shareit

Великите авантюристи: Ермак – Завоевателят на Сибир

| от Александър Стоянов |

 Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

Източна Европа винаги е било място, съществуващо на ръба на познатото. Още от времето на древните вавилонци, земите на север от Черно море и Кавказ са били обвити в мистиката на онази отдалеченост, която кара хората да съчиняват легенди за приказни и опасни места. Според легендите, хората, живеещи в тези земи, били диви, сурови и непреклонни. Мъже на войната, който взимали онова което пожелаят от враговете си. Много и величествени легенди били свързани с тези места, като се започне от приключенията на Херкулес и се стигне до произхода на нордическите богове, които според една от сагите, дошли именно от земите около Дон и Волга, водейки своите народи към мъгливите брегове на Скандинавия.

С напредване на вековете, земите, разположени на изток то Карпатите ставали все по-познати. Древните варяжки вождове от Швеция и Готланд създали свои търговски центрове и крепости по поречието на изобилните реки, прорязващи като кръвоносни съдове Източноевропейската равнина. Именно от тяхното обединение се появила и държавата Киевска Рус, управлявана векове наред от викингските князе, бавно трансформирали се в руски владетели. Християнството и кирилицата завършили процесите, наченати от икономиката и грабителските походи. Ала именно в този ключов момент от изток се появили страховитите монголски орди, които помели руските земи и пренаредили завинаги социалния ред в Източна Европа.

Налагането на крепостничеството, постоянния социален и икономически произвол и отдалечаването на благородници от простолюдие се превръщат в постоянни тенденции за местното общество, тенденции, които остават видими и до днес. В хаоса на монгослкото нашествие и татарското владичество през XIV и XV век, в покрайнините на степта започва да се формира една особена социална каста, която в бъдните векове ще се покрие с безсмъртна слава – казаците. Противно на това, което мнозина си мислят, казаците не са етническа, а социална група, обединена не от своя кръвен произход, а от сходния си бит, начини за препитание и най-вече, от общите врагове.

Yermak

Снимка: By Anonymous – http://www.varvar.ru/arhiv/gallery/parsuna/ermak/ermak1.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3176487

Между 1300 и 1600 г., земите от Днестър до Волга представляват един своеобразен „Див Изток“ където разбойнически банди (от монголската дума qazak – разбойник) си оспорват правото да покровителстват селища и търговци срещу съответния „данък протекция“. Споровете се решават чрез кръвни вражди, набези срещу вражеските бази и разграбване на онези селища, които отказват да плащат за спокойствието си. Едва след засилването на Османската империя и Русия към средата на XVI век, религиозната принадлежност започва да играе по-сериозна роля в самоопределението на местните банди. Християните започват да се наричат казаци, а мюсюлманите – татари. Това разделение е използвано от съседните монархии, които се опитват да привлекат степните войни за своята кауза.

Междувременно, свободолюбивите гранични общества се превръщат в притегателен център за бегълци и авантюристи от уседналите общества, които дообогатяват многообразието на пъстрия степен социум.
През втората половина на XVI век, Московското царство, управлявано от прочутия Иван IV Страшни (неправилно предавано на български като „Грозни“ – б.а.), слага ръка върху земите по поречието на р. Волга и за първи път влиза в пряк контакт с племената и държавите, населяващи земите около планините Урал. Относително редовната търговия с кожи и дървесина са дали на московците известна представа за това че на изток лежи огромна, девствена земя, не особено гъсто населена от най-различни племена, чието технологично развитие ги поставя в доста неизгодно положение спрямо московците, с тяхната артилерия и огнестрелни оръжия. За разлика от американските племена, които гледат на испанците като на някаква екзотика и самите испанци, за които земите отвъд океана са нещо съвсем ново, техните московски съвременници са далеч по-добре запознати с нещата, които ги очакват отвъд планините и реките на изтока.

