shareit

Великите авантюристи: Тимур – последният господар на Азия

| от Александър Стоянов |

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

Централна Азия в началото на XIV век е едно особено и приказно място. Древните пътища, свързващи Китай с Европа опасват тази необятна земя, изпълнена със степи, пустини и тревни морета. Народите, които живеели в нея били номади, обикалящи безконечните равнини, отглеждайки своите стада. Руини на древни градове се изправяли редом с процъфтяващи търговски центрове – някои стари колкото руните, други нови, издигнати около постоянно разрастващите се тържища. Цялата тази огромна територия до скоро е била сърцето на най-голямата империя в дотогавашната история – Монголската. В края на XIII и началото на XIV век, империята, създадена от Чингиз хан се разпада на четири части – Юен (Китай, Източен Сибир, Монголия и Тибет), Чагатайското ханство (Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Афганистан и части от Иран), владенията на Илханите (Ирак, Иран, Сирия и части от Турция и Азербайджан) и Златната орда (части от Русия, Украйна ). Всяка една от тези държави е поставена под контрола на някой от клоновете на имперския род – Чингизидите. За върховен владетел е определен господарят на Юен и формално, монголската империя продължава да се схваща като едно цяло. Въпреки това, десетилетие след десетилетие, частите на империята  се отдалечават политически една от друга, а и вътрешно започват да се разделят на по-малки владения. Към средата на века от старото единство не е останало почти нищо.

Timur_reconstruction03

Снимкa: By user:shakko – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9494028

В тази размирна епоха на авантюристи, търговци и откриватели, в град Кеш (дн. Шахрисабз) се ражда момче, кръстено на един от петте свещени елемента в източната традиция – желязото. Името му е Тимур, но било произнасяно и като Таймур и Демир в зависимост от това кой местен етнос попиташ. Точната година на раждане на Тимур не е известна. Според официалните хроники, написани след смъртта му, той бил роден на 8 април, 1336 г., но историците изказват съмнения че рождената му дата би могла да е и няколко години по-рано. Баща му Тарагай бил заможен аристократ в Чагатайското ханство и макар да не заемал най-висшите ешелони на властта, запазени за преките роднини на Чингизидите, той бил уважаван и ценен от силните на деня.

Първите години от живота му не са документирани, но вероятно израства в обкръжение от войни и участва в набези срещу съседни владения и държави. Баща му умира през 1360 г. и Тимур поема в свои ръце неговото богатство и владения. За да ги разшири продължава с пълна сила набезите си. През 1363 г., по време на експедиция (историците спорят дали е бил наемник на султана на Систан или е нападнал съседно племе овцевъди), Тимур бил ранен от две стрели. Едната откъснала два пръста от ръката му, а другата го ранила в крака. Тази рана никога не се излекувала напълно и той останал куц до края на живота си. От там идва и прозвището с което е най-популярен в историята – Тамерлан (т.е. Тимур Куцият)

Между 1360 и 1370 г., Тимур успява ловко да маневрира в сложната политическа обстановка насред разпадащото се ханство на Чагатаите. Използвайки близките си връзки с няколко първенци, той постепенно се домогва до позицията на пръв човек в държавата, поставяйки действащите владетели в ролята на марионетки. Използвайки щедри дарове за съюзниците и подчинените си и безмилостна жестокост към опонентите си, той успява с поредица от походи и преговори да премахне своите основни опоненти.

Teymur

Снимка: By Sharuf ad-din Ali Yesdy – http://www.barabass.ru/eng/59.php, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7017124

През 1370 г. успява да се ожени за съпругата на един от ликвидираните от него първенци. Тъй като тя е от кръвта на Чингизидите, Тимур получава шанс да претендира върховенство в цялото ханство. Без да взема за себе си титлата „хан“ (която се полагала само на преки потомци на Чингиз), Тимур бил провъзгласен за „амир“ (главнокомандващ, предводител – араб.) и в ролята на покровител на Чагатайската държава и пръв неин защитник, той си поставил за цел да възстанови единството на Монголската империя и да се превърне в най-могъщият мъж на своето време.

През следващите тридесет и пет години, Тимур се отправил на безброй експедиции в преследване на своите цели. Първите му походи са насочени в посока Трансоксиана и Балкх, които успява да подчини до 1380 г. През този период се формира и страховитата му армия, съставена от авантюристи и опортюнисти от всички краища на Азия. Войните в нея били предани, свирепи и трупали огромен боен опит година след година. Щедрите подаръци и изобилната плячка, осигурявана от Тимур държала армията заедно, а желязната му воля, отговаряща точно на името му, не оставяла място за неподчинение и прекрачване на заповедите му.

