shareit

Великите авантюристи: Ермак – Завоевателят на Сибир

| от Александър Стоянов |

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

Източна Европа винаги е било място, съществуващо на ръба на познатото. Още от времето на древните вавилонци, земите на север от Черно море и Кавказ са били обвити в мистиката на онази отдалеченост, която кара хората да съчиняват легенди за приказни и опасни места. Според легендите, хората, живеещи в тези земи, били диви, сурови и непреклонни. Мъже на войната, който взимали онова което пожелаят от враговете си. Много и величествени легенди били свързани с тези места, като се започне от приключенията на Херкулес и се стигне до произхода на нордическите богове, които според една от сагите, дошли именно от земите около Дон и Волга, водейки своите народи към мъгливите брегове на Скандинавия.

С напредване на вековете, земите, разположени на изток то Карпатите ставали все по-познати. Древните варяжки вождове от Швеция и Готланд създали свои търговски центрове и крепости по поречието на изобилните реки, прорязващи като кръвоносни съдове Източноевропейската равнина. Именно от тяхното обединение се появила и държавата Киевска Рус, управлявана векове наред от викингските князе, бавно трансформирали се в руски владетели. Християнството и кирилицата завършили процесите, наченати от икономиката и грабителските походи. Ала именно в този ключов момент от изток се появили страховитите монголски орди, които помели руските земи и пренаредили завинаги социалния ред в Източна Европа.

Налагането на крепостничеството, постоянния социален и икономически произвол и отдалечаването на благородници от простолюдие се превръщат в постоянни тенденции за местното общество, тенденции, които остават видими и до днес. В хаоса на монгослкото нашествие и татарското владичество през XIV и XV век, в покрайнините на степта започва да се формира една особена социална каста, която в бъдните векове ще се покрие с безсмъртна слава – казаците. Противно на това, което мнозина си мислят, казаците не са етническа, а социална група, обединена не от своя кръвен произход, а от сходния си бит, начини за препитание и най-вече, от общите врагове.

Yermak

Снимка: By Anonymous – http://www.varvar.ru/arhiv/gallery/parsuna/ermak/ermak1.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3176487

Между 1300 и 1600 г., земите от Днестър до Волга представляват един своеобразен „Див Изток“ където разбойнически банди (от монголската дума qazak – разбойник) си оспорват правото да покровителстват селища и търговци срещу съответния „данък протекция“. Споровете се решават чрез кръвни вражди, набези срещу вражеските бази и разграбване на онези селища, които отказват да плащат за спокойствието си. Едва след засилването на Османската империя и Русия към средата на XVI век, религиозната принадлежност започва да играе по-сериозна роля в самоопределението на местните банди. Християните започват да се наричат казаци, а мюсюлманите – татари. Това разделение е използвано от съседните монархии, които се опитват да привлекат степните войни за своята кауза.

Междувременно, свободолюбивите гранични общества се превръщат в притегателен център за бегълци и авантюристи от уседналите общества, които дообогатяват многообразието на пъстрия степен социум.
През втората половина на XVI век, Московското царство, управлявано от прочутия Иван IV Страшни (неправилно предавано на български като „Грозни“ – б.а.), слага ръка върху земите по поречието на р. Волга и за първи път влиза в пряк контакт с племената и държавите, населяващи земите около планините Урал. Относително редовната търговия с кожи и дървесина са дали на московците известна представа за това че на изток лежи огромна, девствена земя, не особено гъсто населена от най-различни племена, чието технологично развитие ги поставя в доста неизгодно положение спрямо московците, с тяхната артилерия и огнестрелни оръжия. За разлика от американските племена, които гледат на испанците като на някаква екзотика и самите испанци, за които земите отвъд океана са нещо съвсем ново, техните московски съвременници са далеч по-добре запознати с нещата, които ги очакват отвъд планините и реките на изтока.

