shareit

Великите авантюристи – Хайредин Барбароса – Господарят на Средиземно море

| от Александър Стоянов |

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

Някъде през 1478 г., на остров Лесбос се ражда момче на име Хизир. То не е особено специално и е трети поред син на дребен местен спахия на име Якуб и съпругата му Катерина – местна гъркиня, бивша съпруга на православен свещеник от острова. Якуб ага, наскоро приел исляма, пристига на Лесбос през 1462 г., като водач на албански боен отряд в състава на османската армия, която завзема острова от генуезците.

В замяна на вярната му служба, Мехмед II го награждава с Тимар и Якуб се заема да разработи семейното богатство. Освен доходите от тимара си, албанският ветеран се заема да произвежда и продава глинени съдове. Семейното бизнес начинание потръгва и скоро всичко синове на Якуб се ангажират в занаята – от най-малкият Илиас, през средните Оруч и нашият герой Хизир и най-големият Ишак. С натрупаното имане Якуб купува кораби и започва да изнася продукцията си из Егейско море. От тук започва и любовта на неговите наследници към морето.

Към края на XV век, Оруч и Илиас заминават с един от бащините им кораби за Либия, където търгуват в Триполи. Оруч ръководи сделките, а брат му чиракува – по големият е изпечен търговец и владее няколко езика – Арабски, Гръцки, Италиански, Испански и Френски. На върщане, корабът им е нападнат от родоските Хоспиталиери. При абордажа Илиас е убит, а Оруч е тежко ранен и отведен в плен в Бодрум, където прекарва три години. Накрая Хизир научава къде държат брат му и му помага да избяга. Смъртта на Илиас отключва желанието им за отмъщение и Оруч и Хизир решават да станат пирати и да сторят на християните онова, което е сполетяло собственото им семейство.

Chaireddin_Barbarossa

Снимка: By User Kellerassel on de.wikipedia – Cf. Image, File:Italienischer Meister von 1580 001.jpg, Kamu Malı, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1327355

Оруч пръв проправя пътя в пиратския занаят и още през 1503 г. поема контрол над своя собствена флотилия от малки кораби, които започват операции в района на Тунис. През 1504 г., към него се присъединява и Хизир, а няколко години по-късно, техният брат Ишак напуска Лесбос и пристига в подкрепа на братята си. Между 1506 и 1516 г., тримата братя стават господари на бреговете на Тунис и Алжир, завладявайки поредица от ключови пристанища, които превръщат в свои бази. Междувременно, корабите им плячкосват цялата брегова линия от Гибралтар до Калабрия, а всички големи острови в Западното Средиземноморие – от Сицилия през Корскика, Сардиния и Майорка, стават обект на ежегодните им рейдове. Оруч и братята му плячкосват търговски съдове от Испания, Англия, Франция и италианските държави.

Нa няколко пъти разбиват изпращани срещу тях военни ескадри, а подвизите им привличат все повече луди глави от Леванта и Балканите, които се вливат в техните екипажи. Богатството им нараства до толкова, че създават собствени корабостроителници и манифактури за производство на барут. За да циментират властта си, братята завладяват и вътрешността на Алжир, налагайки властта си над местните берберски кланове. Силата им привлича вниманието на Испания и за да гарантират своята неприкосновеност, братята се обръщат за подкрепа към Селим I. Оруч се отказва от титлата си „султан на Алжир“ и приема върховенството на Портата. Селим го обявява за санджакбей на Алжир и командир на флотите в Западното Средиземноморие. Падишахът му изпраща и подкрепления под формата на още кораби, еничарски контингент и оръдия.

Година по-късно, испанският крал Карлос I пристига в Алжир начело на голяма войска от над 10 000 испанци, подкрепени от берберите, враждебни на про-османските пирати. В битката за град Тлемсен, Оруч и Ишак падат убити, а по-малочислената им войска е пометена. Цялата власт в Алжир остава в ръцете на последния оцелял брат – Хизир. Решен да отмъсти за братята си, той взема прякора на червенокосия Оруч – „Барбароса“ (Червената брада) и поема властта над Алжир.