Timur_during_attack_on_Balkh_1370

Снимка: By Mirkhvand’s Rawzat al-Safa – British Library, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4904679

През 1381 г., Тимур излязъл отвъд старите чагатайски предели и нахлул в Персия, която по това време била разпокъсана между осем големи и няколко по-малки местни династии. Първата жертва на неговата експанзия става провинция Хорасан (Куазрим), управлявана от династията на Сарбадарите. Две години по-късно, войските му обсадили Херат и след като града отказал да се предаде, бил сринат със земята, а цялото му население било избито или продадено в робство като урок за всеки, който в бъдеще би застанал на пътя му. Година по-късно е превзет и град Кандахар, с което Картидската държава е унищожена, а земите й са анексирани от разрастващата се Тимуридска империя. През 1384 г., Тимур поема на запад към планините Загрос и по пътя си превзема малкият тогава град Техеран, който се предава без бой и е пощаден. Докато армията му плячкосва днешен северен Иран и завзема главният гард Султание, в провинция Хорасан се вдига бунт.

Тимур се завръща там светкавично през 1385 г., смазва центъра на съпротивата – град Исфизар. Самият град е изпепелен, но стените му са издигнати наново с една добавка – Тимур заповядва оцелелите жители да бъдат зазидани в тях живи. Година по-късно, през 1386 г., армиите на Тимур унищожават държавата Систан и изпепеляват столицата й, след което Тамерлан се завръща в своята столица Самарканд за да планира поход към Кавказ. Причината за това е, че доскорошният му съюзник Токтамъш е взел трона на Златната Орда (при това с помощта на Тимур – б.а.), но сега отправя претенции за господство в Централна Азия.

Тимур се отправя към днешен Азербайджан за да възстанови контрола над град Табриз, който е плячкосан от Токтамъш, а по пътя си поставя твърдо под свой контрол провинциите Ширван и Мазандаран. Година по-късно, през 1387-ма, Тимуридите завземат Исфахан. Първоначално градът се предава без бой, но няколко месеца по-късно, жителите му избиват бирниците, изпратени от Тимур, както и военният им ескорт. За назидание, градът е сринат до основи, а населението му е подложено на поголовно клане. Според данни на очевидци, войските на Тимур издигнали 28 пирамиди, всяка направена от главите на 1500 души.

Timur_orders_campaign_against_Georgia

Снимка: By Zafarnama of Sharaf Al-Din ‘Ali Yazdi – Imperial Library of Emperor Akbar, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4904818

През следващите пет години, Тимур довършва завоеванието на Персия, присъединявайки към земите си и Ирак, Ирански Кюрдистан и Шираз. През 1391 г., войските му пресрещнали навлизаща през Кавказ армия от Златната орда и нанесли разгромно поражение северен Азербайджан. Година по-късно Тимур опустошил Грузия, която до тогава действала като съюзник на Златната орда. През 1395 г. Тимур решил да пренесе военните действия в земите на Токтамъш. Нахлул през Кавказ с огромна армия, разбил Ордата при река Терек, след което опустошил цялата й територия и унищожил всичките и основни градове. Войските му достигнали чак до руските княжества на север, но с оглед на оскъдната плячка в тях и напредващата зима, Тимур предпочел да замине обратно на юг.

След половин десетилетие плячкосване на западните покрайнини на своята империя, Тимур обръща взора си на изток. Там, богатият Делхийски султанат е разяждан от гражданска война. Предвкусвайки огромна плячка, Тамерлан събора войските си и нахлува в северна Индия, сразявайки крепост след крепост. На 17 декември, 1398 г., войските му се срещат с разединените армии на Делхийския султанат недалеч от самата столица и ги помитат. Първоначално, делхийските войски пращат в атака покрити с желязна броня бойни слонове, които всяват паника в армията на Тамерлан. Той действа бързо – част от камилите в обоза са натоварени с дърво и слама и запален, след което с помощта на железни остени са пратени срещу слоновете.

Големите животни изпадат в паника от предсмъртните крясъци на горящите камили, обръщат се в бягство и прегазват делхийските редици. В суматохата, вихрената степна конница се впуска в разбитите вражески формации и ги посича. Смята се че над 100 000 души са избити в това сражение, и мака р цифрата несъмнено да е преувеличена, това остава една от най-кървавите битки в цялата история до XIX век. След успеха, Тимур превзема Делхи но е посрещнат от бунтове на многобройното население. Тамерлан действа с прочутата си жестокост, по-голямата част от населението е изклано, а главите им са струпани на гигантски пирамиди.

Timur's_army_attacks_Nerges,_Georgia

 

Снимка: By Kamāl ud-Dīn Behzād – Sanat magazine, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18745850

След тази победа, претоварени с плячка и роби от Индия, Тимуридите се завръщат на запад. През 1400 г., армиите на Тимур помитат Армения и Грузия, отвличайки поне 60 000 души в робство. Година по-късно, воювайки с египетските Мамелюци, Тимур превзема Алепо и Дамаск, опустошава ги и избива или поробва значителна част от населението им. Същата съдба сполетява и Багдад, съюзил се с мамелюците. Година по-късно, с помощта на византийската дипломация и молбите на Анадолксите тюркменти, Тимур нахлува в пределите на Османската империя.

