shareit

Великата обсада на Малта и началото на края за Османското морско превъзходство

| от |

На 11 септевмри 1565 г. силите на Османската империя променят посоката си и се насочват към Малта. Този етап ще бъде запомнен в историята като „Великата обсада на Малта“. В опита си да разширят влиянието си в името на Алах, бойците не осъзнават какво точно ги очаква от другата страна. Рицарите на Свети Йоан са религиозно формирование от 12 век и се създават на територията на светите земи. Тяхната мисия е да влязат в Йерусалим и да го защитават от всякакви заплахи. Сила им дава и одобрението на папата, а тази благословия го превръща в магическо заклинание. В следващите четири века ще станем свидетели на много тежки сражения в името на религията и овладяването на Йерусалим.

Двете страни – ислямът и християнството – ще водят кръвопролития, докато кръстоносните походи не се оказват твърде скъпо удоволствие. Рицарският орден се оттегля и през последните два века никой не чува за тях. Останали като армия без предводител, ограбени от своята мисия, рицарите се настаняват в крепост на остров Родос – днешна Гърция. Ситуацията там не е особено благоприятна и много скоро решават да се нанесат на остров Малта. Римският император Чарлс V – внук на Фернандо де Арагон – вдъхновението за владетеля на Макиавели в книгата „Принцът“ – предоставя земята. Той също е прекарал много време в битки с исляма и по тази причина с удоволствие предоставя земята на ничията армия.

Главнокомандващият на ордена – Жан дьо ла Валет е на 71 години по това време. Той самият познава много добре мюсюлманите, особено след като на 18-годишна възраст се сблъсква с тях за първи път. Целият му живот е преминал в сражения, семейството му е служило в 5 кръстоносни похода. За него се разказват най-различни епични истории и приключения. Изгонен е от гръцкия остров за острия си език, след това е бил роб на смъртните си врагове една година и работил на кораб, гребейки по 20 часа на ден. В последствие успява да избяга и се заклева, че няма да има покой и прошка за тази обида, всеки следващ дъх ще бъде горчив, докато неговите смъртни врагове не заплатят за строеното.

Birgu

Снимка: By No machine-readable author provided. Bulbul assumed (based on copyright claims). – No machine-readable source provided. Own work assumed (based on copyright claims)., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=695890

Крепостта Свети Ангел

Оцелелите рицари често изкарвали прехраната си с атаки срещу османските търговски кораби. Опитът им в корабоплаването бил повече от ясен, а опита в сраженията доказвал невероятни успехи. Те били здрави войни, отлични моряци и най-важното – интелектуалци. Повечето рицари дори разполагали с благородническо потекло. По лошо стечение на обстоятелствата, докато мнозина се опитвали да наложат волята на папата в свещените земи, техните имоти и титли били разграбени. Ето защо ветераните няма къде да се върнат, а и защо да го правят, когато се намират в една впечатляваща военна йерархия.

В това време се оказва, че именно ничията армия е една от най-сериозните сили в Европа, никой не може да се противопостави и очевидно те самите са предпочели да работят срещу вечния си враг. От създаването на исляма, датиращ някъде около VII век, мечтата на всеки голям владетел е да стигне до Европа. През по-голямата част от времето, ислямския свят решава своите вътрешни конфликти, докато не се появява една обща идея и един общ враг – Европа. Сюлейман Великолепни има планове за тази територия и след като се разпростира от Виена до Вавилон, не трябва да се изненадваме и от още едно интересно качество- титлата.

Сюлейман се смята за вице-регент на Бог, за негов абсолюятен наместник, господар на изток и запад и още много други. Проблемът на всеки владетел е, че никога не усеща кога трябва да спре и да осъзнае, че има достатъчно. Ето защо следващата му голяма надежда е една силна инвазия в Европа. Междувременно рицарския колектив продължава своята обичайна практика – извършва обири и се занимава с нападения на кораби. Оказва се, че Малта е много по-добра територия от Гърция, а и всички османски кораби минавали точно по морските коридори по острова. Рицарите винаги показвали особено уважение и поздравявали всеки плавателен съд, чийто флаг е месецът и звездата.

Поздравът най-често пристигал с някой друг топовен изстрел, но така или иначе никой не можел да спре някогашната армия на папата. Предводителят на тази морска операция е известен рицар на име Ромегас – той влиза в ордена на 15-годишна възраст и рядко прощавал на вечния си враг. Спирането на стоките се оказало последната капка и Сюлейман вече нямал избор. Този път щял да приключи веднъж завинаги ордена на рицарите. По негова воля се призовава армия от приблизително 48 000 души, натоварени на около 200 кораба.

Jean_de_Valette_-Antoine_Favray

Снимка: By Hamelin de Guettelet – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11819957

Валет

Повечето са добре познати еничари, които често не показвали никаква милост. Единствената им задача е да убиват и като добре промити хора, изпълнявали своя дълг много сериозно. Срещу тях застава скромна група от 700 души на един много малък остров. Равновесието в силите не съществува и с този подчертан факт през март 1565 г. еничарите тръгват на своя сериозен поход. Скоро разузнавачите споделят, че Сюлейман – регентът на Бог – официално имал нова задача.  Валет изпратил писма до всички останали европейски рицари, напомняйки им, че на хоризонта се задава буря. Никой не отговорил и никой не се интересувал от съдбата на 700-те души.

