shareit

Великите военни изцепки: Битката при Льойтен (5.XII.1757 г.)

| от Александър Стоянов |

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Осемнадесетото столетие е един от най-кървавите и динамични периоди в историята на Европа. Всяко от неговите десетилетия е белязано от голяма война между водещите европейски сили. Векът е открит с Войната за испанското наследство (1700-1714 г.), продължава с войните за наследствата на Полша и Австрия, преминава през легендарната Седемгодишна война (1756-1763 г.), последвана от войната за независимост на САЩ, войните на Русия с Османската империя и накрая революционните войни на Франция.

В хода на тези последователни войни, поколение след поколение корави мъже изковават с кръв и стомана основите на съвременното военно изкуство. Пепелищата и барутния дим са фон за трансформацията на наемническите армии от XVII век в редовните, професионални армии, чийто пряк наследник са днешните въоръжени сили. Хиляди щикове са пречупени в стотици битки, милиони снаряди са изстреляни срещу десетки крепости. Човешкият живот бавно, но неотклонно се превръща в поредния военновременен ресурс.

В тази кървава и ожесточена борба изгряват и залязват имената на десетки легендарни пълководци – херцогът на Марлбъро, принц Ойген Савойски, Карл XII Шведски, маршал де Секс, Александър Суворов. Сред тези имена трябва да се добави и още една личност, чийто дързост, решителност и откровен инат, му печелят място сред най-знаменитите командири във военната история – крал Фридрих II Хоенцолерн, наричан още Велики.

Schlacht_von_Leuthen

Снимка: By Carl Röchling – de:Bild:Schlacht von Leuthen.JPG & [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3273690

Легендата на Фридрих се ражда през 40-те години на XVIII век по кървавите полесражения на Войната за австрийското наследство (1740-1748 г.) Кралят лично води своите прусаци в поредица от сражения срещу Хабсбургската империя и нейните съюзници и с цената на много жертви, лишения и нерви, успява да издигне своята малка Прусия от второстепенна сила в германските земи, до първостепенен фактор в централноевропейската политика.

През 1756 г., Европа е хвърлена в поредния кървав конфликт. Днес ние го наричаме Седемгодишната война, но когато оръдията оповестяват, че е настанал часът Смъртта да започне поредната жътва, никой не предполага колко дълго може да продължи тази война. Още в началото изглежда, че Фортуна не е кацнала на раменете на прусаците. Срещу тях застава широка коалиция от европейски сили – Франция, Австрия и Русия – най-могъщите континентални държави в онази епоха. Срещу тях, Фридрих II може да разчита единствено на Великобритания.

Островното кралство е силен съюзник, с мощна икономика, но нейният вездесъщ Парламент не гледа с добро око на прекомерното ангажиране със сухопътни операции в континентална Европа. Докато Лондон, подобно на древна Атина, смята своя могъщ флот за крепостните си стени, Прусия е фактически обкръжена от врагове, уязвима за атака по всичките си граници. Нейната армия е и отчаяно превъзхождана по численост от враговете. За австрийци, руснаци и французи не е проблем всяка по отделно  да организира полеви армии от порядъка на 60-80 000.

За сравнение, Фридрих II трудно може да си позволи повече от 30-35 000 души като цяло. С тези скромни ресурси, той някак си трябва да покрие повечето фронтове, най-вече срещу Русия и Австрия. Единственото му облекчение идва на западния фронт, където силите на Франция са ангажирани от коалиция на малки германски държави, обединена от електората Хановер – по това време персонално владение на английския крал.

Седемгодишната война стартира относително късно през 1756 г. и враждуващите страни нямат достатъчно време да разгърнат своите сили за активни операции. Въпреки това, прусаците успяват да окупират електората Саксония и да го използват като територия за набавяне на пари и ресурси, с които да подсилят скромните си финанси. На следващата година, 1757-ма, Фридрих Велики решава да рискува с директна атака срещу Прага – столицата на кралство Бохемия (Чехия), тогава владение на Хабсбургите.

