shareit

Великите авантюристи: Джън Хъ – легендарният адмирал на Китай

| от Александър Стоянов |

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

Годината е 1371-ва. Докато на Балканите османците разгромяват съпротивата на местните феодали в битката при Черномен, в отдалечената на няколко хиляди километра провинция Юннан се ражда момче, наречено Ма Хъ. То принадлежи към изтъкнат монголо-арабски род, който от десетилетия служи на монголските императори, управляващи Китай по династическото име Юен. Пра-пра дядото на Ма Хъ е сред водещите администратори, дошли с монголите след рухването на предишната династия Сун и наследниците му продължават да служат на своите сюзерени. През 1381 г., в хода на големия китайски бунт, довел до издигането на династията Мин, бащата на Ма Хъ е убит в битка с бунтовниците, а младото момче е заловено и кастрирано. В ролята си на слуга-евнух, Ма Хъ е изпратен в двора на принц Жу Ди – най-могъщият командир в армиите на бунтовниците Мин и син на първия император от новата династия – Чжу Юанчжан, приел тронното име Хунъу.

След края на бунта, Жу Ди е назначен за принц на Ян – владение, обхващащо земите около днешен Пекин, което пази границата с варварските племена, населяващи долината на р. Амур. Младият Ма Хъ също заминава със своя господар и става част от домакинството му. Още съвсем млад, Ма Хъ започва редовно да участва в походите срещу монголите и ойратите, населяващи степите по северната граница на Китай. В хода на тези кампании, евнухът печели доверието на своя господар, който му осигурява отлично образование в своя двор и продължава да насърчава качествата му на командир. От времето на неговото късно юношество датира и първото писмено описание, с което разполагаме. Ма Хъ е бил висок между 190 и 200 см, с масивно, но здраво телосложение, зъби, „бели като мидена черупка“ и глас, мощен като камбана. Импозантното му излъчване бързо го превръща в един от любимците на Жу Ди, който му възлага все по-отговорни командни постове в своето войнство. Макар до края на дните си да остава верен на своята семейна вяра – Исляма (изповядван в синкретична, модифицирана версия, силно повлияна от централно азиатския суфизъм – б.а.), Ма Хъ почита и китайската богиня на моретата Мацзу, на която прави приношения в своите пътувания.

Kunyang_-_Zheng_He_Park_-_P1350545

Статуя на малкия Ма Ха

Снимка: By User:Vmenkov – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57203463

През 1398 г., Жу Ди се вдига на бунт срещу своя племенник – император Цианвен (Чжу Юнвен). Ма Хъ изиграва решаваща роля в победата срещу императорските армии, обсадили Пекин и в последствие при превземането на столицата Нанкин през 1402 г. След възкачването си на трона под името Юнлъ, Жу Ди издига Ма Хъ до поста надзорник на имперския двор и му дава името „Джън“ като почетно напомняне за храбростта по време на битката при Джънлунба през 1399 г. Едва навършил тридесет, Джън Хъ вече е на върха на йерархията в Империята Мин. С тази си позиция, той би могъл да прекара в охолство остатъка от дните си. Ала евнухът не би могъл да стои със скръстени ръце.

В началото на XV век, Китай остава най-силната държава не само в Азия, но вероятно и в целия свят. Нейните армии са огромни, ресурсите й – грамадни, а населението й може да съперничи с това на цяла Европа. Всички държави, граничещи с Китай са в по-голяма или по-малка степен васални на Поднебесната и признават хегемонията й. В тази обстановка, император Юнлъ решава да разшири влиянието на своята държава и да наложи със сила китайските търговски интереси в Индийския океан – процес, който неговите наследници днес се опитват да повторят. За целта, Юнлъ заповядва да се изгради грамаден флот, който да преплава познатите морета и океани и да утвърди китайското влияние. Задача от подобна величина може да бъде поета само от човек, чийто авторитет и вярност са безспорни. Юнлъ се обръща към Джън Хъ и верният евнух се отзовава.