Войските на Баязид I се изправят срещу него на 20 юли, 1402 г. край Анкара. По-голямата част от анадолските васали на Баязид дезертират, а самият султан е заловен и затворен в златен кафез, който Тимур разнасял на всякъде със себе си. През следващите пет месеца монголо-тюркската армия опустошава западна Анатолия, а през декември превзема и разорява Смирна (дн. Измир) – до тогава владение на рицарите-хоспиталиери. В чест на победата си над християните, Тимур се окичва с прякора „гази“.

След този низ от постоянни успехи, Тимур се завръща в столицата си Самарканд, като пътьом разбива силите на Кара Коюнлу (тюркменска племенна конфедерация в дн. Северен Иран), след което се прибира в столицата си и в продължение на девет месеца организира постоянни пиршества в чест на спечелените победи. Именно по това време се ражда и идеята му за поход срещу династията Мин в Китай. Причината за това е, че Мин са детронирали последните монголски владетели от Юен и водят агресивна политика спрямо всички монголски племена по границите си. Тимур планира това да е поход, който окончателно да възстанови Монголката империя, разбира се под неговия върховен надзор. Походът започва през зимата на 1404-та година, но Тимур се разболява в района на р. Сърдъря и умира на 15 февруари, 1405 г., преди да успее да достигне земите на Мин.

Погребан е в гробницата Гур-е Амир в Самарканд, която самият той издига за своя внук и предполагаем наследник Мухамад Султан, който умира през 1403 г. Тимур искал да бъде погребан в скромна гробница в родния си град Кеш, но тъй като заради снеговете проходите към Кеш били затворени, тялото му било положено в Самарканд. В последствие, в същата гробница са погребани повечето от представителите на Тимуридската династия.

Редом с безконечните походи и кървавата саморазправа с опонентите си, Тимур остава в историята и като меценат на литературата и изкуствата. Във всички градове, които опустошавал, певци, музиканти, писари и писатели били пощадявани и заселвани в сърцето на Тимуридската империя. Отделно, той изселвал занаятчиите от завзетите и сринати градове и ги преселвал в сърцето на своята империя, превръщайки Самарканд в едно от най-големите средища на знанието и културата в цял свят, където си давали среща представители на всички световни религии, и хора, носещи занаятчийските традиции на цяла Евразия.

Behzad_timur_egyptian

Снимка: By Assigned to Kamaleddin Behzad – Tehran Museum of Contemporary Art, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1367898

Историята на Тимур обаче не завършва със смъртта му или поне не съвсем. На 19 юни, 1941 г., екип съветски археолози и историци отварят гроба му и изваждат тялото, положено вътре. Аутопсията показва мъж с мощен гръден кош и широки рамене, висок около 173 см, с ясно изразени монголоидни черти и силно деформиран десен крак. Няма съмнение че това е гробът на Тамерлан. Според преданието, на гробницата било изписано „Проклинам онези, които отворят гроба ми да отприщят върху себе си завоевател, по-страховит и от мен“. Дали проклятието е истинско или не е съвсем сигурно, но три дни след отварянето на гроба, Германия започва операция „Барбароса“.

 
 
Коментарите са изключени

Проектът Монтоук: конспирацията, която вдъхнови сериала „Stranger Things“

| от |

Проектът Монтоук създава забележително много теории на конспирацията – в тях винаги фигурират пътуване във времето, телепортация или контрол на съзнанието. Но въпреки всички тях и въпреки че вдъхновява безобразно успешния сериал „Stranger Things“ на Netflix, малцина са чували за проекта. Е, днес ще променим това.

the-montauk-project-original-imaeb7vjmkathzyn

Историята за проекта Монтоук започва някъде през 1992 г. с издаването на книгата на Престън Б. Никълс „The Montauk Project: Experiments In Time“.

По това време вече се носят слухове, че американските военни (покрай Студената война) са провеждали психологически експерименти в Лонг Айлънд още в средата на 80-те. Затова може да се каже, че книгата на Никълс добавя малко във вече съществуващ огън.

Никълс започва с това, че е написал книгата, след като „възстановява“ спомените си от когато е работил като изследовател в проекта. След това разказва подробности за интериора на сградите, процедурите, за които е отговарял, технологиите и редица паранормални инциденти, на които става свидетел.

След публикуването на книгата се появяват други хора, които също казват, че са участвали в незаконните проучвания в същия проекта. Това задейства главния пропаганден механизъм, който засилва всички популярни теории на конспирацията.