Последната молба е изпратена към Чарлз V. Както рицарите, той също хранел „топли чувства“ към исляма и обещал, че ще асистира, ако не успеят да задържат форта. На този етап никой нямал намерение да обърне внимание на случващото се. Островът на Малта има точно три главни крепости – Свети Ангел, Свети Михаил и Свети Елмо. Макар и помощ да липсвила, рицарите започнали да се подготвят за отчаяна защита. 700 рицаря имали на разположение около 8000 малтийски войника. Ла Валет ги накарал да дадат клетва, че няма да бягат и няма да се предадат.

Прави се една последна молитва и всички се подготвят за великото нападение. Рицарите напомнили, че след клетва, всички слабости изчезвали и сърцата били чисти, готови да се справят с всеки противник. В този момент обаче всички имали нужда от нещо повече от вяра. Самият лидер споделя следното:

„Велика битка между кръста и корана ще се води. Огромна армия от неверници са на път да завладеят нашия остров. Имаме честта да бъдем избраните войници за кръста и ако рая изисква да жертваме нашите животи, то едва ли ще имаме по-добра възможност.“

Първата атака се случва на Свети Елмо. Артилерийски обстрел и вълни османци се спускат към крепостта, в която има около 100 рицаря и още 500 войника. Командването наредило да се бият до последния човек. Еничарите вярвали, че ще я завладеят за ден, но въпреки това прекарали няколко седмици и продължавали да се чудят що за чудо е това. В тяхна защита можем да кажем, че рицарите са се постарали да използват всякакви инструменти на войната, за да охладят страстите на противника.

В шишета изсипвали така наречения гръцки огън – течност, която горяла като напалм – и я хвърляли смело със запален фитил по врага. Смъртта от стъклените шрапнели била много по-мечтана от огъня, който щял да ги разложи. Направили дървени пръстени, които палели и засилвали по надолнището към врага. В тръба поставили запалима течност и дървени стърготини, които потопени в масло, можели да летят на няколко метра разстояние и да бълват още огън, а тази примитивна заря била активна около половин час. Дългите роби на турците не били особено благоразположени към огън и често лумвали в пламъци. Жестоката битка се отразявала и на тях.

Dimostrazione_di_tutte_le_batterie

Музиката на еничарите свирила денонощно, а когато спре, започвали да летят следващите корабни залпове. Защитниците не спели цели седмици, нямали дори миг покой и в последствие били неузнаваеми. От крепостта Свети Ангел получават провизии и още една последна молба – да се борят до смърт. Ситуацията продължила да се влошава с пристигането на Тургут Рейс – впечатляващ боец, който винаги пътува с малка армия елитни бойци. Той също хранил точно толкова топли чувства към християните, колкото и рицарите към самия него. Безмилостната атака продължава и Тургут участва активно в нея. При една от тях,  османското величие е ранено от самоделните огнехвъргачки на рицарите и е заведен в палатката си. По-късно става ясно, че умира точно там. Моралът на вражеската армия започва да се понижава драстично.

Побеснял от загубата, Мустафа Паша нарежда на корабите да се разгърнат по цялата ширина и най-големите оръдия да бъдат поставени отпред. Осъзнавайки, че този път канонадата може да бъде зловеща, рицарите и оцелелите се събират, дават последна молитва, бият камбаната на малката катедрала и се подготвят за края си. Онези, които вече не можели да седат на краката си, получавали меч и стол, но не се предавали. Злокобната канонада най-накрая дала резултат и крепостта се пречупила. Всеки рицар се бори до последно, но нито един не бил пощаден от ятаганите на противника. Флагът на Сюлейман се развял над първата крепост.

От другата страна на брега стояла още по-величествената и въоръжена крепост на Свети Ангел. За четири седмици еничарите се борили срещу близо 600 човека, а в замяна са изгубили около 10 000 души. Нещо повече, сега ги очаквал по-сериозен противник. Мустафа Паша осъзнава, че трябва да пречупи бойния дух на противника си. Единственият начин за победа е чрез малко психологически атаки, следователно всички трупове на рицари били обезглавени и набити на колове. Телата били оставени на дървени кръстове и пуснати по течението, за да се напомни каква съдба очаква всеки рицар. Валет разбрал намека и джентълменски отговорил. Заповядал всички турски затворници да бъдат обезглавени, а главите им били изстреляни с оръдие към другата крепост, при това с най-мощното в арселана. Съобщението било прието – никакво предаване, никакво остъпление.

