shareit

Великите авантюристи: Джън Хъ – легендарният адмирал на Китай

| от Александър Стоянов |

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

Годината е 1371-ва. Докато на Балканите османците разгромяват съпротивата на местните феодали в битката при Черномен, в отдалечената на няколко хиляди километра провинция Юннан се ражда момче, наречено Ма Хъ. То принадлежи към изтъкнат монголо-арабски род, който от десетилетия служи на монголските императори, управляващи Китай по династическото име Юен. Пра-пра дядото на Ма Хъ е сред водещите администратори, дошли с монголите след рухването на предишната династия Сун и наследниците му продължават да служат на своите сюзерени. През 1381 г., в хода на големия китайски бунт, довел до издигането на династията Мин, бащата на Ма Хъ е убит в битка с бунтовниците, а младото момче е заловено и кастрирано. В ролята си на слуга-евнух, Ма Хъ е изпратен в двора на принц Жу Ди – най-могъщият командир в армиите на бунтовниците Мин и син на първия император от новата династия – Чжу Юанчжан, приел тронното име Хунъу.

След края на бунта, Жу Ди е назначен за принц на Ян – владение, обхващащо земите около днешен Пекин, което пази границата с варварските племена, населяващи долината на р. Амур. Младият Ма Хъ също заминава със своя господар и става част от домакинството му. Още съвсем млад, Ма Хъ започва редовно да участва в походите срещу монголите и ойратите, населяващи степите по северната граница на Китай. В хода на тези кампании, евнухът печели доверието на своя господар, който му осигурява отлично образование в своя двор и продължава да насърчава качествата му на командир. От времето на неговото късно юношество датира и първото писмено описание, с което разполагаме. Ма Хъ е бил висок между 190 и 200 см, с масивно, но здраво телосложение, зъби, „бели като мидена черупка“ и глас, мощен като камбана. Импозантното му излъчване бързо го превръща в един от любимците на Жу Ди, който му възлага все по-отговорни командни постове в своето войнство. Макар до края на дните си да остава верен на своята семейна вяра – Исляма (изповядван в синкретична, модифицирана версия, силно повлияна от централно азиатския суфизъм – б.а.), Ма Хъ почита и китайската богиня на моретата Мацзу, на която прави приношения в своите пътувания.

Kunyang_-_Zheng_He_Park_-_P1350545

Статуя на малкия Ма Ха

Снимка: By User:Vmenkov – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57203463

През 1398 г., Жу Ди се вдига на бунт срещу своя племенник – император Цианвен (Чжу Юнвен). Ма Хъ изиграва решаваща роля в победата срещу императорските армии, обсадили Пекин и в последствие при превземането на столицата Нанкин през 1402 г. След възкачването си на трона под името Юнлъ, Жу Ди издига Ма Хъ до поста надзорник на имперския двор и му дава името „Джън“ като почетно напомняне за храбростта по време на битката при Джънлунба през 1399 г. Едва навършил тридесет, Джън Хъ вече е на върха на йерархията в Империята Мин. С тази си позиция, той би могъл да прекара в охолство остатъка от дните си. Ала евнухът не би могъл да стои със скръстени ръце.

В началото на XV век, Китай остава най-силната държава не само в Азия, но вероятно и в целия свят. Нейните армии са огромни, ресурсите й – грамадни, а населението й може да съперничи с това на цяла Европа. Всички държави, граничещи с Китай са в по-голяма или по-малка степен васални на Поднебесната и признават хегемонията й. В тази обстановка, император Юнлъ решава да разшири влиянието на своята държава и да наложи със сила китайските търговски интереси в Индийския океан – процес, който неговите наследници днес се опитват да повторят. За целта, Юнлъ заповядва да се изгради грамаден флот, който да преплава познатите морета и океани и да утвърди китайското влияние. Задача от подобна величина може да бъде поета само от човек, чийто авторитет и вярност са безспорни. Юнлъ се обръща към Джън Хъ и верният евнух се отзовава.