Frederick_the_Great_arriving_at_the_Schloss_von_Lissa_after_the_Battle_of_Leuthen_by_Richard_Knötel

Снимка: By Richard Knötel – http://www.britishbattles.com/frederick-the-great-wars/seven-years-war/battle-of-leuthen/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=48757271

Опитът за превземане на ключовата крепост се проваля. В последвалата битка при Колин (18.VII.1757 г.), прусаците губят около половината си армия след което са принудени бързо да се изтеглят към собствените си владения, следвани по петите от значителна австрийска армия.  За да се влоши още положението, към австрийците се присъединява и една френска армия, начело с принц Субиз. Французите и малък австрийски контингент са изненадващо победени от Фридрих при Росбах (5.XI.1757 г.), но основните австрийки сили продължават настъплението си и разгромяват част от пруските войски при Бреслау (дн. Вроцлав, 22.XI.1757 г.) Това принуждава Фридрих да преосмисли цялостното си оперативно планиране и да пренасочи войските си от Росбах в Саксония към Льойтен в Силезия. Войските му изминават разстояние от над 270 километра само за 12 дни – същински подвиг, в епоха, в която армиите се движат с ок. 20 км на ден при почивки от по ден-два след всеки 3-4 дни преход. Форсирания марш дава възможност на прусаците да пресрещнат войските на Хабсбургите, но на жестока цена. Голяма част от войниците са уморени, а немалка част от тях са и наборници, които нямат прекомерно голям боен опит освен настоящия походен сезон.

Техните опоненти от австрийска страна са далеч по-отпочинали. След победата при Колин моралът им е висок, а командирите им – генерал Йозеф фон Даун и принц Александър Емануел Лотарингски са уверени в способността си да постигнат решителен успех. Австрийците разполагат с 66 000 души и имат преимущество в артилерията – 250 оръдия срещу 166 пруски. В допълнение, те предварително са известени за приближаването на Фридрих и изграждат внимателно своята отбранителна позиция.

Няколко села, обхванати в 8-километровия фронт на армията са укрепени, а откритите пространства между тях са подсилени с насипи, огради от набити колове срещу кавалерията и изкопи срещу пехотата. Възползвайки се от своето числено предимство, австрийците могат да си позволят да изчакат вражеската атака и не  са принудени да търсят сражение на всяка цена. Те вече са превзели стратегическата крепост Бреслау и могат комфортно да останат на тази позиция и без да търсят по-нататъшно настъпление с оглед напредващата зима.

Фридрих няма този лукс. Бреслау е от стратегическа важност за пруските владения в Силезия. Днешната полска област е най-важната и богата провинция на Прусия. Без контрол над нея, финансите на кралството бързо ще рухнат, както и снабдяването с желязо, барут и други продукти от първа необходимост. За краля, връщането на крепостта и подсигуряването на Силезия са от първостепенна важност, следователно той трябва да прогони австрийците на всяка цена. Но може ли? Армията му се състои от 32 000 души. От тях 22 000 са изтощените от бързия преход победители от Росбах, а останалите 10 000 са демотивираните прусаци, останали след настъплението на австрийците и падането на Бреслау. Изгледите за победа се намаляват допълнително от укрепването на австрийските позиции и относително равнинната местност, в която по-малката пруска армия може лесно да бъде обкръжена и ликвидирана.

Prussian_infantry_advance_at_Leuthen

Снимка: By Carl Röchling – Original publication: "Die Potsdamer Wachparade bei Leuthen" Color print by Carl Röchling, c. 1890, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41350880

В мъгливото утро на 5-ти декември, 1757 г., пруските войски тръгват напред към австрийските позиции. Фридрих е прекарал трескава нощ в обмисляне на своята стратегия. Успехът на плана му зависи от времето, терена и преди всичко от поведеното на австрийците. Самите австрийци трябва да сторят само едно – да изчакат търпеливо и да не прибързват. Кралят на Прусия разделя своите по-малочислени сили, като оставя част от пехотата и кавалерията си на левия фланг (срещу австрийското дясно – б.а.), а с останалите си войски извършва бърза маневра на югоизток.

Целта му е да заобиколи целия австрийски фронт и да изведе основните си сили във фланг на противника, заобикаляйки полевите му укрепления. Същевременно оставените за прикритие сили трябва да извършат диверсионна атака, заблуждавайки австрийците, че пруските войски ще продължат с фронтално настъпление. В тази ключова ситуация, принц Лотарингски трябва само да използва отличната си лека кавалерия за да разузнае вражеските маневри. Самоуверен в своето превъзходство, той не го прави. Нещо повече, уверен, че пруската атака идва срещу десния му фланг, принцът изтегля целият си резерв в тази посока, оголвайки именно онзи сектор от бойното поле, където Фридрих планира да нанесе основния с удар.