Зает в постоянни войни на запад срещу Литва, Полша, Швеция и Османската империя, Иван IV няма нито времето, нито ресурсите да води активна политика на разширение към дивите източни територии. Царят прави това, което мнозина негови съвременници избират – отдава на концесия колониалната експанзия, позволявайки на големите търговски фамилии да покрият разходите по експедициите в замяна на солиден процент от бъдещата печалба и търговски привилегии при експлоатиране на откритите ресурси. Най-важната фамилия, взела участие в усвояването на Сибир са рода Строганови. Крупни земевладелци, предприемачи и прото-индустриалци, те имат пряк интерес от разширяване на пазарите и вноса на нови ресурси от изток. Именно с техни пари се организират експедициите, които поставят нашия главен герой – атаман Ермак, на челните страници на историята.
Василий Тимофеевич Аленин е роден някъде по поречието на р. Чусовая, тогава на границите на Московското царство ,където родът Строганови имали владения.

Дядо му Афанасий Аленин бил крепостен селянин, избягал от град Суздал в края на XV век, търсейки бягство от крепостничеството и възможност за забогатяване. Пристигнал в земите около голямата Муромска гора, където се хванал да работи като колар, но скоро разкрили че действа като контрабандист и го прогонили от владимирския удел.Афанасий и синът му Тимофей се заселили в именията ан Строганови, където Тимофей се прехранвал като общ работник. Синът му Василий, роден в края на 30-те години на XVI век, започнал да работи като товарач на речния флот на Строганови. Този занаят го калил физически, но младият Василий бързо разбрал че животът му е отредил да е нещо повече. Събрал около себе си банда съмишленици и с няколко лодки заминал за поречието на средния Дон, където се отдал на пиратство. Заради военните си подвизи и умението, с което грабел руски, персийски и османски търговци, Василий Аленин си спечели почетен прякор – Ермак, с който останал в историята.

russia-1328925_1920

През 1558 г., Московското царство започва да води война с Полша и Литва за наследството на латвийските и естонските земи. Тя се проточва почти тридесет години и поглъща значителна част от ресурсите на държавата. Притиснат от нужда за нови и нови войници, Иван IV започва да издава опрощения и да набира и разбойници от източните територии – хора с богат боен опит и свикнали на несгоди. Сред тях е и Ермак с дружината му, които набързо се покриват със слава, разграбвайки вражески търговски кораби и нападайки противниковите отряди от засада. В рамките на тези кампании, Ермак бързо натрупва боен опит, който издига престижа му над мнозина от останалите казашки предводители.

През 1574 г., рода Строганови получават патент за разширяване на Пермска област (която им е отдадена в лично владение) към поречието на реките Иртиш и Тобол. За да извършат това дело, Строганови започват да търсят подходящите опитни бойци и през 1579 г. се обръщат към Ермак. В замяна на пълно подсигуряване с оръжие, лодки и припаси както и обещание за дял от печалбата, Ермак се съгласява да сформира бойна група от 540 души. Само за няколко месеца, благодарение на престижа си, казашкият атаман успява да събере някои от най-коравите и безкомпромисни бойци на „Дивия Изток“ сред които има и наемници от Литва и Германия, които са се уволнили от служба в Ливонската война, както и татари, избрали да загърбят религиозните различия и да потърсят слава и злато под знамената на Ермак.

Експедицията потегля през 1581 г. и следвайки т.нар. Чердински път (комбинация от преходи по поречието на няколко реки – б.а.), Ермак и хората му (подсилени с 300 души от хората на Строганов, основно товарачи и работници – б.а.), достигат земите на Сибирското ханство, управлявано от Кучум бей. Казашката войска влиза в поредица от сражения с татарите. Използвайки своето предимство по отношение на въоръжението, хората на Ермак разбиват сибирските войски и завземат столицата им Кашлик (в близост до дн. град Тоболск). В последствие, Ермак успява да се съюзи с част от местните племена и така да компенсира за загубата на припаси и хора в хода на бойните действия. През цялата зима на 1581/2 г., казаците и сибирските татари водят малки по мащаб боеве.