Още същата с подкрепления, пратени от султана, Хизир си връща контрола над Тлемсен и подновява пиратските набези по бреговете на Испания и Италия. Едновременно с това, корабите му продължават да извозват мюсюлмани от Андалусия, бягащи от развихрилата се след 1492 г. испанска Инквизиция. Възползвайки се от омразата на изселниците към иберийците, Хизир ги заселва в своите владения в Алжир и ги превръща в опора на своята власт. Укрепил позициите си в Алжир, пиратският господар преминава в настъпление.

През 1519 г., Хизир с лекота разбива испано-италианска армия, пратена срещу столицата му. След това алжирските корсари поемат през вълните, оплячкосват испанското крайбрежни, е в края на сезона атакуват и няколко френски пристанища около Тулон. Рейдовете се повтарят и през следващите две години, а през 1522 г., част от флотата на Барбароса подпомага султанските войски, обсаждащи хоспиталиерите на о. Родос. Цитаделата на рицарите е превзета, а смъртта на Илиас е отмъстена.

След кратка пауза, през 1525 г., Хизир подновява своите набези и оплячкосва южноиталианското крайбрежие от Неапол до Месина, а атаките му засягат и о. Сардиния. Тези набези продължават и през 1526 и 1527 г. Две години по-късно постига нова победа срещу испанците – отнема им остров Гомера, който контролира северозападната брегова линия на Алжир и служи като опорна точка за испанските експедиции срещу столицата и другите пристанища. Устремът му продължава и през следващата година, като в рамките на няколко месеца разбива един съюзен испано-генуезки флот, флота на хоспиталиерите и едновременно с това успява да плячкоса крайбрежието на южна Испания и да организира експедиция срещу Триполи – временна база на Йоанитите след падането на Родос.

Suleymanname_412a

Снимка: By Ali. Amir Beg Shirwani – Bilkent University, Kamu Malı, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2735761

През 1532 г., Сюлейман Великолепни призовава Хизир Бараброса да се яви в столицата на важно посещение. Господарят на Алжир събира корабите си и пътьом се отбива през Тиренско море, разграбва Корсика, Монте Кристо, Елба и Лампедуза, след което пристига в османската столица. Приет е с най-висши почести, а султанът му дава почетно прозвище – Каир ад Дин (доблестта на вярата), станало по-популярно с европеизираната му версия – Хайредин. Така, през 1532 г., прочутият пират най-сетне сглабя името, с което остава в историята – Хизир Каир ад Дин Барбароса. Освен това, Барбароса е обявен за капудан и дерия (върховен адмирал) на Средиземно море и в добавка към Алжир му е даден санджакът на Островите, включващ Родос, Евбея и Хиос в Егейско море. В добавка, Хайредин е провъзгласен за бейлербей на Северна Африка – най-висшия военно-административен ранг в османската йерархия след владетеля и великия везир.

Барбароса остава почетен гост в Истанбул до 1534 г., когато начело на силен флот се заема да оправдае получените титли и почести. Каквото и да е предполагал Сюлейман, Барбароса надминава всякакви възможни очаквания. Още в ранната пролет, силите му атакуват пристанищата Патра, Лепанто и Корон, завзети от испанците през 1532 г. След това от Гърция корабите му пресичат Йонийско море и атакуват Месина и Калабрия, помитайки малките крайбрежни селища.

Корсарите поемат на север, плячкосват бреговете на Кампания и дори за кратко блокират залива на Неапол. Накрая, пиратите достигат устието на Тибър, дебаркират и опустошават цялата крайбрежна зона, а в Рим църковните камбани бият тревожно, докато жителите на Вечния град се крият зад стените му. Всичко до тук изглежда впечатляващо, но Хайредин не е приключил. В оставащите благодатни за плаване седмици, той пресича Тиренско море, атакува Тунис и окупира града, заедно с няколко стратегически пристанища на около, служещи като испански бази.

Дръзката му серия от набези провокира гнева на крал Карлос и през 1535 г., испанците изпращат 24 000-на армия, заедно с над 300 кораба срещу Тунис. Барбароса мъдро се оттегля без да оказва съпротива и извежда корабите си в Тиренско море. Опустошава Сардиния и Капри, след което заминава за Испания, разрушава пристанищата на Майорка и Минорка и плячкосва голяма част от крайбрежието на Иберийския полуостров. Накрая се прибира в Алжир и по суша отблъсква един испански експедиционен корпус, който се опитва да превземе Тлемсен.

Няколко месеца по-късно в края на 1536 или началото на 1537 г., Барбароса атакува Апулия начело на голям османски флот и за кратко превзема град Отранто, както и Кастро, и Угенто. Османците не успяват да ги задържат, но на следващата година отново с Барбароса начело, превземат почти всички венециански острови, останали в Егейско море – Сирос, Егина, Иос, Парос, Тинос, Карпатос, Касос, Китира и Наксос. Хайредин опитва да превземе и Корфу, но силният венециански гарнизон издържа на обсадата и пратите се задоволяват да оплячкосат Калабрия за пореден път.

На следващата, 1538 г., Хайредин постига своята най-бляскава морска победа. В битката при Превеза, османо-алжирския флот разгромява коалицията, организирана от Папството, Венеция, Испания и Хоспиталиерите. Победата е толкова категорична, че в следващите над тридесет години, Средиземно море остава на практика беззащитно пред османските набези и рейдовете на пиратите. НА следващата година, Барбароса превзема крепостта Кастелнуово (Нови Херцег) в Которския залив. Битката е паметна, а испанските терции бранещи града, продават скъпо всеки сантиметър, но накрая съпротивата им е сломена. След този успех, Барбароса превзема и последните четири венециански острова в Егейско море и принуждава Сияйната република да капитулира пред волята на султана.

През 1543 г., огромен османо-алжирски флот, начело с Хайредин, прекосява Средиземно море в подкрепа на Франция. Т.нар. Нечестив съюз на Франсоа I и Сюлейман е договорен с посредничеството на Хайредин. Османците разполагат с 14 000 души войска и още толкова екипажи на корабите – 210 съда, от които 110 галери и галиоти. През пролетта те плячкосват Кампания и акостират в устието на Тибър. Барбароса планира да превземе Рим, но е разубеден от своите френски съюзници и вместо това обсажда контролираният от савойците Ница. Градът е превзет и предаден на Франция. Междувременно, град Тулон е предоставен на османците за зимуване – населението му е временно изселено, а катедралата Св. Мари е превърната временно в джамия за войниците на падишаха. В града остават само търговците и снабдителите, които цяла зима търгуват само с османска валута.

Barbarossa_Hayreddin_Pasha

Снимка: By Bilinmiyor – Transferred from en.wikipedia to Commons by Iustinus using CommonsHelper.. Original uploader was Shuppiluliuma., Kamu Malı, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21213966

През зимата и пролетта на 1544 г., османско-пиратските сили плячкосват цяла Лигурия, в това число и прочутия днес Сан Ремо (два пъти). След това атакуват Неаполитания, а през лятото се връщат под стените на Генуа. Причината – генуезците успяват да пленят едно от протежетата на Хайредин – Тургут рейс (който след години ще се покрие с почти същата слава като своя ментор – б.а.) Хайредин заплашва да срине града ако приятелят му не бъде освободен.

В името на спасяване честта на Републиката, Андре Дориа – главният адмирал на  Генуа, договаря османците да платят символичен откуп от 3 500 дуката. Победната серия на Барбароса в Италия е прекъсната едва през есента, когато капудан-ът е отзован от Сюлейман, който успява да постигне изгодно примирие с Хабсбургите. Година по-късно, Барбароса отплава на последната си грабителска експедиция, насочена срещу иберийските брегове. След края й, той пристига в Истанбул, където използва огромното си богатство за да си построи дворец на Босфора.

Последната година от живота си прекарва в своя палат, разказвайки живота си на Муради Синан рейс, който го записва в пет ръкописни тома, запазени и до днес. Умира на 4ти юли, 1546 г. Погребан е в собствен мавзолей (тюрбе) в квартал Бешикташ. През 1944 г., край гробницата е издигнат мемориал.

След себе си оставя цяло съзвездие от бъдещи капудани и паши, които ще властват над Средиземно море през следващите две десетилетия. Всички те са обучени от Хайредин и са служели под негово командване в множеството му походи. Смята се, че Хайредин Барбароса е най-успешният адмирал в човешката история по отношение на броя потопени и пленени от него съдове.

 
 
Коментарите са изключени

Бетонът на римляните е много по-добър от бетона ни

| от |

Стоманобетонът е чудо на съвременната индустрия и част от основата на цивилизацията, каквато я познаваме. И все пак съвременният бетон има своите недостатъци. С течение на времето водата си прокарва път в бетона и води със себе си ръжда, а след това се разширява и го напуква. Как тогава древните римляни са били в състояние да изградят структури, които биха могли да издържат 2000 години, дори и в люти морски условия?

„Римската рецепта“, пише Гардиън, „държи заедно кейове, вълноломи и пристанища. Освен това, за разлика от съвременните материали, древните с течение на времето стават по-здрави.“ Учените откриха химичен процес в сместа от вулканична пепел, вар, морска вода и парчета вулканични скали, която римляните ползват: солената вода и вулканичният материал могат да продължат да взаимодействат и така да създават нови съединения (един вид нови минерали), подсилващи бетона с времето.

Мари Джаксън, геолог от Университета в Юта, е съавтор на проучване, което се занимава с тези скорошни открития за състава на римския бетон. Използвайки чувствителни електронни микроскопи, както и други инструменти и технологии, Джаксън казва, че тя и колегите й могат да наблюдават „малките естествени лаборатории в бетона, да видим как  точно са минералите в него, последователността на възникналите кристали и техните свойства“.

Всичко си идва на мястото, когато изследователите осъзнават, че материалите, които откриват в древния бетон (и които не очакват да намерят в него), не са добавяни съставки – те са плод на последвали химическа реакция между съставките на самия бетон. Компонентите в сместа се разтварят, взаимодействат и се променят, оставяйки нови материали да кристализират през вековете. Днес хората, които работят за създаването на нови подобрени строителни материали като, например, бетони, които се самопоправят, могат да научат много от тези открития.

Днешният бетон обикновено се прави от кварцов пясък, варовик, глина, креда, както и други съставки. Добавете вода и възниква екзотермична реакция, свързваща чакъла или пясъка около стоманена арматура. Но след като бетонът изсъхне, няма повече реакции.

 
 
Коментарите са изключени

Ернесто Миранда и четенето на правата при арест

През 1966 във Върховния съд на САЩ се води едно знаменито дело – Миранда срещу Аризона – което ще изясни, че Конституцията изисква при арест полицията да предупреждава, че арестанта има право да мълчи, че всичко, което каже, може да се използва срещу него и че има право на адвокат дори да не може да си го позволи. Ние ще чуваме тези думи много пъти от филмите; за американците те са известни просто като „предупреждението на Миранда“. Но кой е Миранда и какво е направил?

Роден на 9 март 1941 в Кълъмбъс, Аризона, Ернесто Миранда явно изживява много проблемно детство. Има малко официална информация за Миранда, но шепа достоверни източници предлагат подробности, от които ще се опитаме да сглобим кратка биография на човека преди да видим по-добре документираната (от полицията и съда) част от живота му, довела до „предупреждението на Миранда“.

Майката на Миранда явно е починала, когато е бил много малък, на около 6-годишна възраст, а с останалата част от семейството си той никак не се е разбирал . Когато е в осми клас, вече има присъда за кражба. Година по-късно, след поредна присъда за взлом, той е пратен в превъзпитателно училище. Малко след като е освободен, пак е съден – този път за опит за изнасилване и нападение и отново се връща в училището.

Двугодишен затвор и вече на 17 години, Миранда се мести в Лос Анджелис, където пък е задържат по подозрения във въоръжен грабеж и сексуално посегателство (най-вероятно воайорство). След като навършва 18 се връща в Аризона, където се записва в армията. 15 месеца служба по-късно и Миранда е уволнен без почести; по време на службата си той прекарва известно време в карцера, защото многократно е отсъствал без позволение и отново заради воайорство. Армията му нарежда да отиде на психиатър, но той отива само на една сесия. Отново се завръща в Аризона и арестите и старата песен продължават.

През 1963 г. Миранда се премества със съпругата и дъщеря си в град Меса, Аризона, където изглежда се опитва да тръгне в правия път, намирайки си работа на товарен док във Финикс. И това ни довежда до много по-добре документираната част от живота му.

На 3 март 1963 18-годишно момиче си тръгва от работа в киносалон в центъра на Феникс. Докато върви, похитителят й я хваща в гръб, опира нож в гърлото й и й заповядва да не крещи като държи ръцете зад гърба й. Вкарва я на задната седалка на кола си и я завързва. Вместо да вика или да се опита да избяга по друг начин, тя прави това, което мнозина биха направили с нож до гърлото – замръзва. Карат около 20 минути, след което нападателят й я развързва и сваля дрехите си. Тя се опитва да го избута и крещи: „Моля те, недей“ и „Моля те, пусни ме“. В показанията си по-късно Миранда твърди, че момичето не се е съпротивлявало, докато я изнасилва, и че никога досега „не е имала отношения с мъж.“

След два часа разпити „служителите излязоха от стаята за разпит с писмено признание, подписано от Миранда“. В горната част на документа, голяма част от който е написан на ръка, има следният напечатан на машина текст:

Аз, Ернесто А. Миранда, се кълна, че правя това признание доброволно и по своя воля, без да съм заплашван, принуждаван или да ми е обещаван имунитет и с пълно познаване на законните ми права и разбирайки, че всяко мое изказване може да бъде използвано срещу мен.

Според един от полицаите този текст е бил прочетен на Миранда, но чак след като той вече е направил устно признание.

В крайна сметка Ернесто е осъден на 20 до 30 години затвор за отвличане и изнасилване (както и по отделно обвинение за грабеж) до голяма степен благодарение на този документ. Той обжалва и оспорва достоверността на му, за което твърди, че нарушава конституцията, „тъй като Върховният съд на Съединените щати казва, че човекът има право на адвокат при ареста си“.

При обжалване пред съда, присъдата на Миранда, както и тези на трима други, се счита за противоконституционна. По отношение на Миранда, съдът казва:

Ясно е, че Миранда по никакъв начин не е бил известен за правото си да се консултира с адвокат, нито е било правото му да не бъде принуждаван да се инкриминира ефективно защитено по какъвто и да е друг начин. Без тези предупреждения признанието му е недопустимо. Фактът, че подписва лист, който съдържа напечатана клауза, в която се посочва, че е напълно наясно с правата си, не означава, че ги знае и че прави информиран отказ от тях.

Това решение на съда провокира популярното четене на права при арест, което виждаме толкова често по филмите.

Mesa-City of Mesa Cemetery-Ernesto Arturo Miranda

Що се отнася до Миранда – присъдата му се отменя, но през 1966 е съден отново, жена му свидетелства срещу него и в крайна сметка получава същата присъда 20 до 30 години затвор. На 31 януари 1976 той е намушкан по време на бой в бар и умира.

 
 
Коментарите са изключени

Великите военни изцепки – Битката при ридовете Ал Рашад (2017г.)

| от Александър Бояджиев |

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Годината е 2017-та. В Ирак вече от над петдесет месеца се води кървава борба за оцеляване между правителствените сили и кюрдите от една страна и зловещата джихадистка организация „Ислямска държава“ от друга. Ситуацията е доста оспорвана и проблематична за местните сили. Джихадистите разполагат с множество опитни бойци, въоръжени с модерни автомати, хитро измайсторени самоделни миномети и гаубици и разбира се страховитите им атентатори-самоубийци, чийто действия отварят огромни пробойни в редиците на иракските сили за сигурност.

Най-тежките часове на правителството в Багдад са отминали с офанзивите от 2014 г., когато ИДИЛ почти успяват да достигнат столицата. В рамките на по-малко от две седмици, джихадистите извършват светкавична кампания в дълбочина от близо хиляда километра и без проблеми завземат някои от най-големите градове в Ирак – Мосул, Тикрит, Самара, Фалуджа и Рамади. Над 30% от територията на страната попада в техни ръце, а изглежда скоро и самият Багдад може да падне.

Колапсът на иракското правителство предизвиква намесата на водена от САЩ международна коалиция. Коалиционните сили, използвайки чести и масирани бомбардировки, успяват да спрат настъплението на ИДИЛ. Въпреки това, през 2015-та и 2016 г., джихадистите в основни линии запазват главните си позиции, а битките с тях коства живота на хиляди убити и ранени военни, полицаи и цивилни. През октомври, 2016 г., иракската армия започва своята най-голяма офанзива до тогава – битката за Мосул. В нея са ангажирани над 40 000 иракски войници, още около 10 000 чуждестранни военнослужещи, целия ВВС потенциал на Ирак, както и силите на Коалицията, а отделно от тях се мобилизират и кюрдските сили в Иракски Кюрдистан.