Първата експедиция на Джън Хъ започва през есента на 1405 г. Огромната армада, подсилена с 27 000 войници и моряци, значителна част от които въоръжение с огнестрелно оръжие, се подготвя да отплава в „западните морета“. Флотата се спуска по бреговете на Китай, достига кралството Чампа (част от дн. Виетнам), след което се насочва на юг през протока Малака, достига остров Суматра и от там, минавайки напряко през Индийския океан достига до остров Шри Ланка. По пътя няколко кораба са изпратени да посетят Андамановите острови и островите Никобар. След кратка спирка в Шри Ланка, китайския флот достига до индийските брегове и посещава важните пристанищни центрове Квилон (дн. Коллам) и Каликут, след което започва обратното си пътуване към дома. През 1407 г., минавайки отново през пролива Малака, Джън Хъ разгромява един от най-прочутите пиратски лордове – Чен Цуи, с което временно прочиства основния морски път между Индия и Китай от пирати.

Zhenghe-sailing-chart

Морската карта на Джън Хъ. Индия е в горния ляв ъгъл а Шри Ланка в горния десен. Африка се намира в долната част на картата.

Снимка: By Wubei Zhi, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7706501

Едва завърнал се, Джън Хъ е пратен на второ голямо плаване, този път с две основни дипломатически цели. Първата е да накаже династията на Малапахитите на о. Ява за избиването на 170 китайски търговци и дипломати две години по-рано, а втората е да потвърди издигането на нов владетел на град Каликут в Индия с подкрепата на Китай. Флотата отново преминава през Южно Китайско море, достига бреговете на Чампа и се отправя към о. Ява. Там грамадната армия на Джън Хъ лесно притиска местните управници и те приемат всички искания на император Юнлъ, задължавайки се да изплатят голямо финансово обезщетение. След този успех, Джън Хъ преминава отново през няколко дребни царства на о. Суматра, след което пресича открития океан на път за Шри Ланка и достига Индия, където освен град Каликут, се отбива и в другия важен пристанищен център Кочи и отново в Квилон.

Третото пътуване на Джън Хъ започва веднага след второто. Флотът е презареден с провизии, а необходимите ремонти са извършени в Нанкин. Маршрутът повтаря второто пътешествие на т.нар. „Съкровищна флота“, като отново са разменени дарове и обети за вярност с местните владетели в Чампа, Малака, Суматра и Южна Индия. През 1410 г., при обратното си плаване от Индия, Джън Хъ пристига в Шри Ланка, където флотът му е атакуван от кралят на Котте – Алакешвара. Китайците, използвайки технологичното си превъзходство, разбиват по-многобройната местна армия, превземат столицата на Котте и фактически превръщат кралството в свой протекторат, поставяйки на трона верния на Китай Паракрамбаху VI. Това е и последният случай, в който китайския флот се сблъсква с проблеми в Шри Ланка.

Четвъртото пътуване на Съкровищната флота започва през есента на 1413 г. Джън Хъ изминава познатия маршрут през Чампа, Малака, Ява, Суматра, Шри Ланка и Каликут, но този път продължава пътя си още на запад, прекосявайки Индийския океан и Арабско море. Първо са посетени Малдивите и Лакадивите, след което китайският флот достига последователно до атолите Битра и Четлат, след което се отправя към Ормуз на входа на Персийския залив. При завръщането си, Джън Хъ получава нова бойна задача – тронът на кралство Семудера на о. Суматра е бил узурпиран от враждебен на Китай владетел –  Секандар. Китайският адмирал дебаркира с армията си, разбива силите на Секандар и връща на трона верният на Империята Мин крал – Заин ал Абдин, с което китайското политическо влияние на о. Суматра е окончателно затвърдено.

P151-4-73

Описанието на жирафа, донесен като подарък от Джън Хъ

Снимка: By Chen Zhang (陳璋) – http://www.geocities.ws/derideauxp/chen_zhang.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=886336

Петото пътуване на Джън Хъ е вероятно и най-бляскавото. Официалната му задача е да върне у дома посланиците на 18 държави от Индийския океан, които са пристигнали в Пекин за да донесат данък и да признаят върховенството на Поднебесната. Тяхното завръщане у дома, съпроводено от огромния флот на Джън Хъ има за цел да циментира политическото влияние на Юнлъ. Освен тази базова цел, Джън Хъ продължава да събира сведения за търговията, икономиката, обществените норми и военния потенциал на крайморските държави, както и да пренася огромно количество дарове от и за императора в Пекин.

След като достига Ормуз през 1418 г., флотът завива на юг, посещава град Аден (дн. Йемен), след което се спуска покрай Рога на Африка (Сомалия) към дн. Кения, достигайки до град Малинди, където войските на Джън Хъ изнасят показна акция, с която да сплашат враждебните към тях местни първенци. Флотът се завръща благополучно в Китай през 1419 г., с трюмове, препълнени с подаръци и екзотични животни, в това число и един жираф, който предизвиква изумлението на придворните в Пекин.

