хазната не достигат, армията е деморализирана.

Исак Ангел успява да сплоти своите войски и да спечели няколко важни победи над норманите. Съгласява се на брак с унгарците, който му връща земите в Сърбия. Остава проблемът с парите. За да се ожени за унгарската принцеса и да затвърди позицията си на василевс, основател на нова династия, Исак не пести пари. Разхищението е колосално, а нуждата да се търсят пари води до рязко увеличаване на данъците – ход, който няма как да му спечели народната любов.

Насред всички тези събития, с Исак се случва малък инцидент, който той едва ли запомня първоначално. През лятото на 1185 г., при него идват двама братя кумани, представители на изтъкнат варварски род, които искат василевса да им даде земи в замяна на военна служба в полза на империята. Уверени в своята кръв и воински качества, братята се държат нагло и предизвикателно. За тази им дързост, Исак заповядва да бъдат набити и изгонени. По-младият от тях, някой си Асен, се заклева да отмъсти.

Възползвайки се от неадекватната данъчна политика на новия василевс, Асен и брат му Петър вдигат на бунт населението в района на Търново. Макар първоначално бунтът да е скромен по размер и да е потушен, двамата братя не се отказват. Бягат във Влашко, където през 1186 г. се свързват със свои роднини и организират нова влашко-куманска армия, с която пак навлизат в Мизия и провокират местните към бунт. Въстанието на Асеневци бързо обхваща централна Мизия. През 1187 и 1188 г., византийците се провалят в опитите си да завземат Търново и Ловеч и Исак Ангел е принуден да сключи примирие с бунтовниците, взимайки за заложник техният най-малък (но не и на ръст) брат – Калоян.

Battle_of_Tryavna_Pass

През 1189 г., Калоян бяга от Константинопол и се връща при братята си. Без да трябва да се боят за най-малкия в семейството, Асеневци започват мащабна кампания от набези срещу византийските владения. Разяреният Исак Ангел решава да отмъсти и събира силна армия, с която нахлува в Мизия и обсажда Търново.

Принципно, византийците имат предимството да разполагат с редовна армия, съставена от едни от най-опитните бойци в Европа. Тактиката на императора също е успешна. Той симулира че ще премине с войските си по Черноморския път в посока Преслав, а вместо това се насочва директно към сърцето на бунта – Търново. Хванат неподготвен, Асен е принуден да изтегли всички налични сили и да се укрепи в престолния град, без да рискува открито сражение. Междувременно, византийския флот блокира р. Дунав и по този начин възпрепятства пристигането на кумански наемници, които да наклонят везните в полза на Асеневци. По всичко личи, че Исак Ангел е на път да се разправи с бунтовниците.

В тази напрегната ситуация, Асен решава да изиграе внимателно малкото козове, с които разполага. Съзнавайки финансовите проблеми на василевса, бунтовническият лидер знае, че ромейската войска няма да издържи дълго в поход и не би рискувала прекомерно голямо сражение, с оглед на факта, че войниците на Исак Ангел не са получавали редовна заплата и това влияе на морала им. Шансът му е да предизвика оттеглянето на ромеите от Търново, което допълнително да понижи бойния им дух, отстъпвайки с празни ръце.

По онова време, българският лагер е всичко друго но не и български в етническия смисъл на думата. Асеневци са привлекли всякакви опортюнисти на своя страна, в това число и гръцки ренегати. Един от тях се измъква посред нощ от обсадения град и се насочва на следния ден към ромейския лагер, представяйки се за беглец от византийските речни сили. Задъхан, но владеещ перфектен гръцки, човекът обяснява, че куманите са успели да преодолеят речната блокада и в огромно множество, подобно на скакалци, заливат Мизия, насочвайки се към ромейската войска. В съвременния свят, подобен блъф няма как да мине. През XII век обаче, при липсата на адекватна комуникация, Исак Ангел няма как да е сигурен дали това е слух или е истина. Василевсът е наясно, че Асеневци са близки роднини на куманските вождове в Бесарабия и не се съмнява, че принципно на тяхна страна биха дошли значителни варварски сили.

Притиснат от липсата на време и опции, неспособен да вземе Търново, императорът заповядва отстъпление. Както Асен се надява, това срива морала на византийците и те започват относително хаотично изтегляне на юг. Въстаническият лидер правилно преценява, че Исак Ангел ще използва най-близкият старопланински проход – Тревненския. Силите на Асеневци напускат Търново и възползвайки се от по-доброто познаване на терена изпреварват своите опоненти. Една част е оставена да прегради прохода, докато останалите сили са скрити из околните височини. Невнимателните и припрени византийски сили се хвърлят право в капана.

Завързва се кърваво сражение, в което силите на Асен успяват да обкръжат ромеите в прохода и да атакуват на части разтеглената вражеска колона. Императорът успява да се измъкне на косъм, но по-голямата част от армията му е изклана или попада в плен на въстаниците. Голяма част от императорските съкровища и владетелски знаци попадат в ръцете на Асеневци и ще бъдат използвани при бъдещите церемонии на българските царе в Търново.

Hyperpyron_IsaacII_(cropped)

Ликът на Исак Ангел на монета.

Разгромът при Трявна е пагубен за Исак Ангел. Неговият престиж на владетел и пълководец е сринат. Държавата губи значителна част от и без това скромните си ресурси, а поражението отваря вратите за нова политическа криза. От своя страна, победата развързва ръцете на Асен и той завладява окончателно всички земи между Дунав и Стара планина. В следващите 5 години, войските му ще завладеят северна Сърбия, Софийско и ще навлязат в Македония и Тракия.

Битката в Тревненския проход бележи началото на края на Византия – политическата криза води до падането на Исак Ангел, идването на трона на брат му Алексий III и последвалото намесване на кръстоносните войски във византийската политика, довели до края на империята през 1204 г. За България, победата означава фактическо възстановяване на държавата и начало на период на възход на Второто царство, получил логично продължение под скиптъра на Калоян.

 Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени