shareit

Великите военни изцепки: Битката при Витковия хълм

| от Александър Стоянов |

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

 

Годината е 1420-та. Мястото е Чехия, която по онова време се нарича Бохемия. Както подсказва името, бохемците са популярни като хора веселяци, които обичат хубавото месо, полято с качествена бира. Земите им са богати, градовете им са сред най-красивите и заможните в Европа, а провинциалните земи са изпъстрени с  плодородни ниви, мини за скъпоценни изкопаеми и ценни руди, както и с работлив и проспериращ народ. Тази идилична картинка завършва брутално в 1348 г., когато Черната Смърт помита Европа. В последствие цялата култура на континента е преобърната с главата надолу. Навсякъде се появяват реформистки течения, които оспорват съществуващите религиозни канони и търсят по-пряка връзка между Бог и човек, която да не минава през Църквата – една институция, която към края на XIV век е станала синоним за корупция, алчност и непочтенност. Реформаторските течения, които предхождат с повече от век появата на Протестантството (и са пряка причина за неговото съществуване – б.а.), бързо обхващат цяла Западна Европа. В Испания, Франция, Англия и Италия се появяват духовници и теолози, които предлагат свой прочит на Евангелията и канона. Земите на Чехия, със своите стари университети, заможно и образовано население и специален статут (единствено Бохемия има ранг на кралство в състава на Свещената римска империя – б.а.) също се сдобива със свое реформаторско течение – Хуситството.

Ян Хус е чешки духовник и учен, който между 1402 и 1412 г. води активна кампания за прочистване на католицизма от прекомерния материализъм, който обхваща църквата. Острата и сполучлива критика не подминава и благородниците, чиито богатства Хус поставя под съмнение, защитавайки правото на по-адекватно и равно преразпределение на благата между всички хора. Макар да добива широка популярност сред масите, Хус си спечелва ненавистта на висшето духовенство и аристокрацията, и в крайна сметка е обявен за еретик. Личното му приятелство с императора на Свещената римска империя – Сигизмунд Люксембургски (този същият, който се бие с османците при Никопол през 1396 г. – б.а.) не го спасява. Изгорен е на клада в Констанц, с  което се отприщва грамадното недоволство на чехите. Бурията се събира на хоризонта и през 1419 г., когато стария крал Вацлав II умира, Бохемия е хвърлена в унищожителна гражданска война.

Pisanello_024b

Сигизмунд Люксембургски

Тронът по право трябва да премине в ръцете на Сигизмунд. Чехите обаче го обвиняват, че предава Ян Хус по време на съдбоносния събор в Констанц и съответно отказват да го признаят за свой крал. Събитията се развиват главоломно. На 30 юли, 1419 г., в замъка в Прага, седмина представители на германската аристокрация, верни на Сигизмунд, са изхвърлени през прозорците на крепостта. Събитието става известно като Първа пражка дефенестрация (т.е. „изхвърляне през прозореца“ – б.а.) и слага начало на поредица от конфликти, въвлекли половин Европа, останали в историята като Хуситските войни (1419-1437 г.)

За да се бори с хуситите, обявени от църквата за еретици, император Сигизмунд организира кръстоносен поход, в който привиква под знамената си всички висши аристократи от Бохемия, Унгария, Моравия и германските земи. Събира се силна армия, чието ударно звено е съставено от около 8 000 рицари – най-елитните бойци в тогавашна Европа, еквивалент на днешните спец части. Те навлизат в пределите на Бохемия през април, 1420 г., носейки със себе си официална була, подпечатана от папа Мартин V.

Междувременно, хуситите също не си губят времето. Те се организират в голяма, общонационална структура, която издига няколко опитни военни командири, сред които ключова роля има ветеранът Ян Жижка. Жижка е забележителен човек – участвал е в полско-тевтонските войни и легендарната битка при Грюнвалд. Сражавал се е из Чехия в служба на крал Вацлав и е служил като управител на ключови крепости. Едноокият войн с фамозни мустаци и смазваща харизма бързо се превръща в спойката, която скрепява формиращата се хуситска армия. Докато кръстоносците напредват към Прага, хуситите, направлявани от Жижка успяват да разбият обоза им и да завземат редица ключови крепости във фланг на напредващите врагове. Западна и централна Чехия са фактически в техни ръце, а на 22 май хуситите успяват да влязат първи в Прага и организират отбраната на столицата срещу вражеските сили. Освен основната крепост, те разполагат няколко укрепени позиции на ключови места около столицата. Една от тях е хълмът Витков. Там е изградено дървено отбранително съоръжение с насип, в което са позиционирани 60 бойци (според легендата, укреплението се пази от 26 мъже и три жени – б.а.) По-важното в случая е, че начело стои не кой дае, а Ян Жижка.