Първата експедиция на Джън Хъ започва през есента на 1405 г. Огромната армада, подсилена с 27 000 войници и моряци, значителна част от които въоръжение с огнестрелно оръжие, се подготвя да отплава в „западните морета“. Флотата се спуска по бреговете на Китай, достига кралството Чампа (част от дн. Виетнам), след което се насочва на юг през протока Малака, достига остров Суматра и от там, минавайки напряко през Индийския океан достига до остров Шри Ланка. По пътя няколко кораба са изпратени да посетят Андамановите острови и островите Никобар. След кратка спирка в Шри Ланка, китайския флот достига до индийските брегове и посещава важните пристанищни центрове Квилон (дн. Коллам) и Каликут, след което започва обратното си пътуване към дома. През 1407 г., минавайки отново през пролива Малака, Джън Хъ разгромява един от най-прочутите пиратски лордове – Чен Цуи, с което временно прочиства основния морски път между Индия и Китай от пирати.

Zhenghe-sailing-chart

Морската карта на Джън Хъ. Индия е в горния ляв ъгъл а Шри Ланка в горния десен. Африка се намира в долната част на картата.

Снимка: By Wubei Zhi, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7706501

Едва завърнал се, Джън Хъ е пратен на второ голямо плаване, този път с две основни дипломатически цели. Първата е да накаже династията на Малапахитите на о. Ява за избиването на 170 китайски търговци и дипломати две години по-рано, а втората е да потвърди издигането на нов владетел на град Каликут в Индия с подкрепата на Китай. Флотата отново преминава през Южно Китайско море, достига бреговете на Чампа и се отправя към о. Ява. Там грамадната армия на Джън Хъ лесно притиска местните управници и те приемат всички искания на император Юнлъ, задължавайки се да изплатят голямо финансово обезщетение. След този успех, Джън Хъ преминава отново през няколко дребни царства на о. Суматра, след което пресича открития океан на път за Шри Ланка и достига Индия, където освен град Каликут, се отбива и в другия важен пристанищен център Кочи и отново в Квилон.

Третото пътуване на Джън Хъ започва веднага след второто. Флотът е презареден с провизии, а необходимите ремонти са извършени в Нанкин. Маршрутът повтаря второто пътешествие на т.нар. „Съкровищна флота“, като отново са разменени дарове и обети за вярност с местните владетели в Чампа, Малака, Суматра и Южна Индия. През 1410 г., при обратното си плаване от Индия, Джън Хъ пристига в Шри Ланка, където флотът му е атакуван от кралят на Котте – Алакешвара. Китайците, използвайки технологичното си превъзходство, разбиват по-многобройната местна армия, превземат столицата на Котте и фактически превръщат кралството в свой протекторат, поставяйки на трона верния на Китай Паракрамбаху VI. Това е и последният случай, в който китайския флот се сблъсква с проблеми в Шри Ланка.

Четвъртото пътуване на Съкровищната флота започва през есента на 1413 г. Джън Хъ изминава познатия маршрут през Чампа, Малака, Ява, Суматра, Шри Ланка и Каликут, но този път продължава пътя си още на запад, прекосявайки Индийския океан и Арабско море. Първо са посетени Малдивите и Лакадивите, след което китайският флот достига последователно до атолите Битра и Четлат, след което се отправя към Ормуз на входа на Персийския залив. При завръщането си, Джън Хъ получава нова бойна задача – тронът на кралство Семудера на о. Суматра е бил узурпиран от враждебен на Китай владетел –  Секандар. Китайският адмирал дебаркира с армията си, разбива силите на Секандар и връща на трона верният на Империята Мин крал – Заин ал Абдин, с което китайското политическо влияние на о. Суматра е окончателно затвърдено.

P151-4-73

Описанието на жирафа, донесен като подарък от Джън Хъ

Снимка: By Chen Zhang (陳璋) – http://www.geocities.ws/derideauxp/chen_zhang.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=886336

Петото пътуване на Джън Хъ е вероятно и най-бляскавото. Официалната му задача е да върне у дома посланиците на 18 държави от Индийския океан, които са пристигнали в Пекин за да донесат данък и да признаят върховенството на Поднебесната. Тяхното завръщане у дома, съпроводено от огромния флот на Джън Хъ има за цел да циментира политическото влияние на Юнлъ. Освен тази базова цел, Джън Хъ продължава да събира сведения за търговията, икономиката, обществените норми и военния потенциал на крайморските държави, както и да пренася огромно количество дарове от и за императора в Пекин.