Surikov_Pokoreniye_Sibiri_Yermakom

Снимка: By Vasiliy Surikov – ArtLib.ru, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=865361

През пролетта на 1582г., Ермак повежда експедиция към река Об, завземайки няколко местни селища и укрепени пунктове. Гоемият му успех идва в началото на лятото, когато негов отряд пленява племенника на сибирския хан. Кучум е принуден да прекрати набезите за да опази живота на своя наследник и роднина. Междувременно, Ермак изпраща своя приятел и помощник атман Иван Козло обратно към Перм, където да докладва на Строганови и да потърси подкрепления и нови ресурси.
Козло е посрещнат радушно в Перм, но далеч по-забележително е пристигането му в Москва. Гледката е била забележителна, тъй като за главата му имало щедра награда, издадена от московските власти. Натоварен със специални депеши от Строганови, разбойникът влиза гордо в руската столица и се явява лично пред царя, носейки подаръци от Ермак. Иван IV, който още се бори с разочарованието от изгубената Ливонска война, посреща радушно казака, опрощава всичките му престъпления и го дарява със скъпи дрехи, бижута и пари. Владетелят обещава да изпрати цяла рота стрелци в подкрепа на Ермак и заповядва на Строганови да му помогнат със всичко, от което има нужда.

Освен това, Иван IV заповядва на Ермак да бъде дадена почетна титла „княз на сибир“, издигайки бившия пристанищен хамалин до върха на благородническата йерархия в Московската държава. Царят повелява племенникът на Кучум да бъде изпратен като заложник в Москва. Ермак не е особено въодушевен когато научава това, но няма избор – царят осигурява необходимите ресурси за оцеляването на казаците и изпраща заложника. Това развързва ръцете на Кучум и той започва нова поредица от набези срещу казаците в Сибир.

Постоянните набези отслабват силите на казаците, а подкрепленията от Москва така и не рпистигат. През 1583 г., Козло и няколко десетки казаци попадат в засада и са избити, а Ермак остава начело на по-малко от 300 души, чийто запаси от барут привършват, а храната е в постоянен недостиг. Възползвайки се от тази ситуация, един от местните татарски лидери – Караджа бей събира армия от местни войни и обсажда Ермак в Кашлик. Казаците отново се бият на висота, отбиват всички противникови щурмове и дори провеждат успешен излаз срещу противниците си. В крайна сметка, силите на Караджа бей са разбити и отблъснати.

През 1584 г., подкрепления най-после пристигат, но те представляват съсипан от болести отряд, останал почти без провизии. Вместо да засилят позициите на Ермак, новодошлите войни влошават ситуацията. Кучум успява да се възползва максимално и подлъгва Ермак в капан, пускайки фалшива информация за голям керван от Бухара, прекарващ провизии и скъпи стоки., който уж минавал по поречието на Иртиш. Ермак и част от хората му потеглят по реката. Според легендата, останали да пренощуват на един остров, но не оставили стража и били нападнати и изклани от татарите, а бронята на Ермак, подарена му от Иван IV била раздадена като трофеи на отделните татарски вождове.

Радостта на татарите траяла кратко. Скоро от Русия пристигнали два нови отряда бойци, този път свежи и добре снабдени. Руските сили се съединили с казаците, останали след Ермак и заедно създали нов укрепен пост – Тоболск, който постепенно щял да се превърне в административен център на целия регион. Руснаците разбили няколко татарски рейда, а през 1598 г., Сибирското ханство било окончателно сразено и анексирано.

Ермак се превърнал в герой и мъченик за руския народ, а легендите за него се разпространили из целия Изток по подобие на българските предания за Крали Марко. Бойните му подвизи положили основите на бъдещата колониална експанзия, която щяла да донесе огромни териториални и икономически придобивки на Московското царство. Със своята дързост, войнски умения и дълготрайните последици от неговото дело, Ермак достойно се нарежда сред най-великите авантюристи в европейската история.

 
 
Коментарите са изключени

Шай Шахар – най-успешният мъжки жиголо

| от |

Проституцията изобщо не трябва да се смята за професия, ограничаваща се само до пола. Оказва се, че мъжките компаньони са достатъчно търсени и желани. Със сигурност нямат точно този успех, както жените, но пък историята познава някои от успешните господа. Историята на Шай Шахар е една от най-увлекателните в модерното общество. Някогошно предсказание от местен гадател гласяло „Не бързай да се оплакваш от съдбата, защото не знаеш какво смята да ти донесе тя“. Очевидно става въпрос за предлагането на плътски услуги. Това пак е някаква съдба, а самият Шай признава, че е един от първите мъже, настанили се на червените фенери.