Josef_Mathauser_-_Jan_Žižka_s_knězem_Václavem_Korandou_roku_1420_hledí_s_Vítkova_na_Prahu

Ян Жижка заедно със свещеник гледа над Прага от Витковия хълм

Когато пристигат под стените на Прага в началото на месец юни, силите на Сигизмунд Люксембургски правят бърза рекогносцировка на укрепленията. Те преценяват, че най-ефективният начин за справяне с крепостта е тя да бъде обкръжена и принудена чрез глад да капитулира. За целта, кръстоносците трябва да смажат хуситските позиции около града и най-вече онази при хълма Витков, която подсигурява един от ключовите пътища за снабдяване. Сигизмунд има зад гърба си грамадна армия. Хорнистите от онази епоха говорят за над 100 000 души, което, естествено, е силно преувеличено. Въпреки това, превъзходството на имперските сили е значително. За справяне с укреплението пр Витков, Сигизмунд и военният му съветник, италианският наемник Филипо Сколари (наричан и Пипо Спано – б.а.) заделят контингент от 7-8000 рицари и пехотинци, които да залеят вражеското укрепление и да го ликвидират. Съотношението на силите е от порядъка на 120-130 към 1. По всякаква логика на военното изкуство, битката трябва да е кратка, кървава и категорична. И тя наистина е, но не по начина, по който може да си представите.

Кръстоносното множество атакува Витковия хълм на 13 юни. Гора от стомана полита през пресечения терен, изпълнен с лозя и ниви към укреплението. Мъже в брони, яхнали най-качествените коне в Европа, следвани от войници с първокласно снаряжение. Армия, която може да сломи сърцето на всеки опонент. Превъзходството в жива сила е смазващо. Ян Жижка вероятно е смръщил единственото си око и е дал последни нареждания на мъжете и жените (ако вярваме на легендата) около себе си. Следва нещо забележително, кото, подобно на отбраната на Гюнс, може или да се нарече величествен отпор или катастрофално военно фиаско.

Талаз след талаз, стоманените вълни се разбиват в дървената крепост. Войници и рицари атакуват насипите, само за да бъдат спрени от огъня на хуситските аркебузи и да бъдат смълчани от покритите със шипове боздугани на хуситската пехота. Земята бързо се пропива с кръвта на кръстоносците, а хуситите, водени от Ян Жижка правят невъзможното. Когато кръстоносците се прегрупират за нова атака, изневиделица от близките лозя изскачат отряд хусити. Те са само 50, но обърканите рицари решават че това е само авангарда на цяла спасителна сила. Хвърлени в смут, те започват да бягат, прекосявайки панически река Вълтава, като част от тях се давят, а други са избити от гонещите ги хусити.

В рамките само на няколко часа 7-8000 са победени от 100-110 души. Поражението е позорно, а Сигизмунд и Сколари гледат с недоумление как целия им план за обсада рухва като къща от карти. През следващите две седмици, хуситите успяват да завладеят замъците Храдачи и Вишехрад, с което заплашват да отрежат линиите за снабдяване на кръстоносците. Цялата кампания завършва с пълен провал и Сигизмунд е принуден да се изтегли на изток за предстоящата зима.

Хуситските войни ще продължат още седемнадесет години. Ян Жижка ще си спечели безсмъртна слава. Той не просто не губи сражение в кариерата си, но и  печели останалите си битки напълно сляп, след като през есента на 1420 г. губи и второто си око по време на една обсада. В крайна сметка, великият пълководец е победен не от своите врагове, а от локална чумна епидемия, която покосява армията му и отнема живота му през 1424 г. Последната му воля е, от част от кожата му да се направят барабани, с чийто ритъм да се водят войските в битка, за да може и след смъртта си, той да остане начело на своите мъже. В негова чест, хълмът Витков днес се нарича Жижков хълм, на който има издигнат величествен паметник.

 
 
Коментарите са изключени

Първата документирана еротика идва от 13-и век

| от |

Средновековието е от онези периоди на човешката история, където рицарите се борят за сърцето на принцеси, водят походи, организират се турнири и като цяло се прилагат още много други силови дисциплини. Някъде там се появяват и така наречените бартове, поети и други интелектуалци, водещи битка не с меч, а с перо. Имайки предвид, че средностатистическият рицар е с много нисък коефициент на интелигентност, не трябва да го разглеждате като нищо повече от едър човек, готов да убива в името на повече земя и власт. Последното, което бихте могли да очаквате от рицар е създаването на текст с някаква стойност.