Шестото пътуване на Съкровищната флота, надзиравано от Джън Хъ се случва между 1420 и 1421 г. Мисията, подобно на предишната експедиция, е да се върнат посланиците, дошли да засвидетелстват върховенството на Пекин в държавите им. За разлика от предишната мисия, този път флотът се разделя на няколко отделни подразделения – сигурен знак че китайците се чувстват напълно уверени в господството си над Индийския океан. Накрая, отделните подразделения се събират край Суматра и посещават кралство Сиам (дн. Тайланд), което също изпраща посланици, които да признаят китайското могъщество. След тази експедиция, император Юнлъ оставя Съкровищната флота на пристан в Нанкин и пренасочва огромните средства за нейната издръжка към сухопътните експедиции срещу монголите и за войната срещу Виетнам.

През 1431 г., император Сюанде изпраща Джън Хъ на последното плаване на Съкровищната флота. Тя обикаля всички познати земи – от Чампа през Ява, Малака, Суматра, Цейлон и Южна Индия, до Ормуз, Аден и Могадишу в дн. Сомалия. По пътя са събрани нови подаръци, контрибуции и обещания за покорство. Въпреки това, китайските власти преценяват, че издръжката на огромния флот е прекомерно голямо бреме за хазната, която и без това е изпразнена след неуспешните войни с монголите и виетнамците. Надигат се и гласовете на консервативните конфуциански бюрократи, които настояват че прекаленото навлизане на чуждо влияние чрез търговските пътища оказва вреден ефект върху китайската култура и религия, особено с оглед възможността за разпространяване на други религии на територията на Поднебесната. Всички тези фактори накланят везните в полза на прекратяване на плаванията, с което се слага край на цяла една епоха в политиката на Китай към Индийския океан, започнала още по времето на династията Сун, след 1100 г.

Дали в същата година, в която се завръща от последното си плаване (1433г.) или две години по-късно, Джън Хъ умира, на ок. 64 години. Погребан е в специална, „с“-образна гробница, разположена на хълм край Нанкин. Макар плаванията му да не са насочени към неизвестното, както тези на Колумб, Дагама и Хук, Джън Хъ остава един от най-великите мореплаватели в историята на света. Както сам отбелязва в дневниците си: „Изминахме над 100 000 ли (50 000 км – б.а.) по безбрежната морска шир, съзряхме грамадни вълни, надвиснали като планини в небесата и видяхме незнайни варварски брегове, скрити зад синята мантия на бледите мъгли. Платната ни се белееха и се носеха по вятъра като облаци, пращайки ни все по-напред със скоростта на звездите, а корабите ни пореха моретата сякаш се движеха по добре отъпкани пътеки.“

 
 
Коментарите са изключени

Втората световна и създателят на Капитан Америка

| от |

Джак Кърби е един от умовете и четките за някои от най-големите комиксови герои, сред които Фантастичната четворка, Хълк, Х-мен и Капитан Америка. Малцина знаят, че подобно на най-патриотичния си герой, Кърби също прекарва известно време в борба с нацитата във Втората световна война.

Той е приет в арията през 1943, точно когато кариерата му в комиксите започва да става сериозна. В началото трябва да стане механик, но синът му Нийл твърди, че татко му няма никакви апетити към тънкостите на тази професия и прекарва по-голямата част от обучението си лежейки под един камион и от време на време удряйки го с гаечния ключ, за да звучи все едно прави нещо. 

След основното му обучение, той е пратен в Бирма, днешен Мианмар, където ще бъде обучен да стреля по самолети. В едно от упражненията, Кърби и екипът му трябва да стрелят по парче плат, което се развява на няколкостотин метра зад летящ самолет. И той, и останалите са толкова зле, че колегата им пилот се отказва от страх за живота си.

Не е изненада, когато Кърби е преразпределен – този път в пехотна дивизия в Източна Европа, където служи в 11-ти пехотен полк. Докато е там, полкът е нападнат 36 отделни пъти от немците, като в един от тях голям танк минава директно през защитата им, но за щастие е спрян от неизвестен войник, който стреля в процепа на танкиста, убивайки го и спасявайки Кърби, които е само на няколко метра от веригите на машината.