По отношение на твърденията си Никълс обхваща всичко: контрол на ума и телепатията, отваряне на времево-пространствени портали към други измерения, контакт с извънземни и отвличане на деца… И всичко това във военна програма, финансирана със злато от нацистите, взето през Втората световна война.

USS Eldridge DE-173 (1944)

Eldridge (DE-173), 1944

Историята на проекта Монтоук се пресича с една дългогодишна и известна теория на конспирацията за така наречения експеримент във Филаделфия от 1943 г. В нея американските военни се опитват да заобиколят радарите на нацистите по време на Втората световна война посредством електромагнитни полета.

В различни версии на конспирацията се разказва, че в корабостроителница във Филаделфия, Пенсилвания, през лятото или есента на същата година, е направен кораб, USS Eldridge, който не просто е бил невидим за радара, но е бил и напълно невидим за човешките очите. След това телепортиран през дупка във времепространството до Норфолк, щата Вирджиния, на над 320 километра разстояние. Когато Eldridge се връща (телепортира) обратно в корабостроителницата във Филаделфия няколко минути по-късно, някои членове на екипажа са озовават в преградите на кораба, а телата на други са наобратно (с вътрешностите навън). Някои също така полудяват заради този процес.

Много, много неща в цялата история на практика са или директно опровержими с очевидни хронологични несъответствия, или просто защото нарушават законите на физиката. Нещо повече, нито един от разказите за експеримента във Филаделфия от различни хора не е един и същи, а тези, които реално наистина са служили на кораба през 1943 г., ги отричат изцяло. Въпреки това, конспирацията е популярна от поне 1955 г.

През 1984 г. се появява един иначе не особено стойностен филм за експеримента във Филаделфия, озаглавен „The Philadelphia Experiment“. Той става нещо като катализатор за историята за проекта Монтоук.

Когато 57-годишеният Ал Биелек гледа филма през 1988 г., изпитва завладяващо усещане за нещо като дежавю. Билек твърди, че е успял да отключи голямо количество потиснати спомени за участието си не само в експеримента във Филаделфия, но и в проекта Монтоук, и че двете са преплетени, а паметта му е манипулирана от ЦРУ. Той разказва историята си пред аудиторията на конференцията Mutual UFO Network през 1990 г. и твърди не само, че експериментът във Филаделфия е истински, но и че той и брат му са били на борда на Eldridge. Оборудването е създадено не от кой да е, а от самият Никола Тесла, и с него двамата с брат му и кораба се телепортират в лагера Хироу на 12 август, 1983.

В един момент историята на Билек става толкова объркана и преувеличена, че не си струва да я разказваме, но с две думи – той и брат му се присъединяват към проекта Монтоук, който се създава след електромагнитните изследвания на експеримента във Филаделфия. Билек твърди, че се сприятелява с Никълс и дамата работят по създаването на „Стола Монтоук“ – устройство за четене на мисли, което е централен компонент на целия проект.

Warner Bros. Pictures And InStyle Host 18th Annual Post-Golden Globes Party - Arrivals

Мили Боби Браун, Снимка: Getty Images

Никълс в книгата казва за този стол, че посредством електромагнетизъм увеличава психическите сили на всеки, който седи в него. 

Това може да звучи познато на феновете на „Stranger Things“, където подобно устройство се прилага върху Илевън (в ролята Мили Боби Браун), за да отвори портал към друго измерение. В проекта Монтоук, група екстрасенси използват Стола, за да отворят времепространствен портал и да „виждат“ в далечни места и други измерения. Споменатите по-горе отвлечени деца също били подлагани на различни психологически експерименти с устройството…

52-годишният Стюарт Свердлоу от Мичиган казва пред The Sun през 2017 г., че е едно от тези деца и че той и други като него са били подложени на ужасяваща неща:

В началото на проекта те отвличаха само сираци или деца на наркомани – такива, които никой не би потърсил. Целта им беше да раздробят умовете ни, за да ни програмират… те променяха температурата на стаята ни от много горещо на много студено и обратно, оставяха ни да гладуваме, а после ни хранеха прекалено много. Спомням си, че ме биеха с дървена пръчка. Обичаха и да ни давят в леген с вода. Тези методи бяха доста ефективни в това да ни накарат да слушаме и да се подчиняваме. Те също така използваха ЛСД, за да променят съзнанието ни.

Свердлоу твърди още, че той и други момчета от Монтоук са изпращани на Марс или пък „в библейски времена“ и после са връщани, чрез технологиите в лагера Хироу.

Книжната корица, която братята Дъфър използват първоначално, когато предлагат сериала си

Скоро Никълс, заедно с други участници в проекта вдигат бунт:

Най-накрая решихме, че всичко трябва да спре. Докато беше на стола, един от участниците прошепна „Време е“ и пусна чудовище от подсъзнанието си. На екрана видяхме голямо, космато и гадно чудовище. То обаче не беше под земята, а някъде на близо до основата и поглъщаше или спазваше всичко, което му попадне. Няколко човека го видяхме, но всички го описаха различно.