20160208054949!Wildschein,_Nähe_Pulverstampftor_(cropped)

Снимки: By Valentin Panzirsch – File:Wildschein, Nähe Pulverstampftor.jpg, CC BY-SA 3.0 at, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46902117

Кампанията срещу Мосул се очаква да продължи няколко седмици. Оказва се, че в щабовете на анти-джихадистките сили са сбъркали – битката трае до юли 2017 г. През това време, освен основните джихадистки сили около и в Мосул, в тила на коалицията и иракските части действат други отряди на ИДИЛ, които атакуват конвои и снабдителни части. Борбата се оказва дълга и кървава, а изходът й – не така сигурен.

През април, 2017 г., иракските сили вече са затворили обръча около Мосул и са го изолирали от останалите владения на ИДИЛ. Въпреки това, в тила на основните части, джихадистите продължават да разгръщат своята мрежа от местни клетки и атентатори, с която постоянно тероризират цивилното население и пречат на снабдяването. В териториите, все още контролирани от групировката, се прилагат жестоки закони и ограничения. Всеки опит за бягство се наказва със смърт, а ултра консервативните изисквания към населението носят след себе си заплахи, глоби и публично линчуване.

В тази напрегната обстановка, в пограничните зони между позициите на ИД и кюрдите около Киркук, се води една непрекъсната партизанска борба. Освен джихадисти и пешмерга, в сраженията участват и местните арабски племена, част от които подкрепят ИД, а другите – Коалицията. За да сплашат своите подопечни, ИД извършват постоянни публични екзекуции на хора, обвинени в дезертьорство – както сред цивилните, така и от собствените им редици. При една подобна показна акция в средата на април, 25 души са разстреляни в областта около град Хауиджа – една от крепостите на ИД в централен Ирак.

Няколко дни по-късно, вероятно на 20-21 април, Ислямска държава изпраща свой ударен отряд в засада срещу кюрдските части. Подобни ударни звена са с размера на стандартно отделение – ок. 8-10 души. Снабдени са с огнестрелно оръжие, експлозиви и РПГ-та. Целта им е да заемат стратегически удобни позиции край ключови снабдителни пътища и да ликвидират противникови конвои с припаси и оръжие. При подобни светкавични атаки, джихадистите се стремят да ударят тила и челото на конвоя, да блокират движението му и да заграбят каквото могат от доставките, избивайки възможно най-много врагове. Следва бързо оттегляне в планини, пещери и скрити бази, за които знаят само джихадистите. Плячката в последствие се преразпределя по специално изготвена мрежа от скрити снабдителни депа. На базата на тази изпитана система, „Ислямска държава“ успява да се снабдява адекватно с муниции, оръжие и гориво в продължение на месеци, особено в зони, където установяването на директен териториален контрол е невъзможно.

Wild_Boar_Habbitat_2

Снимки: By Richard Bartz, Munich Makro Freak – Own work, CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2142197

Като избрана позиция, джихадисткият отряд избира ридовете Ал Рашад, разположени на ок. 88 км южно от Киркук. Пресеченият терен е идеален за прикриване движението на групата, а в равнинната местност, северно от ридовете минават няколко важни снабдителни маршрута на пешмергите. Освен височините, провинцията е заета и от обширни царевични насаждения. Избрали мястото, джихадистите преминават през нивите и заемат позиция в близост до пътя. Операцията се развива безпроблемно с изключение на няколко подплашени от бойците глигана, които се скриват в гъсталаците.

Привечер, вероятно на 21ви или 22ри април, 2017 г., всичко изглежда спокойно на позицията на ИД. Бойците са изпълнили успешно началната фаза от операцията, а идващите дни обещават да са благодатни за атаки срещу кюрдите. Бойците се приготвят за сън, оставени са и часовои. Тогава, изневиделица връхлита враг, който бойците на ИД не са очаквали.

От околните царевични полета, срещу джихадистите се надига вълна от…глигани. Дивите прасета са се събрали на голямо стадо, вероятно провокирани от подплашването на техните побратими няколко часа по-рано. Глиганите лесно улавят дирята на джихадистите и открили позицията им се хвърлят за разплата. На пръв поглед нищо твърде сериозно за хора с автомати. На практика, както би ви казал всеки ловджия, глиганът хич не е лесен за убиване, а освен това е и доста бърз и свиреп.