Зает в постоянни войни на запад срещу Литва, Полша, Швеция и Османската империя, Иван IV няма нито времето, нито ресурсите да води активна политика на разширение към дивите източни територии. Царят прави това, което мнозина негови съвременници избират – отдава на концесия колониалната експанзия, позволявайки на големите търговски фамилии да покрият разходите по експедициите в замяна на солиден процент от бъдещата печалба и търговски привилегии при експлоатиране на откритите ресурси. Най-важната фамилия, взела участие в усвояването на Сибир са рода Строганови. Крупни земевладелци, предприемачи и прото-индустриалци, те имат пряк интерес от разширяване на пазарите и вноса на нови ресурси от изток. Именно с техни пари се организират експедициите, които поставят нашия главен герой – атаман Ермак, на челните страници на историята.
Василий Тимофеевич Аленин е роден някъде по поречието на р. Чусовая, тогава на границите на Московското царство, където родът Строганови имали владения.

Дядо му Афанасий Аленин бил крепостен селянин, избягал от град Суздал в края на XV век, търсейки бягство от крепостничеството и възможност за забогатяване. Пристигнал в земите около голямата Муромска гора, където се хванал да работи като колар, но скоро разкрили че действа като контрабандист и го прогонили от владимирския удел.Афанасий и синът му Тимофей се заселили в именията ан Строганови, където Тимофей се прехранвал като общ работник. Синът му Василий, роден в края на 30-те години на XVI век, започнал да работи като товарач на речния флот на Строганови. Този занаят го калил физически, но младият Василий бързо разбрал че животът му е отредил да е нещо повече. Събрал около себе си банда съмишленици и с няколко лодки заминал за поречието на средния Дон, където се отдал на пиратство. Заради военните си подвизи и умението, с което грабел руски, персийски и османски търговци, Василий Аленин си спечели почетен прякор – Ермак, с който останал в историята.

russia-1328925_1920

През 1558 г., Московското царство започва да води война с Полша и Литва за наследството на латвийските и естонските земи. Тя се проточва почти тридесет години и поглъща значителна част от ресурсите на държавата. Притиснат от нужда за нови и нови войници, Иван IV започва да издава опрощения и да набира и разбойници от източните територии – хора с богат боен опит и свикнали на несгоди. Сред тях е и Ермак с дружината му, които набързо се покриват със слава, разграбвайки вражески търговски кораби и нападайки противниковите отряди от засада. В рамките на тези кампании, Ермак бързо натрупва боен опит, който издига престижа му над мнозина от останалите казашки предводители.

През 1574 г., рода Строганови получават патент за разширяване на Пермска област (която им е отдадена в лично владение) към поречието на реките Иртиш и Тобол. За да извършат това дело, Строганови започват да търсят подходящите опитни бойци и през 1579 г. се обръщат към Ермак. В замяна на пълно подсигуряване с оръжие, лодки и припаси както и обещание за дял от печалбата, Ермак се съгласява да сформира бойна група от 540 души. Само за няколко месеца, благодарение на престижа си, казашкият атаман успява да събере някои от най-коравите и безкомпромисни бойци на „Дивия Изток“ сред които има и наемници от Литва и Германия, които са се уволнили от служба в Ливонската война, както и татари, избрали да загърбят религиозните различия и да потърсят слава и злато под знамената на Ермак.

Експедицията потегля през 1581 г. и следвайки т.нар. Чердински път (комбинация от преходи по поречието на няколко реки – б.а.), Ермак и хората му (подсилени с 300 души от хората на Строганов, основно товарачи и работници – б.а.), достигат земите на Сибирското ханство, управлявано от Кучум бей. Казашката войска влиза в поредица от сражения с татарите. Използвайки своето предимство по отношение на въоръжението, хората на Ермак разбиват сибирските войски и завземат столицата им Кашлик (в близост до дн. град Тоболск). В последствие, Ермак успява да се съюзи с част от местните племена и така да компенсира за загубата на припаси и хора в хода на бойните действия. През цялата зима на 1581/2 г., казаците и сибирските татари водят малки по мащаб боеве.