Преди да стане жиголо, човекът се опитал да бъде част от американската армия, след това дезертира в Израел през 1980-а година. Там съдбата го среща с жена и дъщеря. Военната служба е задължителна в Израел и Шай дава своя дан, а след това решава да замине за Холандия. Осъзнавайки, че червените фенери имат само жени и никакви мъже, той побързал да промени правилата на играта и задал съвсем нова идея – мъжко жиголо.

Срещу скромната сума от 1000 долара, той предлагал услугите си на жени. Прекарва 10 години в този бизнес и заявява, че тайната на неговите познания била открита в секс списанията. Наученото било практикувано върху приятелки, а на 35-годишна възраст се превърнало като бизнес призвания. Освен това използвал най-древният подход за опознаването на своята партньорка.

Питал кой е любимият цвят на неговата клиентка, кое е любимото животно и по този начин можел да допуска какво очаква да получи избраницата. Шай твърди и до днес, че е успял да спести пари от забавлението си. Жиголото признава, че е хетеросексуален и съответно в кариерата си е задоволил повече от 500 жени и двойки. Сега вече е пенсиониран и се занимава с друга форма на изкуството – музиката и свири със своята джаз група по различни заведения в Амстердам.

Мотивът на дамите също бил интересен, те не търсели връзка, не искали да развалят нищо със своите партньори, но искали да усетят тръпката от това удоволствие. 5-годишният стаж на тази професия успял да изврати достатъчно жиголото и той признава, че на този етап вече вижда жените като потенциални клиентки и източник на пари, отколкото като индивидуални личности.

 
 
Коментарите са изключени

Мафиотът, който беше приятел и враг на Кенеди

 

Една древна поговорка гласи, че организираната престъпност винаги е по-добра от неорганизираната. Съществуването на мафия и друг престъпни организации е довела до създаването на много вълнуващи легенди, които и до днес се филмират, но докато Ал Капоне и Джон Готи са толкова популярни, някои други сякаш остават в по-дълбоката сянка. Такава е историята на Сам Джанкана – човекът спял с жените, минали някога през леглото на американския президент. Преди да стигнем до тази точка от историята, нека се запознаем със създаването на един от най-свирепите престъпници на САЩ.

Салваторе Джанкана е роден Гилормо Джанкана в Чикаго, през 1908-а година. Биографията на мафиота разказва за много тежко и брутално детство, предоставено с любезното съдействие на бащата. Антонио Джанкана не просто обичал да наказва сина си, той обожавал да го унижава. Завързван за дърво, малкият Сам трябвало да бъде бичуван, да поседи още няколко часа и ако татко се смили, най-вероятно ще го пусне да спи на пода в кухнята. Милостивата майка никога не е присъствала в живота на малкия Джанкана – тя умира много млада. Имайки предвид летящия старт, бъдещият мафиот изпълва душата си с толкова гняв, че няма нормално училище, което да го прибере. Изпратен в поправително на 10-годишна възраст.

Sam_Giancana

Снимка: By Unknown – ebay.com, front of photo, back of photo, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27819828

Вторият брак на бащата води и до изгонване от къщата, защото няма място за първородните синове. Останал без дом, нежелан от никого, Сам се присъединява към „Банда 42″. Въпросната групировка е била само от италиански момчета. Всички те предпочитали да обират възрастни и богати дами, понякога убивали, но много по-рядко. Първият арест е на 17-годишна възраст, а до 20-годишна възраст е вече познайник на властите. Още тогава е заподозрян в 3 убийства, но никой няма доказателства – в италианските квартали свидетелите не са на почит.