Никълс казва, че трябва да унищожат цялото оборудване, за да спрат това същество и да го върнат в първоначалното му измерение. Това явно е вдъхновението за линията в „Stranger Things“, където Илевън призовава чудовище, което по същия начин създава погром.

Според Variety създателите на сериала, Мат и Рос Дъфър са били толкова вдъхновени от проекта Монтоук, че оригиналното заглавие на „Stranger Things“ е било „Montauk“. След като режисьорът Чарли Кеслер обаче завежда дело срещу братята за плагиатство на късометражния му филм „The Montauk Project“, градът, в който се развива действието в сериала, е променен от Лонг Айлънд на покрайнините на Индиана. Все пак продукцията на Netflix обаче явно силно се осланя на книгата на Никълс. Персонажът на д-р Бренер, изигран от Матю Модин, измъчва малки деца като Илевън, чието име, само по себе си предполага, че е имало 10 деца преди нея (от англ. ез. еleven – единадесет ). Има и чудовища, които навлизат в нашата реалност, което също съответства с книгата.

Според Никълс, мазетата на лагера Хироу са били напълнени с цимент след като цялото оборудване е унищожено, а спомените на всички участвали са били изтрити от ЦРУ с програмата MK-Ultra.

Някои съоръжения все още стоят и привличат погледите на любопитни минувачи и местни жители и до днес. Радарът SAGE е важен за лодките, плаващи около Лонг Айлънд, така че ВВС го оставят.

Армията от своя страна опровергава, че въобще нещо като проекта Монтоук се е провеждало в лагера. Разбира се, ако някоя част от историята е вярна, шансовете американските военни да признаят за отвличането на деца и подлагането им на изследвания и мъчения (да не говорим за другите неща), не съществуват.

 
 
Коментарите са изключени

Защо един от най-добрите български щангисти е обявен за некадърник

Мохамед Али е открит от бокса, когато решава да се оплаче в полицията, че някой е откраднал колелото му. Арнолд Шварцнегер получава правото да тренира в казармата, след като става ясно, че бяга от поделението, за да отиде на състезание. Историята на някои от най-великите спортисти е известна щастлива грешка, която да обърне спортния свят с хастара навън. И някъде там сред всички спортни истории се прокрадва легендата Янко Русев. Неговият спортен талант е забелязан още през 1973 г. и оценен подобаващо – Янко е обявен за чист некадърник без никакво спортно бъдеще. Подозираме, че това са много мотивиращи думи за всеки 15-годишен младеж, който вярва, че може да дава на спорта, освен да взима.

Янко е интересна птица и неговата спортна история започва в началото с популярния футбол и баскетбол. След като спортно училище „Олимпийски надежди“ е красноречиво и не смята да губи време с момчето от село Ивански, вратите и потенциалните надежди за медали ще сложат край на очакванията. Когато един човек получи такъв черен печат има два варианта: да се откаже от спорта или да се докаже.

Никой не подозира, че дните на Янко преминават с 8-часова тренировка всеки ден. Тази интересна практика и вдигането на тонове тегло всеки ден е изумявала всички останали атлети през годините. Иван Абаджиев успява да види „некадърника“ малко след провалените изяви в училището, именно той подава ръка на младежа. По правило Русев още няма право да влиза в официалния отбор по щанги (все пак е юнуша), но явно никой не подозира силата на младежа, за да се притесни от евентуално участие. Само два месеца след първата поява, Янко е поканен за тренировки с националния отбор по вдигане на тежести. След още шест месеца е в листата с имената, които ще представят страната на световното първенство в Щутгарт.

Именно там можем да видим как неговата „некадърност“ блесва. Само за шест месеца тренировки и едва на 19-годишна възраст е успял да се превърне от нескопосан атлет в медалист. Не искаме да си представяме какво можеше да постигне в случай, че го бяха оценили правилно. След това постижение става ясно, че някой в спортното училище бърка, защото успехът е не просто повторен, а идва с нов световен рекорд при изтласкването в Гетисбърг, САЩ. Това е и официалната първа титла за Русев. Атлетът трябва да качи малко килограми, за да продължи своя възход и в следващата категория – 67.5 килограма. Никой дори не подозира, че името на Янко ще стои редом до Йоахим Кунц.

Според някои източници след 5-годишно съперничество и значително вдигане на летвата, Кунц кръщава дъщеря си на своя най-велик съперник и тя носи името Янка. Родният атлет печели вниманието върху себе си и не смята да спира. Неговата звезда свети ярко на олимпийските игри в Москва. Спортното събитие е специално, защото се провежда за първи път в Източна Европа и освен това за първи път в комунистическа страна. Едва през 2008 г. ще се повтори начинанието като домакин ще бъде Пекин. Янко е след представителите на страната.