След като достига Ормуз през 1418 г., флотът завива на юг, посещава град Аден (дн. Йемен), след което се спуска покрай Рога на Африка (Сомалия) към дн. Кения, достигайки до град Малинди, където войските на Джън Хъ изнасят показна акция, с която да сплашат враждебните към тях местни първенци. Флотът се завръща благополучно в Китай през 1419 г., с трюмове, препълнени с подаръци и екзотични животни, в това число и един жираф, който предизвиква изумлението на придворните в Пекин.

Шестото пътуване на Съкровищната флота, надзиравано от Джън Хъ се случва между 1420 и 1421 г. Мисията, подобно на предишната експедиция, е да се върнат посланиците, дошли да засвидетелстват върховенството на Пекин в държавите им. За разлика от предишната мисия, този път флотът се разделя на няколко отделни подразделения – сигурен знак че китайците се чувстват напълно уверени в господството си над Индийския океан. Накрая, отделните подразделения се събират край Суматра и посещават кралство Сиам (дн. Тайланд), което също изпраща посланици, които да признаят китайското могъщество. След тази експедиция, император Юнлъ оставя Съкровищната флота на пристан в Нанкин и пренасочва огромните средства за нейната издръжка към сухопътните експедиции срещу монголите и за войната срещу Виетнам.

През 1431 г., император Сюанде изпраща Джън Хъ на последното плаване на Съкровищната флота. Тя обикаля всички познати земи – от Чампа през Ява, Малака, Суматра, Цейлон и Южна Индия, до Ормуз, Аден и Могадишу в дн. Сомалия. По пътя са събрани нови подаръци, контрибуции и обещания за покорство. Въпреки това, китайските власти преценяват, че издръжката на огромния флот е прекомерно голямо бреме за хазната, която и без това е изпразнена след неуспешните войни с монголите и виетнамците. Надигат се и гласовете на консервативните конфуциански бюрократи, които настояват че прекаленото навлизане на чуждо влияние чрез търговските пътища оказва вреден ефект върху китайската култура и религия, особено с оглед възможността за разпространяване на други религии на територията на Поднебесната. Всички тези фактори накланят везните в полза на прекратяване на плаванията, с което се слага край на цяла една епоха в политиката на Китай към Индийския океан, започнала още по времето на династията Сун, след 1100 г.

Дали в същата година, в която се завръща от последното си плаване (1433г.) или две години по-късно, Джън Хъ умира, на ок. 64 години. Погребан е в специална, „с“-образна гробница, разположена на хълм край Нанкин. Макар плаванията му да не са насочени към неизвестното, както тези на Колумб, Дагама и Хук, Джън Хъ остава един от най-великите мореплаватели в историята на света. Както сам отбелязва в дневниците си: „Изминахме над 100 000 ли (50 000 км – б.а.) по безбрежната морска шир, съзряхме грамадни вълни, надвиснали като планини в небесата и видяхме незнайни варварски брегове, скрити зад синята мантия на бледите мъгли. Платната ни се белееха и се носеха по вятъра като облаци, пращайки ни все по-напред със скоростта на звездите, а корабите ни пореха моретата сякаш се движеха по добре отъпкани пътеки.“

 
 
Коментарите са изключени

Защо старите книги и вестници пожълтяват

| от |

Смята, че хартията е изобретена около 100 г. пр. н. е. в Китай. Първоначално е правена от мокър коноп, но се ползват и дървесна кора, бамбук и други растителни влакна. Хартия скоро се разпространи в Азия, като първо се използва само за важни официални документи, но тъй като процесът става по-ефективен и по-евтин, тя става и далеч по-разпространена.

Хартията за първи път навлиза в Европа някъде около 11 век. Историците смятат, че най-старият известен хартиен документ от християнската част на Запада е „Missal of Silos“ от Испания, който е книга, съдържаща текстове, които трябва да се четат по време на масата. Хартията на тази книга е направена от вид лен. Като цяло, хартията, книгите и печатарството ще се развиват през следващите осемстотин години: печатницата на Гутенберг ще се появи в средата на 15 век, а хартията ще се прави най-често от лен, парцали, памук или други растителни влакна. Това ще продължи до средата на 19 век, когато хартията вече ще започне да се прави от дървесина.