Тази работа е била аутсорсфана на всеки, който има достатъчно разум и възможност да пише. А да не говорим, че архивите за сексуална култура са доста слаби и не толкова впечатляващи. Въпреки това ги има. Смитсонкият институт разглежда една сатирична работа, озаглавена „Трънът на розата“ или „Der Rosendorn“. Според анализ на въпросния текст, най-вероятно е бил писан някъде през 13-и век. Тема на този научен труд е „Дали мъжът харесва повече жената като цяло или фокусът пада само върху нейната вулва“. Фрагментът от този текст, очевидно не е цял или завършен, е открит в манастира Мелк, Австралия.

Текстът е бил прибран между страниците на друга книга. Други две копия са открити в Дрезден и Карлсруе. Очевидно немското население се е вълнувало много по-рано от сексуалната революция, отколкото подозираме. Поемата започва с дебат между мъж и девственица, а основният въпрос е дали вулвата е по-важна от естествената женска красота. Кое наистина харесва мъжът повече? Дебатът между лирическите герои се опитва да разграничи половия орган от външната красота на жената.

monarch-4008633_1920

Търсят се положителните качества и двата случая, но на финала, както може би подозирате, мъжът е този, който смята, че жената е красива и не може да бъде отделена от своята вулва. Авторът е смятал, че през 13-и век, жената не може да бъде разглеждана като сексуален обект и нейната красота е цялостна и завършена, без значение от половите органи. Според Кристин Гласнър от Академията на науките и института по Средновековни изследвания, човек не може да бъде разделян от своята сексуалност и това се доказва точно с тези редове. За съжаление, целият текст не е цял, открити са само 60 реда.

С откриването на този литературен труд, учените напомнят, че последният документиран такъв е от 1748-а година във френската история „Le Chevalier Qui Faisot Parler Les Cons Et Les Culs“. Няма да използваме точния превод, а само ще намекнем, че става въпрос за рицар, който накарал вулвите и седалищните части да говорят. Литературният трън в този случай изпреварва всички и доказва, че сексът е бил тема много по-рано. Единственият проблем е, че няма достатъчно запазени архиви.

 
 
Коментарите са изключени

Създаването на образа на класическия британец

| от |

Джонас Хануей (1712 – 1786) е може би най-противоречивата личност в историята на британската култура. От една страна, той е много вероятно първият мъж в Лондон, който носи чадър, създавайки мода, която продължава и до днес. Това обаче разбунтува сериозно кочияшите, които се страхуват, че тази нова технология за предпазване от дъжда ще им вземе хляба, защото досега те са били единствената опция, когато завали.

Jonas Hanway by James Northcote

Джонас Хануей

От друга страна обаче, Хануей заема грешната позиция по един друг въпрос (в необявения случаен процес на създаване на класическия английски джентълмен). Той води дълъг спор с известния автор д-р Самюел Джонсън относно… чая. Самюел е за, а Джонас е против, както той сам обяснява надълго и нашироко в есето си от 350 страници озаглавено: „Есе за чая, разглеждан като гибелен за здравето, възпрепятстващ индустрията и обедняващ народа; също и обяснение за развитието и широката му употреба по тези земи; с няколко политически размисли; и мисли за обществената любов, в 25 писма до две дами“*.

Освен други неща, той много страстно в есето си защитава тезата, че чаят е „обида срещу природата“, защото не е естествено за хората да пият топла вода и че този „образуващ газове алкохол“ причинява скорбут, слаби нерви, „паралитични разстройства“, „спазми на червата“ (което той знае „от мой личен опит“), води до разваляне на зъбите и като цяло понижава коефициента на красота у английските жени.

За щастие на любителите на чай, Самюел Джонсън в крайна сметка печели този спор. От този момент  минава само около 1 век преди Едуард Коук да завърши клишето за класическия англичанин с бомбе.