В страницата в Wikipedia може да откриете, че е спечелил златен медал, но някой е пропуснал да отбележи, че родният щангист си тръгва с 3 олимпийски и два световни рекорда – постижението се случва с контузия на крака (около два месеца по-рано е под въпрос дали изобщо ще стигне до олимпиадата). Освен влизане в историята, той получава парична награда от 1000 долара, както и чисто нова Волга – престижно возило за 80-те години. Любопитен факт е, че Янко не е достатъчно висок, за да седне зад волана и кара колата с възглавничка. Това обаче наистина е само част от успехите на Янко.

Една активна спортна кариера се измерва в медали и цифрите тук са от особено значение. За скромната си спортна кариера ще може трябва да знаете, че родният атлет има само три сребърни медала – два от европейски шампионати и един от световен форум в Щутгарт. Всичко останало е злато. Ако се чудите каква е връзката между Янко Русев и Стефка Костадинова, това е числото 209. В единият случай говорим за 209-сантиметровия скок на Стефка, а при Русев се говори за вдигане на 209 килограма през 1982 г. в Любляна (като преди това е успял да вдигне 208 килограма, но какво е един килограм). Въпросните 209 килограма стоят и до днес, а не трябва да забравяме, че колективното рекордьорско представяне на родния щангист е отличено със специално място в Световния музей на славата за щангисти в Истанбул. Голяма част от рекордите остават и до днес.

 
 
Коментарите са изключени

Как се заражда пушенето на тютюн

Кой точно първи пуши тютюн не се знае, но Джордан Гудман в книгата си „Tobacco in History“ изказва теорията, че растението се отглежда за първи път преди хиляди години в Америките, в регионите на днешно Мексико и Бразилия. То е отглеждано за лечебни и церемониални цели и е смесвано с други растения за създаване на халюциногенно лекарство. Доказателствата обаче сочат, че то не се е използвало всеки ден като навик.

Растението се потребява изключително на местно ниво до идването на Христофор Колумб. Когато Колумб пристигна на Бахамските острови, туземците му връчват подарък изсушени тютюневи листа. което едокументирано в дневника на му.

Европейците (най-вече испанци, португалци и французи) са използвали тютюн през втората половина на 16 век по подобен начин, както коренните американци – за медицински цели и като болкоуспокояващо. Всъщност през 1592 г. поетът Антъни Шут твърди в памфлета си „Тютюн“, че ползите за здравето от тютюна са толкова големи, че лекарите го пазят в тайна, за да останат болни, които да лекуват.

През 1619 г. холандски търговски кораб пусна котва в залива Чесапийк, Вирджиния, с двадесет пленени африкански туземци. Макар че има известни спорове дали това не са били първите африкански роби въобще в британските колонии или са били просто слуги, остава фактът, че са продадени против волята им като работници на тютюневи плантации. (Интересното е, че първият легален по тогавашните закони роб в тези британски колонии е бил собственост на един от ранните нелегални роби, продаден срещу волята му като слуга през 1620 г.)

До края на 17 век, Джеймстаун, Вирджиния произвежда над 11 000 тона тютюн годишно за Европа. Тютюнът става износ номер едно на британските колонии в Америка, от Мериленд до Джорджия. Дори Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън са били тютюневи производители. Англия, знаейки напълно, че нейните колонии контролират тютюневата промишленост, започва да манипулира цените и намериха начини да облагат тютюневите изделия с данък, за да си донесе още повече приходи. Затова и Американската война за независимост понякога се нарича „Войната за тютюн“ – поради финансовото значение, което индустрията има върху двете страни. Тютюнът има такава стойност, че дори помага за финансирането на войната, служейки като обезпечение за заема, който Бен Франклин взима от Франция, под формата на 2 000 тона тютюн от Вирджиния.

Но с нарастване на популярността му все повече и повече хора започват да забелязват вредите от пушенето. Например, през 1791 г., лондонският лекар Джон Хил пише за случаи, в които наблюдава, че употребата на стрит тютюн за шмъркане изглежда е довела до рак на носа.

William Michael Harnett (American, 1848-1892). Still Life with Three Castles Tobacco, 1880

Still Life with Three Castles Tobacco, Уилям Майкъл Харнет, 1880

Въпреки това употребата на тютюн продължи да нараства (както и използването на африкански роби като работници) поради изобретяването на пурите и цигарите. Преди 20-те години на 19 век тютюнът най-често се дъвче, пуши в лула или се шмърка. Никой не е съвсем сигурен точно кога и къде е била създадена пурата, но най-вероятно това е станало, защото навитите и пъхнати в тръба тютюневи листа са много по-лесни за транспортиране, отколкото в насипно състояние.