Charles Fenerty - c.1870's (Nova Scotia, Canada)

Чарлз Фенерти

През 1844 г. двама господа създават процеса на изработка на хартия от дървената. Семейството на канадския изобретател Чарлз Фенерти притежава серия мелници в Нова Скотия. Познавайки добре дървесината и нейните качества, той осъзна, че тя може да бъде добър заместител на много по-скъпия памук, от който се прави хартия. Фенерти експериментира с дървесна целулоза и на 26 октомври 1844 г. той изпраща хартията си в най-добрият вестник на Халифакс – „The Acadian Recorder“, с бележка, в която изтъква колко е здрава и евтина дървесна хартия. В рамките на седмици вестникът сменя хартия с тази на Фенерти.

Фридрих Готлоб Келер

В същото време немският тъкач Фридрих Готлоб Келер работи върху машина за рязане на дърва, когато открива същото нещо, което и Фенерти – че от дървесината, направена на каша, може да се направи по-евтина хартия, отколкото памука. Той прави мостра и през 1845 г. получава патент за изобретението си в Германия. Всъщност някои историци дори твърдят, че Келер е създателят на хартията от дърво, а не Фенерти, поради факта, че той получава патент, а канадецът – не.

В рамките на тридесет години дървената целулозна хартия беше цялата ярост от двете страни на езерцето. Докато хартията от дървесна маса е била по-евтина и също толкова трайна като памучните или други ленени хартии, имало и недостатъци. Най-важното е, че дървесната целулозна хартия е много по-податлива на въздействие от кислород и слънчева светлина.

Various products made from paper

Дървесината се състои предимно от две полимерни вещества – целулоза и лигнин. Целулозата е най-разпространеният органичен материал в природата. Освен това е безцветна и отразява светлината изключително добре, вместо да я абсорбира (което я прави непрозрачна); следователно хората виждат целулозата като бяла.

Тя обаче е податлива на окисляване, макар и не толкова, колкото лигнинът. Окисляването причинява загуба на електрон(и) и отслабва материала. Така целулозата може да започне до поглъща част от светлината, което да я направи да изглежда по-тъмна, по-малко бяла. Но това не е причината за пожълтяването на старата хартия.

Лигнинът е другото вещество в състава хартия и най-вече във вестниците. Лигнинът е съединение в дървесината, което всъщност я прави по-здрава и твърда. Според д-р Хоу-Мин Чанг от Университета в Рали, „Без лигнин едно дърво може да нарасне до около 1,80 метра“. По същество лигнинът е нещо като „лепило“, което слепя по-добре целулозните влакна и така дървото става много по-твърдо и да може да се издига по-високо, издържайки на външни елементи като вятър.

Лигнинът е с тъмен цвят (кафяви хартиени торби, кафяви картонени кутии – при тях лигнинът се оставя за допълнителна здравина). Той също е силно податлив на окисляване. Излагането на кислород (особено когато се комбинира със слънчева светлина) променя молекулната структура на лигнина, причинявайки промяна в начина, по който съединението абсорбира и отразява светлината. В резултат на това веществото добива жълто-кафяв цвят.

Тъй като вестникарската хартия се прави по-икономично, във вестниците има значително повече лигнин, отколкото например в хартия за книги, която минава през процес на избелване за отстраняване на голяма част от веществото. Крайният резултат е, че с времето вестниците придобиват жълтеникаво-кафяв цвят.

И то сравнително бързо. Понеже хартията на книгите е по-качествена, тоест, отстранен е повече лигнин при много по-интензивния процес на избелване, пожълтяването не се случва толкова бързо. Въпреки това обаче, химикалите, използвани за избелването, могат да доведат до това целулозата да е по-податлива на окисляване, допринасяйки за обезцветяването.

Днес, за да се избегне това окисляване, много важни документи са написани на хартия без киселина и с ниско количество на лигнин.

Що се отнася до старите исторически документи – за сега няма начин да се възстановят след нанесените щети, но може да се предотвратят по-нататъшни. Най-важно е те да се съхраняват  на хладно, сухо и тъмно място. Както музеите съхраняват исторически документи в помещения с контролирана температура и слабо осветление. Ако някой иска да изкара хартията на открито, за да я види, тя се поставя зад защитено от UV светлина стъкло.