__

* На английски: An essay on tea : considered as pernicious to health, obstructing industry, and impoverishing the nation : with a short account of its growth, and great consumption in these kingdoms : with several political reflections : in twenty-five letters addressed to two ladies

 
 
Коментарите са изключени

Филмовото наследство на Тони Скот

| от | |

На 19-и август 2012-а година, Тони Скот паркира автомобила си на моста „Винсънт Томас“. Режисьорът на редица култови холивудски заглавия оставя автомобила си, бележка и след това прекрачва перилата. Според очевидец, Тони не се поколебал да скочи. Малко по-късно и бреговата охрана на Лос Анджелис ще намери тялото, докато в колата ще открият прощално писмо, адресирано до семейството. Едва през октомври ще има яснота, че в тялото на холивудския гений се крият миртазапин и есзопиклон – двете са известни с причиняването на суицидни мисли. През ноември, братът Ридли Скот ще признае, че Тони се е борил с рак твърде дълго време, а неговото семейство предпочело да запази всичко това в тайна. Филмографията на Тони Скот е изключително богата – от филми като „Топ Гън“ до „Дни на грохот“, „Ченгето от Бевърли Хилс“, „Истински романс“ и още много други.

Възпитаникът на Кралския колеж по изкуства е успял да създаде изключителни творби през годините. От всички отличени ленти ще откриете филм, където почеркът на г-н Скот изглежда като визуална история, която никой друг не е посмял да направи.
През 1987-а година излиза филм с името „Мъж под прицел“. Макар и заглавието да е особено обещаващо, режисурата и актьорската игра са под такава критика, че най-вероятно и до днес можете да откриете правилния безплатен стрийм за бърза справка. Потенциален режисьор на лентата трябвало да бъде Тони Скот, но вместо да се занимава с „Мъж под прицел“, Тони решава да се занимава със снимките на „Топ Гън“ – освен това, никой не искал  да повери точно този  филм на младок без никакъв особен опит. Само 20 години по-късно, режисьорът ще получи втори шанс. Узрял допълнително и със сериозен поглед към киното, Скот започва да реди сложен пъзел, който днес също старее достатъчно добре в библиотеките на филмовите критици.

qwqwr

Макар и историята понякога да губи връзката или по днешните критерии да не изглежда чак толкова съвършена, трябва да отбележим едно друго качество – завладява бързо. Тайната зад успеха, въпреки печалбата от 130 милиона долара (за сметка на бюджет от 70 милиона долара) е фактът, че Тони Скот е работил с всички актьори и още по-важното, актьорите определено са обожавали да гледат как се случва магията. Дензъл  Уошингтън, Дакота Фанинг, Кристофър Уолкън и Мики Рурк са участвали с голямо удоволствие  в проектирането на съвършенството, дирижирано от този режисьор.

Критиците казват, че в този филм можете да видите личните демони на г-н Скот да се прокрадват по лентата. Всяка сцена изглежда не толкова съвършена, снимана под странен ъгъл, но съответно не можете да си обясните защо продължавате да гледате този филм. Запазената марка на Тони Скот е точно това – всичко започва леко и спокойно, сякаш кани зрителя да се настани по-удобно за слеващите няколко часа, в които ще мине през въртележката на чувствата си.

В случая с „Мъж под прицел“, някои сцени няма да имат връзка, поне не и на първо четене, но това е магията на киното – всяка една е просто част от по-голямата картина и едва на края ще може да се види завършена. Сякаш се рисува портрет, в началото не прилича на нищо, докато художникът не остави името си в долния десен ъгъл.

qq1

Това е историята на Тони Скот, за разлика от брат си, той никога не се е стремял да направи филмите за награда Оскар.Портфолиото на Тони с наградите е сякаш скромно, не е успял да продуциира лентата, която да накара света да скандира името му, за да получи златната статуетка, а сякаш не това е била целта. Фокусът е в създаването на изкуство, което да забавлява, впечатлява и приковава зрителя. Докато всички останали използват метода на третините, Скот работи със златното сечение на кинематографията. И щом човек като Брайън Хелгеланд започва скрипта, няма какво повече да очакваме. Впрочем, през същата година (1987-а), Брайън влиза във видеотеката (същата, в която някога работил Тарантино) и попитал кой е най-добрият филм. Касиерът го насочил към първата версия на „Мъж под прицел“.

20 години по-късно, човекът ще напише сценария за малко по-различен и много по-добър филм. Историята, колкото и тривиална да звучи за днешното време, ни пренася в обувките не бивш командос, нает за телохранител на малко момиченце. В книгата, от където се извлича съвсем нов филм, главният герой Крийси (Дензъл Уошингтън), трябва да показва своите свидни белези от войните, неприятните срещи с алкохола и тежката депресия. Пресъздаването на емоционално състояние е доста трудно, особено след като авторът на книгата преразказва историята по-скоро в главата на героя, където се случват много съдбоносни решения. Ето защо и началото на филма е бавно, сцените са размазани, понякога твърде безцветни, друг път прекалено осветени, мигове на черно-бяло кино и още много други. Свикнете с идеята, че Тони Скот ще оставя символи във всеки един момент.