1_lnuGu4_AKDjvIbdYY7K6Gw

„Captain America“ брой 1, 28 март 1941 [Public domain]

Работата на художника в полка е да бъде разузнавач – това означава да върви напред в непознати територии и да прави карти на местността. „Ако някой иска да те убие, просто те прави разузнавач. Аз бях разузнавач.“ Той си изкарва тази служба един ден, когато лейтенанта му чува името Джак Кърби и го пита дали той е онзи Джак Кърби. „Да, сър. Аз нарисувах Капитан Америка“, казва Джак Кърби, очаквайки, че лейтенанта ще искат да му нарисува портрет или нещо подобно. Вместо това, лейтенантът го назначава разузнавач: „Отиди в тези градове, в които още не сме били, и виж дали има някой. Нарисувай карти и картини на това, което виждаш, и след това се върни и ни кажи ако намериш нещо.“ Освен доста, разбира се, напрегната, задачата му е и доста дашна откъм истории.

„Повечето американци си мислят, че войната се води от внимателно планирани операции, изпълнявани от професионални бойци, които се изправят срещу други професионални бойци, и всичко е стегнато и подредено. Ами нека ви кажа само, че мъжете са си мъже. Псувахме се, обиждахме се на всякакви езици – английски, немски, френски, иврит. Прибрах се с огромен речник. Дори и да не се стреляме, пак се обиждахме и ругахме. Но никой никога не споменаваше майката на никого, освен ако не искаше да го гръмнат.“

Военната кариера на Джак Кърби приключва, когато краката му измръзват в непростимата европейска зима. „И не бяха само безчувствени – бяха си измръзнали. Отне ми година, докато си върнат нормалния цвят.“ След като прекарва въпросната година във възстановяване и едвам-едвам избягвайки ампутация, Кърби е изпратен да си ходи вкъщи.

Джак обаче изпуска кораба, който трябва да го закара, защото се разболява. Затова трябва да пътува до Щатите в по-малко медицинско корабче вместо 3 дни – 9 дни. На всичкото отгоре през цялото време има безобразна морска болест, заради която седи гладен, защото не може да задържи нищо в стомаха си. Но не се оплаква: „Много мъже загубиха крайници, някои и част от лицата си. Видях хора без половин лице; можеше да видиш в главите им. Видях и много хора, които са дълбоко обезпокоени по други начини. Вижте, аз бях окей в сравнение повечето други.“

„Няма нищо, което би нарекъл романтично, във войната. Разбира се, във филмите и по телевизията показват красивата картинка на братството, което създава. Виждал съм войната да сближава хората, но трябва да ви кажа, че цената на това е изключително голяма: не само що се отнася до човешки животи, но и до човешкия дух. Мисля, че войната отнема от стойността ни като хора; характерът на човешката раса намалява с всяка война, която допускаме. Хитлер трябваше да бъде унищожен, нямаше друг избор и се радвам, че дадох своя принос със службата си – но ако имаше друг начин да го свалим, бих предпочел другия начин.“

След като се завръща, Джак продължава с кариерата си в комиксите от там, откъдето я е оставил, като работата му ще преобърне Marvel и всички нови художници следват неговия почерк и философия в бранша.

 
 
Коментарите са изключени

Играта на черната котка

| от |

Черната котка, това мистично същество, което открай време е причина за създаването на всякакви безумни страхове сред хората, успява да се наложи и в спорта. Всеки атлет е невероятно суеверен и страховете от лош късмет могат да костват трофеи, медали и дори рекорди. Мистиката около мъркащите черни създания е тръгнала от средновековието. Вярата, че тези животни са олицетворени на злото, миньони на вещици и вещери, изобщо не е пропусната и в спорта. Лошият късмет и всичкото зло е събрано след опашката на черната котка. Бейзболният отбор Чикабо Къбс познават много добре проклятията.

На 13 август се изправят срещу Ню Йорк Метс – отбор с толкова негативна статистика, че от началото на сезона нямат и една победа и са записали цели 10 последователни загуби. В този прекрасен момент Къбс се оказват на добра позиция в бейзболното първенство, но на този ден нещата изобщо не вървят. Целият отбор е скован от треската на петък 13-и и освен това пада от един от най-слабите отбори на стадиона. Феновете на Къбс знаят и още една легенда. Според всички, чикагският отбор бил прокълнат през 1945-а година от човек с коза по време на „Световните“ серии. Липсват всякакви данни кой е човекът, както и козата, но очевидно, че точно това проклятие властва над душите на играчите. С тази важна клетва всеки играч в исторически план ставал суеверен. И всичко това се случва през 1969-а година, когато спортните критици са сигурни, че този отбор ще направи фурор.