 
 
Коментарите са изключени

Най-желаните коледни подаръци през годините: Монополи – 1936 година

| от |

Коледа е специален празник, в който децата трябва да получат своята доза щастие. Знаем историята за белобрадия старец, почитаме и раждането на Христос, но когато сме били малки, единствената голяма радост е какво ще открием под елхата. През годините всяко дете е имало най-желана играчка. Съревнованието е било сериозно и след като видяхте историята на йо-йо-то, както и на кърпичката с Мики Маус, препоръчваме да се запознаете с най-желания подарък за Коледа през далечната 1936 година – Монополи.

Историята на тази игра не е толкова лесна за проследяване, особено след като разберем, че до преди 4-5 години се смяташе, че зад създаването ѝ стои г-н Чарлз Дароу. Човекът е отговорен за представянето на играта пред света, както и за създаването на много главоболия в издания като „Стани богат“, където някои от въпросите са:
„От кой град са взаимствани първите четири гари?“
„Улиците на кой град са използвани за първи път на дъската на Монополи?“

Много участници са изгаряли по тази тема, но истината е, че Чарлз никога не е направил абсолютно нищо, освен да открадне играта от своя приятелка. Оригиналният създател е Лизи Магий. Идеята е била да покаже на света еднократния данък на Хенри Джордж. Идеята на Хенри е била да позвли на хората да притежават стойността на ресурсите, които изработват, но не и да притежават земята, която според самия него трябва да е справедливо разпределена. Връщайки се обратно на историята на Лизи, дамата патентова своята игра през 1904 година, името ѝ е „Играта на хазяйна“. Публикува и два вида правила, които могат да се играят на дъската. В първия случай, когато някой започне да печели, неговата печалба се разпределя между всички и във втория случай ще печелят само онези, които изграждат монопол и съсипват противника. Една вечер Лизи посреща Ещер Джоунс и Чарлз Дароу на гости.

BoardGamePatentMagie

Снимка: By Drawing for a Game Board, 01/05/1904. This is the printed patent drawing for a game board invented by Lizzie J. Magie. From the U.S. National Archives. Item from Record Group 241: Records of the Patent and Trademark Office, 1836 – 1973. Location: Civilian Records LICON, Textual Archives Services Division (NWCTC), National Archives at College Park, 8601 Adelphi Road, College Park, MD 20740-6001 PHONE: 301-837-3480, FAX: 301-837-1919, EMAIL: inquire@nara.gov Source – Brian0918, Image:BoardGamePatentMagie.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=286628

Всички изиграват няколко игри и на тръгване Дароу иска правилата за играта. Същата вечер започва да копира цялата идея и я кръщава „Монополи“. С това успява да спечели гнева на Лизи, както и много милиони от патента. Впрочем по-късно патентът е закупен за скромната сума от 500 долара, а притежател стават братята Паркър. Оригиналното издание на тази игра се появява на 31 декември 1935 година, когато първите улици са взети от центъра на Атлантик Сити. На следващата година става най-желаната игра за малки и големи и мнозина започват да изграждат своята финансова култура.

През Втората Световна война тръгва и една друга тенденция, Монополи започва да се изпраща с благословията на Британските тайни разузнавателни служби до различни военнопленниици. В кутиите били скрити карти на областта, в която се намират, пари, както и различни необходими средства за бягство. Фалшиви благотворителни дружества се занимавали с логистиката. Холандия в този момент е окупирана от нацисти и същите не били особено очаровани, че местното население играе с британски паундове върху английски улици. По тази причина бързо се изготвя холандска версия с улици и валута. До днес се използва точно немската версия поради простата причина, че никой не е сложил нацистки елементи. Малко след войната започва да изплува отново истината.

След като Лизи има патент, но е превърната в стара леля, която само кряка и не получава никакво внимание, братята Паркър продължават да използват документа си. Ралф Анспач публикува своя версия на Анти-Монополи през 1973 година, използвайки стария лиценз и практически доказва, че не нарушава авторското право на настоящите притежатели. Оказва се, че след като има стар патент и неговият собственик няма наследници, Анспач не би трябвало да нарушава закона. Единственият проблем е, че господата все пак не успяват да се възползват от правилата. Това официално оставя фирмата им Hasbro като отговорник на Монополи франчайза. С времето Ралф все пак успява да пусне своята игра, но не без да прави сериозни преговори с Hasbro.