Той запълва онези празнини в сценария и прави преход от сцена в сцена, без да форсира действията, усеща се плавно въведение в иначе бързите темпове на филма. Самият Дензъл е поканен да участва, докато чака пред кабинета на доктора. Там се срещат с Тони. Уошингтън признава, че е бил изморен от киното, вече не искал да снима филми, мисли за пенсиониране. Скот взима под наем точно тази апатия, за да създаде герой, който сякаш всички познаваме и виждаме. Алкохолизмът и отчаянието, изиграни тук, печелят Оскар около 8 години по-късно, когато Дензъл ще бъде пропадналият авиатор в един друг филм. Когато питат Тони, защо втората част във филма е толкова натъпкана с насилие, той отговаря „Помислих си какво бих направил, ако моите деца бъдат нападната и сцените се наредиха веднага.“.

И ако те са завладяващи, какво да говорим за музикалното оформление? Понякога чувате тиха, дори шепнеща испанска китара, друг път се прокрадва песен като „Clair de Lune“, преди да се разнесат писъците и екранът да се покрие отново с агресия. Използваме този филм за пример, защото в него можете да видите най-много и възможно най-доброто от Тони Скот. За още по-сериозна спекула, можем да съпоставим края на главния герой с края на режисьора.

wqrwrwq

 

И двамата ще минат по моста, но сякаш никога не слизат от него. Разбира се, ако сега решите да претърсите торентите и да откриете „Мъж под прицел“, препоръчваме да не се привързвате много към идеята – такива повече няма да има. Със загубата на този човек, губим и желанието за експериментиране – режисьорът е на 60 години, когато започва  да работи по този  проект – Холивуд сякаш използва много добре познатия модел и вече експериментите, опитите за нещо ново и дори рисковете, са минимализирани. Дисни прави римейк след римейк, дори не се опитва да създаде нов филм.  Компютърните ефекти са навсякъде, докато за заснемането на този  филм са търсени стари видео камери, които да придадат по-голяма автентичност. 7 години  по-късно, още не можем да открием еквивалент на  филм, направен с подобна класа. Холивуд измести рисковете и преследването на добрият филм за сметка на блокбъстърите,  сякаш  вече не е важно  каква история ще гледаме, стига да е напомпана с бензин, експлозии и няколко дебилни реплики. Тони  Скот беше друга филмова религия и за жалост – изгубена  такава.

 
 
Коментарите са изключени

Как Китай сглоби собствен стелт от частите на сваления F-117 над Сърбия

Първият голям скандал в Студената война идва благодарение на името Франсин Гари Пауърс. Пилотът на самолет U-2, признава, че е работил за ЦРУ, правил е разузнавателни полети, летял е над съветски военни бази и като цяло се надявал, че Съветският съюз няма оръжие, с което да порази самолета. Самопризнанията и факта, че говори пред съветски съд, очевидно показват, че двете сили се въоръжават сериозно. Годината е 1960-а, американската авиация обещава да си вземе поука и бързо започва разработката на друг невидим самолет. Така популярната стелт технология няма да завърши особено добре и само 39 години по-късно, тестовото военно оръжие на САЩ ще докаже, че има някакъв особен авиационен проблем, когато става въпрос за напреднала военна техника. През 1999-а година, югославски военни прихващат легендарния F-117 и решават да тестват неговата „невидимост“. На някои от частите после цъфват надписи като „Извинявай, не знаехме, че си невидим“, както и „Колумбе, Колумбе, й**ем ти любопитството.“. Точно 2 ракети са били необходими за разчистването на небето.

Близо 12 години след този „инцидент“, Китай показва своя първи невидим самолет или по-скоро започва тестовете. В този момент изплуват и някои много интересни предположения – едно от тях е именно използването на части от свалените изтребители. Според американските разузнавачи, след свалянето на невидимия „Нощен ястреб“, китайски агенти са обикаляли и изкупували за луди пари всеки сувенир, прибран от местен жител.