Издигането в криминалната кариера идва и със запознанството с Ал Капоне – тогава Сам е шофьор и главен логистик във вноса на алкохол. Повиквателната за фронта била отклонена, след като военната комисия го описва като „конституционен психопат“. През 1940-а година, докато е отново в затвора, бъдещият Салваторе се запознава с Еди Джоунс. Джоунс разказва за хазартната схема на афро-американското общество и как е успял да накара голяма част от нелегалните казина да си плащат. Осъзнал новата нисша за печелене на пари, Джанкана започва да трупа милиони, използвайки хазартните страсти на Чикаго.

За да вземе бизнеса на Еди Джоунс, италианецът го отвлича пред погледите на жена му и секретарката. С откуп от 100 000 долара и обещанието, че рекетьорските занимания ще бъдат отстъпени, бившият вече приятел се оттегля и дава всичко на съкилийника си. До 50-те години на миналия век, Салваторе вече държи хазарта. Ал Капоне е починал преди близо 5 години, следователно е време за нов кръстник в американската мафия. Мнозина смятат, че познанството между Джон Кенеди и Сам Джанкана е случайност, но според различни източници, организираната престъпност е работила именно за издигането на Кенеди в американската политика.

sam-giancana-outside-court-closeup

До 1955-а година, мафиотът вече контролира хазарта и проституцията, трафикът на наркотици и почти всички останали нелегални занимания в града. Много по-късно ще стане ясно, че Чикаго просто е бил неговата крепост, но градове като Маями и Лос Анджелис също са били част от голямата империя.

Осъзнал, че ЦРУ иска да отстрани Фидел Кастро, Сам бързо решил да помогне. Неговите мотиви били далече от патриотичните, човекът просто си представял колко пари може да спечели от кубинските казина. Нови разсекретени файлове показват, че именно ЦРУ са потърсили агент на име Сам Голд, който да помогне за отстраняването на диктатора. Използвайки своето „патриотично прикритие“, босът заявил, че прави всичко безвъзмездно. Истината, както винаги е малко по-различна – Джанкана се надявал, че отстраняването на Кастро ще утвърди политическата кариера на Джон Кенеди, а Боби Кенеди, който се кандидатира за главен прокурор, ще остави мафията намира.

През 1962-а година, ЦРУ решава да замрази проекта за елиминирането на Кастро. Това мотивира мафията да засили натиска и опитите си. Амбицията била толкова голяма, че всеки провал бил по-комичен и безумен от предишния. Санто Трафиканте – ключова фигура на мафията в Маями – открива човек, който може да се внедри в кухнята и да отрови храната на диктатора. Единственият проблем е, че отровата не била толкова силна и Кастро оцелял. Освен това, Боби Кенеди вече водил чиста битка срещу престъпния свят в САЩ. След като мафията, освен факта, че печели милиони, се опитва да разчисти Кастро от политическата сцена и не получава дори една похвала, мерниците бързо се насочват в друга посока – целта е Джон Кенеди.

И до днес няма официална информация за извършителя на това престъпление, но много от разследващите смятат, че именно организацията на Сам е била поръчител за убийството на американския президент. След това примката започва да се затяга бавно и сигурно.

111

През 1965-а година, Сам е призован да свидетелства срещу организираната престъпност. Италианецът, задължаван от закона Омерта, запазва мълчание. Въпреки спазването на всички правила, мафиотът бързо е разжалван и остава без своята власт. Единственият избор е изгнание в Мексико и след това в Аржентина. Завръщането му за кратко през 1974-а година в САЩ пак не е за добро. ЦРУ иска да разпита Джанкана за опитите за убийство на Кастро.

Макар и омерта да продължава да важи, непознат човек влиза в собствения му дом и докато се разменят реплики, сякаш говорят добри приятели, гостът използва оръжие и ранява смъртоносно домакина си, а след това изчесва бързо. Никой не знае кой точно заглушава завинаги един от най-свирепите мафиоти по онова време в САЩ. Почти всяка организация има собствен мотив, както и потенциален извършител, но само толкова. Историята на италианеца е филмирана, но така или иначе заглавията не се превръщат в касови филми. До днес името му се свързва с фамилията Кенеди, няма доказателства за поръчковите убийства, нито за други по-жестоки дейности на Джанкана, той сякаш не е съществувал.