Прусаците навлизат в една падина, разположена сред няколко хълма, които на практика прикриват маневрата им. За разположения в центъра на своите войски принц Лотарингски, за момент изглежда сякаш Фридрих напуска бойното поле и всъщност ползва видимите за австрийците сили като ариергард, който да прикрие оттеглянето им. Съвсем скоро, пруските редици, изникнали досами левия фланг на австрийците разсейват подобни съмнения. Фридрих хвърля войските си в концентрирана атака, която помита изненаданите австрийски флангови полкове.

Следва вихрено настъпление, което не позволява на силите на Александър Лотарингски да се прегрупират. В онази епоха, посрещането на линейна атака (подредени в широк фронт две-три редици войници – б.а.) е ставало само с противоположна линия. Атакувани от тясната страна на своите правоъгълни формации, австрийците не успяват да отвърнат с достатъчно огнева мощ. Освен това, цялото обучение на войниците е съсредоточено във воденето на битка линия срещу линия. Войските на Хабсбургите не са подготвени за битка в подобен асиметричен стил – нещо, което Фридрих забелязва и използва при предишната си победа при Росбах, където прилага сходна флангова атака.

Пруската атака „нагъва“ във фланг австрийската отбранителна линия, пристискайки я в посока юг-север. Австрийците все пак успяват да прегрупират част от полковете си и сформират последна, отчаяна линия на отбрана в и около самия Льойтен, доскорошен център на тяхната позиция. За миг изглежда че силите на Хабсбургите могат и да успеят. Тяхната кавалерия разбива пруската диверсионна атака на север и контраатакува настъпващите основни сили на Фридрих. В този момент, остатъкът от пруската кавалерия, оставен от Фридрих за прикритие на основните сили, напада австрийската конница и я разбива окончателно. Отстъпващите коне се натрисат на престрояващата се австрийска пехота и окончателно разстройват бойния й порядък. Моралът на хабсбургските сили е сринат и те започват паническо отстъпление на североизток.

Frederick_the_Great_and_his_staff_at_the_Battle_of_Leuthen_by_Hugo_Ungewitter

Снимка: By Hugo Ungewitter – http://www.britishbattles.com/frederick-the-great-wars/seven-years-war/battle-of-leuthen/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=48757270

Успоредно с падането на ранната зимна нощ, започва да вали сняг и Фридрих правилно преценява, че не бива да рискува малобройната си и изтощена армия за нощно преследване. Според легендата, спонтанно, окрилени от победата, пруските войници започват да пеят старият протестантски хорал „Сега благодарим ти, Боже!“, наричан понякога и Льойтенски хорал по този повод. По тъмно, пруските войски влизат в съседното селище Лиса. В двора на замъка заварват група объркани австрийски офицери. Слизайки от коня си, Фридрих Велики се обръща към тях в типичния си ироничен стил, шлифован от години кореспонденция с Волтер – „Е, господа, изглежда не ме очаквахте тук днес. Дали ще се намери място за нощувка сред вашата компания за мен и хората ми?“.

След кратка почивка на 6-ти декември, прусаците обсаждат Бреслау на следващия ден. Въпреки силният си, 17 000-ен гарнизон, крепостта капитулира само 12 дни по-късно. С един брилянтен удар, Фридрих си връща контрола над Силезия и фактически обезсмисля цялата австрийска кампания от 1757 г. От армията на принц Лотарингски са загубени ок. 1/3 – 22 000 души, половината от които пленени. Като добавим и пленения по-късно гарнизон, близо 30 000 австрийски войници попадат в ръцете на прусаците в рамките на две седмици. Битката при Льойтен е вероятно най-големият тактически успех в цялата кариера на Фридрих и едно от най-позорните поражения в историята на Австрия.

Choral_von_Leuthen

Снимка: By Wilhelm Camphausen – From the collections of Sanssouci Palace, Prussian Palaces and Gardens Foundation Berlin-Brandenburg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16041622

 

 
 
Коментарите са изключени