Все пак сезонът е обещаващ. Къбс се справят отлично срещу отбора на Филаделфия, след това успяват да спечелят цели 11 от 12-те игри, стоят на първо място в класацията и всичко това до фаталния 13-и август, когато играта просто не върви. Междувременно става ясно, че Ню Йорк Метс, които никога не достигат по-близо от 9-тото място в първенство, набират особена скорост. Трофеи в исторически план? Няма такова нещо. И на този легендарен петък 13-и започва един сериозен обрат. До септември, Къбс вече пътуват към дъното. На следващото домакинство на Ню Йорк Метс, повече от 51 448 души (все вярващи фенове) се събират, за да видят дали наистина градският отбор се е пробудил. Опонент, както се досещате, са отново Чикаго Къбс. Точките от една победа и равенство ще позволят на Метс да вземат първото място.

Междувременно отборът на Чикаго се опитва да не изгуби 6-та поредна игра. И в този момент се стига до един много неприятен момент. Докато Рон Санто стои с батата и очаква топката, от нищото се появява черна котка, която символично пресича пътя на бейзболиста, прави един бърз завой и за около 10 секунди гледа отбора на Къбс. Повечето играчи се опитват да изгонят котето, но отказват да го доближат. Проклятитето е окончателно завършено. Чикаго категорично подпечатва билета си за дъното и ще изгуби 18 от оставащите 27 игри през септември и октомври. Междувременно Метс ще продължат напред и ще спечелят 38 от следващите 49 игри. След това печелят Източната дивизия и Националната лига. И всичко това с помощта на малко повече лош късмет. Метс създават и специален монумент в памет на черната котка с благодарност за титлата през 1969-а година.

 
 
Коментарите са изключени

Военният министър на Сирия е израелски шпионин

Светът на шпионите, представян в киното, винаги изглежда достатъчно изкушаващ за всеки човек. През годините видяхме с колко жени е спал агент 007. Запознахме се с хора, които са изнесли формулата за създаване на атомната бомба от САЩ и още много други. Организации като КГБ, ЦРУ, ФБР и Мосад не са непознати на света, но техните дела със сигурност остават доста дълбока тайна. И след като NETFLIX решиха да покажат историята на Ели Коен със Саша Барон Коен в главната роля, редно е да покажем колко далече се е простирала ръката на израелците, когато сигурността е била основен приоритет на прохождащата страна. Именно амбициите на Мосад успяват да стигнат до там, че да превърнат един обикновен шпионин във военен министър на Сирия. И преди да стигнем до началото на края, редно е да видим началото на всичко.

Коен е роден през 1924-а година в Александрия, Египет. Отдаден на религията си и вярата си, той се записва в армията, за да може да плаща определена сума на Египет, задължителна за всеки млад евреин. Военната комисия не му позволява да изплаща дълга си по този начин, вярвайки, че Коен няма да е толкова лоялен войник, колкото би трябвало да бъде. Опитва се да влезе в университет, но бързо се отказва, защото неговите „приятели“ от Мюсюлманското братство не спират да го тормозят.

Родителите му заминават за Израел през 1949-а година, но той остава в Египет с единствената цел да завърши своята диплома по електроника. Отдаден ционист (движение на евреите за възстановяване на еврейската държавност на територията на древния Ерец Израел). Заловен е за точно тази активност, но освен това се смята, че в Египет е бил участник в операция Гошен – основна цел е било извеждането на египетски евреи към Израел в следствие на нарастващата агресивност към тях. Коен също така участва и в операцията Шушана (1955), която има за цел да вгорчи дипломацията между Египет и западните страни. Той помага на рекрутираните египетски евреи, които трябва да заложат бомби в определени държавни, британски и американски цели.