 
 
Коментарите са изключени

Как Китай сглоби собствен стелт от частите на сваления F-117 над Сърбия

| от |

Първият голям скандал в Студената война идва благодарение на името Франсин Гари Пауърс. Пилотът на самолет U-2, признава, че е работил за ЦРУ, правил е разузнавателни полети, летял е над съветски военни бази и като цяло се надявал, че Съветският съюз няма оръжие, с което да порази самолета. Самопризнанията и факта, че говори пред съветски съд, очевидно показват, че двете сили се въоръжават сериозно. Годината е 1960-а, американската авиация обещава да си вземе поука и бързо започва разработката на друг невидим самолет. Така популярната стелт технология няма да завърши особено добре и само 39 години по-късно, тестовото военно оръжие на САЩ ще докаже, че има някакъв особен авиационен проблем, когато става въпрос за напреднала военна техника. През 1999-а година, югославски военни прихващат легендарния F-117 и решават да тестват неговата „невидимост“. На някои от частите после цъфват надписи като „Извинявай, не знаехме, че си невидим“, както и „Колумбе, Колумбе, й**ем ти любопитството.“. Точно 2 ракети са били необходими за разчистването на небето.

Близо 12 години след този „инцидент“, Китай показва своя първи невидим самолет или по-скоро започва тестовете. В този момент изплуват и някои много интересни предположения – едно от тях е именно използването на части от свалените изтребители. Според американските разузнавачи, след свалянето на невидимия „Нощен ястреб“, китайски агенти са обикаляли и изкупували за луди пари всеки сувенир, прибран от местен жител.

F-117 parts

Снимка: By Petar Milošević – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74037454

Разузнаването на НАТО признава, че е имало наличие на шпиони, кръстосвали местността и издирвали събрани части от местното население. През 90-те години на миналия век, политическите отношения между Китай и Сърбия са на изключително добро ниво, следователно никой не е имал нищо против събирането на останките от най-добрият самолет на САЩ – колко точно добър може да бъде, след като е свален от най-обикновена ракетна установка, можете сами да прецените.

Белградският музей на авиацията притежава някой друг сувенир като крило и кабина, но това изобщо не представлява интерес за китайците, по-вълнуваща тема са технологии, които предоставят тази невидима протекция от радарите. Китай започна да инвестира все повече в разработката на оръжие и след като през 2010-а година, бюджетът им възлиза на близо 50 милиарда паунда, какво можем да очакваме като сума след още 10 години? На следващата година стана ясно, че Китай вече разработва нов стелт изтребител и започва тестовете, както и изчистването на новата технология.

 

Същата година стана ясно, че американското правителство съди и инженерът Ношир Гоуадиа, който продава стелт ракетната технология на Китай. През 2011-а година, САЩ продължава да смята, че червената народна армия на Китай е поне с едно поколение назад. Каква е ситуацията днес?
През септември, 2018-а година, Китайското правителство официално съобщава, че е готово да пусне в масово производство разработката на J-20 изтребител.

J-20_at_Airshow_China_2016

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52820207

Според източници, китайските инженери най-накрая са успели да намерят решение за двигателите и с новото родно производство, самолетът ще може да лети със свръхзвукова скорост, но без да уведомява близките радари. Основен проблем в проекта до този момент е прегряването на перките на двигателя, които при употреба на термокамера ще помогнат за по-бързото му откриване. Според военния експерт Жоу Ченминг, Китай е разполагал с едва 20 J-20 (през 2018) и това количество изобщо не е достатъчно, още повече, че Южна Корея и Япония получават последно поколение американски F-35.

Не трябва да забравяме, че китайската армия инвестира сериозни суми и в закупуването на руски Su-35 и по този начин заявява сериозно авио позициите си при евентуални военни действия, но нека се върнем към J-20. Редица критици, предимно от американската армия, заявяват многократно, че е почти невъзможно да се обърне технологията на свалените F-117.