До 1830 г. Англия внася над 110 тона пури годишно. Съединените щати следват примера и до 50-те години на 19 век стават най-големите потребители на пури. Както и днес, тогава също кубинските пури се смятат за първокласни. В резултат, много производители на пури създават магазини в Тампа, Флорида, близо до кубинската граница, а Тампа става известна като „Градът на пурите“.

2008-07-24 Statue of James Buchanan Duke

Джеймс Бюканън Дюк

През 1880 г., се бележи силен напредък в индустрията, защото Джеймс Бюканън Дюк променя начина, по който се консумира тютюн. Бък Дюк е син на собственик на тютюнева компания и когато баща му се пенсионира, оставя компанията на Бък и брат му Бен. Бък, за да разграничи работата си от тази на брат си, започна да се специализира в пазара на тютюн на ръчно свитите цигари. По онова време те не са били особено популярни, но въпреки това той отваря фабрика в Дърам, Северна Каролина, и продава тези по-малки, по-преносими и дискретни цигари на богатите.

Малко предистория. През 1875 г., мъж на име Джеймс А. Бонсак създава машина, която свива цигари. Машината му е способна да произведе невероятните 120 000 цигари за един ден. Тя е унищожена при пожар, но Бонсак успява да я възстановява и получава патент за нея през септември 1880 година.

Точно такава машина търси Бък Дюк. Той прави сделка с Бонсак, според която, ако Дюк получи сериозна отстъпка от лизинга, той обещави така, че машината (и патента) на да струват милиони. Точно това и се случва. Заедно те правят толкова много цигари, че за известно време предлагането е по-голямо от търсенето. Дюк обаче се оказва цар на рекламата и инвестира днешния еквивалент на 25 милиона долара за спонсориране на състезания, раздаване на безплатни продукти и пускане на реклами във вестници. Това сработва и въпреки, че цигарите са били много нишов продукт преди две десетилетия, през 1900 г. са продадени над четири милиарда бройки, като Бък Дюк произвежда около 20% от тях.

Пушенето и тютюнът продължават да са популярни и през първата половина на 20 век. По това време лекарите се разделят на два лагера – едните казват, че тютюнът не крие риск за здравето, а други, че е опасен. Няколко държави в началото на 1900 г. имат сериозни ограничения върху продажбите и разпространението на тютюн. Тъй като компаниите за цигари се разрастваха и парите стават големи, тези ограничения отпадат с напредването на века. През 1950 г., д-р Ернст Л. Уайндър публикува революционен доклад в списанието на Американската медицинска асоциация, който демонстрира, че пушенето причинява ракови тумори при мишки. А останалото, както се казва, е история.

 
 
Коментарите са изключени

Най-желаните коледни подаръци през годините: Слаймът завладява 1977

| от |

Слаймът на Mattel беше любимата играчка на всяко дете, привлечено от гаднички (но не прекалено гадни) неща. Той също така беше враг на всеки чист килим или стена. Но как тази пихтия от химикали става толкова популярна? Това е една история, която ще ни върне назад в неоновите дни от ерата на диското: 1976 г.

Nickelodeon's 2019 Kids' Choice Awards - Show

Slime е представена за първи път от производителя на играчки Mattel през зимата на 1976 г. Зелена на цвят и мека на пипане, играчката прониква между пръстите ви и обхваща всичко, върху което попадне – ръце, други играчки и дори косата на малката ви сестра или брат, ако сте особено палави.

Изработена от гуарова гума (полизахарид) и боракс (натриев тетраборат), пихтията запазва полутвърдата си форма дълго време, стига да я съхраняваме добре в кутийката й. Ако ли не, след известно време на повърхността й ще се образува твърда коричка. През годините, в които е популярна, които завършват около 1990 г., към играчката се слагат в комплект най-различни каучукови насекоми, червеи и дори очни ябълки, което добавя към приятния гаден ефект и я поддържа близо до върха на списъка с предпочитани коледни играчки, особено в годината след като излиза – 1977. Mattel също така пуска и настолна игра Slime Monster в края на 70-те, в която играчите, докато се движат по дъската, трябва да не бъдат заловени от отвратителното зелено чудовище, което ще ги хване, ако попаднат на квадратчето под него.

Slime си колаборира с няколко световни франчайза. Първият от тях е Hordek’s Horde Slime Pit от франчайза на Masters of the Universe в началото на 80-те. Играта използва отлично пихтията, защото някой от играчите може да падне жертва и да бъде заклещен между ноктите на птица срещу стилизирана тухлена стена с червена арка с лицето на Hordak, издълбано в центъра й. Над жертвата пък има огромна глава на динозавър и когато се натисне бутон в задната й част, Слаймът потича от устата на динозавъра върху пленения и го задушава. Слаймът да тече от устата на чудовище е популярна тема сред тези колаборации.