EliCohen

Снимка: By Unknown – The State of Israel, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46031219

Основна посока били обикновено кината, библиотеките и американските образователни центрове. Бомбите трябвало да се взривяват няколко часа след затварянето на сградите, а вината трябвало да бъде преписана на Мюсюлманското братство и египетските комунисти. Операцията няма човешки жертви, но четиримата участници са заловени – двама успяват да се самоубият с отровно хапче, други двама са екзекутирани от властите. Коен не е бил обвинен макар и да се смята за съучастник. На следващата година напуска Египет. През 1957-а година започва да работи за военното разузнаване и прави анализи на информация. Работата го отегчавала и имал нужда от ново предизвикателство, което в този случай било Мосад. Опитва се да се включи, но кандидатурата му е отхвърлена. В следващите две години се отказва от идеологията си и решава да работи за застрахователна компания в Тел Авив. През 1959-а се жени за Надя Махалд и има три деца.

Мосад се появява малко по-късно на сцената. Главният директор Мер Амит разглеждал кандидатурите на всички отхвърлени участници и попаднал отново на досието на Ели. В следващите две седмици започнали да правят много сериозно наблюдение на бъдещия агент. След потвърждение, че идеологията на Коен е все още силна, започва и 6-месечен курс за рекрутиране. През 1961-а година получава фалшива идентичност като аржентински бизнесмен, завръщаш се обратно в Сирия.

Screenshot_14

Снимка: YouTube/Screenshot

Изграждането на прикритието е важно и агентът е изпратен в Аржентина. След една година пристига в Дамаск с псевдонима Камил Амин Таабет. Неговата мисия е да се внедри сред висшето общество на Сирия и да се сприятелява с политици, военни и други важни фигури на страната. Прикритието на заможен бизнесмен от Аржентина остава и времето му често представлява разходка из кафенетата, където може да слуша политическите клюки и настроения на населението. Когато това губи своя чар, започва да прави партита в огромния си дом, прерастващи в цветни оргии. Гостите също са специално подбран сирийски елит. След няколко питиета в повече, господата бързо започвали да коментират последните интересни планове на страната.

Агентът винаги се представял за пиян и отвян, но в този момент слушал с двете уши и се стремял да запомни всичко. Записването на същите разговори било рисковано. Докато Мосад подписва всички разходи на Ели, той не се притеснява да пилее пари и по този начин да печели доверието на своите нови приятели. Много от тях по-късно се връщат при него за съвет, освен необходимите пари. Сладката страна на нещата идва с помощта на 17 елитни любовници и още няколко красавици от запад.

Eli_Cohen_at_the_Golan_Heights

На въпросното възвишение, Ели Коен е в средата. 

Снимка: By Syrian military personnel – jspace.com, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23578322

За прекараните 4 години в Сирия, Коен се превръща в уважавана фигура и никой не допуска истинската причина да е в страната. Събраните материали често се предават с морзов код, тайна поща и освен това Коен пътува няколко пъти до Израел тайно. Най-голямото откритие са подземните бункери в Голан, които са създадени за отблъскването на потенциални атаки от страна на Израел. Гениалната идея на Коен е да изпрати дървета като подарък на войниците, които трябва да прекарват цялото си време под лъчите на жаркото слънце.

Сянката била очарователна за армията, но и за Мосад. Голан представлява природна крепост, но с добавена артилерия се превръща в много ценна стратегическа точка. Шпионинът прави подробни снимки, рисува графики и практически предава цялата армейска тайна на Сирия, канен е от сирийските пилоти на разходка из военните забележителности и помни всеки малък детайл. Късметът не спира да работи за Коен. Неговият далечен приятел от Аржентина, генерал Амин Ал-Хафиз е в основата на държавен преврат и бързо успява да заеме президентския пост. Мосад дори не е фантазирал, че техен шпионин най-вероятно ще успее да се издигне до нивото на действащ политик, при това военен министър.

Фантазия или не, Ели Коен е достатъчно добре наложен в политическия живот и е доказал многократно, че Сирия може да му има „доверие“. На ръководния си пост разбира, че Израел много скоро ще бъде обречен на суша. Сирия има план да отклони реките, захранващи основния израелски воден басейн. Благодарение на помпи и различни водни каскади, генерал Ал-Хафиз ще успее да затвори кранчето и в следващите няколко месеца да изтощи армията на Израел, гарантирайки по-лесна победа. Ели Коен успява да предаде информацията и много скоро ВВС на Израел започва серия от хирургически точно бомбардировки.

Screenshot_16

На приятелски разузнавателен полет!