Hasbro_4c_no_R

Снимка: By Hasbro (Uploaded by JMGav87) – Hasbro, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=40182113

През 1991 година Hasbro официално стават притежатели на правата и започват редица подобрения. Едно от тях е именно богатия г-н Пенибагс. Облечен е с костюм, папионка и бомбе. Неговата първа поява е върху някои елементи на дъската като „Безплатен паркинг“ и „Отидете в затвора“. Първата му поява обаче е върху картите „Шанс“ и „Общински съвет“. Негов автор е Дан Фокс, който остава неизвестен до 2013 година. Може да си мислите, че има монокъл, но се оказва, че оригиналният герой никога не е имал и грешката става с г-н Пийнът. Годината на неговото представяне е 1946 и е използван г-н Дж. П. Морган за модел. Днес играта продължава да има огромен публичен интерес и практически се използва за финансово възпитание на деца.

Мнозина могат да видят от първо лице какво точно причиняват данъците и таксите на хората, а най-важното е, че през 1936 година играта не е била особено трудна за закупуване – 2 долара и получавате оригиналното копие. Правилата обаче се променят значително през следващите години и дори се въвежда факторът „стареене“. В него след определени ходове играчът умира и се изчисляват неговите натрупани финанси. Един друг забавен въпрос от „Стани Богат“ по тази тема остава:
„Колко са всички пари в банката?“
И отговорът е твърде лесен – 20 580 долара, но само ако някога сте си направили труда ги преброите. Сумата не е променяна и до днес, особено след като парите така или иначе са най-често в банката, която по един или друг начин няма да банкрутира. И ако се чудите защо Монополи става толкова популярна игра, може да се замислите, че ентусиасти са играли около 70 последователни дена, до този момент е единствената игра, която е играна в подземие на затвор и атомна подводница – най-вероятно не се споделя за останалите.

Rich_Uncle_1946_Cover

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=19312121

Ако все пак искате да направите добро впечатление, най-скъпото издание на популярната игра струва около 2 милиона долара и е изработено от бижутера Сидни Мобел. Творението е представено през 1998 година и печели вниманието на аудиторията. И това далеч не покрива всичко. В последните години се провежда сериозен световен шампионат и домакини са градове като Токио, Монте Карло и Торонто. Първият шампионат се провежда през 1973 година, а американец не е печелил състезанието от 1974 г. И до този оммент трябва да знаете, че почевече от 5 милиарда малки къщички общо са били произведени за играта.

Класическата игра със сигурност може да научи мнозина на финансова култура, цената на риска, както и изграждането на бизнес нюх. Липсва статистика, която да покаже колко от познатите милионери днес са играли Монополи, но имайки предвид широката разпространеност – доста. И така, през далечната Коледа на 1936 г. е ясно, че децата са искали само едно: „Да отидат в затвора и да пропуснат три хода“!

 
 
Коментарите са изключени

Легендарни битки от Средновековието са във фокуса на третата документална поредица на ЗАД „Армеец“ и „Българска история“

Премиерата на „Средновековна слава“ ще се проведе на 21 ноември от 19 часа в Националния археологически музей в София. Десет емблематични и придобили статут на „легендарни“ български победи от далечното минало на България са във фокуса на третата съвместна документална поредица на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“ – „Средновековна слава“. Премиерата на образователния видеопроект ще се проведе на 21 ноември, от 19 часа, в Националния археологически музей в София.

След като през изминалите две години поредиците „Българско военно чудо“ и „Нашите пълководци“ заинтригуваха хиляди, сега третият образователен проект на ЗАД „Армеец“ и сдружение „Българска история“ ще се насочи към един още по-далечен период – Средновековна България. А целта му е да създаде вдъхновяващ и критичен поглед към онези бляскави моменти от историята на страната ни, които са поставяли България твърдо на картите на Балканите и Европа.

По време на премиерата ще бъдат представени част от анимационно-документалните видеа, а авторите ще разкажат какво предстои през годината. Входът за премиерата на „Средновековна слава“ е свободен.

 
 
Коментарите са изключени

Защо Ал Капоне е имал белези по лицето

Франки Йейл знае, че ключът към това да си велик престъпник е да си добър бизнесмен. Той започва да се занимава с лед (по онова време не всички имат хладилници и ледът си е скъпа стока), продава „защита“ и разширява територията си. В крайна сметка прави достатъчно пари, за да отвори бар в Кони Айлънд, който кръщава Харвард като шега със собственото си име.