Surikov_Pokoreniye_Sibiri_Yermakom

Снимка: By Vasiliy Surikov – ArtLib.ru, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=865361

През пролетта на 1582г., Ермак повежда експедиция към река Об, завземайки няколко местни селища и укрепени пунктове. Гоемият му успех идва в началото на лятото, когато негов отряд пленява племенника на сибирския хан. Кучум е принуден да прекрати набезите за да опази живота на своя наследник и роднина. Междувременно, Ермак изпраща своя приятел и помощник атман Иван Козло обратно към Перм, където да докладва на Строганови и да потърси подкрепления и нови ресурси.
Козло е посрещнат радушно в Перм, но далеч по-забележително е пристигането му в Москва. Гледката е била забележителна, тъй като за главата му имало щедра награда, издадена от московските власти. Натоварен със специални депеши от Строганови, разбойникът влиза гордо в руската столица и се явява лично пред царя, носейки подаръци от Ермак. Иван IV, който още се бори с разочарованието от изгубената Ливонска война, посреща радушно казака, опрощава всичките му престъпления и го дарява със скъпи дрехи, бижута и пари. Владетелят обещава да изпрати цяла рота стрелци в подкрепа на Ермак и заповядва на Строганови да му помогнат със всичко, от което има нужда.

Освен това, Иван IV заповядва на Ермак да бъде дадена почетна титла „княз на сибир“, издигайки бившия пристанищен хамалин до върха на благородническата йерархия в Московската държава. Царят повелява племенникът на Кучум да бъде изпратен като заложник в Москва. Ермак не е особено въодушевен когато научава това, но няма избор – царят осигурява необходимите ресурси за оцеляването на казаците и изпраща заложника. Това развързва ръцете на Кучум и той започва нова поредица от набези срещу казаците в Сибир.

Постоянните набези отслабват силите на казаците, а подкрепленията от Москва така и не рпистигат. През 1583 г., Козло и няколко десетки казаци попадат в засада и са избити, а Ермак остава начело на по-малко от 300 души, чийто запаси от барут привършват, а храната е в постоянен недостиг. Възползвайки се от тази ситуация, един от местните татарски лидери – Караджа бей събира армия от местни войни и обсажда Ермак в Кашлик. Казаците отново се бият на висота, отбиват всички противникови щурмове и дори провеждат успешен излаз срещу противниците си. В крайна сметка, силите на Караджа бей са разбити и отблъснати.

През 1584 г., подкрепления най-после пристигат, но те представляват съсипан от болести отряд, останал почти без провизии. Вместо да засилят позициите на Ермак, новодошлите войни влошават ситуацията. Кучум успява да се възползва максимално и подлъгва Ермак в капан, пускайки фалшива информация за голям керван от Бухара, прекарващ провизии и скъпи стоки., който уж минавал по поречието на Иртиш. Ермак и част от хората му потеглят по реката. Според легендата, останали да пренощуват на един остров, но не оставили стража и били нападнати и изклани от татарите, а бронята на Ермак, подарена му от Иван IV била раздадена като трофеи на отделните татарски вождове.

Радостта на татарите траяла кратко. Скоро от Русия пристигнали два нови отряда бойци, този път свежи и добре снабдени. Руските сили се съединили с казаците, останали след Ермак и заедно създали нов укрепен пост – Тоболск, който постепенно щял да се превърне в административен център на целия регион. Руснаците разбили няколко татарски рейда, а през 1598 г., Сибирското ханство било окончателно сразено и анексирано.

Ермак се превърнал в герой и мъченик за руския народ, а легендите за него се разпространили из целия Изток по подобие на българските предания за Крали Марко. Бойните му подвизи положили основите на бъдещата колониална експанзия, която щяла да донесе огромни териториални и икономически придобивки на Московското царство. Със своята дързост, войнски умения и дълготрайните последици от неговото дело, Ермак достойно се нарежда сред най-великите авантюристи в европейската история.

 
 
Коментарите са изключени