Селско въстание в Англия – как група селяни застанаха срещу държавата заради един данък
Селско въстание в Англия се състоял между 30 май – 15 юни 1381 г. Той започва в графствата Кент и Есекс и се разраства, когато и двете бунтовнически групировки тръгват към Лондон, като по пътя си атакуват градове и села. Те специално се насочват към домовете на благородниците и дори нападат укрепления като замъка Рочестър, където освобождават всички затворници, затворени вътре. В Кентърбъри те настояват архиепископът – когото смятат за подбудител на тяхното потисничество – да бъде сменен.
Докато вървят към столицата, бунтовниците натрупват огромна подкрепа, отчасти поради страх – те заплашват да унищожат домовете на хората, освен ако не се присъединят към тях – но също и поради колективен гняв срещу правителството. Те достигат Лондон около 11 юни и нападат предградията на града като Ламбет, където унищожават огромни количества държавни записи.
Ричард II, който е само на 14 по време на бунта, изпраща съобщение до бунтовниците с питане за причината за яростната им реакция към короната и държавните служители. Според хрониката „The Anonimalle Chronicle“ те отговaрят, че желанието им е „да го спасят и да унищожат предателите на кралството и неговите собствени“. Ричард се съгласява да изслуша оплакванията им в Блекхийт на следващия ден, в навечерието на празника Корпус Кристи (12 юни). Тъй като става ясно, че бунтовническите сили – нарастващи с всеки ден – представляват заплаха за безопасността на краля, Ричард се укрива в Лондонската кула заедно с ужасения ковчежник Робърт Хейлс и архиепископа на Кентърбъри Саймън Съдбъри (и двамата други мъже също са мишени).
Ричард II гледа смъртта на Уот Тайлър, лидерът на въстанието
Докато баржата на Ричард се приближава до Ротерхите, за да се срещне с участниците в бунта, той е посрещнат от хиляди въоръжени бунтовници – плашещо зрелище (на основната картина най-горе). От едната страна на реката има 50 000 бунтовници от Кент, а от другата страна – още 60 000 от Есекс. Неподготвени за такава многолюдна среща, съветниците на краля молят Ричард да се оттегли – и кралската баржа бяга.
Бунтовниците са обезумели още от идването си и прибързаното заминаване на Ричард само добавя масло в огъня. На 13 юни те нанасят най-много щети в кампанията си досега, унищожавайки имуществото – най-важното е Савойският дворец на Йоан Гонт, третият син на починалия Едуард III и чичото на настоящия крал Ричард II. Бунтовниците убиват чужденци – особено фламандците – и тези, облечени в ливрея (нещо като корпоративна униформа), забождайки отсечените им глави на шипове.
В крайна сметка Ричард се съгласява да се срещне отново с тях, за да чуе условията им в Майл Енд, но когато напуска Лондонската кула, група от бунтовници успява да влезе и да отвлече Саймън Съдбъри и Робърт Хейлс от Кулата, заедно с брат Уилям Апълтън, лекар на работа при Джон Гонт. Всички мъже са екзекутирани по зверски начин на Тауър Хил. Имаше обаче един оцелял; младият Хенри Болингброк, синът на Гонт, за когото се твърди, че се скрива в шкаф, докато бунтовниците тършуват в Кулата. (Ако беше заловен, едва ли някога щеше да стане крал Хенри IV 18 години по-късно.)
В крайна сметка, на друга среща – на 15 юни в Смитфийлд – бунтът приключва след разправия между един от лидерите му Уот Тайлър и кмета на Лондон Уилям Уолуърт. След схватка Уолуърт убива Тайлър и бунтовниците се разпускат, след което са преследвани и давани за лош пример през следващите седмици и месеци.
Произходът на бунта се корени в парламентарно събрание, проведено през 1380 г. в Нортхамптън. Напрежението между Йоан Гонт и гражданите на Лондон вече е голямо, след като той заплашва лондонския епископ и се меси в градските и търговските дела. Поради тази причина парламентът се провежда в Нортхамптън, а не в Уестминстър. Там става ясно, че короната е в несигурно финансово състояние. Французите и испанците заплашват бреговата линия и спешно са необходими средства за защита както на страната, така и на важни военни гарнизони като Кале. Решено е, че трябва да се приложи нов данък – и най-голямата тежест трябва да поемат хората от работническата класа. Данъкът е увеличен до три пъти нормалния си размер; три гроути за всяко лице на възраст над 15 години.
Първоначално парите трябва да бъде събрани на две вълни: първата в началото на пролетта и втората през лятото. Но ковчежникът Робърт Хейлс настоява за едно всеобщо събиране. Това неизбежно довежда до сблъсъци и насилие – реакцията е толкова голяма, че съдебните изпълнители бягат от градовете или дори отказват да събират данъка от страх за живота си. По-радикалната реакция започва в град Брентвуд в Есекс, когато хората заплашват събирача Джон Бамптън, който бяга обратно в Лондон.
Фракцията на Кент, водена от Уот Тайлър, запалва публичен дом, управляван от фламандски жени на Лондонския мост. След като са влизат в града, те събират още хора и нахлуват в ценни за града сгради.
Най-много щети, нанесени в Лондон, са на двореца Савой, дома на Джон Гонт, който е една от основните им цели. За щастие на Гонт по това време той не е у дома, а преговаря с шотландците в Беруик. Въпреки че бунтовниците са насочени към Гонт, той всъщност не е участвал в повишаването на данъка, тъй като по време на Парламента през 1380 г. той е бил на път на юг от Шотландия и пристига едва след споразумението. Това обаче е възможността на обикновените хора в Лондон да си отмъстят за отношението му към тях в миналото.
Голяма част от щетите, нанесени по време на бунта, са наложени от опортюнисти. Лондонските бунтовници нахлуват в Савой и запалват вещите на Гонт, предизвиквайки огромен пожар. Смисълът на сечта е да се покажат на богатите границите на властта им, но някои бунтовници, неверни на каузата, се стремят да напълнят джобовете си. Докато се опитват да се измъкнат, натоварени с богатство, те нападнати от останалите и незабавно екзекутирани, защото не остават верни на каузата.
С разпалването на огъня в Голямата зала, група от около 30 бунтовници отива да проучи в избите, където се натъква на виното на Гонт. Зарадвани от откритието си, те правят парти и се напиват. Междувременно в Залата са донесени две бурета. Бунтовниците смятат, че те са пълни със злато, но всъщност те са пълни с барут. И , когато той се запалва, буретата се взривяват, разрушавайки стените на двореца и след това сградата напълно. За ужас на бунтовниците кладата може да се види в цял Лондон…
