shareit

Северна Корея за малко да предизвика ядрена война

От ракети, които летят над Япония, до заплахи за огън по Гуам, Северна Корея прекарва голяма част от 2017 г., провокирайки своите съседи от Източна Азия, както и САЩ. Въпреки че последните тестове и заплахи за ракети изглеждат тревожни, едва ли за първи път САЩ и Северна Корея ходят по ръба на война. Затворената държава, управлявана понастоящем от диктатора Ким Чен Ун, който има известни (всъщност не особено известни) здравословни проблеми в последно време, отдавна проявява войнствено и понякога насилствено поведение, за да спре другите държави да я атакуват и да докаже легитимността на правителството на своя народ. Но вероятно никой инцидент не е по-показателен за рисковете, които Северна Корея е готова да поеме, от превземането на военния кораб Пуебло, станало преди 50 години, на 23 януари 1968 г., в разгара на Студената война.

След края на Корейската война през 1953 г., когато Северна и Южна Корея подписват споразумение за примирие, САЩ играят пряка роля в защитата на южната демократична нация. През 50-те години на миналия век, когато Северна Корея започва да се възстановява (САЩ пускат 635 000 тона експлозиви на север по време на войната), американците правят всичко, което могат, за да осигурят стабилното, некомунистическо правителство да остане на власт в Южна Корея. Те дори стигат дотам, че да разположат атомно оръжие на юг през 1958 г., нарушавайки правилата на споразумението за примирие. Войната във Виетнам довежда все повече американски войски в региона, което пък прави САЩ и Южна Корея още по-близки съюзници. Севернокорейските лидери от своя страна започват да си мислят, че тяхната страната може да е следващата и съответно броят на жестоките атаки срещу южнокорейските и американските военни се увеличава.

До 1968 г. севернокорейският режим е готов да посегне още по-дръзко и организира опит за покушение над президента на Южна Корея Парк Чунг-Хи в президентското имение, известно като Синият дом. На 21 януари в Южна Корея проникна екип от 31 командоса, който обаче е засечен преди да стигне до Парк, и при последвалата престрелка са убити всички, освен двама.

Само два дни по-късно севернокорейските морски сили успешно залавят американския Пуебло – разузнавателен кораб, патрулиращ международни води, който не разполага с достатъчно оръжие, за да се защити. От 83 човека екипаж един е убит при нападението, а останалите са взети за заложници. Какво би могло да мотивира малката, сравнително безсилна страна да извърши такова дръзко престъпление?

  • Може би нападението на кораба има за цел да създаде дипломатически разрив между САЩ и Южна Корея, което изисква САЩ да започнат по-директен диалог със Северна Корея, което може да разгневи правителството в Южна Корея.
  • Съществува и теорията, представена от ЦРУ през 1969 г., че превземането на Пуебло е начин да се гарантира, че правителството на Южна Корея не може да отмъсти на Северна Корея за опита за покушение на Синия дом, без да предизвика война.
  • „Някои предполагат и че провалът на Северна Корея за атентат срещу президента е срам за правителството на народната република и така те залавят кораба като начин да отвлекат вниманието на хората“, казва Мичъл Лернер, професор по история в държавния университет в Охайо. „Но не мисля, че това е истината. Двете операции бяха много различни.“ Според Лернер основната мотивация за залавянето на Пуебло е вътрешнодържавна пропаганда.

Организацията на обединените нации бързо осъжда нападението, както правят и всички съюзници на Америка – и тайно през следващите години комунистически сили като Съветския съюз и Китай.

Въпреки че президентът Линдън Б. Джонсън не иска да започва втора война в Азия, той сериозно обмисля отмъщение. В операция, наречена „Combat Fox“, Джонсън изпраща бомбардировачи B-52 в Окинава и Гуам, 200 изтребителя F-4 до Корейския полуостров и три ядрени самолетоносача в морето между Япония и Корея.

Repatriation of USS Pueblo Crew

Екипажът на кораба Пуебло при освобождението им

САЩ започват да оказват още по-голяма помощ на Южна Корея в замяна на тяхната помощ във Виетнам като същевременно и преговаряха със Северна Корея за освобождаването на 82-те мъже от Пуебло, които редовно са измъчвани и в крайна сметка са принудени да подпишат самопризнания за незаконно шпиониране.

Преговорите се движат бавно и до голяма степен непродуктивно. Едва на 23 декември 1968 г. – цели 11 месеца от превземането на кораба, главният преговарящ генерал-майор Гилбърт Удуърд подписва документ, в който се извинява се за незаконното шпиониране и обещава никога повече да не го прави, като в същото време устно отхвърля това извинение. След това екипажът е освободени, въпреки че Пуебло остава в Северна Корея. Днес той е изложен в музей в Пхенян.

„Във всяка криза, която намираме в архивите, сдържаността на САЩ предотвратяваше избухването на война“, казва Вал Джаксън, политолог от Университета Виктория в Уелингтън. „Разбрахме по-късно – в разговори, които севернокорейските служители проведоха със съветските си колеги – че Северна Корея е била готова да отмъсти срещу нашето отмъщение, ако прибегнали дотам.“

 
 
Коментарите са изключени