20 години по-късно, конструкторното бюро Chengdu вече работи върху създаването на по-къса самолетна база, която би позволила на въпросният невидим войн да излита от самолетоносачи, с което да засили присъствието на военноморския флот. Интересен факт е, че китайският J-15, който в момента е на въоръжение и е взаимстван от Su-33, вече е на повече от 30 години, следователно е време за китайското правителство да направи следваща стъпка към иновацията.

Битката за невидими самолети се оказва интересна ниша. Неофициални снимки на китайски J-20 се появяват в американска база. Според източници, това е реплика на истинския боен самолет, построен изцяло за изучаване на технологията, не е ясно дали лети или не. Отново интересна маневра, особено след горепосочените изказвания.

J-20s

Снимка: By Alert5 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52859253

Забавните моменти около раждането на този самолет са обвързани и с други легенди като хакването на Пентагона. През 2016-2019-а година, различни източници смятат именно хакерската война като основна причина за бързите темпове, с които китайската армия и авиация напредва във въоръжаването. Източници като CNBC твърдят, че до 2030-а година, благодарение на хакерските похвати, Китай може да изпревари всички в създаването на изкуствен интелект.

Традицията показва, че никой не е виновен на хората, които не могат сами да защитат своите лични данни, а в този случай, ако Пентагона не може да се справи, кой би могъл? Интересната страна от целият скандал е, че китайските инженери, дори и ако са използвали ценна военна информация от САЩ, не плагиатстват американската технология, а я подобряват. На този етап няма нито един свален или обстойно разгледан J-20. Невидимостта на самолета също е под въпрос, след като през 2018-а година се оказва, че индийските радари успяват да засекат J-20. По-късно става ясно, че пилотите не използват рефлекторите на радарни вълни в мирно време, за да не последват катастрофи.

Интригата става още по-интересна, след като можем да стигнем до заключението, че китайската армия не просто скъсява дистанцията с останалите конкуренти, но вече спокойно можем да допускаме, че ги изпреварва. Военният шпионаж никога не е познавал граници, следователно дали тайните на невидимите самолети идват от хакерски атаки или от възпроизведена американска технология, няма никакво значение. Впрочем, нека не забравяме, че руски учени първи откриват под колко градуса се отразява радиовълната – 90, ако се чудите. Дали Китай ще започне да продава J-20, това също е въпрос, който остава някъде в бъдещето.

 

 
 
Коментарите са изключени

Чарли Чаплин и явлението „Великият диктатор“

| от |

Представете си, че сте част от голямо бедно семейство в Лондон. Бащината милувка никога не е била позната, а до 9-годишна възраст, вече имате натрупан трудов стаж. Не стига това, но съдбата е достатъчно жестока и ви лишава от майка още на 14-годишна възраст. Никога не завършвате училище и единственият начин за изкарване на пари е чрез музика, танци и комедия. Ако всичко това е познато, най-вероятно сте чели историята на Чарли Чаплин. Тежкото начало на актьора все пак не остава толкова мрачно. Още през 1914-а година е поканен да бъде част от актьорите в KeyStone Studios.

Screenshot_4

В началото на миналия век, Чаплин се превръща в институция на киното. Негови филми са „Хлапето“ от 1921-а година, „Жената от Париж“ от 1923-а година и „Светлините на града“ от 1931-а година. Всички тези ленти са част от нямото кино. Тогава все още съществуваха филми, в които липсва всякакъв диалог и всичко трябва да бъде достатъчно добре изиграно, за да може публиката бързо да разбира какво наистина се случва. Чарли не е просто главната роля в киното, той е режисьор, сценарист, редактор и композитор. Мултифункционалността му е повече от гаранция за успешна продукция. Постигнал всичко, при това без никакви реплики, актьорът може спокойно да се пенсионира в най-ранна възраст и никога повече да не мисли за кино и своето бъдеще. Банковата му сметка никога не е била толкова пълна, колкото в онзи момент. За човек, спечелил всичко от кино индустрията – слава, пари и световна разпознаваемост, следващото предизвикателство трябвало да бъде особено висока летва.