Франки Йейл след това наема своя приятел Ал Капоне за охрана там. 

Al Capone in Florida

Когато го отваря през 1917 година, без да знае Бар Харвард се оказва на много стратегическо място. Барът е много близо до водата, което го прави едно от първите заведения, които сервират алкохол от трафикантите на ром по време на Сухия режим (която започва три години по-късно, през 1920 г. ).

Да бъдеш охрана в Харвард изисква „известна финес“, според книгата на Робърт Шьонберг „Mr. Capone“. Трябва да се подхожда с такт, но и с авторитет, но не чак толкова, че клиентът да не иска да се върне. Капоне се оказва доста добър в намирането на този баланс и освен че е бодигард, Капоне става и протеже на Йейл.

Йейл се смята най-вече за бизнесмен, а не за престъпник. Да, изнудва, „защитава“ и рекетира, но за него това е само част от бизнеса. Ако искаше някой да бъде набит или дори убит, ще наеме човек. В началото Капоне често играе тази роля паралелно с охраняването. Когато той става шефът, също се придържа към тази стратегия. Но Йейл е и доста брутален – има легендата, която гласи, че пребива собствения си 16-годишен брат толкова лошо, защото го лъже, че трябва да отиде в болница. Капоне следва и този пример.

В Ню Йорк в началото на август 1917 е непосилна жега. За да избягат от високите температури, мнозина идват на Кони Айлънд и се наслаждават на водата. В резултат на това както самият плаж, така и кръчмата на Йейл е претъпкана, поради мястото си, хладнината от вентилаторите и студените напитки.

Та ето как Ал Капоне получава белезите си.

7f82d6aee4c6262a02090a3afd9b25b8

Един ден малко, набито момче на име Франк Галучио влиза в бара с приятелка си, Мария Танцо, в едната ръка и по-малката си сестра, Лена, в другата. Капоне, който тогава е на 18 години, забелязва Лена в тълпата и след известно зяпане отива и я кани да се разходи с него по плажа. Тя отказва и Капоне уж си тръгва, но продължава да я гледа от далече.

Малко по-късно той уж я кани отново на разходка и Лена, вече подразнена, информира брат си за досадния човек. Тя обаче иска Франк да го накара да спре „по мил начин“. Галучио предприема действия, напълно наясно, че може да стане лошо. Той казва на двете момичета да го изчакат отвън. Докато излизат обаче, Капоне подвиква на Лена: „Едно нещо ще ти кажа, имаш хубаво дупе и го казвам като комплимент.“

Чувайки това, Галучио настоява за извинение от Капоне. Капоне, разбира се, не се извинява и казва на Галучио, че само се шегува.

Тук положението ескалира. Галучио e 1,67 висок и не особено здрав, докато Капоне е 1,80 и доста месест. В това неравностойно положение, Галучио вади ножа си и го размахва към Капоне, успявайки да го закачи три пъти по лицето и горната част на врата. Противникът му пада в локва кръв, след което Франк бяга.

Ал Капоне е закаран в местната болницата, където получава 80 шева и докторите му казаха, че ще има белези завинаги. Галучио, знаейки какво е направил и на кого го е направил, съвсем нормално, се страхува за живота си. Това става ясно, когато Франки Йейл прави среща със служителя си и с Галучио в Харвард. След като мъжете сядат, Йейл ката Капоне да покаже на Галучио гигантските си белези, татуирани на врата и лицето му завинаги, и които в крайна сметка ще му спечели прякора  Белязания.

Галучио, мислейки, че това е краят на живота му, се опита да се обясни. Но Йейл никога не е имал намерение да го наранява или убива. Той е бизнесмен и просто иска да спечели от този инцидент. Затова нарежда на Галучио да плати на Капоне 1 500 долара за неудобството му (около 27 000 долара днешни пари), а Капоне ще обещае, че никога няма да търси отмъщение. Йейл ще заема парите на Галучио, който съответно ще му ги върне с лихва. Всички на масата се съгласиха на това и въпросът е решен.

През кариерата си Капоне ще твърди, че получава белезите си във Франция, по време на Първата световна война. Общо взето рядко ще признава факта, че псевдонимът му идва сбиване в бар, когато по-малък мъж от него му нарязва лицето, защото прави груби коментари по сестра му.

 
 
Коментарите са изключени