shareit

Великата битка за Фолкландските острови – как две страни искаха война, за да скрият позора си

| от |

Пролетта на 1982 г. е един много специален период за медиите. В продължение на 10 седмици, историята на малки острови, на изток от Южна Америка, продължават да бъдат точката на горещо събитие. В исторически план ще открием, че това е краят на последната колония, която Британската империя притежава. Днес същата територия е позната като Великобритания, но тогава, когато икономиката е в упадък, с последни сили ще се води едно особено цветно сражение, като опонент тук ще бъде Аржентина.

Ако си спомняте залеза на британското моторно предаване „Top Gear“, именно прословутият скандал с един от водещите – Джереми Кларксън, беше причината за прекратяването на предаването – това и фактът, че въпросният най-накрая стигна до физическа саморазправа с един от колегите си. Въпросното предаване снимаше своя коледен епизод именно в Аржентина, а големите фенове знаят, че където и да отиде екипът, винаги има доста скандали, а в аржентинското фиаско доведе до нападения, агресия и още много други опити за физическа саморазправа.

Причината? Регистрационният номер „H982 FKL“, който бързо беше разчетен от запалени зрители като конфликта на Фолкландските острови през същата година. Какво се случва тогава? Самият конфликт продължава около 74 дена и днес продължава да се разглежда като историческо събитие без особена стойност. Г-жа Тачър много настоява да бъде запомнена, като политика, който отказва да се предаде толкова лесно и да запази последното парче земя, което е останало под короната. Нейният инат се оценява в човешки животи и един псевдо патриотизъм, който продължава да отваря раните и до този момент, но нека започнем от самото начало.

На въпросните острови, локализирани на повече от 10 000 километра от Великобритания, живеят приблизително около 1800 души, като голяма част от тях имат британско потекло. Хората на острова се занимават с животновъдство, обработват земя и често са уязвими единствено и само от търговията с външни източници. Като установени фермери, жителите започват да мечтаят да се развиват и в риболова, но това не е чак толкова впечатляващ успех, както можем да подозираме.

Фактът, че голяма група от мобилизираните морски сили подозирали, че заминават някъде около бреговете на Шотландия, показва и колко точно внимание е било инвестирано върху Фолкландските острови. Историческият архив посочва, че първият човек, стъпил на тази земя е капитан Джон Стронг, който записва в дневника си, че стъпва на необитаем остров. Някъде през XVIII век ще започне да се докарва популация и да се обработва земя, която се радва на сериозни данъци.

Фолкландските острови скоро се превръщат в територия, която в определени моменти е била контролирана дори от испанците. С обявяването на новата независимост на Аржентина – около 1820 г. – идва и желанието за взимането на островите. Британците се връщат през 1833 г. и прогонват аржентинците, макар и те да имат спогодба с испанците. Великобритания е подкрепена от САЩ, особено след като страната от Северна Америка е имала проблеми с южната съседка, като проблемите са обвързани с ловът на китове.

Фолкландските острови стават официална британска колония и с това няма абсолютно никакви претенции – мирът остава почти век. През следващите няколко години именно новите собственици ще предлагат на жителите все пак да вдигнат аржентинския флаг, но без никакъв успех. Мнозина не вярват, че страната ще може да се справи с управлението, особено след като инвестициите от оригиналните собственици са далеч по-приятни. През 1968 г. има гаранция, в която хората на острова ще могат да преценят към кого да се присъединят. Предложението от тях е да останат британска колония, но също така да признаят аржентинския суверен.

Продължителното забавяне най-накрая ще доведе до 19 март 1982 г. Аржентинците се изморяват и стигат до един от по-далечните острови на веригата, забиват аржентински флаг – там са, защото събират метал за скрап. С това посегателство е ясно, че двете страни ще създадат напрежение. Само две седмици след това ще дойдат и аржентинските сили, които ще преместят пристанището на Южна Джорджия – един от островите, принуждавайки британците да се оттеглят, като дори няма жертви. Търсенето на белята в такива моменти е вече факт. На 5 април британските медии съобщават, че страната е длъжна да си върне обратно територията, защото онези около 1000 човека са британски граждани – поне такава е мистерията. Ангажирана е флотата, която има мисия да отговори на аржентинската диктатура.

По това време „врагът“ ще се постарае да използва всички сили, за да отклони вниманието от ниската икономика и бедността. В края на април, британците вече са започнали серия от морски и въздушни битки. Според американските военни сили, взимането на острова е практически невъзможно, а в този момент Аржентина разполага с много по-добро въздушно оръжие. Именно тук британската глупост ще помогне за потъването на HMS Sheffield – по мнение на екипажа, шансовете самолет да долети от Аржентина и да ги удари, са напълно минимални.

Докато има някакви правила на войната, двете страни решават, че целия океан е бойно поле и не спират да се нападат, без значение дали са в конкретната точка на конфликта или не. На 21 май британски командоси стигат до островите с амфибии и след няколко седмици в тежки сражения, аржентинците се предават, слагайки край на 74-дневния сблъсък – 14 юни. Конфликтът води до 649 жертви от страна на Аржентина, 255 британски войника и 3-ма местни. Една от причините за загубата е и тежка буря, която затруднява флотата на окупаторите да стигне на време. В деня на „нападението“ около 88% от жителите са гласували, че страната трябва да се намеси. Тачър няма друг изход, освен да влезе във война, защото през цялото време обещава просперитет, макар и през цялото време да се оказва една от най-грешните в цялата игра.

Още по-лошото е, че самата тя помага за унищожаването на всички търговски съюзи. Резултатът е висока безработица, липсата на допълнителни средства и мизерия. Аржентиците активират златната карта, която да позволи на армията да покаже коя точно е била империята, макар и да водят сражението изключително слабо. След самия инцидент на Фолкландските острови са изпратени повече пари, отколкото по всяко друго време и там нещата се нормализират. През 2013 г. отново има гласуване, като само 3-ма от 1500-те гласували са на мнение, че колонията трябва да се присъедини към Аржентина.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Великата битка за Фолкландските острови – как две страни искаха война, за да скрият позора си

Повече информация Виж всички