Levee_du_Siege_de_Malte_by_Charles_Philippe_Lariviere_1798_1876

Снимка: By Charles-Philippe Larivière – Own work, PHGCOM, photographed at Versailles, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9423514

Следва същият сценарий. Корабите се нареждат за пореден път и започва масов обстрел. Битката се водила за всеки метър земя от южната страна на крепостта. Планът бил да се изсипе огромна дивизия на брега и докато рицарите бранят южната страна, елитна част еничари – приблизително 1000 на брой – да атакуват северната част. За жалост Валет също бил подготвен за този сценарий. Точно от северната страна били разположени 5 батареи за подобни гости. Дори той самият не повярвал каква глупост извършвал Мустафа Паша в този момент. Когато корабите се озовали в обсега, канонада от снаряди се изсипала върху противниковите лодки. 9 от 10-те потънали, заедно с 800-те еничари на борда. Последният кораб акустирал, но никой не посмял да нападне. Защитниците отворили северната порта и хукнали смело напред, изколвайки всички.

Ден първи от нападението завършил. На следващият ден се приложила стратегията от Свети Елмо. Корабите се разгърнали и започнало разтоварването на снаряди. Атаката можела да се чуе ясно и на остров Сицилия – приблизително 100 километра от Малта. Никой не вярвал, че до този момент нормално чошешко същество може да издържи. Подновената атака от всички страни подсказвала, че победата е много близо. Когато стените на крепостта падат и щом османците влизат победоносно, откриват второ степен укрепления. Върху неканените гости се изсипва сериозен огън и става ясно, че за пореден път капанът е щракнал на правилното място.

Често турци успяват да прескочат стената, за да се озоват върху добре позицонирани копия и други опасни зони. Късметлиите умирали от мускет, вместо от забито копие. В много случаи самият Валет на преклонна възраст прогонвал нападателите. Когато той се изправял и тръгвал на бой, неговите подчинени го следвали и страхът от смъртта изветрявал. Жертвите на мюсюлманите били повече от безумни. Освен острите копия и най-различни сътворения на смъртта, повечето вече се разболели покрай разлагащите се трупове. Провизиите започвали да свършват, включително и барута.

Повече от 130 000 снаряда били изсипани върху защитниците, но резултат нямало. Жегите също помагали за умората, а на всичкото отгоре някой отровил водата на острова. Моралът бил отдавна изгубен. Много скоро самите окупатори започнали да си мислят, че тази крепост не се дава по волята на Алах. На няколко пъти се прокопават тунели под крепостта, но и там чакали проклетите рицари, които бързо запушвали проходите с телата на нападателите. Накрая Мустафа разпъва своята огромна кула, с чиято помощ се надява да прескочи крепостните стени. Ла Валет наредил да се премахнат големите камъни от основата на крепостната стена и ги изстрелва с двете най-големи оръдия, малките скали били завързани с верига.

gettyimages-500636623-594x594

Оръжието се оказало ефективно и много преди масивната постройка да стигне до крепостните стени, рицарите виждали как еничарите скачали от високите етажи. Наближавала зимата и все още никой не можел да си помисли за победа. При опит да се намери твърда земя за зимуване и установяване на лагер, Мустафа изпраща своите войници да превземат каменния град Мдина. За жалост се оказало, че там има достатъчно оръдия за неканени гости. Войниците избягали с викове „Втори Свети Елмо!“. Врагът така и не разбрал, че по нареждане на кмета, всеки мъж, жена, дете и старец трябва да се облече във военни дрехи и да бъде на крепостната стена с копие в ръка.

Друг интересен момент от обсадата е създаването на огромна бомба, съдържаща барут и шрапнели. Същата била търкулена към крепостната стена, но малко след това, по законите за гравитацията, се върнала обратно към своите оригинални собственици – рицарите също помогнали. Колкото и силни да били тези кръстоносци, в сърцата им започнала да се прокрадва черната идея за сигурна смърт. Някъде към средата на зимата в далечината се забелязват 28 кораба.

Историята за рицарските подвизи се разнесла из цяла Европа и доброволци решили да се включат в битката. 10 000 души били готови да влязат в боя и да защитават Малта като свой собствен дом. Дори и те не били достатъчно да се изправят срещу огромната еничерска сила. Мустафа Паша дал заповед за атака, но не осъзнавал една подробност – бойците от март месец не били вече същите. По стара традиция, командването наредило атаката да се съсредотич в центъра на вражеските сили.

Свежите бойци преминали с лекота през врага. Междувременно портите на крепостта се отворили и рицарите също се включили в прочистващата акция. Всеки мюсюлманин бил преследван и заклан. Виждайки тази грозна картина, оцелелите побързали да вдигнат платната и да се върнат обратно при Сюлейман. От 48-те хиляди души, приблизително 10 000 успели да се върнат у дома. На остров Малта и до днес може да се забележи паметника Цитаделата на Валет.

 

gettyimages-629464457-594x594

Папата изпраща своите най-добри инженери за подсилването на крепостта и охлаждането на бъдещите амбиции за евентуални атаки. Атаката се оказала достатъчно вдъхновение и за останалите да се изправят срещу Османската империя, като малко по-късно последвал и втори рунд в битката за Лепанто. Именно там приключва и легендата за морските авантюри на турците. Ромегас участвал и в тази битка. Малко след нея умира в Рим, прекарвайки целия си живот в битка срещу врага. Ла Валет получава правото да стане кардинал, но отказва. Връща се на остров Малта и помага за възстановяването му, като умира през 1568 г.

 
 
Коментарите са изключени