shareit

Смелите коне на Първата световна война

| от |

Първата световна война е известна най-вече с напредъка на военните технологии, които я направиха толкова смъртоносна: танкове, картечници, газови атаки и бомби. С такъв сериозен скок в оръжията изглежда малко вероятно войниците да се нуждаят и от така чупливия кон в битките си. Но над 1 милион коне са участвали само от Великобритания по време на тази война и подобно на техните колеги хора, много от тях не са се върнали у дома.

Deccan Horse, Bazentin Ridge 1916

Специални служители обикалят цяла Великобритания, за да намерят и купят най-добрите животни за армията на страната. По този начин само за през първите 12 дни на войната са набавени 165 000 коня. 

Скоро обаче става ясно, че преди войната да приключи, ще са необходими много повече коне. По това време обаче във Великобритания нямаше особено изобилие от тези животни, така че много от конете бяха взети от равнините на Северна Америка и с хиляди бяха изпратени на Острова, за да бъдат обучени за битка. Много от тези коне бяха полудиви и неподковани. Но въпреки всичките им недостатъци, те бяха особено подходящи за различните метеорологични условия, които ще им предложи войната в различните си етапи.

Първият проблем с цялата операция по набавяне на добичетата, възниква при транспортирането им. Както вече казахме, те са изключително голяма бройка, а се прекарват в тесни пространства, което означават, че разпространението на болести ще е доста лесно. Конете от Северна Америка се оказаха особено податливи на един вид пневмония. Дори онези, които не бяха болни, не бяха непременно в добра форма, когато най-накрая кацат във Великобритания след пътуването си през океана. Затова лекари от Кралският ветеринарен корпус са назначени да направи тези коне „годни за военна служба“ преди да бъдат отведени по фронтовите линии.

През 1918 г. над половината от конете на Великобритания са били във Франция, докато останалите са били разпръснати из останалата част от Европа. Голям процент от тях обаче не са използвани на самото бойно поле. През 1918 г. малко над 75 000 са отпуснати на кавалерията, докато близо 450 000 коне и мулета са били използвани за събиране на провизии. Други 90 000 бяха сложени да носят пушки и тежка артилерия, а над 100 000 бяха яздени около фронтовите линии, пренасяйки храна и боеприпаси на войници и ранените през окопите до болниците.

River Crossing NGM-v31-p338

Докато конете от кавалерията със сигурност виждаха много битка, всички бяха подложени на тежки условия и трудности, каквато и работа да им беше дадена. На практика не вражеският огън е убил най-много коне, а гладът, болестите и излагането на стихиите. По тези причини британската армия губи около 15% от конете си през всяка година от войната.

Разбира се, грижата за толкова много животни би била доста трудна във ферма, камо ли на бойното поле. Една от най-големите пречки първоначално е, че много от мъжете, воюващи във войната, са от града и не са имали опит да се грижат за коне, преди да им бъде зачислен военен кон.

Все пак след като научават как да ги хранят и гледат, мъжете бързо развиват връзка с конете си и когато някой от тях почине, го оплакват като свой другар. Както каза капитан Сидни Галтри:

Вярвам, че всеки войник, който беше в досег с кон или муле, се е научил да ги обича заради истинската им стойност, както и за голямата работа, която са свършили и вършат във и извън зоните на смъртта.

Храната беше друг основен проблем. Дажбите за всеки кон бяха „пет килограма овес, четири килограма сено и малко трици“ всяка седмица. Умножете тези дажби по милион и получавате проблеми с производството на достатъчно фураж, да не говорим за транспортирането му до конете, които са на работа из цяла Европа и под почти постоянен вражески огън. Затова те често оставали гладни, а мнозина също нямали и достатъчно вода.

Gasmask for man and horse

Друг проблем беше подслоняването на всичките тези коне. Повечето бяха просто завързвани някъде без покрив над главите си. Включително и през зимата, когато условията не са никак благоприятни. По принцип, ако имаха по-дълга козина (полезна за през зимата…), тя най-често беше подстригвана късо, така че да може да се види, ако конят хване някакво кожно заболяване. Така, когато сред животните се разпространяват въшки и краста, те са уловени навреме и се взимат мерки за лечение. Но това им костваше палтенцето през зима и е излишно да казваме, че конете страдаха, точно както и хората.

Когато някой кон е ранен, те са изпратени в най-близката болница на Кралския ветеринарен корпус. Само ветеринарите, разположени във Франция, успяват успешно да излекуват 75% от всичките 725 000 коне, които са им изпратени за лечение. За съжаление обаче много от животните бяха ранени нелечимо и често беше най-добре просто да ги лишат от мъките им. Ето и малко неприятен разказ от лейтенант Р. Г. Диксън:

В мръсната кал на пътя лежеше едно нещастно муле, на което двата му предни крака бяха отстреляни. Бог знае какви невидяни агонии и ужаси е изчувствало животното, докато отчаяно се опитваше да се изправи на крака си, които ги нямаше. То се гърчеше, мятайки глава в дивите си опити, без да знае, че вече няма предни крака.

Револверът ми беше в мен, но не можах да се доближа до животното, което се опитваше да ни изрита със задни крака и непрекъснато се въртеше. Врагът настъпваше доста бързо и затова направихме няколко отчаяни опита да обърнем мулето така, че да мога да вкарам куршум в мозъка му, но безрезултатно.

Докато се опитвахме да избавим съществото от мъките му, рискувах не само моя живот, но и този на моите другари. Огънят стана по-интензивен – може би някой куршум ще удари мулето и ще го убие.

Въпреки всичката смърт и болести, които застигат редиците на британските коне, и тежките условия, които търпят, те всъщност са едни от най-добре обгрижваните животни във войната. Например, британците им предоставят места за възстановяване, ако се изморят прекалено много. Тези места бяха тучни, зелени пасища, далеч от бойното поле.

Но въпреки това, многобройните престрелки, болести, липсата на храна, паразитите и лошите метеорологични условия в крайна сметка си оказват своето влияние. Над 200 000 коне дават живота си за Великобритания до края на войната. (Някои източници твърдят, че само 60 000 коня действително са оцелели – много е вероятно обаче това да е силно преувеличено.)

От тези, които оцеляха, не всички се връщат в Англия. Беше скъпо да се превозват коне през Ламанша и затова много от тях бяха продадени на месари във Франция или пък на търг на френски фермери за много малко пари, така че Великобритания да не трябва да ги транспортира. Като цяло, не е чудесен начин да се отнасяме с животни, които са се борили също толкова храбро, колкото и хората, но все пак има и няколко положителни истории. В някои случаи войниците събират пари, за да вземат любимите си коне у дома и да се грижат за тях след войната.

 
 
Коментарите са изключени