Kenner е друга компания, която намира хубаво приложение на слайма. Този път той участва в играчката Real Ghostbusters. Анимационният филм „Real Ghostbusters“ включва героите от игралния екшън „Ghostbusters“ от 1984, както и от продължението му. През 1987 г., обаче, Kenner добавя лилав и розов слайм към играчка пак по анимацията, която се нарича Ecto-Plazm Play Gel. Идеята и е, че чудовище се прикрепя към преса, в която се слага Слаймът и при натискане на пресата, гадорията излиза през устата му. По-нататък те добавят и още цветове – червено, жълто и синьо.

Играчките на Playmate по франчайза Teenage Mutant Ninja Turtle са следващите, които използва Слайм. В този случай играчката се нарича Retromutagen Ooze (или просто Ooze). Това име подсказва за връзка с химикалите, които всъщност създават Костенурките (и които дават силите на Daredevil на Marvel, както се твърди в комикса). Подобно на оригинала, Retromutagen Ooze първоначално се предлага самостоятелно в своя кофичка, както е показано на снимката. Има обаче няколко играчки, които включват Ooze като част от комплект. Ето например, Retrocatapult е такава играчка. Както подсказва името, това е едноместен катапулт, на който Слаймът се слага и съответно се изстрелва (радост най-вече за родителите…). Flushomatic е друга играчка, която използва Ooze. Тя представлява пластмасова тоалетна на върха на арка с резервоар отдолу. Слаймът съответно се изсипва в тоалетната и пада в резервоара, където може да има друга фигурка. Относно фигурки – Mutagen Man е човече („човече“), което представлява живо контейнерче със слайм, което има ръце и крака. И накрая Oozey, което произнася се „Узи“, като оръжието. То представлява обаче не ръчно оръжие, както името предполага, а такова, което прилича на топ. Този топ съответно изстрелва кофи за боклук (от малките, цилиндричните), пълни със слайм. Понеже катапулта не стига…

Nickelodeon's 2019 Kids' Choice Awards - Show

Въпреки че популярността му, както казахме, приключва през 90-те, Слаймът преви завръщане. Той се прокрадва между пукнатините и отново стига до децата благодарение на Nickelodeon. Началото е в детското шоу от Канада “ You Can’t Do That On Television“, където Слаймът (наричан там Гак, Gak) се използва срещу всеки, който изрече думите „не знам“. Предаването става толкова популярно, че пихтията се лее (доста богато и разточително) и в други предавания на Nickelodeon – „Double Dare, Wild и Crazy Kids“ и „Figure It Out“. Нищо неподозиращи знаменитости пък може да бъдат засипани със неоново зелен слайм на събитието Nickelodeon Kid’s Choice Awards. И когато това стане, почти всеки път се приема като чест.

Всъщност играчката се поява по Nickelodeon TV още през 1979 и така добива популярността, която ще я направи най-желаната коледна играчка същата година.

Това беше историята на продукта на Mattel, наречен Slime.

Историята на самата слуз обаче започва още в началото на 20-ти век. По това време науката обръща повече внимание на синтетичните полимери и при изследванията им се правят доста полезни открития. Основите им се полагат през 20-те години. Създаден е модел на молекулите им, който предполага, че те са в дълги, усукани, подобни на вериги формации. Тези модели по-късно се потвърждават и от двама учени, използващи рентгенови лъчи за изследване на естествен каучук (който, разбира се, също е полимер). Това е и горе-долу моментът, в който разработването на синтетични полимерни и пластмасови материали става сериозно и масово.

Компаниите от години произвеждат и предлагат продукти на базата на полимер, които приличат на слайм. Продават се различни пластелин и глина за моделиране, които са на такава основа. През 1943 г. Джеймс Райт се опитва да направи полимер от синтетичен каучук, който да се ползва при американските военни действия по време на Втората световна война. Не успява обаче да получи търсените от него свойства и след като се примирява с провала, отлага работата по проекта си. Няколко години по-късно, „провалът“ му попада у един служител на Dow Corning Corporation, който една вечер го показва на гостите си. Един от тях проявява интерес към нещото и усеща, че то има потенциал като нова играчка.

Silly putty dripping

Играчката Silly Putty в действие

След като е рекламирана в шоуто Howdy Doody през 1957 г., Silly Putty се превръща в национален феномен! През декември 1968 г. играчката дори отива до Луната, на борда на Аполо 8.

Освен от гуарова гума, слуз подобна на Slime и Silly Putty се прави и от поливинилов алкохол (PVA) и дори мляко. Но технологиите в тази посока постоянно се развиват и подобряват. Стив Спанглер дори прави от слузта изкуство.

Днес в интернет има безброй уроци как да си направим слайм сами и то с елементарни предмети и химикали от бита. Понеже знаем, че ще опитате – успех!

 
 
Коментарите са изключени