shareit

Суецката криза накратко: Какво става и защо е важно

Каква е Суецката криза?
С нажежаването на отношенията между Запада и Изтока по време на Студената война, Великобритания и Франция тайно се разбират с Израел да организират военна атака срещу Суецкия канал в Египет. Целта на тази „Тристранна агресия“ е да постави стратегическия воден път под техен контрол.

Защо Суецкият канал е толкова важен?
Каналът е създаден през 60-те години на 20 век от френското и египетското правителство. Разрязвайки тънкия участък от земя на границата между Африка и Азия, Червено море и Средиземно море се свързват, което дава началото на нова ера в международната търговия и пътувания.

Този 160-километров проход е толкова важен, че британците бързо купуват трети дял. След това през 1882 г. те нахлуват в Египет и поемат контрола върху всичко.

Това е само една от причините, поради които след Египетската революция от 1952 г. новият президент Гамал Абдел Насър има силни анти-британски настроения.

Nasser portrait2

Кой е Гамал Абдел Насър?
Гамал Абдел Насер, син на пощальон, гледа как имперските сили на Великобритания и Франция се отнасят към Близкия изток като към двор без ограда и се заклева един ден да изтласка войските им. Но изграждането на язовир Асуан през Нил, което Насър смята за централно място в модернизацията на страната му, изисква финансова подкрепа от Запада.

Отначало той се радва да насъсква САЩ и СССР един срещу друг. Късметът му обаче се изчерпва, когато приема оръжия от комунистите, и американците се оттеглят от проекта за язовира.

За отмъщение той национализира Суецкия канал през 1956 г., изтръгвайки контрола от френската компания Суецки канал, досега контролирана от Великобритания и Франция, с намерението да прибира такса за използването му. Това, Великобритания и Франция бързо са на едно мнение, е напълно неприемливо.

Неизбежна ли е британската и френската военна реакция?
Двете сили със сигурност са съгласни, че Суецкият канал трябва да им бъде върнат, а Насер свален, ако е възможно, но откровените военни действия не са жизненоважни според двете държави. Обединените нации не само никога няма да се съгласят с тях, но британците и французите са против всичко, което би могло да рискува война. Това довежда до протести.

Следователно те тайно лобират Израел да организира инвазия и да поемат контрол, предоставяйки им претекст да се намесят като „миротворци“.

Операция „Мускетар“ започва в края на октомври 1956 г., когато десет израелски бригади влизат в Египет и надмогват силите, държащи Суецкия канал. Египет отказва да приеме нашествието в наведено положение и не след дълго кръвопролитията ескалират.

Макар и успешни във военно отношение, малцина са измамени от събитията на операцията, а световните суперсили скоро показват мускулите си.

Това значи ли, че американците и руснаците са в съглашение?
Не съвсем, но САЩ знаят как да подбират битките си. Докато руснаците заплашват да се включат от страната на Египет, за да предотвратят това, което може да е неизбежен изблик на агресия, президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер нарежда на Великобритания и Франция да се оттеглят.

Осъзнаването, че нямат друга възможност, освен да се съобразят, е унизително за британците и французите и ясен и болезнен знак, че дните им като световни сили наистина са приключили.

Дали реакцията на Египет надхвърля ранената национална гордост?
Суецката криза – завършила с хиляди жертви и от двете страни – се разглежда като решаващ удар за британското правителство, а през януари 1957 г. премиерът от консерваторите Антъни Идън подава оставка. Това е триумф за тези, които протестират срещу неговото правителство, и бележи промяна в британското общество, която ще стане по-забележима през 60-те години.

USS Bainbridge (CGN-25) underway in the Suez Canal on 27 February 1992

Американският боен кораб „Бейнбридж“ в Суецкия канал

Какво е трайното наследство на Суецката криза?
Постимперските действия на Великобритания (и други западни сили) в нестабилния Близкия изток – включително създаването на Израел след Втората световна война – лежат в основата на много големи проблеми в региона и до днес.

По онова време, британската външна политика все още си представя нацията като световна полиция. Суецката криза е груб сигнал за калибриране на представите. Самата дума „Суец“ се превръща в присмехулно и срамно нарицателно за британците.

И 60 години по-късно Суецката криза се помни като преломен момент в упадъка на Британската империя, силно удряйки по културата на уважение, която страната беше създала до момента.

 
 
Коментарите са изключени