С наближаването на Втората Световна война и рисуването на нацистки герой в лицето на Хитлер, Чаплин бързо започва да мисли за още един „танц“, озвучен от мелодията на сатирата. Родени в една седмица, Хитлер и Чаплин имат достатъчно прилики, включително и онзи популярен мустак, който всички са виждали през годините. След като Нацистка Германия е готова с първия си филм и вълнуващото заглавие „Триумфът на волята“, Холивуд, както и много европейски актьори започват да се притесняват сериозно за бъдещето на Европа. Историята е ясна – още в древен Рим, шутът е бил натоварен с тежката задача да казва истината чрез комедията. В този случай, Чаплин решава да направи филмa „Великият Диктатор“

Screenshot_2

Чаплин, използвайки точно този инструмент, започва да пише сценария за филм, който 79 години по-късно ще оставя следа сред своите зрители. Преди това обаче трябва да знаем много добре, че преди Втората Световна война, културата в Европа е на особено високо ниво и все още е липсвала онази цензура, която да спре творчеството. Изкуството дава гласност на емоциите, а интернет все още липсва и никой не е чак толкова свободен, за да напише каквото и да било. Цензура не е липсвала в Нацистка Германия, но по неофициални данни, самият Хитлер е гледал „Великият диктатор“. Историята ни запознава с еврейски бръснар и ветеран от ПСВ, живеещ в измислената страна „Томайния“.

Негови антигонисти са анти-семитът Хенкел, Херинг, Гарбитшч и Наполони. Играта на думите подсказва истинските лица на осмиваните герои. Не трябва да забравяме, че Чаплин мрази Хитлер. Мрази го за всяко взето решение, мрази го от деня, в който решава да следва политическа кариера, но най-важното – възхищава се на актьорското майсторство на Фюрера. Не е тайна за никого, че Хитлер е практикувал ораторството, знаел е точно кога и как да повишава тон, как да натъртва думите, за да отекват в някогашните радио приемници. Впрочем, когато шпиони успяват да запишат фюрера в кабинета му, били  изненадани как наистина звучи той.След като филмът не вижда бял свят в Германия, някои успяват да вкарат пиратски копия (точно така, пиратството е било живо и през Втората Световна война) в Югославия.

Салоните много често били пълни с немски офицери, които искали да видят как малкият мустакат англичанин е успял да издразни толкова много фюрера. В началото всичко било забавно, но към средата на филма, офицерите започвали да вадят пистолетите си и да стрелят по платното. С развихрянето на зверствата из Европа, Чаплин страдал все повече. Актьорът се надявал до последно, че Хитлер няма да стане автор на този геноцид и съжалява, че изобщо е направил филма, сякаш му дава допълнителна популярност, вместо да неутрализира неговото геройство. Предупреждението се оказало истина, при това зловеща истина. Подозираме, че Чаплин много искал да подразни Хитлер и затова използвал любимата му музика, композирана от Ричард Вагнер. За финал трябва да напомним и нещо друго – споменахме, че Чаплин никога не е рискувал да говори в киното. Удобството на нямото кино е спестявало много лента, но тук нещата са съвсем различни. Актьорът говори през цялото време и завършва себе си като истински творец,  доказвайки, че дикцията изобщо не му е чужда. „Великият Диктатор“ показва на публиката, че Чаплин отдавна е искал да говори и да изразява емоциите, които носи в себе си.

Screenshot_3

Той има още една последна карта, която трябва да изиграе – да изнесе реч, напомняща за Адолф Хитлер. Вместо за чиста раса, Чарли използва сърцето си. Финалният щрих на този филм е по-горещ от  нажежено желязо. 79 години по-късно, можете да откриете достатъчно истина в думите на великия комик. Не трябва да забравяме, че това е първият филм, където зрителят е можел да чуе истинския глас на Чарли Чаплин. Известен факт е, че „Великият диктатор“ може да се гледа в Испания едва след смъртта на г-л Франко, преди това се смята за забранен филм. Речта е смятана за комунистическа пропаганда, някои хора се отричат от Чаплин, друго го канят да я декламира на различни мероприятия и в различни организации. За нас остава само да разберем дали наистина тези думи все още са адекватни за света, в който живеем? 

 
 
Коментарите са изключени