Хванати неподготвени и полузаспали, бойците на ИД нямат време за реакция и са пометени от вълната козина и бивни, която прегазва бивака им като валяк. Всички осмина бойци на групировката са тежко ранени, но за трима срещата се оказва фатална. Докато другарите им се опитват да се измъкнат, трима от бойците на ИД са подхванати от глиганите, които ги разкъсват почти до неузнаваемост с бивните си. В рамките на няколко кървави минути, невъзпятата битка за ридовете Рашад приключва с категорична и пълна победа на дивите прасета. Иронията разбира се е пълна – кълнящите се че са най-праведни мюсюлмани джихадисти, са позорно избити от едно от най-нечистите животни в ислямската традиция.

Мнозина европейци възприемат случката като забавен куриоз, но за местното население тя има и силно символично значение. Фактът че именно диви прасета надделяват над джихадистите само доказва абсурдността и неправоверността на тяхната кауза в очите на мюсюлманите от района. Позорната случка и до сега се използва в анти-джихадистките проповеди на мюсюлманските духовници в Близкия Изток и служи като анекдотичен пример, че неправомерното позоваване на божията воля за извършване на човеконенавистни дела, рано или късно води до възмездие, често доста неочаквано.

 
 
Коментарите са изключени

Най-корумпираната футболна среща в историята на футбола

| от |

Футболната корупция е известна по цял свят. Във всеки един момент, когато националните отбори започнат играта с поведение на напълно непознати хора, които за първи път ще поритат пред публиката, човек може да се съмнява във всичко. И докато съчетанието на тези две думи – футбол и корупция – преобладава в днешните новини, предлагаме на аудиторията да не смята родният футбол за най-продажен. Историята познава много добре и някои вълнуващи срещи, които завършват с баскетболен резултат.

Прехвърляме се във втора дивизия на Индия, 15 години по-рано. В Гоа има много футболни страсти и много често отборите изгарят тревата от ритане. Противниците на дивизията Curtorim Gymkhana и Wilfred Leisure имат много сметки за уреждане и често се борят за първото място. Отборите имат равен точков актив, следователно конлфиктът трябва да бъде решен с голова разлика. Отборът на Wilfred трябва да има 7 гола повече от своя опонент. Последният мач от сезона за Wilfred се движи добре и още през първото полувреме са успели да отбележат 7 гола на опонента Dona Paula Sports Club. Междувременно Curtorim все още се борят сериозно с опонента си Sangolda Lightning. Спорът в края на първото полувреме завършва с минимален резултат и мнозина вече биха подготвяли медалите за Wilfred. И тогава започва голямото забавление!

На стадиона присъстват официални агенти на Goa Football Association, които наблюдават как треньорите успяват да стиснат ръцете, а след това да направят и исторически футболни сблъсъци.
Само минута след първата съдийска свирка и мрежата на Dona Paula е поразена. Всяко докосване на топката е буквално подарено на футболистите на Wilfred Leisure, а след като 2000 фена започват да освиркват свирепо вратаря, той напуска игрището и оставя един от защитниците да варди. Много скоро и играчите на Dona Paula спират нападенията и просто очакват всяко следващо попадение. До края на второто полувреме, футболистите на Wilfred завършват играта с 55-1.

„Никога не съм виждал нещо подобно, футболистите на Dona буквално подаваха топката на противника, а когато успяваха да вземат топка, бързаха да си вкарат автогол.“, споделя Антъни Маркъс – спортен журналист на стадиона. Впрочем не трябва да забравяме, че футболистите на Dona Paula вкарват и 4 автогола, за всеки случай. 3 пъти се сменя вратаря, но всеки следващ е само по-сакат от предишния. Онези играчи, които проклинали деня, в който започнали да играят футбол, бързо поискали да се „контузят“ и с това приключили унижението малко по-рано. Да не забравяме, че другият мач също завършва точно толкова вълнуващо – Curtorim Gymkhana побеждава Sangolda с 61-1. Играчите също са се борили достойно, но на финала само един гол не е достатъчен, за да вземат златото. FIFA кани представителите на отборите, както и ръководството на GFA на специална сесия. Препоръката е всички играчи да получат доживотна забрана за професионалния футбол. Допълнително наказание е и заплащането на 5000 рупи на всеки замесен отбор (победител и победен). Резултатът от двете футболни срещи ще бъде 0-0 и отборите ще трябва да играят отново за влизане в първата лига.

 
 
Коментарите са изключени