Снимка: YouTube/Screenshot

След толкова тежката загуба, Сирия никога не повтаря опита си. Вече е ясно, че в правителство има шпионин. По стара военна традиция, описвана в книги като „Голямата игра“, разузнаването започва да спира електричеството на отделните квартали и със Съветска техника да се опитва да прихваща радио вълните. Ели Коен обикновено предава своите съобщения всеки ден в 8 и 30 сутринта. Неговата емисия трае около 9 минути – достатъчни за локализирането му. Последната му трансмисия до Тел Авив продължава цял час. Докато чака потвърждение, военни разбиват вратата на дома му и го залавят.

Коен е заставен да изпрати фалшива информация до Мосад, но вместо това, той успява да сигнализира за своето залавяне. Следват жестоки мъчения, но агентът така и не се предава. Става ясно, че един от най-добрите шпиони на Мосад е заловен. Гневът на Сирия е огромен! Близо 5 години страната е била жесток обект на подигравки, те трябва да накажат шпионина по най-бруталния възможен начин. Световните лидери все пак настояват за справедлив процес и освобождаване, законите на военната етика изискват милост към шпионите или поне пощада на човешкия живот. Последното писмо на Ели Коен е написано на френски, той отказва да напише писмото си на езика на неговите екзекутори:

„Любима моя Надя, любимо мое семейство,
Пиша ви тези последни думи с надеждата, че няма да се разделите. Моля Ви да не скърбите за случилото се, а да гледате в бъдещето. Изпращам Ви последните си целувки. Молете се за душата ми.
Ели“

Eli_Cohen

Снимка: By Unknown – http://www.yabeyrouth.com/pages/index2674.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1529045

Коен е екзекутиран на площада на убийците в Дамаск. Получава правото да чуе една последна молитва, отказва да му бъде сложена маска и следва обесването. На тялото му виси табела с всички провинения. В следващите 6 часа ще бъде там за назидание на всеки, който се опита да измени на родината си. Тялото така и не е върнато в Израел. През годините има няколко случая, в които се водят преговори, дори Турция е готова да бъде медиатор, но това така и не се случва. Ели Коен е погребан цели 3 пъти в Сирия, за да остане завинаги там. От предадената информация, Израел има достатъчно данни за защитната линия на Сирия. Мрежата от шпиони работи изключително добре, защото само две години след екзекутирането на Коен, страната предприема светкавична 6-дневна атака, известна още като 6-дневната война. Именно в този конфликт Израел ще вземе висотата Голан. Днес няма град в Израел, чиято улица да не е кръстена на известния шпионин.

 
 
Коментарите са изключени

Истината за серума на истината

Поп културата често се възползва от качествата на „серума на истината“. Той е най-вече инжектиран подкожно (предполагаме, че е по-удобният от актьорска гледна точка вариант пред това да накараш човек да гълта хапче насила) и изглежда спира способностите за лъгане.

Подобни серуми, разтвори, препарати и прочие химии са развивани и от пасажа трибуквени правителствени организации (ЦРУ, КГБ, ФБР…) в не особено далечното минало, особено около параноята, свързана със Студената война. След 11 септември отново започва диалог за деривирането и използването им по време на разпити. Но ефективни ли са въобще тези вещества и давали ли са някога положителни резултати?

Краткият отговор е „не“. Дългият отговор е:

Много барбитурати (гама от препарати, които потискат централната нервна система) могат да се нарекат „серум на истината“ – скополамин, натриев амитал и натриев пентотал. Скополаминът е тестван през 50-те години именно с цел изтръгване на истината в проект MKULTRA, а днес е известен като наркотик за изнасилване, защото причинява краткотрайна амнезия. Натриевият пентотал се използва широко в операционните зали като анестезия, но в последните години се замества от по-добри препарати.

Pentothal vintage package - truth serum

Натриевия пентотал

Друг често срещан метод за изтръгване на истината е инжектирането с етилов алкохол. Като „серум“ ефектите му са почти неразличими от познатото ни орално напиване. Ако някога сте близвали алкохол, значи знаете ефектите му откъм казване на истината.

Въпреки че един пиян човек е по-склонен да казва истината, той е съвсем в способността си да лъже или просто да отказва да сподели информация, която не иска да се знае. Всичките тези серуми работят по аналогичен начин – те потискат централната нервна система и нарушават преценката и интелектуалните способности. Човек в подобно състояние лесно би могъл да смеси истина с измислица или да преувеличава, или да халюцинира… С две думи, не може да му се вярва.

По тази причина множество съдилища не допускат информация, представенa под влияние на някакъв серум на истината. Като всичко останало обаче химията също се развива.

 
 
Коментарите са изключени