F-117 parts

Снимка: By Petar Milošević – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74037454

Разузнаването на НАТО признава, че е имало наличие на шпиони, кръстосвали местността и издирвали събрани части от местното население. През 90-те години на миналия век, политическите отношения между Китай и Сърбия са на изключително добро ниво, следователно никой не е имал нищо против събирането на останките от най-добрият самолет на САЩ – колко точно добър може да бъде, след като е свален от най-обикновена ракетна установка, можете сами да прецените.

Белградският музей на авиацията притежава някой друг сувенир като крило и кабина, но това изобщо не представлява интерес за китайците, по-вълнуваща тема са технологии, които предоставят тази невидима протекция от радарите. Китай започна да инвестира все повече в разработката на оръжие и след като през 2010-а година, бюджетът им възлиза на близо 50 милиарда паунда, какво можем да очакваме като сума след още 10 години? На следващата година стана ясно, че Китай вече разработва нов стелт изтребител и започва тестовете, както и изчистването на новата технология.

 

Същата година стана ясно, че американското правителство съди и инженерът Ношир Гоуадиа, който продава стелт ракетната технология на Китай. През 2011-а година, САЩ продължава да смята, че червената народна армия на Китай е поне с едно поколение назад. Каква е ситуацията днес?
През септември, 2018-а година, Китайското правителство официално съобщава, че е готово да пусне в масово производство разработката на J-20 изтребител.

J-20_at_Airshow_China_2016

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52820207

Според източници, китайските инженери най-накрая са успели да намерят решение за двигателите и с новото родно производство, самолетът ще може да лети със свръхзвукова скорост, но без да уведомява близките радари. Основен проблем в проекта до този момент е прегряването на перките на двигателя, които при употреба на термокамера ще помогнат за по-бързото му откриване. Според военния експерт Жоу Ченминг, Китай е разполагал с едва 20 J-20 (през 2018) и това количество изобщо не е достатъчно, още повече, че Южна Корея и Япония получават последно поколение американски F-35.

Не трябва да забравяме, че китайската армия инвестира сериозни суми и в закупуването на руски Su-35 и по този начин заявява сериозно авио позициите си при евентуални военни действия, но нека се върнем към J-20. Редица критици, предимно от американската армия, заявяват многократно, че е почти невъзможно да се обърне технологията на свалените F-117.

20 години по-късно, конструкторното бюро Chengdu вече работи върху създаването на по-къса самолетна база, която би позволила на въпросният невидим войн да излита от самолетоносачи, с което да засили присъствието на военноморския флот. Интересен факт е, че китайският J-15, който в момента е на въоръжение и е взаимстван от Su-33, вече е на повече от 30 години, следователно е време за китайското правителство да направи следваща стъпка към иновацията.

Битката за невидими самолети се оказва интересна ниша. Неофициални снимки на китайски J-20 се появяват в американска база. Според източници, това е реплика на истинския боен самолет, построен изцяло за изучаване на технологията, не е ясно дали лети или не. Отново интересна маневра, особено след горепосочените изказвания.

J-20s

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52859253

Забавните моменти около раждането на този самолет са обвързани и с други легенди като хакването на Пентагона. През 2016-2019-а година, различни източници смятат именно хакерската война като основна причина за бързите темпове, с които китайската армия и авиация напредва във въоръжаването. Източници като CNBC твърдят, че до 2030-а година, благодарение на хакерските похвати, Китай може да изпревари всички в създаването на изкуствен интелект.

Традицията показва, че никой не е виновен на хората, които не могат сами да защитат своите лични данни, а в този случай, ако Пентагона не може да се справи, кой би могъл? Интересната страна от целият скандал е, че китайските инженери, дори и ако са използвали ценна военна информация от САЩ, не плагиатстват американската технология, а я подобряват. На този етап няма нито един свален или обстойно разгледан J-20. Невидимостта на самолета също е под въпрос, след като през 2018-а година се оказва, че индийските радари успяват да засекат J-20. По-късно става ясно, че пилотите не използват рефлекторите на радарни вълни в мирно време, за да не последват катастрофи.

Интригата става още по-интересна, след като можем да стигнем до заключението, че китайската армия не просто скъсява дистанцията с останалите конкуренти, но вече спокойно можем да допускаме, че ги изпреварва. Военният шпионаж никога не е познавал граници, следователно дали тайните на невидимите самолети идват от хакерски атаки или от възпроизведена американска технология, няма никакво значение. Впрочем, нека не забравяме, че руски учени първи откриват под колко градуса се отразява радиовълната – 90, ако се чудите. Дали Китай ще започне да продава J-20, това също е въпрос, който остава някъде в бъдещето.

 

 
 
Коментарите са изключени